№
65
Силистра, 08.06.2018г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Силистренският окръжен
съд, гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети май през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА СТОЕВА
мл. с-я
РАЛИЦА РАЙКОВА
при секретаря Мирена Стефанова и в присъствието на
прокурора …………. като разгледа докладваното от съдия Стоева в.гр. д. №
88 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 585/17.01.2018г.,
постановено по гр.д. № 755/2017г., СРС е обявил за недействително спрямо
Държавата дарението на недвижим имот извършено от И. И.Т. на сина му Б.И.Т.,
обективирано в Нотариален акт №178/10.09.2013г., т.V,рег.№5966, д.№ 633/2013г.
по описа на Нотариус Зл.Нотев, вписан в СВп с акт № 27,т.ХVII, дело №
3176/2013г. Осъдил е ЕТ“РИТ – И.Т.“ и Б.И.Т. сумата от 450 лв.-
разноски по делото. Осъдил е ЕТ“РИТ – ИВАН Т.“ и Б.И.Т. да заплатят по сметката
на Районен съд –Силистра сумата от 235.96 лв. - държавна такса по делото.
Недоволни о от
постановеното решение, са останали ЕТ“РИТ – И.Т.“ и Б.И.Т., които в
законоустановения срок депозират въззивни жалби. Считат, че решението на СРС е
неправилно, поради което молят съда да го отмени и постанови друго, с което да
бъде отхвърлен искът. Претендират присъждане на деловодни разноски.
Ответникът на НАП –
София, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност
на жалбите и моли решението на СРС да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
СОС, като съобрази
становищата на страните и данните по делото, прие за установено следното:
Жалбите са неоснователни.
Предявен е иск с правно
основание чл. 216, ал.1, т.1 от ДОПК и в условията на евентуалност иск по
чл.216,ал.1,т.6 от ДОПК
По иска с правно
основание чл.216,ал.1,т.1 от ДОПК:
Съгласно разпоредбата
на чл.216,ал.1 т.1 от ДОПК, недействителни по отношение на държавата са
безвъзмездни сделки с имуществени права на длъжника, сключените след датата на
установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта
за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични
задължения.
Видно от представения
по делото ревизионен акт /РА/ от 04.08.10г. / стр.5/, връчен на задълженото лице - първия ответник
на 13.08.10г., с него се установени публични задължения на ЕТ “РИТ – И.Т.“. Този РА е обжалван
както по административен, така и по съдебен ред, като с решение на АС-Варна е
отменен в частта, установяваща допълнителни задължения за 2007г. за данък по
чл. 48 ЗДДФЛ в размер на разликата над 70 530,53 лв. до 185 148,04
лв. и съответните лихви. С постановяването на Решение № 9939/02.07.2013г.
постановено по АД №2481/2013г. по описа на ВАС /стр. 21/, с което решението на
АС-Варна е потвърдено, РА е влязъл в
сила за процесната сума.
На 10.09.2013г., т.е. след
датата на установяване на публичното задължение, И.И.Т. и съпругата му М.Б.Т.
даряват на сина си Б.Т. жилищен имот в гр. Силистра, придобит в режим на СИО,
подробно описан в НА №178/10.09.2013г.,т.V,рег.№5966, д.№ 633/2013г. по описа
на Нотариус Зл.Нотев, вписан в СлВп с акт № 27,т.ХVII, дело № 3176/2013г. / стр.26/
Изложеното налага
извода, че са налице предвидените за закона предпоставки за прогласяване на
дарствената сделката за недействителна
по отношение на държавата, тъй като същата е осъществена след връчването на
ревизионния акт на представляващия ЕТ ИТ. с фирма “РИТ – И. Т.“ и е
безвъзмездна - чл.216,ал.1 т.1 от ДОПК. В тази
хипотеза законодателят е установил презумпция, че сделките имат за цел да се
осуети събирането на публичните вземания, поради което във фактическия състав
на правната норма на чл. 216, ал.1, т.1 ДОПК не се включват други елементи като
увреждане на публичния интерес, знание за увреждането и пр., съответно ищецът
не е длъжен да доказва наличието на такива, за да се приеме, че има правен
интерес от обявяване спрямо него на недействителността.
Съпругата – прехвърлител М.Т. не е длъжник на ищеца и разпореждането й с 1/2
ид.част от имота СИО е действително, включително по отношение на ищеца -
кредитор на съпруга й. В този смисъл е и приетото в т.1 на Тълкувателно решение
№ 5/29.12.2014 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че за личен дълг на единия съпруг
разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена
общност, се обявява за относително недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД за
идеална част от имота. Доколкото искът по чл. 216, ал.1, т.1 ДОПК по своята
същност представлява отменителен иск, приетото в тълкувателното решение намира
приложение и в настоящия случай.
Правилно СРС не е уважил
възраженията на ответниците, че се касае за различни правни субекти в
ревизионния акт, съдебните решения и атакуваната сделка, а е отбелязал, че ЕТ е
пасивно легитимирана страна в производството, тъй като безспорно ЕТ е физическо лице, като с
регистрацията му по ТЗ не възниква нов правен субект, а и имущество му не е
самостоятелно и обособено извън това на физическото лице. Признаването на
търговско качество на едно физическо лице разширява неговата правоспособност и
всеки ЕТ винаги отговаря с едно и също свое имущество за задълженията си. /В
този смисъл са Решение № 202 от 19.03.2007 г. на ВКС по гр. д. № 3154/2005 г.,
IV г. о.,Решение № 80 от 26.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 287/2011 г., I т. о.,
ТК/.
Всичко изложено до тук
налага извода, че исковата претенция по чл.216,ал.1 т.1 от ДОПК е основателна и доказана и подлежи на
уважаване така, както е предявена.
Предвид уважаването й,
не следва да се разглежда предявеният евентуален иск.
Изложените доводи във
въззивните жалби не променят крайните изводи на съда. Те са несъстоятелни по
следните съображения:
Обстоятелството, че
искът е предявен от НАП, представлявана от изпълнителния директор Б.А., чрез М.П.
– Главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – София, не
значи, че е предявен от нелегитимен ищец, нямащ качеството на публичен
взискател. НАП е публичен взискател по см. на чл. 216 , ал.2 ДОПК, който на
осн. чл. 3, ал.1,т.2 и т.3 ЗНАП установява, обезпечава и събира вземания за
данъци и задължения за осигурителни вноски. Безспорно ищец се явява в случая
НАП, представлявана от изпълнителния директор Б.А.. Ирелевантен е доводът на
жалбоподателя, че Бойко Т. от 11.05.17г. вече не е изпълняващ длъжността „изпълнителен директор на НАП“, тъй като видно от изходящия номер върху исковата
молба, същата е изведена в деловодството на НАП на 10.05.17г.
Независимо от
гореизложеното, следва да се посочи, че ИМ е подадена чрез Главен публичен
изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – София, който също е сред
изрично посочените в чл. 216, ал.2, ДОПК. С пълномощно от 1.08.18г.
/стр.30/ изпълнителния директор на НАП и
представляващ я по закон, дава пълномощия на М.П. – правоспособен юрист на
длъжност „Главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП –
София“ , да представлява Агенцията и нейния изпълнителен директор пред
всички съдилища по всички дела, да
подписва и подава молби, въззивни и касационни жалби на осн. чл. 216 ДОПК.
Доводите, че в случая
гражданският съд следва да осъществява косвен съдебен контрол върху ревизионния
акт, също са несъстоятелни. От доказателствата по делото е видно, че е изчерпан
реда за контрол на процесния ревизионен акт съгласно АПК, а и по силата на чл.
302 ГПК решението на административния съд относно валидността и
законосъобразността на съответния административен акт, е задължително за
гражданския съд.
Предвид всичко изложено
до тук, като е достигнал до извод, че предявеният иск е основателен, СРС е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на
процеса пред СОС, на основание чл.78,ал.8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал.1 ЗПП, във вр. с чл. 25, ал.2 ,във вр.
с ал.1 от Наредбата за плащане на правната помощ и чл. 7,ал. 2, т.4 от Наредба
№ 1/04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответниците следва да заплатят на ищеца
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 585/17.01.2018г.,
постановено по гр.д. № 755/2017г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА ЕТ Иван И.Т. с
фирма “РИТ – ИВАН Т.“, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
Манастирски ливади 111, вх. Б, ет.7, ап. № 61, ЕИК ……….., и Б.И.Т., да заплатят на Национална агенция за
приходите /НАП/ гр. София, ул. Триадица № 2, сумата от 450 /четиристотин и
петдесет лева/ лв.- разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.