Р Е
Ш Е Н
И Е
No136
гр. Ботевград, 30.05.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично
заседание на тридесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря М.Й., като разгледа
докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 2294 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД.
Ищецът- “АКПЗ” EООД, гр. С. твърди, че с Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. и Приложение No 1 към него “В.К.”
ООД му е прехвърлило вземането си, произтичащо от Договор за паричен заем No *******от
12.09.2017 г., сключен между това дружество като заемател и ответника Н.Г.Н.
като заемодател. Твърди, че съгласно сключения договор за заем, заемодателят се
е задължил да предостави на ответника паричен заем в максимален размер на
1500.00 лв., който се усвоява в търговски обект
от клоновата мрежа на “И.” АД. С подписване на договора ответникът е удостоверил,
че е получил от заемодателя заемната сума от 1500.00 лв. Ответникът се е
задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на договора, като
заплати сума в размер на 1762.92 лв., ведно с договорена лихва, на 9 месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 264.18 лв., включваща първоначална
главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане. Поддържа, че към
настоящия момент дължимата главница е в размер на 1500.00 лв. Излага, че за
ползване на предоставената заемна сума ответникът дължи договорна лихва в
посочен в договора размер, като начислената договорна лихва е в размер на
262.92 лв. за периода от 12.10.2017 г. - датата на първата вноска, до
09.06.2018 г. – датата на настъпване на падежа на договора. Твърди, че съгласно
сключения договор, ответникът дължи такса за експресно разглеждане на документи
за отпускане на паричен заем в размер на 546.40 лв. Сочи, че със сключения
договор ответникът се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора да
представи на заемодателя обезпечение, като поради неизпълнение на това задължение и съгласно
уговореното от страните, на същия е начислена еднократно неустойка за
неизпълнение в размер на 614.70 лв., която е дължима на падежната дата на
погасителната вноска, при което погасителната вноска, която следва да заплати
заемателят, е в размер на 332.48 лв.
Твърди, че дължимата към настоящия момент неустойка е в размер на 578.00
лв.
Поддържа, че ответникът е трябвало да
изплати целия заем на 09.06.2018 г. – последната падежна дата, като от тогава
до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение сроковете по
всички падежи с изтекли, а ответникът продължава виновно да не изпълнява
задълженията си, поради което дължи и обезщетение за забава върху непогасената
главница в размер на 139.66 лв. от 10.06.2018 г. – датата на последната
погасителна вноска до датата на подаване на заявлението – 20.09.2018 г. Сочи,
че по подадено от него заявление по чл. 410 от ГПК е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, като длъжникът е възразил срещу същата,
поради ищецът предявява установителен иск за вземанията си . Моли съда да
постанови решение, с което признае за установено, че ищецът има вземания срещу
ответника по Договор за паричен заем No *******от 12.09.2017 г., както следва:
за сумата от 1500.00 лв. – главница; сумата от 262.92 лв. - договорна лихва за
периода от 12.10.2017 г. до 09.06.2018 г.; сумата от 578.00 лв. – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; сумата от 546.40 лв. – такса за експресно
разглеждане на документите; сумата от 139.66 лв. - лихва за забава върху
непогасената главница за периода от 10.06.2018 г. до 20.09.2018 г. /датата на
подаване на заявлението в съда/, ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми. Претендира и направените разноски.
Ответникът- Н.Г.Н. в депозиран в срока
по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез
пълномощника си оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и
недоказани и моли да бъдат отхвърлени. Твърди, че процесните вземания се
претендират без правно основание. Оспорва ищецът да е активно легитимиран да
предявява исковете, тъй като за да породи действие спрямо ответника договорът
за цесия, то уведомяването за цесията следва да е било извършено преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Сочи, че договорът за
кредит между “В.К.” ООД и ответника е бил сключен на 12.09.2017 г., а ищецът
твърди, че е придобил вземането по Рамков договор за цесия от 01.12.2016 г.,
т.е. вземанията по кредита не са могли да са възникнали към датата на
извършване на цесията. Оспорва като нищожна уговорката по чл. 1, ал. 2-4 от
процесния договор за кредит – за закупуване на допълнителна услуга за сумата от
614.70 лв. – такса експресно разглеждане на заявка за отпускане на кредита.
Поддържа, че нищожни поради противоречие с добрите нрави са и клаузите на чл.
4, ал. 1 и ал. 2 от договора, съгласно които ответникът се задължава в 3-дневен
срок от сключването му да представи обезпечение, изразяващо се в банкова
гаранция или физическо лице- поръчител, а при неизпълнение на това задължение
да дължи неустойка на кредитора в размер на 614.70 лв. Твърди, че тези
договорни клаузи не са индивидуално договорени и ответникът не е имал възможност
да влияе върху договорното съдържание. Сочи, че в процесния договор не е
установен механизмът на изчисляване на ГПР, а само е посочено, че е 49.46%,
като съгласно чл. 22 от ЗПК при неспазване на императивните изисквания към
договора за потребителски кредит, сред които е тази по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – за точно определяне на годишния процент на разходите, договорът за кредит
се явява изцяло недействителен. Поддържа, че не е спазено и изискването на чл.
11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, като на заемателя не е била предоставена информация за
условията за издължаване на кредита, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността и разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, поради което договорът за потребителски кредит е
недействителен и на това основание. В случая не е представен какъвто и да било
погасителен план, от който да е видно разпределението на уговорените вноски
между различните неизплатени суми – главница, лихви, разходи по обслужване,
такси и разноски. Твърди, че в случая нищожността на тези клаузи на договора
обуславя недействителността на целия договор. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от приложеното по делото заверено
копие на ч. гр. д. No 1789/2018 г. по описа на БРС, по заявление за издаване на
заповед за изпълнение на ищеца от 26.09.2018 г. съдът е
издал заповед No 5159/26.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК срещу ответника Н.Г.Н.. С разпореждането за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК съдът е постановил длъжникът да заплати на
заявителя по заповедното производство и ищец по настоящото сумата-главница от 1500.00
лв., представляваща парично вземане по договор за паричен заем No *******от 12.09.2017 г., сумата от 262.92 лв., представляваща договорна лихва
за периода от 12.10.2017 г. до 09.06.2018 г., сумата от 578.00 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 16.09.2017
г. до 09.06.2018 г., сумата от 546.40 лв., представляваща такса за експресно
разглеждане на документи, сумата от 139.66 лв., представляваща законна лихва за
периода от 10.06.2018 г. до 20.09.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.09.2018 г. /датата на завеждане на заявлението в
съда/ до окончателното изплащане на вземането, като на заявителя са присъдени и
направените разноски по делото – 60.54 лева за платена държавна и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
В предвидения за това срок ответникът е
подал писмено възражение, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е
предявил настоящия иск за установяване на вземанията му към ответника, за които
е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
От заверено копие на Договор за паричен
заем “В.ПЛАН” No *******от 12.09.2017 г.
се установява, че на същата дата между “В.К.” ООД от една страна, в качеството на заемодател, и от друга ответника Н.Г.Н., в качеството на заемател, е
сключен договор, по силата на който заемодателят се е задължил предаде в
собственост на заемателя сумата от 1500.00
лв., а заемателят се е задължил да върне същата на заемодателя съгласно
предвидените в договора условия – размер на погасителна вноска от 264.18 лв., в
която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно
разглеждане, за срок от 9 месеца, на 9 броя вноски, считно от 12.10.2017 г. до
09.06.2018 г., като са посочени датите на всяка от погаителните вноски. В чл.
2, ал. 1, т. 5 от договора страните са предвидили дължимост на договорна лихва
от заемателя – фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40.30%, а в чл. 2,
ал. 1, т. 8 е предвидено дължимост и на годишен процент на разходите /ГПР/ на
заема: 49.46%. Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора, с подписването му заемателят
удостоверява, че е получил от заемодателя заемната сума, като договорът има
силата на разписка за предадена, съответно получена сума. В чл. 1, ал. 3 от
договора е предвидено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по
експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на
614.70 лв., кото по силата на ал. 4 страните уговарят да се заплати от
заемателя разсрочено като се раздели на равни части и се включи в размера на
всяка от погасителните вноски. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, заемателят се
е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на
заемодателя едно от посочените в т. 1 и т. 2 обезпечения на задълженията му по
договора, като в ал. 2 на чл. 4 страните са предвидили, че при неизпълнение на
задължението за предоствяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер
на 614.70 лв. Страните са се съгласили неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части
към всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в
размер на 332.48 лв., а общото задължение по договора става в размер на 2992.32
лв. Видно от договора, същият е сключен на основание предложение за сключване
на договор за паричен заем, направено от заемателя, или форма за кандидатсване,
попълнена от заемателя по електронен път на посочена Уеб- страница на
заемодателя, представляваща представляваща електронен документ по смисъла на
Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, стандартен
европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и посочващ
индивидуални условия по бъдещия паричен заем или преддоговорна информация,
касаеща предоставяне на финансова услуга от разстояние. Към договора е
приложена и Тарифа на “В.К.” ООД, относима към Договори за паричен заем “V. E.”.
Видно от заверено копие на Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г., между “В.К.”
ООД и ищеца “АКПЗ” ООД е сключен договор, по силата на който страните са се
съгласили “В.К.” ООД, в качеството му на продавач, да прехвърли възмездно на
ищеца, в качеството му на купувач, свои ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи
от договори за потребителски кредити, които същият е отпускал на свои клиенти, като
вземанията ще се индивидуализират в Приложение No 1 към този договор, и което с
подписването му става неразделна част от договора и има значението на
допълнително споразумение към него. Съгласно пар. 4, чл. 4.1 от договора,
датата на подписване и подпечатване на съответното Приложение No 1 се счита за
надлежна дата, на която вземанията са валидно прехвърлени, и от този момент
съответното Приложение No 1 става неразделна част от рамковия договор. В пар.
4, чл. 4.4 страните са предвидили, че след подписване на съответното Приложение
No 1 продавачът се задължава да предостави на купувача писмено потвърждение за
сключената цесия, съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, а по силата на
чл. 4.5. купувачът се е задължил от името на продавача и за своя сметка да
изпраща писмени уведомления до длъжниците за сключен договор за цесия, като с
подписване на договора продавачът упълномощава купувачът с правата за
уведомяване на длъжниците, и допълнително се задължава да издаде и изрично
пълномощно.
Представено е заверено копие на
Пълномощно от “В.К.” ООД с нот. заверка на подписа от 28.12.2016
г., с което последното е упълномощило ищцовото дружество да уведоми от негово
име всички длъжници по всички вземания на “В.К.” ООД, които дружеството е
цедирало съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен
на 01.12.2016 г., включени в което и да е подписано Приложение No 1 между страните, което е станало неразделна част от
рамковия договор за цесия.
С исковата молба е приложено и Уведомление за прехвърляне на вземанията до ответника, като уведомлението е връчено
на последния с получаване на исковата молба. В уведомлението е посочено, че
задължението на ответника, произтичащо от процесния Договор за паричен заем
No *******от 12.09.2017 г. с “В.К.”
ООД, е прехвърлено на “АКПЗ” ООД, който е новият кредитор на длъжника.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД за установяване на вземания на ищеца към ответника, за които вземания
е издадена заповед No 5159/26.09.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 1789/2018
г. по описа на БРС. Съдът намира, че така предявените искове са
неоснователен по следните съображения:
От събраните по делото писмени
доказателства несъмнено се установяват обстоятелства, че между “В.К.” ООД и
ответника Н.Г.Н. е съществувала облигационна връзка по сключен от тях Договор
за паричен заем “В.ПЛАН” No *******от 12.09.2017 г., по силата на който
дружеството заемодател е предоставило
на ответника заем в размер на сумата от 1500.00 лв., а ответникът се е задължил да върне
сумата на девет месечни вноски, считно от 12.10.2017 г. до 09.06.2018 г., ведно с предвидена в договора лихва и такса
за експресно разглеждане на документи, като размерът на погасителната вноска е
264.18 лв. На ответника е начислена и предвидена в договора неустойка по чл. 4,
ал. 2 от договора в размер на 614.70 лв. за неизпълнение на задължението му по
чл. 4, ал. 1 да предостави на заемодателя обезпечение за задълженията му по договора.
Категорично се установява и
обстоятелството, че на 01.12.2016 г. между “В.К.” ООД и ищцовото дружество е
сключен договор за прехвърляне на задължения /цесия/, произхождащи от договори
за потребителски кредити, които цедентът е отпускал на свои клиенти, и които
вземания се посочват и определят от цедента “В.К.” ООД в списък Приложение 1
към този договор. Посоченото Приложение 1 към договора, в което са определени
вземанията, предмет на цесията, не е представено по делото. Липсват и други
представени от ищеца доказателства, установяващи обстоятелството, че
процесното вземане е част от вземанията,
предмет на договора за цесия.
По силата на чл. 99 от ЗЗД кредиторът
може да прехвърли вземането си на трето лице, като прехвърленото вземане преминава
върху новия кредитор с всички привилегии, обезпечения и другите му
принадлежности, освен при изрична уговорка между страните, като договорът за
прехвърляне на вземане- цесия, става перфектен в отношенията между цедента и
цесионера от момента на постигане на съгласието, а спрямо длъжника
прехвърлянето има действие от деня, когато му е съобщено от предишния кредитор.
В случая договорът е с предмет прехвърляне на вземания на цедента по отпуснати
от него кредити, без тези вземания да са индивидуализирани в договора.
Същевремнно, липсва представено по делото Приложение 1 към договора за цесия, в
което да са посочени конкретни вземания, предмет на цесията. При това съдът
намира за недоказано в настоящото производство прехвърлянето на процесните
вземания срещу ответника от цедента “В.К.” ООД на ищеца като цесионер по
сключения между тях рамков договор за цесия, респективно преминаването на тези
вземания в патримониума на ищеца, и следователно придобиването от ищеца на
качеството кредитор спрямо ответника за последните.
При тези съображения съдът намира
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване
съществуването на вземанията на ищеца към ответника, произтичащи от сключен
между “В.К.” ООД и ответника Договор за паричен заем “В.ПЛАН” No *******от
12.09.2017 г., за неоснователни и като такива същите следва да бъдат изцяло
отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и
предвид направеното искане, ищецът следва да заплати на ответника направените
от него разноски по делото в размер на 400.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “АКПЗ” EООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. “П.В.” No **, етаж *, срещу Н.Г.Н., с ЕГН **********,***,
искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено по отношение
на Н.Г.Н. съществуването на вземания на “АКПЗ” ООД към него, както следва: за
сумата-главница от 1500.00 лв.
/хиляда и петстотин лева/, представляваща задължение по Договор за паричен заем
No *******от 12.09.2017 г., за сумата от
262.92 лв. /двеста шестдесет и два лева и деветдесет и две стотинки/,
представляваща договорна лихва за периода от 12.10.2017 г. до 09.06.2018 г., за
сумата от 578.00 лв. /петстотин
седемдесет и осем лева/, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, за сумата от 546.40 лв.
/петстотин четиридесет и шест лева и четиридесет стотинки/, представляваща такса
за експресно разглеждане на документи, както и за сумата от 139.66 лв. /сто тридесет и девет лева и
шестдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от
10.06.2018 г. до 20.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2018 г. /датата на завеждане
на заявлението в съда/ до окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед
No 5159/26.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No
1789/2018 г. по описа на РС-Ботевград, като неоснователни.
ОСЪЖДА “АКПЗ” ЕOOД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. “П.В.” No **, етаж *, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати
на Н.Г.Н., с ЕГН **********,***, сумата от 400.00 лв. /четиристотин лева/,
представляваща направени разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :