П Р О
Т О К
О Л
ГР. ВАРНА 24.03.2021г.
Районен съд - Варна, ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при участието
на секретаря
Галя Дамянова сложи за разглеждане гр.
дело № 16414 по описа за 2020 г.,
докладвано от съдията.
На именното повикване в 14,54 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ИЩЕЦЪТ “З.Б.И.“ АД, редовно призован, не изпраща представител.
ОТВЕТНИКЪТ И.П.И., редовно призован, не се явява, не изпраща представител.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
СЪДЪТ докладва депозирана на 05.03.2021г. молба от процесуалния представител на ищеца, с която същият уведомява, че поради служебна ангажираност е възпрепятстван да се яви в днешно съдебно заседание и моли ход на делото да бъде даден в негово отсъствие.
СЪДЪТ докладва депозирана на 18.03.2021г. молба от особения представител на ответника – адв.М.М. от САК, с която същата уведомява, че поради служебна ангажираност в гр.София е в невъзможност да присъства за насроченото открито съдебно заседание и моли ход на делото да бъде даден в нейно отсъствие.
СЪДЪТ, независимо от редовното призоваване на страните счита, че са налице пречки по хода на делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е
Л И :
НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ счита, че с разглеждания в настоящото производство иск не е ангажирана по надлежен ред правораздавателната му компетентност, което обуславя необходимостта от повдигане на препирня за подсъдност пред Окръжен съд - Варна по следните съображения:
Производството по настоящото дело се развива след определение №20256042 от 19.11.2020год. по гр.дело №48718/2019год. на СРС, с което СРС е прекратил производството, предвид направено от страна на особения представител на ответника възражение по чл.119, ал.3 от ГПК.
Преди това определение СРС също е прекратявал производството по иска по аргумент от чл.113 от ГПК и на основание чл.118, ал.1 вр.чл.119, ал.3 от ГПК. ВРС не е приел делото за разглеждане, като е повдигнал препирня за подсъдност, по която се е произнесъл ВОС и определил за местно компетентен да разгледа делото СРС.
След като ВОС е определил за местно компетентен съд СРС, последният е приел делото за разглеждане пред себе си и е допуснал и назначил за особен представител на ответника адв. М.М.М. – А. ***.
С отговора на исковата молба адв. М.-А. е заявила,че оспорва подсъдността на иска, тъй като съгласно чл.103 от ГПК, искът се предявява в района на който е постоянният адрес или седалище на ответника. Тъй като адресът на ответника е в град Русе, прави възражение за неподсъдност на делото и моли делото да бъде изпратено за разглеждане от РС-Русе.
С разпореждане №20230107/20.10.2020год. СРС указва на особения представител на ответника, че постоянният и настоящ адрес *** и му предоставя възможност да заяви, дали поддържа възражението за местна неподсъдност.
В изпълнение на това разпореждане особ.представител на ответника заявява, че поддържа възражението, като счита, че делото следва да бъде изпратено на ВРС за разглеждане по компетентност.
С оглед на уточненото възражение за неподсъдност, СРС постановява определение №20256042 /19.11.2002год. като прекратява производството пред СРС и изпраща делото отново за разглеждане от ВРС.
ВРС намира, че СРС е приел неправилно е насърчавал поддържане на възражението за неподсъдност на делото и необосновано е отхвърлил своята компетентност за разглеждането му.
Съображенията за горния извод,
произтичат от следното:
Чрез правилата за местна подсъдност процесуалният закон посочва пред
кой измежду различните районни или окръжни съдилища следва да бъде предявен
искът - чрез определянето на различни връзки на делото с района на съответния
съд.
Отводът
за подсъдност по местожителството на ответника има за цел да осигури удобен на
възразяващия ответник район за провеждане на съдебните процедури в мястото предпочетено
от самия гражданин и оповестено по реда на Закона за гражданската регистрация
като негов постоянен адрес, доколкото самата административна процедура по
отразяване на адресите в регистрите осигурява достоверност на заявените от
лицата адреси, на които действително живеят/чл.95, ал.
вр.чл.94, ал.1 и 2 от ЗГР/. Затова и правото да се
ползва от това възражение е предоставено лично
на ответника, който следва да го упражни в рамките на срока по чл.119 ГПК.
Предвид на това особения представител на ответника няма правен интерес от
възражение за местна неподсъдност с оглед постоянния адрес на ответника.
Аргумент за неправилност на направеното
възражение може да се изведе от разпоредбите на чл.107, ал.2
от ГПК. Видно от делото е, че
ответникът не обитава така оповестения си адрес, което обстоятелство е наложило
назначаването на особен представител. В случая назначеният адвокат по реда на
чл.47, ал.6 от ГПК има служебна кантора във
Софийския район и именно СРС е
компетентния да разгледа иска съд,поради което отвода на този компетентен по
силата на препращането към 107, ал.1 от ГПК съд е неоснователен.
Вземайки предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че в конкретната хипотеза, искът с разглеждането на който е сезиран, не ангажира по надлежен ред правораздавателната му компетентност. Така възникналия спор, обуславя необходимостта от определяне на компетентния да разгледа молбата съд.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 122 от ГПК, Варненски районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОВДИГА пред Окръжен съд – гр.Варна СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между Варненски
районен съд и Софийски районен съд за определяне на
съда, компетентен да разгледа иска по гр.д. №16414/2020г. по описа на ВРС,
респ. по гр.д. №48718/2019г. по описа на Районен съд - София, на основание чл. 122 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на Окръжен съд – гр.Варна
гр.д. №16414/2020г. по описа на ВРС, респ.
гр.д. №48718/2019г. по описа на Районен съд - София за определяне на компетентния съд.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в с.з., което приключи в 14,56 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: