№ 14707
гр. София, 27.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110104977 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по подадена от Д. И. П., чрез адв. А. И., искова молба, с
която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу "фирма " Црт, чрез клона на търговеца в
Република България - "фирма" Црт. – клон България, ЕИК ***, АД, е предявен иск по
чл. 7, §1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 за сумата 400 евро с равностойност в
лева 782,33 лева, представляваща обезщетение за закъснението на полет №W64413 по
маршрут София – Аликанте с повече от три часа на 13.07.2023 г., както и законна
лихва от 04.09.2023 г. до окончателното плащане, за която сума по ч.гр.д. № 4967/2023
г. по описа на СРС, 41 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че е сключила с ответника договор за въздушен превоз за
посочения полет по направление София - Аликанте на 13.07.2023 г. Твърди, че е
същият е трябвало да бъде изпълнен в 18:15 часа, но поради допуснато от ответника
закъснение е достигнала крайната дестинация с повече от 3 часа над предвиденото.
Сочи, че е предявила претенцията си до ответника извънсъдебно на 27.07.2023 г., но в
отговор получила бланкетен отказ за изплащане на обезщетение. Счита, че ответникът
й дължи сумите по издадената заповед за изпълнение с оглед фиксирания размер на
обезщетението по Регламента и разстоянията между двете летища (над 1500 км.).
Оспорва за ответника да са били налице извънредни обстоятелства, освобождаващи го
от отговорност. Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на
разноски за производствата.
Ответникът е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения
иск като неоснователен. Признава, че между страните е бил сключен договор за
въздушен превоз по посочения маршрут, както и че пътникът е достигнал крайната
точка с повече от три часа закъснение след първоначално обявения час. Излага
съображения, че налице са били извънредни обстоятелства по смисъла на Регламента,
изключващи отговорността му, а именно – сблъсък на въздухоплавателното средство
1
с птица по време на предходен полет същия ден и лоши метеорологични условия,
поради които са били наложени ограничения за излитане на самолета за Аликанте. В
тази връзка се поддържа, че на летището в Меминген по самолета са открити следи от
сблъсък с птица и е било възложено извършване на проверка в 12:51 ч. координирано
универсално време. В 13:55 часа поръчката е била затворена. След освобождаването на
самолета същият е изпълнил полет по направление Меминген – София, като е кацнал
на летище София в 16:37 ч. Същият самолет е излетял от летище София за Аликанте в
19: 14 ч. и е кацнал в 22:28 ч. Сочи, че полетът, за който ищецът е имал закупен билет,
е осъществен със закъснение и поради лоши метеорологични условия по маршрута в
Сърбия, Босна и Херцеговина. Заради наложените ограничения от ръководството на
въздушното движение ответникът не е имал право да изпълни процесния полет в
планувания час, дори и да е разполагал с друг самолет на летище София. Последното
наложено ограничение е било в 18:17ч, като е било изчислено ново време за излитане
в 19:31 ч., когато е излетял самолетът. В обобщение на изложените отговора доводи
моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства и становищата на страните,
достигна до следните фактически и правни изводи по предявения иск:
По предявения иск в тежест на ищцовата страна е да докаже наличието на
валидно облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата на
сключен договор за въздушен превоз, по който ответникът се е задължил на
съответната дата и в рамките на уговореното време да изпълни уговорения полет до
съответната дестинация, закъснението на полета и неговата продължителност, размера
на обезщетението, дължимо от превозвача.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи:
точно и навременно изпълнение на облигационното задължение по извършване на
полета; че неизпълнението му се дължи на извънредни обстоятелства, които не са
могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки, респ.
погасяване на претендираното вземане чрез плащане на обезщетение.
С доклада по делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване са обявени всички обстоятелства, възложени в
доказателствена тежест на ищеца в производството. Следователно страните не спорят,
че помежду им е бил сключен договор за въздушен превоз W64413, предвиден за
изпълнение на 13.07.2023 г. по маршрут София - Аликанте, който е бил изпълнен със
закъснение повече от три часа, както и че разстоянието между началната и крайната
дестинация е над 1 500 км., с оглед което и размерът на обезщетението, ако са налице
основания за възникване на това вземане, би възлизал на сумата 400 евро.
Следователно ищецът е изпълнил доказателствената тежест и е установил в
производството правнорелевантните факти, обусляващи възникването на вземането му
срещу ответника за обезщетение за вредите от отменения полет на основание чл. 7,
пар. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004, доколкото между страните не е спорно, че
процесното обезщетение не е изплатено на ищеца извънсъдебно.
Ето защо и съдът приема, че спорният между страните въпрос е налице ли са
изключващи отговорността на ответника обстоятелства и установено ли са такива при
условията на пълно и главно доказване от страната, която носи тежестта да установи
същите в производството.
По възраженията срещу основателността на иска, съдът приема следното:
Установява се от приетите като писмени доказателства по делото документи, че
процесният полет W64413 е следвало да излети от летище София на 13.07.2023 г. в
18:15 часа и да пристигне на летището в Аликанте в 20:50 ч. местно време. Видно е от
приетите доказателства, че полетът е излетял със закъснение от летище София в 22:30
2
часа или 4 часа и 15 минути след времето, обявено при сключване на договора за
въздушен превоз.
Установено е също така, че средството, с което е изпълнен процесният полет
самолет А321, регистрация HALTA, в същия ден (13.07.2023г.) е осъществявал полет
W 64340 по маршрут Меминген, Германия – летище София, с планиран час на кацане
17:20 часа. Същият е кацнал на летище София със закъснение в 19:41 часа местно
време (два часа и 21 минути по-късно от планирания час на кацане на летище София).
По делото е представен документ относно извършена на летището в Меминген
проверка на въздухоплавателното средство поради сблъсък на същото с птица по
време на кацане. Работата по проверката и почистването е завършила в 13:54 часа или
от приемането на самолета до освобождаването му за полет (пускане в експлоатация).
От представената информация за полетните планове за двата полета, изпълнени с
едно и също въздухоплавателно средство на 13.07.2023 г., съдът приема за установено
следното:
Полет с опознавателен индекс WZZ9CU по направление Меминген – София е бил
с първоначално време за начало на движението в 12:20 ч. (универсално време) с
полетно време 1 ч. и 37 мин. В 08:28 ч. е постъпило съобщение за промяна на
полетния план с ново разчетно време за начало на движение в 12:52 ч. (т.е. подадено е
съобщение за промяна на началния момент на движение с 22 минути). В 13:37 ч. е
подадено съобщение за закъснение (DLA) с ново разчетно време на движение в 13:40
часа, а със съобщение за закъснение от 13:38 ч. е подадено ново време за начало на
движение в 13:45 часа (т.е. час и 25 минути по-късно от първоначално обявеното
време). Получено е съобщение за пристигане на летище София в 16:38 часа (с два часа
и 40 минути по-късно съобразно първоначалния полетен план).
Полет с опознавателен индекс WZZ6553 по направление София – Аликанте е бил
с първоначално време за начало на движението в 15:15 ч. (универсално време) с
полетно време 3 ч. и 4 мин. В 11:28 ч. е постъпило съобщение за промяна на
разчетното време за начало на движението в 16:00 ч. За времето от 14:00 ч. до 17:14 ч.
са постъпили съобщения за промяна на слота за начало на движението, като с
последното съобщение е изчислено време за излитане в 17:56 ч. поради лоши
метеорологични условия по маршрута Сърбия, Босна и Херцеговина. В 18:13 ч, обаче е
постъпило съобщение за временно отлагане на полетния план, поради това, че не е
докладвано излитане. По-късно в 18:17 ч. въздушният оператор е излъчил съобщения
за закъснение на полета (DLA) с ново време за начало на движението в 18:20 часа. Не е
ясно каква е причината самолетът да не излети в назначения слот за начало на
движението в 17:56 ч. и каква е причината за подаване на съобщение от оператора за
закъснение на полета. В 18:17 ч. е получено съобщение за назначаване на слот с
изчислено време за излитане в 19:31 ч. с посочена причина за слота лоши
метеорологични условия по маршрута в Сърбия, Хърватска и Испания. Самолетът е
излетял от летище София в 19:31 ч. (универсално време).
На настоящия съдебен състав е служебно известно, че за оператора на
въздухоплавателното средство е налице възможност да променя вече разпространения
полетен план посредством съобщения за промяна (CHG), за закъснение (DLA) и
отмяна (CNL). В тези съобщения не е обичайно и не се изисква да се включват
причините, налагащи промяната.
Следва да се уточни, че съгласно Регламент (ЕО) 793/2004 на Европейския
парламент и на Съвета за общите правила за разпределение на слотове в летищата на
Общността „слот“ означава разрешението, дадено от координатора съгласно
регламента за използване на пълния обем от необходимата инфраструктура на
летището за извършването на въздушна транспортна услуга в координирано летище на
3
определена дата и в определено време с цел кацане или излитане, предоставени от
координатора съгласно регламента. От разписаното в регламента става ясно, че
въздушният превозвач разполага с възможности да заявява слотове, т.е. не във всички
случаи назначените слотове предполагат регулации на въздушното движение,
наложени на превозвача и ограничаващи го да осъществи полетите си навреме според
първоначалния полетен план.
В случая ответникът твърди, че забавянето на полета е наложно от една страна
поради наличието на сблъсък на въздухоплавателното средство при осъществяването
на предходния полет с птица, както и поради ограничения на въздушния трафик в
дневното разписание на самолета, наложени на оператора от ръководството на
въздушното движение Евроконтрол.
Като извънредни обстоятелства по смисъла на член 5, § 3 от Регламента могат да
се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи
на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се
намират извън ефективния му контрол. Тъй като не всички извънредни обстоятелства
освобождават от отговорност този, който иска да се позове на тях, трябва да установи,
че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със
ситуацията мерки, тоест чрез мерки, които в момента на настъпването на тези
извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически
условия, поносими за съответния въздушен превозвач (вж. решение от 12 май 2011 г.,
Eglitis и Ratnieks, C-294/10, EU: C: 2011: 303, т. 25 и цитираната съдебна практика). В
този смисъл той трябва да установи, че дори като използва всички човешки или
материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл /освен
с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към
дадения момент/ да избегне извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да
доведат до отмяната на полета или до закъснение при пристигането му от три или
повече часа (вж. в този смисъл решения от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., C-402/07
и C-432/07, EU: C: 2009: 716, т. 61 и от 12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, C-294/10, EU:
C: 2011: 303, т. 25).
Нормата на чл. 5, § 3 от Регламент /Е0/ 261/2004 г., доколкото дерогира принципа,
че пътниците имат право на обезщетение и същата следва да се тълкува стриктно. В
действителност съгласно константната съдебна практика изброените в съображения 14
и 15 от Регламента случаи не са изчерпателно изброени, но в тежест на въздушния
превозвач е да установи наличието на такива "извънредни обстоятелства", които да са
станали причина за закъснението на процесния полет, като доказването следва да е
пълно и главно, доколкото се касае до правоизключващо отговорността обстоятелство.
Следва също така да се посочи, че с решение на СЕС от 22.04.2021 г. по дело №
С-826/2019 е прието, че нито съображения 14 и 15, нито член 5, параграф 3 от
Регламент № 261/2004 ограничават признатата на опериращите въздушни оператори
възможност да се позоват на "извънредно обстоятелство" само до хипотезата, в която
това обстоятелство засяга закъснелия или отменен полет, както и че те не изключват
тази възможност в хипотезата, в която посоченото обстоятелство евентуално засяга
предходен полет, опериран със същото въздухоплавателно средство /решение от 11
юни 2020 г., C-74/19/. Едно и също въздухоплавателно средство може да извърши
няколко последователни полета в един и същи ден, което означава, че всяко
извънредно обстоятелство, засягащо въздухоплавателно средство при предходен полет,
се отразява и на полета или полетите след него, при условие че е налице пряка
причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство и голямото
закъснение на следващия полет при пристигането.
В тази връзка въз основа на приобщените по делото доказателства съдът намира
4
за установено, че ответникът доказва наличието на извънредни обстоятелства, които са
забавили излитането на процесния полет за времето от 15:15 ч. до 17:56 ч. универсално
време или 2 часа и 41 минути след първоначалното разчетно време на движение.
Видно е от представената информация за полетния план за процесния полет, че в
17:14 часа е назначен слот за излитане на въздухоплавателното средство в 17:56 ч. В
посочения слот настоящият съдебен състав приема, че операторът е имал разрешение
за излитане и не се установяват ограничения за това, наложени от ръководството на
въздушното движение. Същевременно от полетния план на предходния полет е ясно,
че въздухоплавателното средство се е намирало на летище София от 16:38 ч.
универсално време, а самият оператор изначално е заложил време между двата полета
от 55 минути. Следва да се посочи още, че по делото не се установява каква е
причината самолетът да не излети, респ. да се регистрира закъснение от оператора с
ново начално време на движение в 18:20 часа. За периода от назначаването на слот за
излитане в 17:56 ч. (съобщение за което е регистрирано в 17:14 ч.) до следващото
съобщение в 18:17 часа, с което е назначен новият слот с начало на движение в 19:31 ч.
(и преминаването на границата на релевантното закъснение от над 3 часа) ответникът
не доказва наличието на извънредни обстоятелства по смисъла на регламента, които да
ограничават отговорността му да заплати на ищеца в качеството му на страна по
договора за въздушен превоз обезщетение за отменения полет.
Както се посочи и по-напред, за въздушния превозвач е налице възможност да
променя разпространен вече полетен план, като изпраща съобщения с кодове за
промяна (CHG), за закъснение (DLA) и отмяна (CNL). В случая съобщения за промяна
с код CHG и за закъснения DLA са подавани от оператора по полетните планове и на
двата полета (предходния и процесния). Ответникът не установява по делото какви са
причините за част от тези промени и закъснения, във връзка с които е подал
съобщения за промяна на полетните планове. Следва да се обобщи, че установеното
забавяне, дължащо се на извънредни обстоятелства при предходния полет е в рамките
на около час (поради извършената инспекция на въздухоплавателното средство след
сблъсъка му с птица). Самолетът обаче е кацнал на летище София с 2 часа и 20 минути
след първоначално обявения час. От друга страна регулации и ограничения на
движението на процесния полет поради влошените метеорологични условия настъпват
преди първоначално обявеното време за движение на самолета (първото съобщение за
слот е постъпило в 14:00 ч. универсално време при начално време за движение
съгласно полетния план в 15:15 ч.). Т.е. налице е застъпване във времето на настъпване
на „извънредните“ обстоятелства, с оглед което и забавянето на предходния полет
поради сблъсък на самолета с птица не следва да се прибавя (да се сборува чисто
аритметически) към наложените регулации поради лошите метеорологични условия.
В обобщение на всичко изложено, съдът намира, че ответникът е установил в
производството наличието на извънредни обстоятелства за времето от 15:15 ч.
(универсално време) до 17:56 ч. (универсално време), съответно закъснението на
полета с около 2 часа и 41 минути може да се приеме, че се дължи на тези извънредни
обстоятелства. Доколкото обаче въздухоплавателното средство по неустановени по
делото причини, не е излетяло в назначения слот за начално време на движение в 17:56
часа, съдът приема, че по отношение на последващите регулации не би могло да се
изследва наличието на извънредни обстоятелства. Налице е прекъсване на причинната
връзка и действието на извънредните обстоятелства върху (не)възможността на
превозвача да изпълнява точно задълженията си по договора. Следователно
ответникът не установява, че релевантното закъснение от над 3 часа се дължи изцяло
на извънредни и стоящи извън възможностите на превозвача обстоятелства.
В обобщение на изложеното по-горе, следва да се приеме, че страната, която е
следвало да установи наличие на обстоятелства, обективно изключващи отговорността
5
за изплащане на обезщетение, не е сторила това, с оглед което предявеният иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски за исковото
производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК възниква за ищеца, като съобразно
представените доказателства съдът приема за реално сторени разноските за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 425 лева. Разноските за
заповедното производство възлизат на сумата от 425 лева, като същите следва да се
възложат в тежест на ответника.
В случая ответникът е заявил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК след настъпила
процесуална преклузия, доколкото същото се съдържа в молба, вх. №
218835/03.07.2024 г., подадена по ел.път до електронен адрес на Софийски районен съд
на 03.07.2024 г. в 10:29 ч., а откритото съдебно заседание по делото е приключило в
09:45 ч. Ето защо и съдът не следва да се произнася по това възражение на ответника.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, § 1,
б. "б" от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004 г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, че „фирма Црт.“
чрез КЧТ „фирма Црт. – клон България“, ЕИК ***, със съдебен адрес: /населено
място/, дължи на Д. И. П. с ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. /населено място/
сумата 400,00 евро (четиристотин евро), представляваща обезщетение за закъснението
на полет W64413 по маршрут София - Аликанте от 13.07.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 04.09.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 27561 по чл. 410 ГПК от 18.09.2023
г. по ч. гр. д. № 49674/2023 г. по описа на СРС, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „фирма Црт.“ чрез КЧТ „фирма Црт. –
клон България“, ЕИК ***, със съдебен адрес: /населено място/, да заплати на Д. И. П. с
ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. /населено място/ сумата от 425,00 лева - разноски
в исковото производство и сумата от 425,00 лева - разноски в заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6