Присъда по дело №499/2023 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 70
Дата: 25 октомври 2023 г. (в сила от 10 ноември 2023 г.)
Съдия: Васил Венелинов Ставрев
Дело: 20234210200499
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 юни 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 70
гр. Габрово, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Васил В. Ставрев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
и прокурора В. Д. Р.
като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Наказателно дело от общ
характер № 20234210200499 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Ф. М. Ц., роден на 15.05.1987 г. в гр. Троян,
живущ в гр. Севлиево, български гражданин, със средно образование,
неосъждан /реабилитиран/, работи, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това,
че в гр. Габрово, след като е бил осъден с Решение № 193/22.07.2021 г. по гр.
дело № 456/2021 г. по описа на Районен съд-Габрово, в сила от 18.08.2021 г.,
да издържа свои низходящи – дъщеря си В. Ф. Ц., заплащайки и чрез нейната
майка и законен представител М. В. М. месечна издръжка в размер на 163,00
лева, и сина си В. Ф. Ц., заплащайки му чрез неговата майка и законен
представител М. В. М. месечна издръжка в размер на 163,00 лева, съзнателно
не изпълнил това си задължение в размер на повече от две вноски, а именно –
по осемнадесет месечни вноски за всяко едно от двете деца за периода м.
септември 2021 г. – м. февруари 2023 г. вкл. в размер на общо 5 868 лева –
престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 54, ал.1
от НК го ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ при следните пробационни мерки по чл.
42а, ал.2, т. 1 и 2 от НК:
- Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от Една година и
1
шест месеца с периодичност два пъти седмично;
- Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
Една година и шест месеца.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15 - дневен срок от
днес пред Окръжен съд - Габрово.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НОХД № 499/2023 г. на Районен съд-Габрово:
Районна прокуратура - Габрово е повдигнала обвинение против Ф. М. Ц.
за това, че в гр. Габрово, след като е бил осъден с Решение № 193/22.07.2021
г. по гр. дело № 456/2021 г. по описа на Районен съд-Габрово, в сила от
18.08.2021 г., да издържа свои низходящи – дъщеря си В. Ф. Ц., заплащайки и
чрез нейната майка и законен представител М. В. М. месечна издръжка в
размер на 163,00 лева, и сина си В. Ф. Ц., заплащайки му чрез неговата майка
и законен представител М. В. М. месечна издръжка в размер на 163,00 лева,
съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на повече от две вноски,
а именно – по осемнадесет месечни вноски за всяко едно от двете деца за
периода м. септември 2021 г. – м. февруари 2023 г. вкл. в размер на общо 5
868 лева – престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
Представителят на РП - Габрово в пледоарията си намира обвинението
за категорично доказано най – вече с оглед показанията на свидетелката М.
М., поради което моли за налагане на осъдителна присъда и налагане на по-
тежкото възможно наказание „Лишаване от свобода” в близост до законовия
му минимум с отлагане неговото изпъленние по реда на чл. 66, ал.1 от НК.
Ф. Ц. се явава лично и в дадените обяснения твърди, че въз основа
устна договорка с М. М. и е заплащал на ръка всички суми за издръжка на
двете деца, които тя му е искала, за което не са били съставяни никакви
документи. В последната си дума заявява, че ще започне да заплаща
дължимата се издръжка.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и
в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за
установено следното:
Подсъдимият Ф. М. Ц. е роден на 15.05.1987 г. в гр. Троян, живущ в гр.
Севлиево, български гражданин, със средно образование, неосъждан
/реабилитиран/, работи, ЕГН: **********.
От съвместното си съжителство подсъдимият и свидетелката М. В. М.
имат дъщеря - В. Ф. Ц., родена на 01.02.2015 г., и син - В. Ф. Ц., роден на
14.01.2017 г. С Решение № 193/22.07.2021 г. по гр. дело № 456/2021 г. по
описа на Районен съд-Габрово, в сила от 18.08.2021 г., родителските права
върху двете деца били предоставени на М. М., а Ф. Ц. бил осъден да им
заплаща месечна издръжка в размер на по 163 лева за всяко едно от тях чрез
тяхната майка и законен представител. Въпреки съдебното решение,
подсъдимият не изплатил дължимите се по осемнадесет месечни вноски за
всяко едно от двете деца за периода м. септември 2021 г. – м. февруари 2023
г. вкл. в размер на общо 5 868 лева, поради което М. М. депозирала жалбата,
станала причина за образуване на настоящото наказателно производство.
Съдът разглежда именно тази фактическа обстановка за категорично
доказана, като на преден план налице в заверено копие е Решение №
193/22.07.2021 г. по гр. дело № 456/2021 г. по описа на Районен съд-Габрово,
1
в сила от 18.08.2021 г., с което на подсъдимия е възложено да заплаща на
своята дъщеря В. Ф. Ц., родена на 01.02.2015 г., както и на сина си В. Ф. Ц.,
роден на 14.01.2017 г., ежемесечна издръжка в размер в размер на по 163 лева
за всяко едно от двете деца, чрез тяхната майка и законен представител М.
М.. Разпитана като свидетел в хода на съдебното производство, същата
недвусмислено посочи бездействието на Ф. Ц. по отношение на по
осемнадесет вноски за всяко едно от двете деца в периода м. септември 2021
г. – м. февруари 2023 г. в размер на общо 5 868 лева. Съдът не споделя
възражението на подсъдимия, че по силата на устна уговорка е заплащал на
М. М. суми за издръжка на двете деца при поискване от нейна страна, което
на водещо място не бе подкрепено с никакви доказателства в хода на
съдебното следствие. Освен доказателствена необезпеченост, версията на Ф.
Ц. страда и от елементарна жетейска логика, доколкото се твърди
многобройни срещи за предаване на пари между него и свидетелката М. М.,
на които никога не бил присъствал друг човек. Нещо повече, в Решение №
193/22.07.2021 г. по гр. дело № 456/2021 г. по описа на Районен съд-Габрово,
в сила от 18.08.2021 г. изрично е посочено, че М. М. има издадена Заповед за
защита от домашно насилие срещу подсъдимия и провеждането на подобни
срещи, винаги и само насаме, изглежда още по-немислимо. Не по-малко
важно е и че в кориците на делото са налице редица попълнени от самата М.
М. документи, където под страх от наказателна отговорност тя нееднократно
е декларирала бездействието на Ф. Ц. за заплащане дължимата издръжка за
двете им деца, като всичко това мотивира съда да приеме, че твърденията в
обратна насока са само и единствено несъстоятелна защитна версия.
От субективна страна категорично е налице пряк умисъл в поведението
на подсъдимия, който изцяло съзнателно е проявил пасивност касателно
вмененото му по силата на съдебен акт задължение въпреки обективната
възможност да полага труд и да заплаща процесните издръжки.
Въз основа всичко гореизложено съдът призна подсъдимия Ф. М. Ц. за
ВИНОВЕН в това, че в гр. Габрово, след като е бил осъден с Решение №
193/22.07.2021 г. по гр. дело № 456/2021 г. по описа на Районен съд-Габрово,
в сила от 18.08.2021 г., да издържа свои низходящи – дъщеря си В. Ф. Ц.,
заплащайки и чрез нейната майка и законен представител М. В. М. месечна
издръжка в размер на 163,00 лева, и сина си В. Ф. Ц., заплащайки му чрез
неговата майка и законен представител М. В. М. месечна издръжка в размер
на 163,00 лева, съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на
повече от две вноски, а именно – по осемнадесет месечни вноски за всяко
едно от двете деца за периода м. септември 2021 г. – м. февруари 2023 г. вкл.
в размер на общо 5 868 лева – престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
За процесното деяние законодателят е предвидил при условията на
алтернативност две наказания – „Лишаване от свобода” за срок до една
година и „Пробация”, като второто и по-леко такова според съда се явява
съответстващо както с единственото смекчаващо вината на дееца
обстоятелство – чистото съдебно минало /и по-точно настъпилата
2
реабилитация за предишни осъждания/, така и с фактическата липса на
отегчаващи такива. Освен това именно то позволява полагане на труд и
недопускане повторно виновно бездействие по отношение на процесното
задължение, поради което и съдът намира, че следва да наложи на Ф. Ц.
именно „Пробация”. Впоследствие и съобразено с целите на чл. 36 от НК се
явява също така прилагането спрямо дееца единствено на императивните
пробационни мерки по 42а, ал.2, т. 1 и 2 от НК, а именно – „Задължителна
регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител”. При определяне
на тяхната величина следва обаче да се държи сметка за продължителния
период на бездействие по отношение на две деца, което мотивира съда да
фиксира продължителността им около средния възможен размер, а именно
„Една година и шест месеца” за всяка една от тях.
При тези доводи СЪДЪТ постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
3
Съобщи за изтекли лични данни