ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на
19.05.2020 год. в състав:
Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА
мл.с. ИВАН НИКИФОРСКИ
като разгледа докладваното от съдия ДОСОВ възз.ч.гр. дело
№172 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано е
по частна жалба на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"ЕАД - гр. София против Разпореждане №469/25.02.2020 год. по
ч.гр.дело № 185/2020 год. на Районен съд-Бяла Слатина в частта му, с която е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК против В.Т.Т. от гр.Бяла Слатина за сумата от 551.74 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги.
В жалбата се
поддържа, че разпореждането е неправилно, незаконосъобразно и преграждащо
по-нататъшното развитие на производството.
Жалбоподателят
изразява несъгласие с изводите на районния съд, че уговорката за заплащане на
неустойка представлява неравноправна договорна клауза, тъй като е уговорена за
период от датата на прекратяване на договора до изтичане на крайния му срок.
Навежда доводи, че от представените в заповедното дело договори за мобилни
услуги и допълнителни споразумения към тях е видно, че неустоечната клауза има
различно съдържание от възприетото в мотивите на обжалвания съдебен акт, тъй
като не обхваща стойността на всички месечни абонаментни такси, дължими до края
на срока на договора, а стойността на само 3 месечни такси. Пояснява, че
неустойката включва и още два компонента, а именно – възстановяване на част от
стойността на ползваните отстъпки от цената на
месечния абонамент и на разликата между стандартната цена на устройството
/когато е предоставено такова/ съгласно
ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената
от потребителя цена при предоставянето му. Жалбоподателят
счита, че неустойката е изчислена така, че операторът да не получи имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да предоставя ползването на услуга по сключените договори.
Изтъква, че в т.12 от заявлението изрично е посочено основанието по т.11 от
договорите с допълнително пояснение, че неустойката е договорена съобразно
новите правила за изчисление на неустойките за предсрочно прекратяване на
договорни абонаменти, които са одобрени с подписана спогодба с регулиращия орган
КЗП на 12.01.2018 г. Посочва, че от съдържанието на договорната клауза в
процесните договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях е
видно, че същата е в унисон с препоръчаните от КЗП условия, поради което не
може да се приеме, че е неравноправна поради противоречие с разпоредбите на ЗЗП
и е с необосновано завишен размер.
В
обобщение жалбоподателят сочи, че отхвърлителните мотиви на заповедния съд
противоречат на изложените в заявлението твърдения и на представените
доказателства, тъй като не е претендирана неустойка, представляваща всички
месечни абонаментни такси, дължими до изтичането на крайния срок на договора.
Иска
отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение за
вземането за неустойка в размер на 551.74
лв.
Частната
жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на
законоустановения едноседмичен срок и
срещу обжалваем съдебен акт.
За да се
произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид
следното:
Производството
пред Районен съд-Бяла Слатина е образувано по заявление на "Теленор
България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против
длъжника В.Т.Т. от гр.Бяла Слатина..
В т.9 от
заявлението се сочи, че паричното вземане на заявителя възлиза общо на сумата 1445.05
лв., включваща: 1. сумата 502.39 лв., представляваща дължими и неплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги; 2. сумата 390.92 лв., представляваща неплатени
лизингови вноски; 3. сумата 551.74 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент за услуги. Посочено
е, че така претендираните суми произтичат от договор за мобилни услуги от 04.07.2016 год. и последно подписано към него допълнително
споразумение от 01.08.2018 год. , договор за мобилни услуги от 22.11.2016 год. и последно подписано към него
допълнително споразумение от 01.08.2018 год.,
договор за мобилни услуги от 25.07.2017
год. и договор
за мобилни услуги от 17.03.2018 год., както и от два
договора за лизинг от 17.03.2018 год. и 01.08.2018 год.
Като
обстоятелства, от които произтича вземането, в т.12 от заявлението се сочи, че
между страните има сключени четири договора за мобилни услуги, съответно от 04.07.2016
год.,22.11.2016 год.,25.07.2017 год. и 17.03.2018 год. с избран от длъжника
месечен абонаментен план. Направени са и изменения на
договорите за мобилни услуги със сключени към тях допълнителни споразумения. Сключен са и
два договора за лизинг от 17.03.2018 год. и 01.08.2018 год., по силата на които
длъжникът е взел при преференциални условия технически устройства за ползване
на съответния номер или пакет услуги. Изплащането се извършва на 23 месечни
лизингови вноски, съгласно индивидуален погасителен план. Поддържа се, че
длъжникът не е платил три фактури по
договорите за мобилни услуги на обща стойност 502.39 лв., както и че не е
платил общо 26 лизингови вноски на обща стойност 390.92 лв. с включена към тях
допълнителна сума по чл.1,ал.3 от договора за лизинг. Според изложеното в
заявлението, неизпълнението на договорните задължения на абоната поражда право
на неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, която неустойка
е ограничена до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, а когато
е предоставено и устройство за ползване на услуги, абонатът ще дължи и такава
част от разликата между стандартната цена на устройството и преференциалната
лизингова цена. Сочи се, че по договора от
25.07.2017 год. неустойката е в размер на 104.99 лв., по договора от 17.03.2018
год. е в размер на 169.95 лв., по договора от 04.07.2016 год. е в размер на 214.34
лв. и по договора от 22.11.2016 год. неустойката е в размер на 62.46 лв.
Към
заявлението са приложени описаните в него договори,допълнителни споразумения ,Общи
условия и фактури.
С
обжалваното разпореждане районният съд е постановил да бъде издадена заповед за
изпълнение за претендираните неплатени месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги и неплатени лизингови
вноски, а в частта за претендираната неустойка от 551.74 лв. е отхвърлил
заявлението.
За да
отхвърли заявлението в посочената част, районният
съд е изложил две основни групи съображения, а именно - че няма доказателства
за извършено едностранно прекратяване на договорите, за което длъжникът да е
уведомен, както и че клаузата за неустойката е неравноправна и съответно
нищожна на основание чл.146, ал.1 и ал.2
ЗЗП вр.чл.143, т.5, т.9 и т.14 ЗЗП вр. чл.3, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на
Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни
месечни цени до края на срока на договора се създава значителна
неравнопоставеност между страните по договора.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
На първо
място, в производството по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
съдът не следи за действителното съществуване на твърдяното от заявителя
прекратяване на договорите, от които произтичат претендираните със заявлението
вземания за неустойка. Настъпилото прекратяване на договора е от значение за
преценката на изискуемостта на вземанията, каквато преценка съгласно нормата на
чл.418, ал.2 и ал.3 от ГПК съдът е задължен да извършва само в случаите, при
които се иска издаването на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК. Изисквания за проверка на изискуемостта на вземането не са поставени в
разпоредбите на чл.410 и чл.411 от ГПК, поради което в производството по
издаване на заповед по чл.410 от ГПК съдът следи единствено за предпоставките
по чл.410 от ГПК- дали вземането е за парични суми или заместими вещи, респ.за
предаването на движими вещи, и искът да е подсъден на районния съд; за
съответствие на заявлението с чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК; за
прилагане на договорите, сключени с потребители, техните приложения и общи
условия; за отрицателните предпоставки по чл.411, ал.2 от ГПК, в т.ч.за
наличието на неравноправни клаузи в договора.
По тези
причини се налага извода, че неправилно районният съд е изследвал прекратен ли е
договорът за мобилни услуги и налице ли са предпоставките за това, съответно
неправилно на това основание е постановил отхвърляне на заявлението в
обжалваната част.
На второ
място, въззивният съд намира, че при така подаденото заявление не може да бъде
извършена преценка за наличието на неравноправни клаузи в процесните договори,
на които да е основано искането за неустойка.
В
разглеждания случай клаузи за неустойка са предвидени във всичките четири
договора и допълнителните споразумения към два от тях - към договор
за мобилни услуги от 04.07.2016 год. и към договор за мобилни услуги от 22.11.2016 год. , като всеки от тези договори има за
предмет предоставянето на услуга при определен абонаментен план,, а допълнително споразумение от 23.11.2016 год. към договор за мобилни услуги от 04.07.2016 год., допълнително споразумение от 01.08.2018 год. към същия договор, договор за мобилни услуги от 22.11.2016 год., договор за мобилни услуги от 25.07.2017
год. и договор за мобилни услуги от
17.03.2018 год. имат за предмет и предоставянето или закупуването на лизинг на устройство - четири мобилни телефона и един таблет. В допълнително
споразумение от 01.08.2018 год. към
договор за мобилни услуги от 04.07.2016 год. и в договор
за мобилни услуги от 17.03.2018 год.
е посочена също лизинговата
цена на устройството с абонаментен план, така и стандартната му цена без
абонаментен план.
В договорите
за мобилни услуги и допълнителните споразумения са предвидени различни варианти
за формиране на неустойката в случаите на прекратяването на договорите по вина
на абоната.
В договорите
за мобилни услуги от 04.07.2916 год., 22.11.2016 год. и 25.07.2017 год. е посочено
е, че се дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок. В случаите, при
които е предоставено устройство, неустойката е двукомпонентна, тъй като е
предвидена дължимост и на разликата между стандартната цена на устройството,
съгласно актуалната към момента на прекратяване на договора ценова листа,
и заплатената от потребителя цена при предоставянето на устройството /в брой
или обща лизингова цена по договора за лизинг/.
В
подписаните на 01.08.2018 год. допълнителни споразумения към договорите за
мобилни услуги от 04.07.2916 год. и 22.11.2016
год. и в договора за мобилни услуги от 17.03.2018 год. е посочено е, че се
дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. В допълнение към тази неустойка, потребителят дължи и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните
планове съответстваща на оставащия срок на договора. В случаите, при които е
предоставено устройство, неустойката е двукомпонентна, тъй като е предвидена
дължимост и на такава част от разликата между стандартната цена на устройството
/в брой, без абонамент/, съгласно действащата към момента на сключване на
договора ценова листа, и заплатената от потребителя цена при предоставянето
на устройството /в брой или обща лизингова цена по договора/, съответстваща
на оставащия срок на договора.
Макар
договорите, от които черпи правата си заявителя, да са четири и да съдържат
различни варианти, при които се формира неустойката, в петитума на заявлението
е посочена една обща цена на претенцията за неустойка и по четирите договора,
без да е извършена индивидуализация на претенцията по всеки договор, съответно
по компоненти на неустойката. В обстоятелствената част на заявлението се сочи
каква е неустойката по всеки от договорите, но не са изложени никакви конкретни
твърдения как е формирана тя - само от тримесечния размер на абонаментния план,
от тримесечния размер и разликата между преференциалната цена на устройството и
стандартната такава или по друг начин.
Наличието на
такава индивидуализация е било необходимо както с оглед формалните изисквания
на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК вр.с чл.410, ал.2 ГПК, така и с оглед преценката
дали искането за който и да е от компонентите на неустойката не се основава на
неравноправна или вероятно неравноправна клауза от договора или общите условия.
При липсата на такава индивидуализация изводите на заповедния съд, че се
претендира присъждане на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни
цени до края на срока на договора, се явяват необосновани.
Ето защо
въззивният съд счита, че в съответствие с изискванията на чл.411,ал.2,т.1 ГПК
районният съд е следвало да остави заявлението без движение, като даде указания
на заявителя за уточняване на обстоятелствената част и петитума на заявлението
и едва след постъпване на уточненията да извърши преценка по чл.411, ал.2, т.2
и 3 ГПК за наличието на противоречие със закона и добрите нрави или за наличието
на неравноправни договорни клаузи. Тези съображения налагат отмяна на
разпореждането в обжалваната му част и връщане на делото на РС-Бяла Слатина за
даване на указания до заявителя за отстраняване на нередовностите на
заявлението.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане №469/25.02.2020
год. по ч.гр.дело № 185/2020 год. на Районен съд-Бяла Слатина в частта му, с
която е отхвърлено заявлението на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"ЕАД-гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против В.Т.Т. от гр.Бяла Слатина за сумата от 551.74 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Бяла
Слатина за изпълнение на процедурата по чл.411,ал.2,т.1 от ГПК, съобразно
мотивите на настоящето разпореждане /даване на указания до заявителя да уточни
как е формирана претенцията за неустойка по всеки от договорите /.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........... ЧЛЕНОВЕ:1.......... 2..........