РЕШЕНИЕ
№…………
град ПЛЕВЕН, 13.10.2020година
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първи граждански състав , в публично заседание на осми октомври , през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Е. Р. …………и в присъствието на
прокурора………………………….като разгледа докладваното от съдията Данчев в.гр.д. № 1026 по описа на съда за 2020 година, и
за да се произнесе съобрази следното:
Въззивно
обжалване .
С решение № 1799/ 27.09.2019г. по гр.д.№ 1480/2019г.
Плевенски районен съд ОТХВЪРЛЯ
предявеният от В.Н.Т., ЕГН **********,***, Д.Г.Т., ЕГН **********,***, и Ц.Г.Т.,
ЕГН **********,***, чрез адв.В.М. от ПАК, против „Обединена българска банка“
АД, със седалище и адрес на управление гр.София, ****, ЕИК ****, иск с правно
основание чл.124 вр. чл.439, ал.2
вр.ал.1 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че ищците
не дължат сумата от 1000,00 лева, представляваща частична такава от обща сума в
размер на 44 322,00 лева, по изп.лист, издаден по ч.гр.д.№4059/2010 г. на ПлРС,
за които суми е образувано изп.д.№1415/2017 г. по описа на ЧСИ Т.К., поради изтекла погасителна давност, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 вр.ал.8 от ГПК В.Н.Т., ЕГН **********,***, Д.Г.Т., ЕГН **********,***,
и Ц.Г.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА „Обединена българска банка“ АД,
със седалище и адрес на управление гр.София, ****, ЕИК ****, сторени разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Това решение е
съобщено на В.Н.Т., ЕГН **********,***, Д.Г.Т., ЕГН **********,***, и Ц.Г.Т.,
ЕГН **********, от гр.Плевен ,чрез пълномощника им адв.В.М. на
07.10.2019г..,откогато тече двуседмичният срок за неговото обжалване.
На
21.10.2019 г. е подадена
въззивна жалба от В.Н.Т., ЕГН **********,***,
Д.Г.Т., ЕГН **********,***, и Ц.Г.Т., ЕГН **********,***, ,чрез пълномощника им адв.В.М. срещу това решение на РС-Плевен .
При проверка, на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи следното: Жалбата е подадена от
надлежни страни, имащи правен интерес от въззивно обжалване, в
законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалван съдебен
акт, поради което е допустима.
Същата е и
редовна.Внесена е дължимата д.т. Жалбата съдържа твърдения в какво според жалбоподателите се състои порочността на обжалваното решение
и какво е искането, подписана е от пълномощника на жалбоподателите . Представен е бил препис за
връчване на другата страна по делото и той е бил връчен.
Срещу тази въззивна жалба е подаден
писмен отговор по реда на чл.263 ал.1 ГПК от насрещната въззиваема
страна „Обединена българска банка“
АД, според който жалбата е
неоснователна, а решението, е правилно и
законосъобразно.
Плевенски окръжен съд ,като
разгледа въззивната жалба
при условията на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение в рамките на
правомощията си по чл. 269 от ГПК и
според наведените в жалбите оплаквания ,намира ,че РС-Плевен е постановил
едно валидно и допустимо, а
като краен резултат и правилно решение , което по тази
причина следва да бъде потвърдено ,макар
и поради съвсем различни мотиви от
изложените от РС-Плевен.
В хода на
производството пред Плевенски окръжен съд , на 25.11.2019г. е настъпила смъртта
на В.Н.Т. . ПлОС е счел ,че и в т.сл. намира приложение чл. 51, ал.2 от ЗН и е
дал изрично срок на наследниците и по закон Д.Т. и Ц.Т. да заявят дали приемат
наследството на В.Т. или се отказват от
него . Този срок е бил определен до 29.04.2020г. ,но с оглед на последвалото
обявяване на извънредно положение в страната ,поради епидемията от COVID
-19 и като се съобрази § 13 от ЗИД на Закона за здравето ,следва
,че даденият от съда срок е изтекъл едва на 06.07.2020г. Тъй като до изтичането
на този срок Д.Т. и Ц.Т. не са заявили изрично дали приемат наследството от В.Т.
, то на осн. чл. 51 , ал. 2 от ЗН следва ,че те са загубили правото да приемат
това наследство. Заедно с това от страна на „ОББ“ АД –противната стана по
делото не са правени твърдения ,че Д.Т. и Ц.Т. вече са извършили някакви
действия по приемане наследството от В.Т. , а и не са ангажирани доказателства
в тази насока.С оглед на това съдът
приема ,че наследството открито със смъртта на В.Т. на 25.11.2019г. не е прието
от наследниците по закон Д.Т. и Ц.Т. и в т.см. същите не следва да
отговорят за задълженията ,включени в това наследство на В.Т..
Тъй като искът с
правно основание чл.124 вр. чл.439, ал.2
вр.ал.1 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че ищците
не дължат сумата от 1000,00 лева, представляваща частична такава от обща сума в
размер на 44 322,00 лева, по изп.лист, издаден по ч.гр.д.№4059/2010 г. на ПлРС,
за които суми е образувано изп.д.№1415/2017 г. по описа на ЧСИ Т.К., поради
изтекла погасителна давност, е бил предявен от Д.Т. и Ц.Т. в самостоятелното им
качество като длъжници по посоченото изпълнително дело, а не в качеството им на наследници на
В.Т.,то за ищците ,респ. жалбоподателите продължава да е налице
активната процесуална легитимация да предявят и поддържат този иск .За тях
правният интерес от предявяването на този иск произтича от конституирането им
като длъжници по изп.дело № 2010***0400*** на ЧСИ Т.К. ,където Д.Т. дори е била
третирана като солидарен длъжник/налаган е запор на трудовото и възнаграждение/
, заедно с кредитополучателя В.Т., а Ц.Т. е бил третиран като ипотекарен
длъжник , както и от конституирането им като длъжници по
изп.дело № 20178150401415 ,също на ЧСИ Т.К. ,където вече те и двамата са третирани само като ипотекарни длъжници.
В т.вр се налага да
се изясни какво е действително правно положение на Д.Т. и Ц.Т. и правилно ли са били третирани
като солидарни длъжници ,респ. като ипотекарни длъжници по посочените по –горе
изпълнителни дела?
Най –напред , от
доказателствата по делото / нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №
160 том 22 рег.№ 9734 дело № 2575 от 2007г. става ясно ,че кредитополучател по договор за предоставяне на ипотечен
кредит от 21.11.2007г. сключен
с „ ОББ „АД е само В.Н.Т.,докато
вече за обезпечаване на всички вземания произтичащи от този договор за кредит е
била учредена договорна ипотека от В.Т. и съпругът и Г. Ц.Т. върху техния
собствен недвижим имот ,придобит в режим
на СИО и находящ се в с.Обнова , Плевенска обл. По този начин кредитополучател
и длъжник по договора за кредит е само В.Т. ,докато ипотекарни длъжници са били В.Т. и
съпругът и Г. Т.. След смъртта на Г. Т. ,която е настъпила на 25.01.2010г. е
следвало ипотекарното задължение за частта от недвижимия имот ,която е влизала
в наследството на Г. Т. да премине към неговите наследници по закон – В.Т.Д.Т.
и Ц.Т.. По изп.дело № 2010***0400***
на ЧСИ Т.К., обаче, е представено саморъчно завещание от Г. Ц.Т. ,обявено с протокол от 08.03.2010г. на нотариус Д.Г.Т. според
което наследодателят е завещал цялото си недвижимо и движимо имущество в полза
на Д.Г.Т.. Няма данни това завещание да е било оспорвано от някои
от наследниците по закон на Г. Т.
,поради което то е породило действие и цялото
наследство на Г. Т. е преминало към дъщеря му Д.Т. в чиято полза
е съставено завещанието. По този
начин,след смъртта на Г. Т. , ипотекарни длъжници със съсобствения си недвижим
имот в с.Обнова са останали В.Т. и Д.Т.. Ц.Г. неправилно е бил
конституиран като съдлъжник / ипотекарен длъжник / по изп.дело № 2010***0400***
на ЧСИ Т.К.,тъй като не е наследил починалия си баща Г. Ц.Т. , а цялото
наследство / в т.ч. и частта му от ипотекирания недвижим имот / е преминало
върху Д.Т.. Също така неправилно Ц.Т. е третиран като ипотекарен длъжник и по
следващото изп.дело № 20178150401415 ,също на ЧСИ Т.К.,поради изложените вече
съображения.
С оглед на това ,че Ц.Т. не е приел и
наследството от майка си В.Т. ,то той
не е придобил качеството ипотекарен кредитор и в хода на този исков процес .
Тъй като и двамата ищци/ те и жалбоподатели
/ Д.Т. и Ц.Т. не са приели наследството от майка си В.Т. ,те не са носители и
на задължението и по договора за ипотечен кредит от 21.11.2007г. , сключен с „ ОББ „ АД.
В т.вр. е особено
съществено да се подчертае ,че ипотекарните длъжници,когато самите те не са
заедно с това и кредитополучатели , не са носители на задължението по договора
за кредит ,а само отговарят със свой недвижим имот за това задължение ,т.е.
длъжни са да търпят принудително изпълнение срещу своя ипотекиран недвижим имот
за да се постигне погасяване на кредитното задължение .Тяхната отговорност обаче е ограничена само до конкретния недвижим
имот ,който е ипотекиран , а не отговарят с цялото свое имущество за кредитното задължение ,произтичащо от
договора за кредит по който те нямат качеството на длъжници. От това
става ясно ,че Ипотекарните
длъжници не са солидарни длъжници с
кредитополучателя ,тъй като те както беше посочено по-горе не са носители на
самото кредитно задължение заедно с кредитополучателя , а освен това
отговорността им за това задължение се ограничава до ипотекирания имот , а не
се простира върху цялото им имущество .
В т. вр. следва да се отбележи ,че
неправилно РС-Плевен в мотивите на своето решение е разглеждал Д.Т. и Ц.Т. като
солидарни длъжници с В.Т. и е излагал съображения за това как тече
погасителната давност по отношение на отделните солидарни длъжници
.Както беше посочено по-горе Ц.Т. не само няма качеството солидарен длъжник по
отношение на кредитното задължение ,поето от В.Т. с договора за кредит от 21.11.2007г. , сключен с „ ОББ „ АД,но
така също той не е имал и качеството на ипотекарен длъжник ,поради това ,че не
е наследил баща си Г. Т. ,чието наследство е преминало само към дъщеря му Д.Т..Съгласно
чл. 121 от ЗЗД солидарна отговорност между двама или повече длъжници освен в
определените от закона случаи ,възниква само когато е уговорена.В конкретния
случай между кредитополучателя В.Т. от една страна и от
друга - Д.Т. и Ц.Т. не е налице солидарна отговорност нито по силата на
законова норма ,нито пък такава солидарна отговорност е била уговорена с
договора за ипотечен кредит .Поради
това изложените от РС-Плевен съображения за теклата поотделно за всеки
солидарен длъжник погасителна давност и изследванията му за това кога са били
извършени действия по изпълнителното дело по отношение на всеки отделен
солидарен длъжник изобщо не са относими към казуса.
От друга страна
отговорността на ипотекарния длъжник ,каквото качество има само Д.Т. е изцяло в
зависимост от съществуването на главния дълг по договора за кредит и тя продължава да съществува ,доколкото
продължава да съществува и главния дълг, и заедно с това докогато трае
вписването на ипотеката ,която е учредена върху недвижимия имот в с.Обнова за обезпечаване на главния дълг.Ипотечното задължение е акцесорно по
своя характер по отношение на главния дълг по договора за кредит ,който то
обезпечава и затова от значение е да се изследва дали е изтекла погасителна
давност именно и само по отношение на главното
задължение, произтичащо от договора за кредит ,носител на което главно
задължение ,както посочихме по-горе била само кредитополучателя В.Т..
По отношение на ипотечното задължение не тече отделна погасителна давност
,различна от тази по главното задължение ,което е обезпечено и в т.вр. не
е необходимо спрямо ипотекирания недвижим имот да се предприемат отделни
действия на принудително изпълнение за да се прекъсва такава давност.Ипотечното задължение продължава да
съществува ,докато и доколкото съществува главното задължение ,което е
обезпечено с ипотеката и разбира се за срока за който действа вписването на
ипотеката.
В конкретния случай
от материалите по двете изпълнителни дела се вижда ,че договорната ипотека върху недвижимия имот в с.Обнова е
била вписана с вх.рег.№ 5647/22.11.2007г.
с акт № 187 , том І ,дело № 3219/2007г. ,като преди да изтече десет
годишния срок на действие на това вписване съгласно чл. 172 от ЗЗД е било
извършено подновяване на тази ипотека с вписване от 15.11.2017г.
В конкретния случай по делото няма твърдения от първоначалните
ищци ,същите и жалбоподатели ,че
главният дълг,произтичащ от договора за кредит е погасен чрез плащане ,
а и не са събрани доказателства за
такова погасяване на този дълг чрез плащане. В т.см. задължението произтичащо
от договора за кредит от 21.11.2007г. за което е била издадена и заповед за
изпълнение на парично задължение от 18.06.2010 г. по ч. гр.д.№ 4059/2010г. на
РС-Плевен продължава да съществува ,тъй като не е погасено чрез плащане било от
самия длъжник В.Т. било от трети лица.Това
задължение на В.Т. не е било погасено по давност и преди смъртта и поради
следните съображения :
Изпълнително дело № 2010***0400***
по описа на ЧСИ Т.К. е било образувано по молба на взискателя „ОББ“АД на
17.08.2010г. В т.см. по отношение на това изпълнително дело ,което е образувано
преди постановяването на ТР № 2/ 26.06.2015г. по тълк.дело № 2/ 2013г. на ОСГТК
на ВКС ,въпросното тълкувателно решение ,което няма обратно действие ,не може
да бъде приложено и следва да се приеме ,че прекъснатата с образуване на изпълнителното дело давност не
е текла до 26.06.2015г. ,тъй като съгласно ППВС № 3/ 1980 г. давността не тече
във висящия изпълнителен процес .Поради това би могло да се приеме ,че тази
погасителна давност започва да тече най-рано от 26.06.2015г., откогато е
постановено въпросното ТР № 2 / 2013г. с което се изоставя разбирането ,че
давността не тече при висящ изпълнителен процес . От 26.06.2015г. ,до образуването на новото
изпълнително дело № 20178150401415 на ЧСИ Т.К. ,което е станало на 20.10.2017г.,
безспорно не е изтекла нова петгодишна
погасителна давност по чл.
117,ал.2 от ЗЗД.
Дори условно да се приеме разбирането ,че по
отношение на Изпълнително дело № 2010***0400*** по описа на
ЧСИ Т.К. намира приложение ТР № 2/ 26.06.2015г. по тълк.дело № 2/ 2013г. на
ОСГТК на ВКС,то според постановката в т. 10 от него, погасителната давност
започва да тече от последното валидно изпълнително действие по това дело ,което
е било прекратено от ЧСИ при условията на чл. 433,ал.1 т. 8 от ГПК /поради
перемпция / ,което последно валидно изпълнително действие е от 10.05.2014г.
,когато е било изпратено запорно съобщение до трето задължено лице-„Банка
ДСК“ЕАД за налагане на запор на
вземанията на длъжника В.Т.. От това следва ,че считано от 10.05.2014г. до
20.10.2017г. също така не е изтекла посочената по –горе петгодишна погасителна
давност по отношение на вземането за което е било образувано изпълнителното
дело срещу В.Т..
След смъртта на В.Т. на 25.11.2019г.,задължението
и по договора за кредит остава непогасено както чрез плащане ,така и непогасено
по давност ,но поради това ,че наследниците и по закон –Д.Т. и Ц.Т. не
са приели наследството от майка си В.Т. , то те не са носители на това парично
задължение . Към момента остава неясно
кой е носител на това парично задължение,доколкото няма данни след неприемането
на наследството на В.Т. от преките и наследници по закон – Д.Т. и Ц.Т.
,призованите да наследяват следващи редове наследници съгласно чл. 5 и следв. от ЗН да са приели това наследство.
Така че остава да съществува процесното
парично задължение по изп.лист, издаден
по ч.гр.д.№4059/2010 г. на ПлРС, за които суми е образувано изп.д.№1415/2017 г.
по описа на ЧСИ Т.К.,което не е погасено нито чрез плащане ,нито по
давност,което задължение освен това е обезпечено с договорна ипотека върху
недвижимия имот в с.Обнова,учредена с нот.акт № 160 том 22 рег.№ 9734 дело №
2575 от 2007г.,която е подновена с вписване от 15.11.2017г.и по която Д.Т. има качеството ипотекарен длъжник за
идеалната част от имота ,получена по наследство от баща и Г. Т..
Както Д.Т. ,така и Ц.Т.
,обаче не са носители на материалноправното задължение , произтичащо от
договора за кредит от 21.11.2007г. въз
основа на който е била издадена заповед за изпълнение и изп.лист по ч.гр.д.№4059/2010 г. на ПлРС.Това
е така защото най-напред те нямат качеството солидарни длъжници по отношение на
това задължение ,произтичащо от договора за кредит , а освен това след смъртта
на майка си В.Т. не са приели нейното наследство в което влиза процесното
парично задължение по договора за кредит.
Въпреки тези
разсъждения , обаче , предявеният от Д.Т.
,така и Ц.Т. иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен .Това е така
защото претенцията на тези двама ищци е формулирана по следния начин : за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищците не дължат сумата от 1000,00 лева,
представляваща частична такава от обща сума в размер на 44 322,00 лева, по
изп.лист, издаден по ч.гр.д.№4059/2010 г. на ПлРС, за които суми е образувано
изп.д.№1415/2017 г. по описа на ЧСИ Т.К., поради
изтекла погасителна давност.
По този начин самите ищци са ограничили
изрично основанията на които може да бъде уважен техният отрицателен
установителен иск ,като са ги свели само и единствено до изтеклата погасителна
давност. Формулирана по този начин , претенцията на ищците предполага, че
поначало не се отрича от тях
съществуването на вземането на „ОББ „АД ,произтичащо от договора за кредит от
21.11.2007г. ,както и че те самите са
носители на това задължение, но се счита ,че стоящото срещу това задължение
вземане на Банката не се ползва със съдебна защита поради изтекла по отношение
на него погасителна давност.
Въпросът за това
изтекла ли е погасителна давност по отношение на едно вземане ,обаче ,е
вторичен въпрос .Той винаги се предхожда от главния въпрос за това съществува
ли самото парично вземане ,едва след която се поставя въпроса за евентуалното
му погасяване по давност. Когато се установи ,че ищците поначало не са длъжници
по вземането на Банката,произтичащо от договора за кредит от 21.11.2007г. ,то
става безпредметно същите ищци да се
бранят с възражение за изтекла погасителна давност ,респ. да предявяват иск ,че
вземането е погасено по давност .Ищците
обаче не се избрали по –силната защита –да претендират ,че изобщо не са длъжници по договора за кредит от
21.11.2007г. , а са свели защитата си само до твърдението ,че това вземане е
погасено по давност. Съдът е обвързан от петитума на исковата молба ,
който е ,че не се дължи определена сума ,поради изтекла погасителна давност и
не може да уважи предявения иск на други непредявени от ищците основания , а
именно-че те поначало не са длъжници по вземанията на „ОББ“АД за които е
издаден изп.лист, издаден по ч.гр.д.№4059/2010 г. на ПлРС, за които суми е
образувано изп.д.№1415/2017 г. по описа на ЧСИ Т.К..
С тези разсъждения
за действително правно положение на ищците спрямо вземанията на „ОББ“АД
,произтичащи от договора за кредит от 21.11.2007г. съдът се надява в бъдеще
да бъдат прецизирани действията както на взискателя по изп.д.№1415/2017 г. по описа на ЧСИ Т.К.,така
и на самия ЧСИ ,като се съобрази ,че Д.Т. и Ц.Т. нямат качеството на солидарни
длъжници по вземанията на „ОББ“АД за които е издаден изп.лист по ч.гр.д.№4059/2010 г. на ПлРС , а само Д.Т. има качеството на ипотекарен длъжник за тази
ид.част от недвижимия имот в с.Обнова ,която е получила в наследство от баща си
Г. Т..
С оглед този изход
на делото ,следва въззивниците Д.Т. и Ц.Т. да бъдат осъдени да заплатят на
въззиваемата страна деловодни разноски в размер на 350лв. –юрисконсултско
възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП.
Поради изложеното,
Плевенски окръжен съд
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение № 1799/ 27.09.2019г. по гр.д.№ 1480/2019г. на
Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА Д.Г.Т., ЕГН **********,***, и Ц.Г.Т., ЕГН **********,***
да заплатят на „Обединена българска банка“ АД, със седалище и адрес на
управление гр.София, ****, ЕИК ****,на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, деловодни
разноски за въззивното производство в размер на 350 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване
на осн. чл. 280 , ал.3 т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :