Р Е Ш Е Н И
Е
гр. К., 20.05.2020 година
В И М Е Т
О Н А Н А
Р О Д А
Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 18.05.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2751 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Д.А.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес ***, чрез Р.А.П. или Д.Г.П., против Х.И.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на *** г., който бил първи за ищцата и втори за ответника. От брака си имали едно родено дете – Анелия Христова Иванова, родена на *** г. в гр. К..
Заявява, че с ответника от *** г. живеят във фактическа раздяла. От месец юли 2015 г. ищцата живеела и работела в Ч..
Сочи, че бракът с ответника бил формален. Не поддържали контакти. Семейното им жилище било квартира, която ищцата напуснала през *** година.
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните.
Моли съда да постанови, след прекратяване на брака ищцата да продължи да носи брачното си фамилно име – Ш..
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника. На същия са редовно връчени преписи от съдебните книжа за другата страна.
В открито съдебно заседание се явява процесуалният представител на ищцата адв. М.С.,***, действаща с изрично пълномощно съгласно разпоредбата на чл. 321 ГПК.
Ответникът Х.И.Ш., редовно призован, се явява лично.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено, че страните са сключили граждански брак на *** г. в гр. К. /удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № ***/*** г. на Община К./.
Ищцата работи по трудов договор в Република Ч., видно от представен по делото трудов договор, преведен от чешки език.
По делото се събраха гласни доказателства.
От показанията на свидетеля Р.А.П.
се установи че ищцата Д. не живее от 32 години със съпруга си. Тя работела в
чужбина. Била категорична, че желае да се разведе със съпруга си.
От така приетите за установени факти и
обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
Дълбокото и непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който прави съдът, въз основа на конкретните факти от живота на съпрузите. Съдебната практика многократно е давала определение кога в рамките на една брачна връзка е налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най-общо, бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минимална наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка - иначе казано, налице е формално съществуване на брачната връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала съдържание.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск за развод е основателен и доказан. Налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Причина за това е, че от *** г. съпрузите живеят във фактическа раздяла.
Установените по делото обстоятелства обуславят несъмнения извод, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена по смисъла на чл. 49, ал.1 от СК.
Съдът намира, че няма възможност за запазване или възстановяване на брачната връзка, тъй като дълбокото разстройство е трайно и окончателно, без възможност за преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Ето защо съдът прави извод за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В този си вид той е ненужен на страните, поради което и следва да бъде прекратен.
По отношение на разпитания свидетел, съдът кредитира неговите показания, същите кореспондират напълно с останалите събрани доказателства по делото, като същите доказват по безспорен начин, че брачната връзка е изцяло изпразнена от съдържание.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения материал налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това състояние на съпружеските отношения, в брачния им съюз не могат да се постигнат целите на брака и той съществува само формално. Брачната криза и настъпилата фактическа раздяла, водят до извода, че не може да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения между Д.А.Ш. и Х.И.Ш., поради което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите и обществото.
ОТНОСНО ВИНАТА:
Съдът счита, че не дължи произнасяне по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака, тъй като ищецът по делото е направил искане в откритото съдебно заседание чрез процесуалния си представител, съдът да не се произнася по този въпрос.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И
РЕЖИМА НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ:
Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.4 от СК, съдът решава въпроса относно родителските права след като прецени всички възможни обстоятелства с оглед интересите на детето.
От брака си съпрузите имат едно родено дете, вече навършило пълнолетие, поради което съдът не следва да се произнася по въпросите за местоживеенето, родителските права, издръжката и режима на лични контакти с него.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
По делото се установи, че семейното жилище на страните е било квартира, която ищцата напуснала през *** г., поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
ПО
ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:
В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Съгласието или противопоставянето на съпруга - първоначален титуляр на фамилното име вече е ирелевантно. Поначало, ако съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва брачната фамилия.
В настоящото
производство ответницата заявява, че желае да продължи да носи брачната си
фамилия – Ш..
Относно разноските в производството:
На осн. чл. 329 ал.1 от ГПК направените от страните разноски по делото остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 20,00 лева по сметка на РС-К..
Ответникът следва да бъде осъден да заплати окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 20,00 лева
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА сключения на *** г. в гр. К. граждански брак между Х.И.Ш., ЕГН ********** *** и Д.А.Ш., ЕГН ********** *** като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.
СТРАНИТЕ нямат семейно жилище по смисъла на закона,
поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на
брака жената да продължи да носи брачното си фамилно име – Ш..
ОСЪЖДА Х.И.Ш., ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд- К. окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 20,00 лв.(двадесет лева и нула стотинки).
ОСЪЖДА Д.А.Ш., ЕГН ********** *** да
заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд- К.
окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 20,00 лв.(двадесет лева и нула стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С.З. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: