№ 18156
гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г.ИЛ.АЛ.
при участието на секретаря АЛ.В.Т.
като разгледа докладваното от Г.ИЛ.АЛ. Гражданско дело № 20241110108844
по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Ц.
Б. Д. срещу предпочитан ответник СК ВСС, изпълняваща функциите на ВСС
и срещу евентуален ответник ПК към ВСС, изпълняваща функциите на ВПС,
с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 от КТ.
В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, по силата на трудов договор № ВСС
****/13.03.2023г., като ищцата заемала длъжността „Стенограф“ в
администрацията на Висшия съдебен съвет, звено „Стенографи“. Ищцата
сочи, че със Заповед № ******/22.12.2023г. трудовото й правоотношение било
прекратено на основание чл. 340а, ал. 6 вр. чл. 355, ал. 5, т. 1 от ЗСВ, поради
получена най-ниска оценка за изпълнение на трудовите й задължения, а
именно „оценка 5 неприемливо изпълнение“. Сочи се, че на 25.01.2024г.
адвокатът на ищцата получил процесната заповед за уволнение, тъй като на
22.12.2023г. на работното си място ищцата получила стомашно
неразположение и решила да си тръгне след консултация с личния си лекар.
Твърди, че в този момент служителка на човешки ресурси - Каролина
Терзийска, влязла в кабинета на ищцата и настояла да и връчи Заповедта за
уволнение. Ищцата заявила, че не се чувства добре и настояла да си тръгне.
Заявява се, че заповедта за уволнение била представена на служителките Д.П.
и И. И., които с подписа си удостоверили отказа на ищцата да получи
заповедта, като на заповедта е отбелязан час - 14:50 ч. Подчертава се, че на
1
ищцата бил издаден Болничен лист № Е *********, издаден в 13:04 ч. на
същия ден, въз основа на Амбулаторен лист № ********** от извършен
преглед от 12:40ч. на 22.12.2023 г.
Излагат се твърдения, че поставените на ищцата оценки на работата й
от комисията по атестиране са необективни и необосновани. Сочи се, че
съгласно чл. 17, ал.1 от Вътрешни правила за назначаване, атестиране и
повишаване в ранг на съдебните служители в администрацията на Висшия
съдебен съвет, атестирането обхваща периода от 01 декември на текущата
година до 30 ноември на следващата година, а в алинея 2 се предвижда, че на
атестиране подлежат служителите, които имат прослужено време в
администрацията на ВСС не по-малко от една година, а алинея 3 посочва, че
служителите, прослужили по-малко от една година от назначаването на
длъжност в администрацията на ВСС, се атестират през следващия
атестационен период. В този смисъл се твърди, че е нарушена процедурата
при атестиране на ищцата, тъй като атестирането е проведено в нарушение на
вътрешните правила за назначаване, атестиране и повишаване в ранг на
съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет, тъй като
към датата на атестирането ищцата е работила по-малко от 10 месеца.
На следващо място се твърди, че е нарушен чл. 17, ал. 6 от Вътрешни
правила за назначаване, атестиране и повишаване в ранг на съдебните
служители в администрацията на Висшия съдебен съвет, доколкото на ищцата
не е било предоставена възможност да осъществи междинна среща със
служителката Ц. Д. в резултата на която да поправи пропуските си в работата.
На следващо място се релевира становище, че е Заповедта за
прекратяване на трудовия договор е издадена по време на използван
болничен, поради което е налице закрила при уволнение по чл. 333 КТ и
следва да е изискано становище на Инспекция по труда, каквото не е
направено от ответника.
Претендира се да й бъде заплатено обезщетение за времето, през което
е останала без работа за периода от 03.01.2024 г. до 03.07.2024 г., в размер от
13 314.00 лв., ведно със законната лихва считано от 15.02.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Предвид гореизложеното се предявяват се процесните искови
претенции, с които се моли да бъде признато за незаконно и отменено
уволнението на ищцата, както и ищцата да бъде възстановена на заеманата
преди уволнението длъжност, както и да й бъде заплатено обезщетение за
времето, през което е останала без работа.
В срока по чл. 131 ГПК предпочитания ответник е подал отговор на
исковата молба, в която оспорва твърденията на ищцовата страна. Сочи, че
съгласно чл. 340а, ал. 6 от ЗСВ работодателят може да прекрати трудовото
правоотношение без предизвестие със съдебния служител, получил възможно
най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността, в едномесечен
2
срок от получаване на окончателната оценка.
Твърди се, че съгласно чл. 17, ал. 1 от Вътрешните правила правила за
назначаване, атестиране и повишаване в ранг на съдебните служители в
администрацията на ВСС (изм.заповед № 14497/28.11.2019г), атестирането на
съдебните служители обхваща периода от 1 декември на предходната година
до 30 ноември на текущата година, като чл. 17, ал. 2 предвиждал, че на
атестиране подлежат служителите, които имат действително отработени най-
малко 6 месеца в администрацията на ВСС за атестационния период, като
съгласно ал. 3 служителите, които нямат действително отработени най-малко 6
месеца в администрацията на ВСС, се атестират през следващия атестационен
период.
Сочи се, че при атестирането на ищцата били спазени всички
регламентирани във Вътрешните правила процедури по атестация на
съдебния служител, поради което не е налице опорочаване на процедурата, от
което се прави извод, че към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата били изпълнени всички материалноправни
предпоставки по чл. 340а, ал. 6 от ЗСВ.
Релевират се доводи за това, че на 22.12.2023 г., на ищцата била
връчена заповед за уволнение № ВСС-******/22.12.2023 г. в нейно
присъствие, като същата се запознала със съдържанието на заповедта и не е
получила екземпляр от същата, което било удостоверени с подписа на трима
служители. Сочи се, че издаденият на 22.12.2023 г. болничен лист в полза на
ищцата, е издаден без действително последната да е посетила физически
медицинско лице, доколкото последната до опита за връчване на заповедта за
уволнение, се е намирала в сградата на ВСС.
Ответникът оспорва да е налице твърдяната от ищцата закрила по чл.
333, ал. 1, т. 4 от КТ, доколкото главният секретар, в качеството на работодател
не е бил уведомен от ищцата за влошеното й здравословно състояние на
датата на връчване на заповедта. На следващо място се поддържа, че
връчването на заповед за уволнение по време на болничен отпуск, не
опорочава самата заповед и не се отразява на нейната законосъобразност.
Поради горното, счита, че съгласно чл.335, ал.1, т.3 от КТ, трудовото
правоотношение на ищцата било прекратено от момента на получаването на
писменото изявление за прекратяване на договора без предизвестие,
независимо, че последното било връчено през време на болничен.
Изтъква се, че разпоредбите на КТ относно закрилата на работниците и
служителите по чл. 333 от КТ, не е приложима по отношение на съдебните
служители при основанието по чл. 340а, ал. 6 от ЗСВ, т. к. в специалния закон
такава защита не била предоставена на съдебния служител конкретно за това
основание.
С оглед горепосоченото се твърди, че заповедта е правилна и
законосъобразна.
3
В срока за отговор, евентуалния ответник ПК към ВСС, изпълняваща
функциите на ВПС, депозира отговор, с който намира предявените искове за
недопустими, а в условията на евентуалност счита, че са неоснователни.
Твърди се, че трудовият договор с peг. №ВСС-****/13.03.2023г. с
ищцата Ц. Д. бил сключен с ВСС, чрез Главния секретар Т.Д., в качеството му
на Работодател на служителите във ВСС.
Изтъква се, че Общото събрание на ВСС и ВПС по чл. 1306, ал. 4, т. 2
от КРБ, във връзка с § 31, ал. 1 от ЗИД на ЗСВ /ДВ, бр. 18/01.03.2024 г./,
изпълняващо функциите по чл. 30, ал. 2, т. 20 от ЗСВ със свое Решение по т.10
от Протокол 2/21.03.2024 г., е приело предложение за разпределение на
служителите от администрацията на Висшия съдебен съвет в самостоятелни
администрации към Съдийската и към Прокурорската колегии като към
Съдийската колегия, която на основание § 23, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на КРБ,
изпълнява функциите на ВСС, с ЕИК по 10 БУЛСТАТ ********,
преминали трудовите правоотношения на съдебните служители.
Посочва, се че предвид изложеното, ответник по делото следва да бъде
само и единствено СК ВСС, изпълняваща функциите на ВСС съгласно § 23,
ал. 2 от ПЗР на ЗИД на КРБ, доколкото Прокурорската колегия е
новосъздадено по силата на КРБ юридическо лице и последното няма как да е
било работодател на ищцата в нито един момент от описания процес.
В условията на евентуалност, оспорва предявените искове по
основание и размер.
Счита, че извършеното със Заповед № ВСС-******/22.12.2023 г.
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е правилно и
законосъобразно. Релевира, че са налице всички предпоставки за прекратяване
на трудовото правоотношение по чл. 340а, ал. 6 от ЗСВ.
С оглед изложеното, моли предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
В открито съдебно заседаени, провело се на 25.09.2024г., с оглед
приетите изменения в Решение №13 от 2024г. и във връзка с конституционно
дело №1 от 2024г., с които Конституционен съд е обявил за
противоконституционни и невалидни от датата на влизане в сила на ЗИК на
конституцията на Република България, промените които са приети във връзка
със съдебната власт, в това число и разделянето на Висшия съдебен съвет на
съдийска и на ПК, съдът на осн. чл. 227 ГПК по молба на ищеца е
конституирал като ответник по делото ВСС.
При така изложените твърдения и оспорвания на страните и като
взе предвид събраните по делото доказателства съдът намира следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени конститутивни искове
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и т. 3 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
4
В тежест на ищцата по предявения иск е да докаже съществуване на
безсрочно трудово правоотношение с ответника, по силата на което е заемала
длъжността " Стенограф " и издаването на оспорената заповед, с която
трудовото правоотношение е било прекратено
В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на
основанието, на което е извършено, а именно, че е извършено от компетентен
орган, в изискуемата се по закон форма и срок, и при спазване на изискванията
за реда за извършване на атестация на съдебния служител, съответно че е било
налице използваното основание – получаване на най-ниската възможна
окончателна оценка на ищцата по приложимите критерии.
С доклада по делото като безспорни и неподлежащи на доказване между
страните са отделени фактите в доказателствена тежест на ищцата, а именно
че между страните е съществувало трудово правоотношение, учредено по
силата на Трудов договор № ВСС ****/13.03.2023 г., като ищцата заемала
длъжността „Стенограф“ в администрацията на Висшия съдебен съвет, звено
„Стенографи“, както и че със Заповед № ВСС-******/22.12.2023 г., трудовото
правоотношение на ищцата било прекратено на основание чл. 340а, ал. 6 от
ЗСВ, вр. с чл. 335, ал.1, т.3 КТ, поради получаване на най-ниска годишна
оценка за изпълнение на длъжността.
В разпоредбата на чл. 340а, ал. 6 ЗСВ е предвидено основание за
прекратяване на трудовите правоотношения на определена категория
служители – съдебните служители, без предизвестие, при получаване на
възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността, което
може да се реализира в едномесечен срок от получаване на окончателната
оценка. Относими към използваното в разглеждания случай основание са
разпоредбите на Правилника за администрацията на съдилищата (П., обн. от
22.08.2017 г., в сила от 22.08.2017 г., изм. и доп., бр. 91 от 23.10.2020 г.,
доп., бр. 94 от 10.11.2023 г., в сила от 1.07.2024 г., попр., бр. 97 от 21.11.2023
г.), в който са разписани правилата за атестиране и повишаване в ранг на
съдебните служите (глава 22 от П., чл. 158 – чл. 170 от Правилника), както и
Вътрешните правила правила за назначаване, атестиране и повишаване в ранг
на съдебните служители в администрацията на ВСС утвърдени със заповед №
14321/27.11.2018г., изменени със заповед № 14497/28.11.2019г. на Главния
секретар на ВСС, които доразвиват правилата на Правилника, а за
неуредените случаи се прилага субсидиарно Кодекса на труда.
За законосъобразността на обсъжданото уволнително основание е
необходимо да е спазена изискуемата се по закон форма и срок за
прекратяването на правоотношението на посоченото основание, както и
изискванията за реда за извършване на атестация на съдебния служител, а по
същество – да е било налице използваното основание – получаване на най-
ниската възможна окончателна оценка на ищцата по приложимите критерии.
В случая се установява, че прекратяването на трудовото
правоотношение на ищцата е извършено с писмена заповед, № ВСС -
5
******/22.12.2023г., в която е посочено основанието с изписване на законовия
текст с цифри (чл. 340а, ал. 6 ЗСВ) и с думи (получена най-ниска годишна
оценка на изпълнение на длъжността), на които е извършено уволнението,
която е подписана от компетентен орган – Галвния секретар на ВСС.
По твърденията на ищцата, че заповедта за прекратяване на трудовото и
правоотношение не и е била връчена по предвидения в закона ред.
В настоящият случай, самата ищца признава факта, че заповедта е била
доведена до нейното знание, на посочената в заповедта дата 22.12.2023г., но
същата е отказала да я получи. Самият отказ е бил надлежно оформен с
подписите на двама свидетели, какъвто ред е допустим, при отказ на
работника да получи заповедта, в какъвто смисъл е и непротиворечивата
практика на ВКС на РБ, намерила израз в Решение № *** от 1.12.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1548/2009 г., III г. о., ГК и Решение № 84 от 28.02.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 788/2010 г., III г. о., ГК, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Самоличността на двамата свидетели, удостоверили отказа на ищцата да
подпише заповедта е в достатъчна степен индивидуализирана и при направено
от страна на ищцата искане за допускането им до разпит е било възможно
същите да бъдат призовани и разпитани за обстоятелствата във връзка с
връчване на заповедта, но никоя от страните по делото не е направила искане
за ангажиране на такива гласни доказателствени средства. По делото е налице
и съставен констативен протокол от 22.12.2023г.(л.130), който удостоверява
връчването на заповедта за уволнение на ищцата. Отделно от това в
обстоятелствената част на исковата молба се съдържа признание на неизгоден
за ищцата факт, а именно, че същата е била уведомена и запозната със
заповедта, с която е прекратено трудовото и правоотношение, което
фактическо твърдение, по своята доказателствена същност, представляват
признание и съпоставено с представената Заповед № ВСС -
******/22.12.2023г., мотивира съдът да приеме, че този признат от ищцата
факт се е проявил и ищцата на 22.12.2023г. е била запозната със заповедта, с
която е прекратено трудовото и правоотношение.
Поради което, съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, трудовото
правоотношение с ищцата, което се прекратява без предизвестие, съгласно
предвиденото в специалния закон (ЗСВ), на основанието по чл.340а, ал. 6 ЗСВ,
се счита прекратено от момента на получаване на писменото изявление за
прекратяване на договора, а именно на 22.12.2023г. В заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е посочено, че причина
за прекратяването е получена най-ниска годишна атестационна оценка 5,
каквато страните не спорят, че такава е получена от ищцата за атестационен
период от 01.12.2022 г. – 30.11.2023 г., който непосредствено предхожда
издаването на заповедта.
С оглед изложеното съдът намира, че процесната заповед е издадена в
изискуемата се по закон писмена форма (чл. 335, ал. 1 КТ) и съдържа
посочване на конкретното основание за прекратяване на правоотношението
6
(допълнително мотивиране не се изисква), което е достатъчно за упражняване
правото на защита на ищцата срещу уволнението. Аргумент в полза на този
извод е и обстоятелството, че видно от съдържанието на исковата молба и
направените оспорвания, за ищцата не е съществувало съмнение какво е било
конкретното основание за прекратяване на трудовото й правоотношение, нито
че същото е извършено на основание получената атестационна оценка за
периода от 01.12.2022 г. – 30.11.2023 г., през който периода ищцата е
действително е полагала труд от 14.03.2023 до 31.11.2023г.
Работодателят е спазил и предвидения в чл. 340а, ал. 6 ЗСВ едномесечен
срок от получаване на окончателната оценка, в които същият може да
прекрати трудовото правоотношение на посоченото основание.
Не е спорно между страните, а и от представения атестационен
формуляр за годишна оценка на ищцата за периода от 01.12.2022 г. до
30.11.2023 г., се установява, че ищцата е получила най-ниската възможна
оценка "5". Последният е връчен на служителя на 13.12.2023 г. От посочената
дата за ищцата е започнал да тече седемдневен срок за мотивирано
възражение до Главния секретар на ВСС. На 14.12.2023г. ищцата подалата
възражение до Главния секретар на ВСС, което било оставено без уважение на
18.12.2023г. (л.,129), след което на осн. чл. 169 ПАС, оценката от
атестационния формуляр останала окончателна. От посочената дата до датата
на прекратяване на трудовия договор на ищцата – 22.12.2023 г. не е изтекъл
един месец, следователно уволнението е извършено в предвидения в закона
едномесечен срок от получаване на окончателната оценка от атестирането.
На следващо място, от приетите по делото писмени доказателства, се
установява, че работодателят е спазил всички разписани в ПАС и Вътрешните
правила правила за назначаване, атестиране и повишаване в ранг на съдебните
служители в администрацията на ВСС, за реда за извършване на атестация на
ищцата за периода от 14.03.2023-31.11.2023г.
Процедурата по извършване атестирането на съдебните служители се
извършва въз основа на разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Вътрешните правила
правила за назначаване, атестиране и повишаване в ранг на съдебните
служители в администрацията на ВСС утвърдени със заповед №
14321/27.11.2018г., изменени със заповед № 14497/28.11.2019г. на Главния
секретар на ВСС, която гласи, че „Атестирането обхваща периода от 1
декември на предходната година до 30 ноември на текущата година. Ал.2 на
същата разпоредба предвижда, че „На атестиране подлежат служителите,
които имат действително отработени най-малко 6 месеца в администрацията
на ВСС за атестационния период, а ал. 3 гласи, че „Служителите, които нямат
действително отработени най-малко 6 месеца в администрацията на ВСС, се
атестират през следващия атестационен период.
В настоящия случай, ищцата е постъпила по силата на Трудов договор
№ ВСС **** на работа на 14.03.2023 г., като в периода на атестиране
01.12.2022г.-30.11.2023г. ищцата е имала действително отработени повече от 9
7
месеца в администрацията на ВСС, поради което и отговаря на изискванията
на чл. 17, ал.2 от Вътрешните правила за атестиране в посочения период. С
оглед изложеното възражението на ищцата, че е нарушена процедурата при
атестиране, поради това, че не притежава изискуемия прослужен стаж в
администрацията на ВСС, е неоснователно.
По отношение на въведеното от ищцата възражение, касаещо
непровеждането на междинната на осн. чл. 163, ал.2 ПАС, съдът намира
следното.
С Решение № 266 от 26.04.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2638/2023 г.,
съдът е отговорил на въпроса: "Длъжен ли е работодателят да проведе
междинна среща по чл. 163, ал. 2 от Правилника за администрацията в
съдилищата и непровеждането на такава среща пречка ли е за
законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на работник
или служител след края на атестационния период на основание чл. 340а, ал. 6
ЗСВ?".
В решението се посочва, че отговорът на въпроса се съдържа в
разпоредбата на чл. 163, ал. 2 от Правилника за администрацията на
съдилищата, съгласно която междинните срещи със съответния служител се
провеждат "при необходимост". При липсата на задължение за провеждане на
междинни срещи, преценката за необходимостта от тяхното провеждане е на
назначена от административния ръководител на съда комисия по
атестирането. Провеждането на междинни срещи не е част от задължителната
процедура, поради което и неосъществяването им в атестационната процедура
не подлежи на съдебен контрол.
Настоящият съдебен състав напълно споделя практиката на върховната
инстанция, поради което и намира, че непровеждането на междинна среща с
ищцата в случая не влияе на законността на прекратяване на трудовото й
правоотношение.
По отношение на въведеното от ищцата оспорване на резултата на
атестационната комисия, с което й е определен най-ниския резултат, съдът
намира следното:
В ЗСВ са регламентирани специални основания за прекратяване на
трудовото правоотношение със съдебен служител, като за неуредените
въпроси, съгласно препращащата норма на чл. 359 ЗСВ, се прилагат
разпоредбите на КТ. Съгласно чл. 340а, ал. 6 ЗСВ работодателят може да
прекрати трудовото правоотношение без предизвестие със съдебен служител,
получил възможно най- ниската годишна оценка на изпълнението на
длъжността, в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка.
Други изисквания специалния закон не предвижда. Потестативното право на
работодателя да прекрати трудовия договор в хипотезата на чл. 340а, ал. 6 ЗСВ
8
възниква след приключване на атестационната процедура, при която
съдебният служител е получил най- ниската годишна оценка за изпълнение на
длъжността. Предвид възможността получената оценка от проведената
атестация да се обжалва по съответният вътрешно- служебен ред пред адм.
ръководител на съда, следва най-ниската годишна оценка да е факт и да е
породила обвързващото си действие към момента на връчване на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение на съдебния служител.
Негативният резултат от оценяването в атестационният период е материално-
правна предпоставка и основание за прекратяване на трудовоправната връзка
по реда на чл. 340а, ал. 6 ЗСВ. Съдебният контрол в индивидуалния трудов
спор с предмет законност на уволнението по чл. 340а, ал. 6 ЗСВ не обхваща
съдържанието на получената от лицето оценка и нейната обективност, респ.
правилност, която преценка е изцяло в правомощията на работодателя. /В
този смисъл и Решение № 266 от 26.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2638/2023 г.
с което съдът е отговорил на въпроса: „Подлежи ли на съдебен контрол по
същество в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от
Кодекса на труда преценката на атестационната комисия за представянето
на работник или служител, извършена по реда на чл. 165 и чл. 166 от
Правилника за администрацията в съдилищата ?“/.
Предвид изложеното съдът, счита наведеното от ищцата с исковата
молба възражение за неоснователно.
По отношение на въпроса дали при уволнение по чл.340а, ал.6 ЗСВ,
ползва ли се служителят от закрилата по чл. 333, ал.1 КТ, съдът намира
следното.
Безпротиворечиво в съдебната практика е приемано, че
предварителната закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ е приложима за конкретни и
изчерпателно посочени в разпоредбата основания (numerus clausus) за
прекратяване на трудовото правоотношение. Посочената разпоредба има
императивен характер и приложното й поле не може да бъде разширявано,
независимо от субективното мнение на някоя от страните по трудовото
правоотношение. В случая, препращата разпоредба на чл. 359 ЗСВ не може да
обуслови различен извод, тъй като специалното основание по чл.340а, ал.6 КТ
за прекратяване на трудовия договор със съдебен служител не е измежду
посочените в чл.333, ал.1 КТ основания, за които е приложима закрилата.
Освен това, съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, трудовото правоотношение,
което се прекратява без предизвестие, се счита прекратено от момента на
получаване на писменото изявление за прекратяване на договора. Тази
разпоредба не поставя момента на прекратяване на трудовия договор в
зависимост от това, дали фактически е налице основанието за прекратяване на
трудовия договор. Връчването на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, издадена от работодателя, автоматично води до
прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали са били
9
налице посочените в нея основания за уволнение, като този е
правнорелевантният момент, към който следва да се извършва преценка
съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено то. /в
този смисъл решение № 1172/27.10.2008 г. по гр. д. № 3642/2007 г., IV г. о.,
решение № 107/25.06.2019 г. по гр. д. № 2737/2018 г., III г. о., решение № 289/
18.11.2014 г. по гр. д. № **89/2014 г., IV г. о., решение № 332/03.11.2014 г. по
гр. д. № 1350/2014 г., IV г. о., определение № 960/27.09.2013 г. по гр. д. №
3331/2013 г., III г. о. и др., /.
С оглед изложеното съдът намира възражението на ищцата в този
смисъл за неоснователно.
В производството са събрани гласни доказателствени средства, чрез
разпит на свидетелите Н Г. Ш и К.С.Т., които обаче не следва да се обсъждат,
тъй като не установяват факти от предмета на доказване.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а
необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
В случая се установи, че всички наведени от ищцата оплаквания срещу
законността на извършеното на основание чл. 340а, ал. 6 ЗСВ прекратяване на
трудовото й правоотношение са неоснователни, респ. че работодателят е
прекратил законосъобразно трудовото й правоотношение при спазване на
изискуемата се процедура и при съществуване на използваното основание.
С оглед на изложеното предявеният от ищцата срещу ответника иск по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на незаконно и отмяна на уволнението й,
извършено със заповед № ******/22.12.2023г. на Главния Секретар на ВСС, е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т.3 КТ:
Конститутивният иск за възстановяване на предишната работа по чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ е обусловен от уважаване на иска за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
доколкото незаконността на уволнението е предпоставка от фактическия
състав на този иск. Предвид изхода на спора по обуславящия иск по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ, който е неоснователен, неоснователен се явява и обусловеният
иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, без да е необходимо обсъждането на останалите
предпоставки от фактическия състав на този иск.
Предпоставка за уважаване на предявения иск за заплащане на
обезщетение за оставане без работа е незаконност на уволнението. С оглед
достигнатите изводи по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, иска
за заплащане на обезщетение за оставане без работа по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ
също е неоснователен без да е необходимо да се изследват другите елементи
от фактическия състав на правото на обезщетение.
10
По разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се
дължат на ответника ВСС, който е претендирал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и с оглед осъществената защита от такъв
служител, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
в размер от 100 лв., определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 23, ал. 1 НЗПП.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от от Ц. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, жк. „Н“ , бл. ***, вх. А, ет.5, ап.12 срещу ВСС, ЕИК ***** с адрес: гр.
София, ул. „Е,Й.“, № **, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено със
заповед ******/22.12.2023г. на Главния Секретар на ВСС, на основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата Ц. Б. Д. на заеманата преди
уволнението длъжност „Стенограф“ в администрацията на Висшия съдебен
съвет и по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.225 КТ за заплащане на сумата от 13 314
лв. обезщетение за оставане без работа поради незаконосъобразност на
уволнението за периода от 03.01.2024 г. до 03.07.2024 г., ведно със законната
лихва от 15.02.2024г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Ц. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк. „Н“ , бл.
***, вх. А, ет.5, ап.12 да заплати на ВСС, ЕИК ***** с адрес: гр. София, ул.
„Е,Й.“, № **, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 100 лв.,
представляваща разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд на
основание чл.315,ал.2 от ГПК в двуседмичен срок от 09.10.2024г. с въззивна
жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11