Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 20.09.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в открито съдебно заседание на първи септември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА Х.
при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието
на прокурора .........................., като разгледа докладваното от съдия Х.
адм.д. № 235/2022г. по описа на Административен съд Ловеч, и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производство е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена
информация (ЗДОИ).
Административното дело е
образувано по жалба на П.Т.И. с посочен в жалбата адрес ***, подадена против
Решение с изх.№ДОИ-43-1/23.06.2022г. на Кмета на община Ловеч за отказ по
заявление за достъп до информация.
В жалбата се излага, че по подадено от И. заявление за
достъп до обществена информация същият поискал да му бъдат предоставени копия
от две заповеди – за освобождаване на стария и за назначаване на новия директор
на общинското звено Бюджетна дейност „Обреди“ (БД „Обреди“). С решението, което
е предмет на обжалване в настоящото съдебно производство, кметът на община
Ловеч отказал да предостави исканата информация по съображения, че информацията
не е обществена и засяга интересите на трети лица, които не били дали съгласие
за предоставянето й. Според жалбоподателя, БД „Обреди“ е специализирано
звено на община Ловеч за изпълнение на дейности и услуги, финансирани от
общинския бюджет, същото не е юридическо лице, но е второстепенен разпоредител
с бюджетни средства, който осъществява дейността си от името и за сметка на
община Ловеч. В жалбата се сочи също, че заповедите на кмета на общината за
освобождаване и назначаване на служители на ръководни длъжности представляват
обществена информация по смисъла на чл.2,
ал.1 от ЗДОИ, като според жалбоподателя същите са свързани с обществения живот в
страната – в
случая с обредната дейност на територията на община Ловеч, и предоставянето им
би дало възможност на обществото да си състави мнение за дейността на
задължения субект – Кмета
на община Ловеч по управление и контрол на това специализирано звено на
общината, чиято основна дейност е свързана с един от най-чувствителните аспекти
на обществения живот. Излагат се доводи, че в случая не се касае за достъп до
лични данни, както и че тази информация не засяга законни права или защитени
интереси на трети лица (освободения и назначения директор) по начин, който да
обуславя необходимост от съгласието им за предоставянето й. Постановеният отказ се оспорва като незаконосъобразен и
се иска съдът да го отмени и да задължи АО да постанови решение, с което да се
задължи ответника да предостави достъп до исканата информация.
В съдебно заседание оспорващият не се явява и не се
представлява.
В съдебно заседание ответникът не се явява. Представлява
се от упълномощен адвокат, който оспорва жалбата, представя писмени бележки по
съществото на спора и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение
съобразно приложен списък на разноските.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
П.И. подава по електронен път на 09.06.2022г. в 14:05
ч. до Кмета на община Ловеч заявление за достъп до обществена информация, с което
е поискано да му бъдат предоставени следните документи: 1. Копие от заповедта
за освобождаване на Директора на БД „Обреди“ Т.Т.; 2. Копие от заповедта за
назначаване на В.С. за Директор на БД „Обреди“.
Заявлението е подадено на електронен адрес ****@******.** и е регистрирано
в общината с вх.№ ДОИ-43/09.06.2022г.
С писма с изх. № ВП-1237/14.06.2022г. и изх. №
ВП-1236/14.06.2022г. (л.11 и л.12) Д.К. – Заместник-кмет на община Ловеч,
определен да изпълнява всички функции, произтичащи от длъжността кмет на община
Ловеч съгласно Заповед № З-1004/13.06.2022г. на Кмета на община Ловеч (л.13), отправя
запитвания до лицата, до които се отнасят поисканите със заявлението заповеди,
съответно – В.М. С. и Т.И.Т., дали дават съгласието си заявителят П.Т.И. да
получи копия от документите от личните им трудови досиета.
В отговор с писмо с № ЧР-51/20.06.2022г. (л.14) В.С. заявява,
че не дава съгласието си горепосоченото лице да получи копие от документи от
личното й трудово досие. С писмо с № ЧР-51/20.06.2022г. (л.15) Т.Т. изрично посочва,
че не дава съгласието си лицето П.Т.И., както и други външни лица да получат
копия от документи от личното й трудово досие.
С решение изх.№ ДОИ-43-1 от 23.06.2022г. (л.16) на Д.К.
– Заместник-кмет на община Ловеч, определен да изпълнява всички функции,
произтичащи от длъжността кмет на община Ловеч съгласно Заповед № З-992/10.06.2022г.
на Кмета на община Ловеч (л.17), е отказан достъп до предоставяне на обществена
информация по подаденото заявление с вх. № ДОИ-43/09.06.2022г. на П.И..
В мотивите на постановения отказ се сочи, че в
конкретния случай поискалият достъп до копие от заповедта за освобождаване на
Директора на БД „Обреди“ Т.Т.и копие от заповедта за назначаване на В.С..за
Директор на БД „Обреди“ не представляват обществена такава по смисъла на чл.2, ал.1
от ЗДОИ, тъй като не са свързани с обществения живот, а сами по себе си те не
дават и възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно
дейността на задължения по закона субект. Съгласно чл.30, ал.1, т.2 от Вътрешни
правила за предоставяне на достъп до обществена информация – достъпът засяга
интересите на трети лица, които не са дали съгласие за предоставяне на исканата
обществена информация.
Решението е изпратено на заявителя на посочения в
заявлението адрес на електронна поща на 23.06.2022г.
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от лице, притежаващо
активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно
компетентния административен съд по постоянен адрес на адресата на акта, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по
делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд,
втори административен състав намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Според правилото на чл.38 от ЗДОИ задълженият субект е
длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по подаденото пред него
заявление за достъп до обществена информация с решение за предоставяне или за
отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и да уведоми
писмено заявителя за своето решение.
Оспорваният отказ е издаден от компетентен орган. Кръгът
на задължените субекти по ЗДОИ е посочен в нормата на чл.3 от същия и Кметът на
Община Ловеч е задължен субект по смисъла на цитираната разпоредба. Видно от
приложената с административната преписка Заповед № З-992/10.06.2022г. на Кмета
на община Ловеч (л.17), за периода на отсъствие на кмета от 22 до 24 юни
2022г., на основание чл.44, ал.1, т.8 и ал.2 и чл.39, ал.2 от Закона за
местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) е разпоредено всички
функции, произтичащи от длъжността кмет на община Ловеч да се изпълняват от Д.К.
– Заместник-кмет. Именно последният, в условията на заместване на титуляра, е
подписал оспореното в настоящото производство решение за отказ за предоставяне
на обществена информация. С оглед на горното, не е налице отменително основание
по чл.146, т.1 от АПК.
Актът е издаден в изискуемата писмена форма, подписан
е от неговия издател. Посочени са както фактическите, така и правните основания
за издаването на процесното решение.
Административният орган, в законоустановения срок е
издал писмено решение, с което е отказал на заявителя исканата от него
информация във вид на копия от заповедите за освобождаване на Директора на БД
„Обреди“ Т.Т.и за назначаване на В.С..за Директор на БД „Обреди“. Тъй като исканата
информация в депозираното заявление за достъп до обществена информация с вх. № ДОИ-43/09.06.2022г.
засяга интересите на трети лица, съобразно
изискването на чл.31, ал.2 от ЗДОИ кметът на общината е изискал от третите
лица, по отношение на които е поискан достъпът до информация, да дадат
съгласието си за това. С последвалите отговори с вх. № ЧР-50/20.06.2022г. и вх. № ЧР-51/20.06.2022г. двете
засегнати лица – В.С..и Таня Тинчева, не са дали съгласието си заявителят да
получи съответните документи от личните им трудови досиета, поради което AO при издаването на
отказа е съобразил и този релевантен по смисъла на чл.35 от АПК факт съобразно
изискването на чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ. С оглед на това, при издаването на акта не са
нарушени съществено специалните административно производствени правила,
регламентирани в ЗДОИ, както и тези на АПК.
Настоящият състав намира, че административният орган е
спазил и приложимите материалноправни разпоредби, като отказът е съответен и на
целта, която преследва законът.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗДОИ,
обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република
България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение
относно дейността на задължените по закона субекти. Тази информация може да се
съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или
съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно обществена информация
съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и
други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от
задължения субект. Обществената информация бива официална – информацията, която
се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното
самоуправление при осъществяване на техните правомощия (чл.10 от ЗДОИ) и
служебна – която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната
информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации (чл.11
от ЗДОИ). Достъпът до официална обществена информация се осигурява чрез
обнародването й, а достъпът до служебна обществена информация се предоставя по
реда на ЗДОИ, като законът предвижда ограничение – когато тя е свързана с
оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение
(мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации) и
когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори,
водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е
подготвена от администрациите на съответните органи – чл.13, ал.2 от ЗДОИ.
Освен посочената разпоредба, законът въвежда ограничение за предоставяне на
достъп до обществена информация и в случаите по чл.37, ал.2 от ЗДОИ,
регламентиращ основанията за отказ за предоставяне на обществена информация,
когато: 1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена
тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл.13, ал.2; 2.
достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие
за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ
обществен интерес; 3. исканата обществена информация е предоставена на
заявителя през предходните 6 месеца. Изключение от посоченото правило е
допустимо при наличие на надделяващ обществен интерес, когато чрез исканата
информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване
на прозрачността и отчетността на субектите по чл.3.
В настоящия случай търсената информация представлява
лични данни по смисъла на легалната дефиниция, съдържаща се в разпоредбата на §1,
т.2 от ДР на ЗДОИ, т.е. няма характера на обществена информация и достъп до нея
не може да бъде предоставен по реда на ЗДОИ, който в случая не намира
приложение, в какъвто смисъл е изричната разпоредба на чл.2, ал.5 от ЗДОИ. „Лични
данни“, според законовата дефиниция е понятието по смисъла на чл.4, т.1 от
Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г.
относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни
и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО
(Общ регламент относно защитата на данните) – обн. ОВ, L 119/1 от 4 май 2016г.
Съгласно тази разпоредба, „лични данни“ означава всяка информация, свързана с
идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде
идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде
идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко,
по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за
местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци,
специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата,
умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това
физическо лице.
Информацията, до която е поискан достъп в случая се
отнася до лицата В.С..и Т.Т.в качеството им на служители към община Ловеч, т.е.
тези лица могат да бъдат идентифицирани пряко по начините, посочени в §1, т.2 от
ДР на ЗДОИ, вр. чл.4, т.1 от Регламент (ЕС) 2016/679, поради което исканата информация представлява
лични данни по смисъла на ЗДОИ. Самото естество на информацията я изключва от
приложното поле на закона, тъй като една от характеристиките, на които трябва
да отговаря тя, за да бъде определена като обществена, е да дава възможност на
гражданите да си съставят собствено мнение за работата на администрацията. Предоставянето
на лична информация – относно възникването, респективно прекратяването на служебното
правоотношение на едно лице, по никакъв начин няма да спомогне за създаване на
мнение на заявителя за работата на общинската администрация и в частност за
дейността на БД „Обреди“.
Заповедите на кмета на
общината за освобождаване и назначаване на тези служители, макар и на ръководна
длъжност, по никакъв начин не могат да бъдат свързани със самата обредна
дейност, каквито доводи навежда жалбоподателя. Това е така, тъй като изпълнението
на тази дейност и начина и реда за извършването й почиват на определени
нормативно установени правила, които обаче не са обусловени от данните, касаещи
възникването и прекратяването на служебното правоотношение с лицето,
изпълняващо длъжността Директор на БД „Обреди“. Освобождаването на директор на общинско звено, както и назначаването на
нов такъв са необходими с оглед изпълнение дейността на звеното, но не и по
повод на извършваната от него обредна дейност. Те не съдържат информация за
дейността на БД „Обреди“, която да позволи съставяне на обективно и пълноценно
мнение относно обществения живот и дейността на БД „Обреди“, което е една от
основните цели на предоставянето на информация по реда на ЗДОИ.
Сами по себе си заповедите за прекратяване,
респективно възникване на служебно правоотношение не могат да предоставят тази
възможност, без исканата информация да е неразривно свързана с друга такава –
относно естеството на задълженията и качеството на тяхното изпълнение. Такава
обаче не се иска от заявителя, поради което съдът счита, че копията на двете
заповеди, поради невъзможността да предоставят възможност на заявителя да
постигне посочената законова цел, не е обществена.
Съгласно чл.2, ал.5 от ЗДОИ, този закон не се прилага
за достъпа до лични данни. При съобразяване с посоченото законово ограничение,
както и с оглед изричния отказ на лицата по смисъла на чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ,
обективиран в заявления вх. № ЧР-50/20.06.2022г. и вх. № ЧР-51/20.06.2022г., не
е предоставена исканата информация относно тези лица. Изхождайки от характера
на трудовото/служебното правоотношение, а именно, че същото се развива само
между две страни – работодател и служител (арг. чл.1, ал.1 и чл.61, ал.1 от КТ,
аналогично и при служебните правоотношения – чл.1 от ЗДСл), може да се направи
извод, че заповедите за прекратяване, респективно назначаване на служителите се
отнасят единствено до правоотношения, които се развиват между работодател,
респективно орган по назначаване и съответния служител. Тази категория данни,
включително обективирани в документите, които заявителят иска да му бъдат
предоставени, не притежават характера на информация, свързана с обществения
живот, а представляват лични данни по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗДОИ, вр.
чл.4, т.1 от Регламент (ЕС) 2016/679 и правилно е отказано предоставянето им.
По начина, по който в
заявлението е поискано предоставяне на копия от заповедите, касаещи конкретни служители
на общината, макар да бъдат заличени имената и другите лични данни в документите,
каквито доводи се навеждат в жалбата, ако искането бъде уважено и бъдат
предоставени документите дори със заличени лични данни – имена, ЕГН,
образование, трудов стаж, възнаграждения и т.н., посочването само на точката от
заявлението, по която се предоставя съответния документ ще е достатъчно за да
индивидуализира и персонифицира лицето, на което е документа с данните в него. В
случая исканата информация е неразривно свързана с идентификация на лицата,
предвид невъзможността да се предостави тя, без посочването и на името им.
Както се спомена и
по-горе, в документите, копие от които са поискани от И. със заявлението, се
съдържат данни за посочените служители, работещи в общинската администрация,
която информация се отнася до тези физически лица, които могат да бъдат
идентифицирани чрез специфични признаци, свързани с трудовата им дейност.
Следователно предоставянето й от кмета на общината съставлява „обработване“ на
лични данни по смисъла на чл.4, т.2 от Регламент (ЕС) 2016/679.
Искането на
жалбоподателя е такова за получаване на лични данни за конкретни лица, които от
една страна категорично са заявили в съответствие с чл.37, ал.2, т.1 от ЗДОИ,
че не дават съгласието си за предоставяне на данни от служебните им досиета, и
които данни и информация от друга страна са изключени от приложното поле на
ЗДОИ, тъй като се обработват, разкриват, предоставят и т. н. по реда на друг
закон, с оглед защитата им. Информация за размера на получаваните
възнаграждения от служителите в администрацията на държавен или общински орган,
получените от тях обезщетения при прекратяване на служебното им или трудово
правоотношение, размера и начина на ползваните от тях отпуски и др. данни,
съдържащи се в процесните заповеди, не дават възможност за съставяне на мнение
относно дейността на задължения по закона субект.
В подкрепа на горните
изводи е формирана и непротиворечива практика на ВАС по аналогични казуси –
така Решение № 4211/16.04.2015г. по адм. д. № 7599/2014г., V о., Решение № 4153/15.04.2015г.
по адм. д. № 9714/2014г., V о., Решение № 6140/08.05.2013г. по адм. д. №
1403/2013г., 5-чл. с-в и др.
Жалбоподателят счита, че в случая е налице хипотезата
на надделяващ обществен интерес по смисъла на §1, т.6 от ДР на ЗДОИ, тъй като
чрез исканата информация се цели повишаване на прозрачността и отчетността на задължения
субект.
Тъй като информацията, представляваща лични данни (част
от служебните досиета на лицата) е изцяло изключена от приложното поле на ЗДОИ,
при искане за предоставяне на лични данни по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗДОИ,
вр. чл.4, т.1 от Регламент (ЕС) 2016/679, каквото е направил жалбоподателят,
тъй като не се касае за обществена информация, е ирелевантно наличието на обществен
интерес, включително и „надделяващ“ такъв.
Преценката за наличието на надделяващ обществен
интерес се извършва само в хипотезата на чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ – когато се
касае за предоставяне на достъп до обществена информация, засягаща интересите
на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена
информация. Т.е., цитираната законова хипотеза касае случаите, когато се иска
достъп до информация, която би могла да засегне интереси на трето лице, но
същевременно изпълва дефиницията за обществена информация от която, както се
посочи, личните данни са изрично изключени. Ето защо наличието на какъвто и да
било обществен интерес не може да обоснове предоставянето на достъп до такъв
тип данни, обратно – такова предоставяне би било в пряко противоречие с
разпоредбите на чл.41, ал.1 и ал.2 от Конституцията на Република България.
Неоснователно
е твърдението в жалбата, че тъй като двата акта на кмета на общината са
заповеди, същите са включени в дефиницията за обществена информация по чл.2,
ал.1 от ЗДОИ и за предоставянето им има надделяващ обществен интерес.
Изискването държавните служители да се освобождават, съответно назначават на
заеманата от тях длъжност по служебно правоотношение със заповеди, е въведено
със Закона за държавния служител. Тези заповеди обаче имат идентично правно
действие като трудовите договори, и са част от личните служебни досиета на
лицата. Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.3 от Закона за държавния служител, разгласяване на сведения от служебното досие
на държавния служител не се допуска без неговото изрично писмено съгласие.
Цитираната разпоредба е императивна и при липсата на писмено съгласие дерогира
приложението на ЗДОИ, дори и при хипотетичното наличие на надделяващ обществен
интерес.
В подкрепа на последното е формираната и константна
практика на КЗЛД, включително в изразените от тях становища на основание чл.10,
ал.1, т.4 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Така например в Становище
№ П-5039 от 13.08.2013г. Комисията приема, че справка,
съдържаща име и фамилия, длъжност и възнаграждение по договор на физически
лица, заети по трудови и служебни правоотношения, както и копия на гражданските
договори с физически лица, би могла да доведе до индивидуализиране на тези
конкретни физически лица и тя като такава попада в определението „лични данни“
от категорията икономическа идентичност, тъй като пряко идентифицира
физическите лица и възнаграждението им; В случай на предоставяне на обществена
информация по реда на ЗДОИ, която съдържа лични данни, възможно условие за
допустимост на обработването, под формата на разпространяване и предоставяне на
данните са и разпоредбите на чл.31 от ЗДОИ във връзка с чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД
– физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие
по смисъла на § 1, т.13 на ДР на ЗЗЛД; По отношение на обработването на данни
от трудови и служебни досиета обаче следва
да се има предвид разпоредбата на чл.17, ал.3 от Закона за държавния служител,
а именно – разгласяването на сведения от служебното досие на държавния служител
не се допуска без неговото изрично писмено съгласие. Аналогично разрешение
е дадено и в Становище № 179 от
26.01.2012г. на КЗЛД.
Нормите винаги трябва да бъдат разглеждани в своята
връзка с целта на закона, в които са обективирани. Целта на ЗЗЛД е да защити
неприкосновеността на личния и семейния живот на гражданите. Тя е развита на
основата на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи. Съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България,
международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и
влезли в сила, са част от вътрешното право на страната. Тези актове имат
предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат.
Съгласно чл.8 от Конвенцията, всеки има право на зачитане на неговия личен и
семеен живот. Това право не е абсолютно и може да бъде ограничавано при наличие
на предпоставките посочени в чл.8, ал.2 от Конвенцията.
ЗЗЛД е
създаден, за да се постигне пълна и всестранна защита на тези права на човека.
Дейността на едно длъжностно лице е свързана с обществения живот. Тези лица
представляват личности, упражняващи публична власт и като такива те притежават
не само права, но и задължения. Подобни лица се явяват публични личност и като
такива трябва да търпят по-голямо обществен интерес към личния им живот и
съответно по-широка достъпност на информация, свързана с тях.
Въпреки това
обаче, посоченото от заявителя съдържание на заявлението, не определя търсената
от него информация като официална или служебна обществена такава. Исканата
информация с оглед естеството й, засяга лични данни, поради което ЗДОИ е
неприложим, а предоставянето й на трето лице без дадено писмено съгласие е
забранено от ЗДСл. В случая информацията, съдържаща се в личните служебни
досиета на посочените лица – лични данни, разкриващи физическа, икономическа и
социална идентичност на тези физически лица, с оглед характера им, са извън
приложното поле на ЗДОИ и разкриването им не може да влиза в колизия със
защитата по ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679.
По изложените съображения съдът счита, че оспорването
на П.И. срещу Решение с изх.№ДОИ-43-1/23.06.2022г. на Кмета на община Ловеч за
отказ по заявление за достъп до информация е неоснователно и следва да се
отхвърли.
При този изход на спора е основателна претенцията на процесуалния
представител на ответника за възстановяване на направените по делото разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева съобразно
приложения списък на разноските на л.48. Видно от представения договор за
правна защита и съдействие на л.32, договореното адвокатско възнаграждение е в
размер на 500 лева, като е посочено, че същото е платимо по банкова сметка. ***.49
се установява, че същото е реално заплатено от ответника, поради което с оглед
изхода на спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК следва да се осъди жалбоподателят
да заплати същото в полза на ответника.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно
от АПК и чл.143, ал.3 от АПК, Ловешки административен съд, втори
административен състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Т.И. с посочен в жалбата адрес ***,
подадена против Решение с изх.№ДОИ-43-1/23.06.2022г. на Кмета на община Ловеч
за отказ по заявление за достъп до информация.
ОСЪЖДА П.Т.И. с посочен в жалбата адрес *** да заплати
на Община Ловеч с ЕИК ********* и адрес гр. Ловеч, ул. „Търговска“ №22, сумата
от 500 (петстотин) лева разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
оспорване на основание чл.40, ал.3 от ЗДОИ.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: