№ 201
гр. Враца, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Росица Ив. Маркова
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско
дело № 20221400500159 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. Ц. А., ЕГН ********** и Г. С. А.,
ЕГН **********, двете с адрес гр.***, представлявани по пълномощие от адв.
Л. Я. от АК-Враца, срещу Решение №93/21.02.2022г., постановено от Районен
съд-Враца по гр.д.№3379/2021г., с което е обявен за относително
недействителен на основание чл.135 ЗЗД спрямо "Райфайзенбанк
/Балгария/"ЕАД договор за дарение на недвижим имот, за който е съставен
нот. акт №188, т.ІІ, рег.№4637, д.№299/2020г. на нотариус Р. С..
В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение и се прави искане същото да
бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което
предявеният иск бъде отхвърлен.
Въззивниците считат, че по делото са събрани доказателства, че
сделката не би увредила по никакъв начин ищеца като кредитор, а дори да е
налице увреждане, те не са знаели за него. Сочат, че имотът, предмет на
сделката, представлява апартамент на първия етаж на триетажна сграда, който
1
е семейно жилище на родителите на първата от тях, и те са запазили правото
на ползване пожизнено. От това, че този имот представлява единствено
жилище на В. А. и е несеквестируем и върху него е учредено право на
ползване, въззивниците черпят аргумент, че спрямо същия не може да бъде
насочено принудително изпълнение, поради което не е налице увреждане на
кредитора от дарственото разпореждане с него.
В жалбата са изброяват събрани пред първата инстанция доказателства,
които според въззивниците сочат на липса на субективния елемент от
фактическия състав на чл.135, ал.1 ЗЗД – знание за увреждането.
Въззивниците претендират и разноски.
В жалбата не се заявяват доказателствени искания пред тази инстанция.
Чрез пълномощника си юрисконсулт Е. Н. въззиваемото "Райфайзенбанк
/България/"ЕАД с ново наименование "Кей Би Си Банк България" е подало
отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да
бъде потвърдено.
Въззваемата страна настоява, че безвъзмездното отчуждаване на имота
намалява имуществото на длъжника, както и че "голата" собственост също
има парично изражение. В отговора се развиват правни съображения.
Доказателствени искания не се заявяват. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред тази инстанция.
Приемайки с акта си по чл.267 ГПК, че въззивната жалба е редовна и
допустима, съдът е внесъл същата за разглеждане в открито съдебно
заседание, в което пълномощникът на въззивниците я поддържа.
Въззиваемото дружество не се представлява в заседанието.
За произнасянето си по основателността на въззивната жалба окръжният
съд взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от "Райфайзенбанк
/България/"ЕАД срещу В. Ц. А. и Г. С. А. иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 23.09.2008г. между ищеца, "Омега-
2002"ЕООД като кредитополучател и В. Ц. А. като солидарно задължено лице
е сключен Договор за банков кредит №***, по силата на който банката е
предоставила кредит в размер на 235 000 евро с цел инвестиция за
рефинансиране на собствени оборотни средства, използвани за инвестиции на
2
цеха на занаятчийско предприятие, с дата на усвояване на кредита
26.09.2008г., като договорът е изменян и допълнван с анекси от посочени от
ищеца дати. Сочи се, че "Омега-2002"ЕООД е просрочило плащането на
дължимите по договора вноски, поради което банката е обявила всички суми
по него за предсрочно изискуеми.
Ищецът сочи, че по негово заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК и на изпълнителен лист е образувано ч.гр.д.
№3403/2017г. по описа на Районен съд-Враца, и в негова полза е издадена
Заповед за изпълнение №2438/11.08.2017г. и изпълнителен лист срещу
"Омега-2002"ЕООД, С. Г. А. и В. Ц. А. солидарно за сумата 104 648.85 евро –
изискуема главница, ведно със законната лихва, считано от 04.08.2017г. до
окончателното й изплащане, сумата 3 754.59 евро договорна редовна лихва от
06.01.2017г. до 19.07.2017г., 1 388.38лв. наказателна лихва и направените по
делото разноски, като въз основа на издадения изпълнителен лист е
образувано изп.д.№9431/2020г. на ЧСИ Ц. Н..
В исковата молба се твърди, че на 25.11.2020г. след сключването на
договора за кредит и просрочване на задълженията по него ответницата В. А.
се е разпоредила безвъзмездно с притежаван от нея недвижим имот, като с
договор за дарение, обективиран в нот. акт №188, том ІІ, рег.№4637, д.
№299/2020г. на нотариус Р. С., рег.№026 на НК е дарила на дъщеря си
/втората ответница/ недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 12259.1023.43.1.1 в гр.Враца, с адрес на имота гр.Враца:
гр.*** с площ 136 кв.м., с прилежащи части мазе, 2/3 ид.ч. от таван и
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж. Твърди се също, че до настоящия момент задълженията по договора
за кредит не са погасени.
С твърдението, че извършеното от първата ответница разпоредително
действие го уврежда, ищецът обоснована правния си интерес от
предявяването на иска, като заявява петитум да бъде обявен за
недействителен по отношение на "Райфайзенбанк /България/"ЕАД посочения
по-горе договор за дарение на недвижим имот.
Чрез пълномощника си адв. Л. Я. от АК-Враца ответниците са подали
отговор на исковата молба, с който са оспорили предявения иск, като са
заявили, че атакуваната сделка не уврежда ищеца, но дори да е налице
3
увреждане, те не са знаели за него.
Ответниците не оспорват, че първата от тях има задължения към ищеца.
Твърдят, че имотът, предмет на дарението, представлява апартамент, който е
семейно жилище на родителите на първата от тях, и това жилище е
единствено такова на В. А. и е несеквестируемо. Отделно от това се твърди,
че върху това жилище е учредено право но ползване в полза на родителите на
А., което според тях изключва възможността върху него кредиторът да
насочи принудително изпълнение и то е практически непродаваемо.
Следващо твърдение на ответниците е, че в договора за дарение изрично
е посочено, че надарената Г. А. е съгласна с продължаването на правото на
ползване на нейния дядо Ц. М., който е в добро здраве, ползването на имота
продължава, поради което дарението не уврежда ищеца.
Пред първата инстанция е представен Договор за банков кредит
№***/23.09.2008г., сключен между ищеца, "Омега 2002"ЕООД като
кредитополучател и солидарните длъжници "Омега 2000"ЕООД, С. Г. А. и В.
Ц. А., по силата на който на кредитополучателя е предоставен банков кредит
в размер на 235 000 евро, както и подписаните от страните шест анекса.
Приобщено е ч.гр.д.№3403/2017г. по описа на Районен съд-Враца,
образува по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК,
подадено от "Райфайзенбанк /България/"ЕАД, по което е издадена Заповед за
изпълнение №2438/11.08.2017г., с която е разпоредено солидарните длъжници
"Омега 2002"ЕООД, "Омега 2000"ЕООД, С. Г. А. и В. Ц. А. да заплатят на
заявителя сумата 104 648, 85 евро – главница по договора за кредит, сумата 3
354.59 евро – редовна договорна лихва, сумата 716,86 евро наказателна лихва
и сумата 671,52 евро – договорна наказателна лихва, както и разноски в
заповедното производство.
С исковата молба е представен издаденияя въз основа на заповедта за
изпълнение изпълнителен лист и удостоверение за образуваното въз основа
на него изп.д.№409/2017г. на ЧСИ Ц. Н., рег.№751 на КЧСИ.
Представено е заверено копие от нот. акт №188, том ІІ, рег.№4637, д.
№299/2020г. на нотариус Р. С., рег.№026 на НК, от който е видно, че на
25.11.2020г. В. Ц. А. е дарила на своята дъщеря Г. С. А. самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 12259.1023.43.1.1, с адрес на имота гр.***,
представляващ жилище – апартамент №1 с площ 236 кв.м., мазе, 2/3 ид.ч. от
4
таван и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж, като дарителката е запазила безвъзмездно си право да полза имота
докато е жива.
С отговора на исковата молба е представен нот. акт №175/ том V, рег.
№8838, д.№739/2003г., от който е видно, че имотът, предмет на горната
дарствена сделка, е бил дарен на ответницата В. Ц. А. от нейните родители Ц.
Г. М. и С. В. М., които са си запазили правото на ползване.
По искане на ответниците по делото е дал показания Ц. М., баща на
първата и дядо на втората ответница, който свидетелства, че процесното
дарение е извършено с негово съгласие.
При така изяснената фактическа обстановка районният съд е приел, че
предявеният иск е основателен и доказан и е постановил решение, с което го е
уважил.
В мотивите на решението е прието, че ищецът е кредитор на първата
ответница по договора за кредит от 23.09.2008г. За доказана е намерена и
втората предпоставка за уважаването на Павловия иск, а именно извършено
от нея увреждащо кредитора действие.
Районният съд не е споделил съображенията на ответниците, че
договорът за дарение от 2020г. не е довел до увреждане на интересите на
кредитора-ищец, тъй като с него е прехвърлената голата собственост върху
имота, предвид запазеното от А. право на ползване и запазеното право на
ползване на нейния баща Ц. М..
В мотивите на решението е посочено, че увреждащи са всички действия,
с които длъжникът е създал или е увеличил платежната си неспособност, при
което с извършеното дарствено разпореждане първата ответница е намалила
актива си, тъй като не е получила насрещна престация, и че е намалила
имуществото си, което съгласно чл.133 ЗЗД служи като общо обезпечение на
неговия кредитор. Районният съд е взел предвид, че ответниците не са навели
твърдения и не са представили доказателства за притежавани от длъжника
други имуществени права, които да обезпечават в достатъчна степен
изпълнението на паричното задължение, което би могло да обуслови извод за
липса на увреждане.
Първоинстационният съд е изложил мотиви в посока, че ограниченото
5
вещно право на ползване изключва изцяло или отчасти възможността на
новия собственик да упражнява правомощието си да ползва собствеността, и
може да се предполага, че същият се е съгласил да сключи сделката при тези
условия - поведение, с което да се съобрази с онези форми на ползване на
имота, които не влизат в противоречие със закона и добрите нрави.
Възражението на ответниците, че прехвърленият имот е несеквестируем и че
това е пречка за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД е намерено за
несъстоятелно, като са изложени мотиви, че когато едно лице се разпорежда с
право, по отношение на което процесуалният закон му дава гаранцията на
чл.444 ГПК, в случая право на собственост върху процесния апартамент, дори
и когато прехвърлителят остава да живее в жилището и е със запазено право
на ползване, то лицето-отчуждител само е преценило, че това право не е сред
необходимите за оцеляването му. Прието е в мотивите, че с разпоредителната
сделка с единственото несеквестируемо жилище длъжникът, от една страна,
увеличава неплатежоспособността си, и от друга страна, изразява воля, че
това жилище не му е нужно като обект на собственост и се лишава от
облагите на несеквестируемостта, поради което същата отпада вследствие на
сделката и не може да бъде отклонена от длъжника с възражение за
приложението на чл.444 ГПК, като в тази връзка се цитира практика на ВКС.
Районният съд е подчертал, че с още по-голяма сила казаното важи за
безвъзмездното разпореждане, тъй като с акта на дарението на
несеквестируема вещ ответницата А. сама се е лишила от облагите на
несеквестируемостта.
В мотивите на обжалваното решение районният съд е изложил подробни
правни съображения във връзка с оборимата презумпция за знание на
длъжника за увреждането в случаите на безвъзмездно прехвърляне на правото
в полза на низходящ съобразно чл.135, ал.2 ЗЗД, като е приел, че когато
разпореждането с длъжниковото имущество е безвъзмездно, достатъчно е
кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за съществуването на
задължението му към него. Като е взел предвид доказания по безспорен начин
факт, че ищецът е легитимиран като кредитор на първата ответница за
парично вземане, възникнало преди извършването на атакуваната
безвъзмездна разпоредителна сделка, сключена между майка и дъщеря,
районният съд е приел, че правата на кредитора са увредени.
Нататък в мотивите е отчетено и това, че решението по иска с правно
6
основание чл.135 ЗЗД чл.135 ЗЗД няма вещноправно действие и при
уважаване на иска прехвърленото имущество не излиза от патримониума на
приобретателя, а кредиторът получава само възможността да насочи
изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото
имущество, независимо че то е преминало в патримониума на трето за
кредитното правоотношение лице.
Като взе предвид твърденията и възраженията на страните, и след
самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд
приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено в
условията на чл.272 ГПК чрез препращане към мотивите на
първоинстанционния съд.
По делото е безспорно установено, че ищецът има срещу първата
ответница вземания, които са възникнали преди сключването на атакуваната с
Павловия иск сделка, като искът е предявен срещу пасивно легитимираните
по него лица – длъжника и лицето, с което той е договарял.
Доказана е обективната предпоставка за уважаване на иска по чл.135
ЗЗД, тъй като с правното си разпоредително действие длъжникът е създал или
увеличил платежната се неспособност, намалявайки актива на имуществото
си, с което е увредил кредитора си – ищеца.
Във връзка с втората, субективна предпоставка за уважаване на иска
следва да се отбележи, че чл.135, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция за
знание за увреждането, ако третото договарящо лице е съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра на длъжника, какъвто е разглежданият случай, тъй
като ответниците са майка и дъщеря. Отделно от това увреждащоата сделка е
безвъзмездна, поради което по аргумент от чл.135, ал.1, пр.2 ЗЗД не е
необходимо лицето, с което длъжникът е договарял /втората ответница/, също
да е знаело за увреждането.
Изложеното дава основание на въззивния съд да приеме, че условията за
обявяване на сключения между ответниците договор за дарение за
недействителен по отношение на ищеца, и за поставяне на длъжника спрямо
кредитора в положението отпреди сделката, са изпълнени.
Що се отнася до наведените за ответниците възражения за това, че
върху имота има учредени права на ползване на първата ответница и на
нейния баща, и че като единствено жилище дареният имот е несеквестируем,
7
настоящият съдебен състав споделя напълно правите съображения на първата
инстанция и извода за неоснователност на тези възражения.
При този изход на делото двете въззивници следва да бъдат осъдени да
заплатят на въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 150лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №93/21.02.2022г., постановено от Районен съд-
Враца по гр.д.№3379/2021г.
ОСЪЖДА В. Ц. А., ЕГН ********** и Г. С. А., ЕГН **********, двете с
адрес гр.*** да заплатят на "Кей Би Си Банк България"ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.*** разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9