Р Е Ш Е Н И Е
№ 24.04.2017г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийски районен съд
граждански
състав
на двадесет и втори март две
хиляди и седемнадесета година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Районен съдия: Ива Гогова
секретар: К.К.
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Гогова гражданско
дело № 613 по описа на РС-Харманли
за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
е отрицателен
установителен иск с правно основание
по чл.464 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на А.К.Б., ЕГН: **********,*** срещу С.Г.И., ЕГН:**********, с адрес: *** и Т.С.И., ЕГН: **********, в качеството й на ЕТ „А…-….-Т.И.”***, в
която се сочи, че двамата
ответници С.Г.И. и Т.С.И. били съпрузи. В сговор двамата съпрузи измамили ищеца
при продажбата на камион (товарен автомобил Мерцедес 817 -
бордови с
per. № Х3746ВВ) от техния автосалон, като се оказало, че след като им
платил 15 925.00 останал и без пари и без камион. Но впоследствие Окръжен съд –
Хасково осъдил ответникът С.Г.И. да му заплати сумата от 9 925.00 лв., ведно със законна
лихва от 03.10.2012 г. до изплащане на вземането. Така
ищецът твърди, че бил кредитор на С.Г.И. за посочените суми
по влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
1052 от 04.10.2012г. на РС-гр. Харманли по ч. гр. д. № 1002 /2012г., както и
разноските по заповедното производство в размер общо на 851.50 лева, за които суми му бил издаден ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ на 17.06.2015 г. от Районен
съд - гр. Харманли по гр. д. № 1002/2012г. Освен за тези суми, бил
кредитор на отв.И. и по ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ, издаден на 16.06.2015 г. от
Районен съд - гр. Хар-ли по гр. д. № 1165 /
Ищецът Б. твърди още, че двамата съпрузи и ответници отново в сговор, се
опитвали да осуетят принудително изпълнение по това дело. Ответницата Т.С.И. се снабдила с обезпечителна заповед от
РС-Харманли и спряла принудителното
изпълнение по делото, като обезпечение по бъдещ иск, което обезпечение било
отменено от ОС-Хасково, а и фактически не бил предявен бъдещ иск, а само било
имитирано предявяването му. Т.С.И. не била внесла държавна такса за иска си,
което довело до прекратяване на делото.
Сочи се още, че след пречките, които му създали ответниците
възпрепятствайки изпълнителното дело, бил извършен на 26.07.2016г. опис на
недвижим имот, собствен на длъжника С.Г.И.. Веднага след описа на 29.07.2016г.
ответницата Т.С.И., за да осуети изнасянето на публична продан на имота, подала до ЧСИ Николета
Кавакова молба, с която заявила, че не
желаела извършването на изпълнителни действия, включително и исканите от
другия взискател и същите следвало да бъдат преустановени. Молбата
си от 29.07.2016г. до ЧСИ К., Т.С.И. депозирала в
качеството си на присъединен взискател по изпълнителен лист, издаден на
18.08.2015г. от PC -Харманли по ч.гр.дело №502/2015г. въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение № 306/31.07.2015г., съгласно която ответникът С.Г.И.
се осъждал да заплати на съпругата му в качеството й на едноличен
търговец с фирма „Ав…2…- Т.И." сумата от 9 925 лева - главница, 2 813 лева - мораторна лихва от 03.10.2012г. до
16.07.2015г., ведно със законната лихва от 16.07.2015г. и разноски по
делото в размер общо на 904,76 лв.
Изпълнителен лист бил издаден по привиден
процес, като ответникът С.И. не възразил срещу издадената заповед, доколкото целта
била създаване на пречки за възпрепятстване на принудителното изпълнение срещу
него. Ищецът твърди още, че ответника Т.С.И. имала претенции да е кредитор на
съпруга си за същите вземания, на
които той бил кредитор. Освен че нямала правно основание за тази претенция, то тези вземания били и погасени по
давност, поради което прави възражение за изтекла погасителна давност. Счита,
че не може да съществува едно вземане с двама конкурентни кредитори.
При това фактическо положение каквито и пари да бъдат събрани по изпълнителното
дело, те трябвало да бъдат разделени
на две, между ищеца и ответницата Т.С.И.
в качеството й на присъединен взискател.
С оглед на гореизложеното ищецът оспорва вземанията
на другия присъединен кредитор по изпл.дело № 599/2016г. по описа на ЧСИ
Николета Кавакова - ответницата Т.И., защото не съществували такива вземания,
тъй като те били без основание и били погасени по давност и защото между
ответниците бил воден привиден процес по ч.гр.д. № 502/2015г. на РС-гр. Харманли.
Моли да се постанови решение,
с което да се приеме за установено по отношение на ищеца, че не съществуват вземанията
на ответницата Т.И. от ответника С.И. за сумите 9925 лв. – главница, 2 813
лв. – мораторна лихва от 03.10.2012г. до 16.07.2015г., ведно със законната
лихва от 16.07.2015г. и разноски по делото в размер общо на 904,76 лв., за които
вземания е издадена от РС-гр. Харманли по ч.гр.д. № 502/2015г.
Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 306 от 31.07.2015г. и
изпълнителен лист от 18.08.2015г. Претендира присъждане на разноските по
делото.
В законоустановения срок
по чл.131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от страна на ответниците. Ответникът Едноличен търговец Т.С.И. с фирма „А. 2….-Т.И.”
оспорва изцяло предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан.
Твърди, че никой не бил измамил ищеца, още по-малко бил налице твърдения сговор
между двамата ответници. Ищецът сам признавал по другото водено между страните
дело, че на 20.09.2007г. посетил автосалона на ЕТ, където бил обслужен от
съпруга й С.Г.-втория ответник в качеството му на продавач-консултант,
търговски помощник и пълномощник, писмено и устно упълномощен да извършва
всякакви фактически и правни действия от името и за сметка на ЕТ, като всички
негови действия били потвърдени от ЕТ. След проведени преговори между
ответникът А.Б. и ЕТ Авто-2001-Т.И., представляван от ответника С.Г., бил
сключен договор за лизинг (което също се признавало в исковата молба на ищеца
по другото дело) на товарен автомобил Мерцедес 817-бордови за 18 000 лв., от
които при подписване на договора били заплатени 6 000 лв. в брой, а остатъкът
от 12 000 лв. следвало да се плати на 10
равни вноски от по 1 200 лв. всяка. Заедно с договора за лизинг за обезпечаване
на вземането по този договор ответникът А.Б. подписал и запис на заповед,
издаден на 20.09.2007г. с падеж 30.07.2008г. на името на С.Г.. Същият ден
автомобилът бил регистриран с рег.№ Х3746ВВ и предаден за ползване на същия,
като му било издадено и нотариално заверено пълномощно рег.№5400/24.09.2007г.
на Адриан Проданов-Нотариус рег.№ 463 на НК, район -PC Харманли. Ответникът А.Б.
изпълнил частично задължението си за заплащане на цената по договора за лизинг
като заплатил на ответника С.Г. общо сумата 9 925 лв. по банковата сметка на
последния в Райфайзен Банк (България) ЕАД с IBAN ***. Ответникът „АВТО 2001-Т.И.” твърди още, че товарният автомобил бил изоставен от ищеца на тържище
с.Плодовитово ЕООД, за което ЕТ получил
уведомление №009/06.03.2012 г. и с фактура №1719/03.12.2012 г. ЕТ заплатил на
тържището наем в размер на 447 лв. за това, че автомобилът е бил оставен от ищеца и престоял по негова
вина на територията на тържището. За да не плаща повече наеми, автомобилът бил
прибран от ЕТ и паркиран в автосалона. Единствено поради поведението и
нежеланието на ищеца да изплати изцяло цената и да му бъде прехвърлена
собствеността, това не се случило. ЕТ и в
момента бил съгласен да прехвърли товарния автомобил при желание за това от
ищеца, въпреки че бил неизправна страна, поради което нямало право да търси
обратно платените лизингови вноски по договора, а и поради това, че автомобилът
му е бил предаден и ползван от него.
Сочи се още, че по заявление на А.Б. против С.Г. била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 1052 от 04.10.2012 г. по ч.
гр.д.№ 1002/2012 г. по описа на Районен съд Харманли. А.Б. предявил иск по
чл.422 ГПК против С.Г. поради подадено възражение. С Решение №162 от 27.08.2014
г. по гр.д.№1165/2012 г. по описа на Районен съд Харманли бил отхвърлен този
иск. С Решение №3 от 08.01.2015 г. по въз.гр.д.№ 844/2014 г. на Окръжен съд
Хасково било отменено Решение на Районен съд Харманли, влязло в сила на
29.05.2015 г., като било признато по отношение на С.Г.И. съществуване на
вземане в полза на А.К.Б. *** в размер на 9 925 лв.-главница, представляваща
неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва от 03.10.2012 г. до
окончателно изплащане на сумата и разноски в размер на 851, 50 лв., за които
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 1002 по описа на PC Харманли за
Ответникът ЕТ „АВТО 2001-Т.И.” сочи още, че в изпълнение на сключения договор за лизинг плащанията в размер на 9 925
лв.-главница от А.Б. на С.И. не били без правно основание, тъй като той бил
упълномощен от ЕТ„А.. 2001-Т.И.” с пълномощни с нотариална
заверка на подписите рег.№ 11029/11.09.2006 г. и рег.№290/24.01.2008 г. на
Мария Динева-Нотариус рег.№419 на Нотариалната камара, с район на действие района на
Районен съд Харманли да продава автомобили на търговеца при цени и при условия
каквито намери за добре и да се подписва навсякъде където било необходимо,
както и да извършвал описаните в пълномощното действия. Действията на С.И. по
повод сключването и изпълнението на договора за лизинг с А.Б., включително и
получаване на суми по него, дори и да е действал без представителна власт, се
считали за потвърдени на основание чл.301 от ТЗ, тъй като й били известни и не
били оспорени. Заявява, че изрично потвърждавала същите и се съгласявала с тях
и на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД. Също така С.И. действал и като търговски
помощник по смисъла на чл.30, ал.2 от ТЗ, доколкото работил в обекта-автокъща
на ЕТ, в който се доставяла услугата-продажба и лизинг на автомобили, като той
договарял с А.К. условията на договора и неговото обезпечаване, и било
очевидно, че било уговорено той да получава и плащане по договора, като търговецът не се
противопоставил на действията му и те се считали за потвърдени съобразно
нормата на чл.301 ТЗ. Ответницата твърди още, че му била възложила извършването
на всякакви фактически и правни действия от името и за сметка на ЕТ „Авто 2001-Т.И.”, като единствено той
осъществявал фактически цялата дейност на автокъщата.
Ответницата признава за образуваното по молба на ищеца
и висящо изп.д.№ 599/2016 г. по описа на Николета Кавакова-частен съдебен
изпълнител рег.№ 929, с район на действие Окръжен
съд Хасково, което станало въз основа на изпълнителен лист по Решение №3 от
08.01.2015 г. по въз.гр.д.№ 844/2014 г. на Окръжен съд Хасково. На основание
чл.456 ГПК въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 502/2015 г. по
описа на Районен съд Харманли ответницата била присъединена като взискател по
изп.д.№ 599/2016 г. по описа на Николета Кавакова-частен съдебен изпълнител
рег.№ 929 с район на действие Окръжен съд Хасково.
Заявява още, че нямало никакъв сговор за
осуетяване на принудителното изпълнение, тъй като С.Г.И. не бил извършил
отчетна сделка и не бил предал получената от него като плащане по договора за
лизинг от А.Б. сума от 9925 лв. на ЕТ„Авто 2001-Т.И.”, която била правоимащото
лице. Поради това, че С.Г.И. не бил извършил отчетна сделка и не бил предал
получената като плащане по договора за лизинг от А.Б. сума от 9925 лв. на ЕТ„А…. 2001-Т.И.” по подадено от търговеца
заявление по чл.410 ГПК против длъжника С.Г.И. била издадена Заповед №306 от
31.07.2015 г. по ч.гр.д.№ 502/2015 г. по описа на Районен съд Харманли, а след
влизането й в сила и изпълнителен лист. Това не бил привиден процес, тъй като
вземането на ЕТ към С.И., който получил плащане по договора за лизинг, било
действително, поради което не било подадено и възражение. Също
така нямало
как ищецът да упражни възражение за давност, тъй като не бил страна по
правоотношението между ЕТ и С.И., който признавал вземането на ЕТ, като от
признанието започвала да тече нова давност. ЕТ не бил участвал в процеса между
ищеца и втория ответник, поради което решението по делото между тях не го
обвързвало.
Освен това с получаването на
сумата от 9925 лв. обратно от А.К.Б. щял да се обогати
неоснователно, тъй като бил ползвал автомобила. Тази сума трябвало да бъде
предадена на ЕТ от С.И., на който била платена от А.Б.. Решението по делото
между А.Б. и С.И. не се ползвало със сила на присъдено нещо по отношение на
ответника -ЕТ, тъй като не бил участвал в делото-чл.298 ал.1 ГПК, поради което
не била обвързана от неправилното решение, постановено между други лица, което
легитимирало ищеца като притежател на право-платена сума по договор за лизинг с
ЕТ, което право принадлежало на третото лице-ЕТ „А.. 2001-Т.И.” и което ЕТ имало право да
получи от лицето, което е действало от негово име и за негова сметка, което
трето лице-ЕТ пропуснало да встъпи главно по чл.225 ГПК, а длъжникът пропуснал
да представи доказателства за наличието на представителна власт и за това, че е
действал като търговски пълномощник и помощник, че било налице одобряване на
всички негови действия, включително и на основание чл.301 ТЗ. По този начин щяла
да защити правото си чрез предявения иск, с решението по който правото й щяло
да бъде признато и щяло да се обезсили легитимиращия ефект и доказателствената
сила на предходното неправилно решение. В тази връзка твърди, че процесът между
А.Б. и С.И. бил привиден и зле воден от ответника, за което прави съответни
възражения.
Моли да се отхвърли иска и да се осъди ответника А.К.Б. да й заплати разноските по
делото.
В отговора постъпил от другия
ответник С.И. се сочи, че предявеният иск бил недопустим, тъй като бил предявен от привидния кредитор А.Б..
Действителен кредитор по изпълнителното дело бил ЕТ „Авто-2001-Т.И.”, поради което не били налице
предпоставките на чл.464, вр. чл.124, ал.1 ГПК за предявяване на иска.
Предявеният иск бил изцяло неоснователен и недоказан. А.Б. бил привиден кредитор на С.И. и
вземането му против С.И. не съществувало. Действителен кредитор на това вземане
бил ЕТ „Авто-2001-Т.И.”.
Оспорва изцяло иска и всички твърдения на ищеца, тъй
като те не съответствали на действителното фактическо положение между страните.
Твърди, че бил осъден да заплати сумата на привидния кредитор А.Б., която той
бил заплатил на правно основание като плащания по договор за лизинг между него
и ЕТ, единствено поради това, че съдът неправилно и необосновано приел, че не
бил упълномощен от ЕТ „АВТО 2001-Т.И.”*** да получи сумата. Плащанията
в размер на 9 925 лв.-главница от А.Б. на С.И. не били без правно основание,
тъй като бил упълномощен от ЕТ„Ав…. 2….-Т.И.” с пълномощни с нотариална
заверка на подписите рег.№11029/11.09.2006 г. и рег.№290/24.01.2008 г. на Мария
Динева-Нотариус рег.№419 на Нотариалната камара, с район на действие района на
Районен съд Харманли да продава автомобили на търговеца при цени и при условия
каквито намери за добре и да се подписва навсякъде където е необходимо, както и
да извършва описаните в пълномощното действия. Действията му по повод
сключването и изпълнението на договора за лизинг с А.Б., включително и
получаване на суми по него, дори и да е действал без представителна власт, се
считали за потвърдени на основание чл.301 ТЗ, тъй като били известни на ЕТ и не
били оспорени от него, поради което го обвързвали изцяло. Всички тези действия
изрично били потвърдени от ЕТ и той се съгласил с тях и на основание чл.42 ал.2 ЗЗД, поради което го обвързвали и не били дейстивя без представителна власт,
съответно плащането не било без правно основание, тъй като било плащане по
договор с ЕТ, което бил упълномощен да получи, като действията му се приели
и потвърдили от ЕТ. Също така действал и като търговски помощник по смисъла на
чл.30, ал. 2 ТЗ, доколкото работил в обекта-автокъща на ЕТ, в който се
доставяла услугата-продажба и лизинг на автомобили, като бил договарял с А.К.Б.
условията на договора и неговото обезпечаване, и било очевидно, че било
уговорено да получи и плащане по договора, за обезпечаване на което бил издаден
и запис на заповед, като търговецът не се противопоставил на действията му и те
се считали за потвърдени съобразно нормата на чл. 301 ТЗ. Възложено му било от
същия извършването на всякакви
фактически и правни действия от името и за сметка на ЕТ„Авто 2001-Т.И.”, като единствено той
осъществявал фактически цялата дейност на автокъщата, от която А.К.Б. взел на
лизинг автомобила. Видно било, че А.Б. претендирал от С.И. вземане, което
принадлежало на ЕТ„Авто 2001-Т.И.”, и че А.Б. бил привиден
кредитор на това вземане, тъй като твърдението му, че плащането било без правно
основание било неоснователно. Записа на заповед бил издаден като обезпечение за
плащането на сумата по договора за лизинг, и като бил извършил плащане на него,
той изпълнил задължението си по договора за заем към ЕТ, поради което плащането
не било без основание, а той имал правото и пълномощие да получи сумата, като
всички негови действия за това се признавали и се потвърждавали от ЕТ, за което
бил и упълномощен. Признава, че не бил извършил отчетна сделка и не бил предал
получената от него като плащане по договора за лизинг от А.Б. сума от 9 925 лв.
на ЕТ„Авто 2001-Т.И.” и че това негово задължение
към ЕТ съществува и че не било погасено по давност. Поради това, че признавал
вземането не подал и възражение по реда на чл.414 ГПК против издадената заповед
за изпълнение на ЕТ. Сумата, която бил осъден да заплати на А.Б. принадлежала
на ЕТ, а не на привидния кредитор А.Б. и било плащане, което не било без правно
основание, а на правно основание-договор за лизинг, и с получаването й той щял
да се обогати неоснователно. Моли да се отхвърли иска и да се присъдят
разноските по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна
следното:
Страните по делото не спорят, че между ищеца Б. и
ответника ЕТ „А….-2001-Т.И.” на 20.09.2007г. бил сключен договор за продажба на лизинг
на товарен автомобил „Мерцедес-
В полза на отв.С.И. е
издадена на 20.09.2007г. Запис на заповед от ищеца А.Б. за сумата от 12 000 лв., с падеж 30.07.2008г.,
на гърба на която има отбелязвания за преведени суми.
Видно от
представените вносни бележки за периода от 02.11.2007г. до 16.06.2009г. ищецът Б.
е превел по сметка на ответника С.И. сумата от общо 9 925 лв. като вноски
по сключения лизингов договор.
Съгласно приетите като
доказателства справки по реда на Наредба №7654/29.12.2016г., отв.С.И. и Т.С.И.
са съпрузи.
По делото не е
спорно и обстоятелството, че ищецът Б. е взискател на
ответника С.И. за сумата от 9925 лв. – главница, ведно със законната лихва от
03.10.2012г. до окончателното плащане на сумата и разноски в размер на 851,50
лв., за които вземания е образувано изп.д.№599/2016 г.
по описа на Николета Кавакова-частен съдебен изпълнител рег.№ 929 с район на
действие Окръжен съд Хасково, въз основа на издаден по заповед за изпълнение
изпълнителен лист от 17.06.2015г. по ч.гр.д.№1002/2012г. по описа на
РС-Харманли (приложен към делото). Посочените суми са установени със сила на
присъдено нещо вземания в полза на ищеца Б. срещу ответника С.И. по предявен иск
по чл.422 от ГПК съгласно Решение №3 от 08.01.2015г. по в.гр.д. №844/2014г. по
описа на ОС-Хасково, присъдени на основание неоснователно обогатяване.
Не е спорно и че по същото изпълнително дело ответникът ЕТ
„Авто-2001-Т.И.” е присъединен взискател срещу ответника С.И. за сумата от
9 925 лв. – главница, 2 813 лв. – мораторна лихва от 03.10.2012г. до
16.07.2015г., ведно със законната лихва от 16.07.2015г. и разноски в размер на
904,76 лв. За тези суми въз основа на Заповед за изпълнение е издаден
изпълнителен лист от 18.08.2015г. по ч.гр.д. №502/2015г.
по описа на РС-Харманли, приложен към делото. Това се доказа и от приетите като доказателства молби от
отв. ЕТ„Авто 2001-Т.И.” от 20.08.2015г. и от
29.07.2016г. и от приложеното изпл.дело №599/2016
г. по описа на Николета Кавакова-частен съдебен изпълнител рег.№ 929 с район на
действие Окръжен съд Хасково.
По настоящото дело като доказателство бе прието и нотариално заверено пълномощно от 11.09.2006г., издадено от Т.С.И. в полза на отв.С.И., с което го упълномощава от нейно име и за нейна сметка да купува автомобили, да се разпорежда, вкл. да продава регистрирани на нейно или негово име превозни средства, да я представлява пред МВР, КАТ, фирми и граждани и къдетето е необходимо във вр. с регистрация, управление и разпореждане и изобщо сключване на сделки каквито намери за добре с тези МПС-та и др.
Представено е и нотариално заверено пълномощно
от 24.01.2008г. се установява, че отв. ЕТ „Ав…..-2001-Т.И.” е упълномощила
съпруга си - втория отв.С.И. да управлява всички автомобили на нейната фирма
(ЕТ), да продава на когото прецени и на цена каквато уговори автомобилите на ЕТ „Авто-2001-Т.И.”, да я представлява в качеството й на ЕТ
пред ФЛ и ЮЛ във връзка с всички права и задължения по повод продажбата и
управлението на МПС.
От събраните по
делото доказателства чрез разпита на свидетелите Тихомир Кирчев и Пламен К.,
допуснати на страната на отв.И., се установи, че товарният автомобил е бил
изоставен от ищеца Б. на тържище в с.Плодовитово, откъдето е бил прибран от
собственика ЕТ „Авто-2001-Т.И.” чрез
св.Кирчев. Според същия свидетел при сключени договори за продажба на лизинг
отв.С.И. приемал плащанията от клиентите по тези договори, като не се ангажира
доказателства в обратна насока.
За по пълното
изясняване на делото от фактическа страна са приложени и гр.д. № 1165/2012г. по описа на РС-Харманли, ч.гр.д.№
502/2015 г. по описа на Районен съд Харманли, ч.гр.д.№ 1002/2012 г. по описа на Районен съд Харманли, гр.д.№ 457/2015 г. по описа на Районен съд Харманли, гр.д.№ 513/2015 г. по описа на Районен съд Харманли и
изп.д.№599/2016
г. по описа на Николета Кавакова-частен съдебен изпълнител рег.№ 929 с район на
действие Окръжен съд Хасково.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Така предявеният отрицателен установителен
иск по чл.464 от ГПК е допустим
предвид предявяването
му в рамките на преклузивния едномесечен срок, регламентиран в посочената разпоредба. Взискателят има интерес
да оспори вземането на друг взискател от момента на присъединяването си, като
не е необходимо да е изготвено разпределение, за да възникне този интерес, както е и в настоящия случай, доколкото към момента на предявяване на
иска е видно, че има образувано висящо изп.д.№599/2016 г. по описа на Николета
Кавакова-частен съдебен изпълнител рег.№ 929 с район на действие Окръжен съд
Хасково с взискател ищецът Б., длъжник отв.С.И. и присъединен взискател другият
отв. ЕТ „Авто-2001-Т.И.”, като няма
данни за изготвено рапределение по изпл.дело (Определение № 756 ОТ
22.12.2011 Г. по ч. гр. д. № 614/2011 г., ІV г. о. на ВКС). В чл. 464, ал.1 от ГПК е предвиден само крайният
момент, в който това оспорване може да бъде направено чрез отрицателен
установителен иск - едномесечен срок от разпределението,
поради което следва да се приеме, че този преклузиен срок е спазен.
Разгледан по същество иска е неоснователен.
Съгласно чл. 464, ал.
1 ГПК, когато един от взискателите оспорва съществуването на
вземането на друг кредитор, той трябва да предяви иск срещу него и длъжника. Искът по чл.464 от ГПК е средство, чрез което един от
конкуриращите взискатели в изпълнителното производство оспорва вземането на
друг взискател - привиден кредитор на същия длъжник, чието участие в
разпределението на събраните суми изцяло или отчасти осуетява удовлетворяването
на действителния кредитор. Предмет на този отрицателен установителен иск е
установяване несъществуването на вземането, обективирано в изпълнителния лист.
В настоящия случай се доказа, че
ищецът Б. има качеството на взискател срещу единия от ответниците С.И., който
има качеството на негов длъжник, както и че другият ответник ЕТ
„Авто-2001-Т.И.”
също има качеството на присъединен взискател на същия
длъжник, видно от приложеното висящо изпл.дело №599/2016г. по описа на
Николета Кавакова-частен съдебен изпълнител рег.№ 929, с район на действие Окръжен
съд Хасково, образувано въз основа на изпълнителен
лист от 17.06.2015г. по ч.гр.д.№1002/2012г. по описа на РС-Харманли и изпълнителен лист от
18.08.2015г. по ч.гр.д. №502/2015г. по описа на РС-Харманли.
Предмет на спора е има ли длъжникът С.И. задължение
към друг кредитор (отв.ЕТ „Авто-2001-Т.И.”), различен от първоначалния взискател (ищецът по делото). Чрез иска по чл.464 от ГПК
се цели да се установи несъществуването на
вземането, обективирано в изпълнителния лист, с което привидният кредитор отв.ЕТ „Авто-2001-Т.И.” се легитимира като взискател. В това
производство оспорващия взискател може да се позове на всякакви факти, които
изключват, унищожават или погасяват оспорваното притезание, включително и
когато то е установено с влязло в сила решение, както в настоящия случай, доколкото вземанията на отв. ЕТ „Авто-2001-Т.И.” са присъдени с влязъл в сила съдебен акт - Заповед №306 от
31.07.2015 г. по ч.гр.д.№ 502/2015 г.
по описа на Районен съд Харманли. Влезлият в сила съдебен акт
не обвързва и не може да бъде противопоставен на онези трети лица, които не са
участвали като страна по делото и които разполагат с иск по
чл.464 ог ГПК, както е в настоящия случай.
Ищецът Б. твърди, че отв.ЕТ „Авто-2001-Т.И.” има качеството на привиден кредитор,
тъй като изпълнителният лист в нейна полза срещу длъжника отв.С.И. бил издаден
по привиден процес и тъй като искът е отрицателен установителен, то в тежест на
ответниците е да докажат наличието на валидно и изискуемо вземане на отв.ЕТ „Авто-2001-Т.И.” срещу отв.С.И.. Те от своя страна
твърдят, че вземането не е привидно, доколкото същото произтичало от
неизпълнено задължение на отв.И., който като представител на отв.ЕТ „Авто-2001-Т.И.” не изпълнил задължението си да предаде на
ЕТ получената от него сума от 9925 лв., представляваща плащане по договор за
продажба на лизинг на МПС, извършено от ищеца Б.. Тези факти се потвърдиха от
приетите като доказателства нотариално заверено пълномощно от
11.09.2006г., издадено от Т.С.И. в полза на отв.С.И., и нотариално заверено
пълномощно от 24.01.2008г., с което отв. ЕТ „Авто-2001-Т.И.” е упълномощила
съпруга си отв.С.И. да управлява всички автомобили на нейната фирма (ЕТ), да
продава на когото прецени и на цена каквато уговори автомобилите на ЕТ „Авто-2001-Т.И.”, да я представлява в качеството й на ЕТ
пред ФЛ и ЮЛ във връзка с всички права и задължения по повод продажбата и
управлението на МПС. Следователно отв.И. е имал качеството на представител на отв.ЕТ„Авто-2001-Т.И.”
по смисъла на чл.36 от ЗЗД съгл. представените нот.заверени пълномощни от
2006г. и от 2008г. и доколкото ЕТ „А…..-2001-Т.И.” и Т.И. като физическо лице
не са различни правни субекти, а просто е разришера правоспособността на
физическото лице чрез придобиване от нейна страна и на търговско качество (реш.
по чл. 290 ГПК
№ 80/26.07.2012 г. по т.дело № 287/2011 г. на I т.о. на ТК, ВКС). Така по
силата на представителната власт, предоставена на отв.Иванив съгл.
гореописаните пълномощни, същият е упражнявал съответни права и задължения,
свързани с продажбата на МПС-та в автосалона на ЕТ „Авто-2001-Т.И.“, откъдето
няма спор, че е бил закупен на лизинг от ищеца и товарният автомобил „Мерцедес-
Вземането на ЕТ е изискуемо и
ликвидно, като доколкото не е уговорен срок за изпълнението му, следва да се
приеме, че същото е станало изискуемо след покана до длъжника да го изпълни
съгл. чл.84 от ЗЗД. По делото няма доказателства кога е отправена поканата до
длъжника. По принцип такава покана може да се приеме, че съставлява издадената
в полза на ЕТ Заповед
№ 306 от 31.07.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 502/2015г. по описа на РС-Харманли съгл. чл.412, т.7 от ГПК. Но доколкото със
заявлението е претендирана и съответно е присъдена със заповедта за изпълнение
мораторна лихва от 03.10.2012г., то следва да се приеме, че на тази дата е
настъпил и падежът на задължението на отв.И. да предаде сумата от 9925 лв. на
упълномощителя си ЕТ „Авто-2001-Т.И.”. До
приключване на съдебното дирене по настоящото дело твърдения, а и доказателства
за погасяване на задължението чрез предаване на сумата не са представени, поради което съдът прие,
че същото продължава да съществува и към настоящия момент.
Досежно
възражението за изтекла погасителна давност, направено от ищеца Б. по отношение на вземането на отв.ЕТ „Авто-2001-Т.И.” спрямо отв.С.И., съдът счита, че такова възражение е
недопустимо да се прави от трето на материалното правоотношение лице, какъвто е
ищецът Б., поради което същото не следва да се обсъджа по същество.
В този смисъл е и Решение № 49 от 16.02.2016 г. на ОС - Бургас по
т. д. № 130/2015 г., в което също е прието, че „Погасяването по давност
не е автоматична последица от изтичане на давностния срок. Възражението за
давност е средство за защита на длъжника по вземането….”.
Следователно
легитимиран да направи такова възражение е само отв.С.И., но не и неговия
кредитор – ищеца Б., тъй като с изтичане на давностния срок
не се погасява самото субективно материално право, а се преклудира единствено
възможността за неговото принудително осъществяване. Следователно
и за ищеца Б., макар съгл. чл.464 от ГПК да може да се позовава на всякакви
факти, които изключват, погасяват или унищожават оспорваното притезание, е недопустимо
да се позовава на изтекла в полза на длъжника си погасителна давност, тъй като
давността не погасява и не заличава правата, а само погасява исканията за
принудителното им осъществяване.
Но дори и да се приеме, че е
допустимо да бъде направено такова възражение за давност, то съдът счита, че
същата не е изтекла. Петгодишният давностен срок по чл.110 от ЗЗД следва да
започне да тече от падежа на задължението - 03.10.2012г. и съответно следва да
изтече на 03.10.2017г., в случай че давността не бе прекъсната с подаването на
заявление по чл.410 от ГПК на 31.07.2015г. по ГПК по ч.гр.д. № 502/2015г.
по описа на РС-Харманли, от
който момент започва да тече нов петгодишен давностен срок съгл. чл.117 от ЗЗД.
Това следва от разпоредбата на чл.116, б. „б” от ЗЗД и по аргумент от
предвиденото в чл.422, ал.1 от ГПК. И тъй като до момента не е
изтекъл новият 5-годишен давностен срок, то и вземането на отв.ЕТ
„Авто-2001-Т.И.” спрямо отв.С.И. не е погасено по
давност.
Съдът приема гореописаните факти за
доказани и съотвестващи на действителното фактическо положение по делото,
независимо от наличието на влязло в сила Решение №3 от 08.01.2015г. по в.гр.д.
№844/2014г. по описа на ОС-Хасково, с което същата сума от 9925 лв. е присъдена
в полза на ищеца Б. срещу отв.С.И. на основание неоснователно обогатяване.
Решението по това дело няма сила на
присъдено нещо по отношение на отв. ЕТ „Авто-2001-Т.И.”, който не е бил
страна по това дело, поради което и не е обвързан от изхода по него. Това
следва от чл.298, ал.1 от ГПК, който
предвижда, че решението влиза в сила
само между същите страни, за същото искане и на същото основание. По изключение силата на присъдено нещо се
разпростира и спрямо кредиторите на длъжника, но само що се касае до случаите,
в които със сила на присъдено нещо е признато или отречено, че определено
имуществено право принадлежи на длъжника, доколкото правото на кредитора да се
удовлетвори е правно обусловено от принадлежността на обекта на изпълнението към
имуществото на длъжника. Настоящата хипотеза не спада към тази категория
случаи, тъй като не касае установяване със сила на присъдено нещо
съществуването/несъществуването на имуществено право на длъжника - ответник по
делото С.И.. Тук става въпрос единствено за задължения на длъжника И., поради
което и СПН не е обвързваща за кредитора ЕТ „А…..2…-Т.И.”.
При това положение, при така
установените факти и при наличните доказателства, съдът в настоящия си състав
приема за доказано съществуването на валидно, ликвидно и изискуемо вземане в
полза на отв. ЕТ „Авто-2001-Т.И.” срещу отв.С.И., за което е издаден и
изпълнителен лист от 18.08.2015г. по ч.гр.д. №502/2015г. по описа на
РС-Харманли.
Съдът не намири за доказани
твърденията на ищеца Б. за привидност на процеса, воден между ответниците по
делото по ч.гр.д.№ 502/2015 г. по описа на Районен съд Харманли, по което е
издадена Заповед №306
от 31.07.2015 г. и изпълнителен лист за процесните суми, доколкото по
гореизложените съображения се доказа съществуването на валидно и изискуемо
вземане в полза на отв. ЕТ
„Авто-2001-Т.И.” срещу отв.И., представляващо неизпълнено задължение за
предаване на получена сума по договор за продажба на лизинг от 20.09.2007г.,
сключен между отв. ЕТ „Авто-2001-Т.И.”,
представляван от отв.И., и ищеца Б.. Обстоятелството, че отв.И. и Т.И. са
съпрузи, видно от приетите по делото справки
по реда на Наредба №7654/29.12.2016г., не променя изводите на съда в тази
насока, тъй като само по себе си не е достатъчно, за да се приеме симулативност
на воден съдебен процес, а следва да се преценя съобразно всички обстоятелства
по делото. Това, че посочените лица са съпрузи не изключва изначално
възможността между същите да съществуват и облигационни правоотношения, още
повече че в случая такива са възникнали между отв.И. и Т.И. в качеството й на
ЕТ.
По тези съображения съдът намери
искът по чл.464 от ГПК за неоснователен и недоказан.
С
оглед изхода на делото в полза на ответниците съгл. чл.78, ал.3 от
ГПК следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на по 1000 лв. за всеки един от тях, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения.
Водим от горното и на основание
чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца А.К.Б., ЕГН:**********
*** против ответниците С.Г.И., ЕГН:********** *** и Т.С.И., ЕГН: ********** в
качеството й на ЕТ „А…-2…-Т.И.”, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.Х…, обл. Х.., ул. „Ал.
Константинов” №…, иск по чл.464 от ГПК за установяване по отношение на ищеца А.К.Б. несъществуването
на вземането на ответника Т.С.И. в качеството й на ЕТ „Авто-2001-Т.И.” спрямо
ответника С.Г.И. за сумите от 9925 лв. –
главница, представляваща неизпълнено задължение за предаване на
получена сума по договор за продажба на лизинг от 20.09.2007г., сключен между
ищеца А.К.Б. и ответника ЕТ „Авто-2001-Т.И.”,
представляван от ответника С.Г.И.,
2 813 лв. – мораторна лихва от 03.10.2012г. до 16.07.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата от 16.07.2015г. до окончателно изплащане на сумата и разноски в размер общо на 904,76 лв., за които вземания е
издадена Заповед № 306 от 31.07.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК и изпълнителен лист от 18.08.2015г по ч.гр.д. № 502/2015г. по описа на
РС-Харманли, като неоснователен.
ОСЪЖДА ищеца А.К.Б.,
ЕГН:********** ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати
на ответника С.Г.И., ЕГН:********** *** направените по
делото разноски в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ищеца А.К.Б., ЕГН:**********
***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на ответника
Т.С.И., ЕГН: ********** в качеството й на ЕТ „Авто-2001-Т.И.”, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр.Х..., обл. Х..., ул. „А... К.....” №123,
направените по делото разноски в размер на 1000 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково
в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ:
|
|