Присъда по дело №185/2021 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 2
Дата: 20 април 2021 г. (в сила от 6 май 2021 г.)
Съдия: Валери Владимиров Събев
Дело: 20212150200185
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 2
гр. гр.Несебър , 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Валери В. Събев
СъдебниАЛИСА АНАТОЛИЕВНА
заседатели:АНДРЕЕВСКАЯ

АНАСТАСИЯ
КОСТАДИНОВА ПЕТРОВА
при участието на секретаря Диана И. Каравасилева
и прокурора МЕТОДИ ВЕЛКОВ
като разгледа докладваното от Валери В. Събев Наказателно дело от общ
характер № 20212150200185 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА И. Й. С. - роден на 14.03.1998г. в с. Гюльовца, община
Несебър, с постоянен и настоящ адрес: с. Гюльовца, ул. Иглика №14,
българин, български гражданин, неженен, осъждан, основно образование, към
момента в Затвора Бургас, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на
31.07.2020г., в к.к. Слънчев бряг, на дъсчена пътека, преминаваща през
дюните между плажната ивица и хотел „И.“, отнел чужди движими вещи –
мъжки златен синджир от бяло и жълто злато, ведно с прикачена висулка –
златен кръст от жълто злато, с общо тегло 20 грама и обща стойност 1 330
лева, от владението на А. А. /Alik Atabekian/ от Германия, като употребил
сила – издърпал силно от врата му синджира, ведно с висулката, поради което
и на основание чл. 198, ал. 1 от НК вр. чл. 58А, ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 от НК го
ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
1
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС първоначален
ОБЩ режим за изтърпяване на така наложеното наказание „Лишаване от
свобода“.
НАЛАГА на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на И. Й. С.
/с посочена по-горе самоличност/ едно ОБЩО най-тежко наказание, измежду
наказанието, наложено с настоящата присъда и наказанието по НОХД №
1020/2020г. на Районен съд Несебър, а именно ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, което да бъде изтърпяно на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от
ЗИНЗС при първоначален ОБЩ режим.
ПРИСПАДА на основание чл. 25, ал. 2 от НК, от така наложеното общо
наказание, изтърпяната част от наказанието по НОХД № 1020/2020г. на
Районен съд Несебър.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, И. Й. С. с посочена по-
горе самоличност да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на
МВР- гр.Бургас сумата в размер на 100,28 лева, представляваща
направените в хода на досъдебното производство разноски, а по сметка на
Районен съд Несебър – сумата от 20 лв., представляваща направени в хода
на съдебното производство разноски.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок,
считано от днес пред Окръжен съд – гр.Бургас.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 2 от 20.04.2021г. по НОХД № 185/2021г. по описа на Районен
съд Несебър, VI състав
Районна прокуратура Бургас е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 304 –
ЗМ - 507/2020г. против И. Й. С. за това, че на 31.07.2020г., в к. к. Слънчев бряг, на дъсчена пътека,
преминаваща през дюните между плажната ивица и хотел „И.“, отнел чужди движими вещи –
мъжки златен синджир от бяло и жълто злато, ведно с прикачена висулка – златен кръст от жълто
злато, с общо тегло 20 грама и обща стойност 1 330 лева, от владението на А.А. /Alik Atabekian/ от
Германия, като употребил сила – издърпал силно от врата му синджира, ведно с висулката -
престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението. Счита за доказано, че
подсъдимият е осъществил престъплението по чл. 198, ал. 1 НК. Сочи, че установената фактическа
обстановка се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства, както и от направеното в
съдебно производство самопризнание. Предлага да му се наложи наказание при условията на 58А
от НК. Излага, че следва да се отчетат младата възраст на подсъдимия, чистото съдебно минало
към момента на извършване на деянието, направеното самопризнание, изразеното съжаление за
стореното. Счита, че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващи вината
обстоятелства – в размер на три години Лишаване от свобода, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3
от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „ОБЩ“ режим. След прилагане на разпоредбата на
чл. 58А, ал. 1 от НПК предлага да се определи наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ Лишаване от
свобода. Предлага разноските, направени в досъдебното производство, да бъдат възложени на
подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия не оспорва фактическата обстановка, установена по делото,
както и правната квалификация на деянието. Подкрепя становището на представителя на
прокуратурата, като моли да се имат предвид младата възраст на подсъдимия и фактът, че има
жена и деца, за които трябва да се грижи. Сочи, че към момента на извършването подсъдимият е
бил неосъждан. Моли наказанието да бъде в предвидения минимум, а именно три години
лишаване от свобода, което след приложение на чл. 58А от НК да бъде редуцирано до две години
Лишаване от свобода.
Подсъдимият поддържа казаното от защитника. В последната си дума моли за минимална
присъда.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Настоящото производство се разви по реда на глава двадесет и седма, чл. 371 и сл. от НПК,
тъй като в съдебно заседание съдът след извършено предварително изслушване на страните
допусна разглеждането на делото да протече при условията на съкратеното съдебно следствие по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК и обяви, че при постановяване на присъдата самопризнанието на
подсъдимия ще бъде ползвано, без да се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
С оглед така проведеното производство по делото се установя следното от фактическа
страна:
Подсъдимият И. Й. С. е роден на ***. в с. Гюльовца, община Несебър, с постоянен и
настоящ адрес: с. Гюльовца, ул. Иглика № 14, българин, български гражданин, неженен, основно
образование, към момента в Затвора Бургас, ЕГН **********. Същият е осъждан със
споразумение № 260023 от 17.02.2021г. по НОХД № 1020/2020г. по описа на Районен съд Несебър
за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от ДВЕ ГОДИНИ, което да се изтърпи при първоначален „ОБЩ“ режим.
1
На 31.07.2020г. подсъдимият С. се насочил към плажните дюни, в близост до хотел „И.
Ризорт“ в к. к. „Слънчев бряг“ с намерението да отнема вещи от намиращи се в района туристи.
Около 15:00 часа св. Алик Атабекян (немски турист, настанен в хотел „И. Ризорт“) вървял пеша по
дървена пътека, обособена в пясъчните дюни, като се прибирал от плажа. Носел на врата си златен
синджир от бяло и жълто злато, ведно с прикачена висулка – златен кръст от жълто злато, с общо
тегло 20 грама. Подсъдимият С. възприел Алик Атабекян и се насочил към него, като го
приближил откъм гърба. Атабекян усетил движението, поради което С. се опитал да го заговори,
включително и чрез използване на жестове. Подсъдимият направил жест с потупване на китката и
св. Атабекян предположил, че го пита за часа. Поради тази причина Атабекян погледнал към
своята китка и в този момент подсъдимият бързо, силно и рязко издърпал от врата му златния
синджир с прикачения златен кръст. След това подсъдимият побягнал от местопроизшествието, а
Атабекян се опитал да го догони, но не успял. Впоследствие Атабекян сигнализирал органите на
полицията за извършеното спрямо него деяние.
На 07.08.2020г. Атабекян извършил разпознаване (документирано в протокол на л. 9 – л. 13
от ДП), при което посочил С. като извършител на деянието спрямо него. Посочил, че разпознава
същия по очите и косата.
В хода на досъдебното производство е изготвена съдебно-
оценителска експертиза, чрез която е установена стойност на отнетите
вещи от 1330 лв.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
самопризнанието на подсъдимия, направено по реда на чл. на 371, т. 2 от НПК. По този ред
подсъдимия е признал всички факти и обстоятелства, посочени в обвинителния акт, като това
негово признание напълно кореспондира на събраните на досъдебното производство доказателства
относно тези факти. Наред с това подсъдимият е дал и съгласието си за тези факти и обстоятелства
да не се събират доказателства. С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 във вр. чл. 372, ал. 4 във вр.
чл. 371, т. 2 настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка, обективирана в
обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява от направените от подсъдимия
самопризнания, подкрепящи се от събраните на досъдебното производство доказателства, а
именно показанията на свидетелите Атабекян, Стефанова, Голев, Керемидчиев и Стефанов.
Фактическата обстановка се допълва и от експертното заключение на съдебно-оценителската
експертиза, както и от изготвения протокол за разпознаване на лица. Всички посочени
доказателства си кореспондират помежду си като в пълна степен съвпадат и с признанията на
подсъдимия.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК.
Престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК се осъществява чрез противозаконно отнемане на чужда
движима вещ от владението на другиго, с намерение противозаконно да бъде присвоена, с
използване на сила за целта. Престъплението „грабеж“ е съставно и включва два акта, които са
взаимно свързани и осъществени въз основа на едно решение.
На първо място от обективна страна по делото се установява, че подсъдимият е отнел
описаните в обвинителния акт движими вещи от владението на пострадалото лице. Т.е. С. е
прекъснал владението върху вещите, осъществявано от Атабекян (същите са били закачени на
врата на пострадалия), като е осъществил свое такова върху тях. Подсъдимият е издърпал златния
синджир с прикачената на него висулка – златен кръст от врата на Атабекян, като по този начин е
прекъснал фактическата власт, която пострадалият е осъществявал върху тези вещи и е установил
своя трайна фактическа власт върху тях – взел ги е със себе си и е избягал от местопрестъплението.
От обективна страна безспорно се установява също така, че процесните движими вещи са били
чужди на подсъдимия, като същите са се намирали във владението на друго лице – пострадалия
Атабекян.
2
На лице е и втората форма на изпълнителното деяние по чл. 198, ал. 1 от НК, изразяваща се
в настоящия случай в употребена спрямо пострадалия физическа принуда (сила) - с цел отнемане
на движимите вещи. С. е осъществил физическо въздействие върху самата вещ, а чрез нея и върху
владелеца й – св. Атабекян. Това е така, тъй като С. бързо, силно и рязко издърпал от врата на
пострадалия златния синджир с прикачения златен кръст. Следователно той безспорно е употребил
сила, с която е въздействал върху вещта. По този начин е въздействал и върху самия Атабекян, тъй
като насилствено е откъснал от врата му висящия там синджир.
Съдът намира, че по делото е доказана и функционална връзка между употребената от С.
физическа сила и осъщественото отнемане на чуждата движима вещ. Това е така, тъй като
използването на сила в случая е било начин за отнемане на вещта. Функционалната връзка се
потвърждава и от факта, че използването на сила и отнемането на вещта са извършени от
подсъдимия практически по едно и също време.
От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при форма на вината пряк
умисъл, като е съзнавал, че процесните движими вещи са чужди и се намират във владението на
друго лице, че не му се следват и установява своя фактическа власт върху тях против и въпреки
волята на владелеца им, като едновременно с това прекъсва упражняваната от него фактическа
власт и използва физическа принуда – сила, за преодоляване несъгласието на владелеца да му
предаде фактическата власт върху вещите. Извършените от подсъдимия фактически действия по
отнемането на процесните движими чрез физическо въздействие върху тях и откъсването им от
врата на пострадалия безспорно обективират намерението му противозаконно да ги присвои.
Очевидно е, че това намерение е формирано още при използването на сила. Подсъдимият много
добре е съзнавал, че вещите се намират във владението на друго лице (възприел е, че са на врата на
пострадалия), но въпреки това е използва сила и ги е отнел от него. В подкрепа на извода, че
деянието е извършено при пряк умисъл е и самопризнанието, направено в хода на производството
от подсъдимия.
При индивидуализация на наказанието съдебният състав взе предвид, че съгласно
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК в случай на провеждане на съкратено съдебно следствие по
чл. 371, т. 2 НПК наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 58а от НК. Съгласно
тази норма при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-
процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.
В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице условията по ал.
1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца.
В настоящият случай приложение следва да намери чл. 58а, ал. 1 от НК, а не чл. 58а, ал. 4
вр. с чл. 55 от НК. Съдебният състав счете, че не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимия. На първо място следва да се има
предвид, че степента на обществена опасност на извършеното деяние не може да се определи като
ниска. Самото престъпление е сложно, извършено чрез два акта, единият от които насочен срещу
личността на пострадалия, а другият – срещу собствеността му. Наред с това видно от осъждането
на С. по НОХД № 1020/2020г. в периода 12.07.2020г. – 04.08.2020г. той е извършил още три
подобни деяния в същия район. Т.е. настоящото деяние е част от негова престъпна дейност, която
се е формирала за сравнително продължителен период от време. Обществената опасност на дееца
също не може да се определи като ниска – с оглед посочената от него интензивна дейност. Т.е.
налага се извод, че подсъдимият е формирал трайно престъпно поведение, което го характеризира
като личност с обществена опасност над ниската. Спазвайки разпоредбата на чл. 54 от НК
настоящият състав извърши преценка на наличните отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства. Като отегчаващо вината обстоятелства следва да се отчете формираното престъпно
поведение от С., осъществено срещу личността на различни лица. Като смекчаващи вината
обстоятелства следва да се отчетат сравнително ниската стойност на отнетите вещи, доброто
процесуално поведение на подсъдимия, изразеното от него съжаление, сравнително младата му
възраст. При всички случаи смекчаващите вината обстоятелства не са нито изключителни, нито
3
многобройни, поради което съдът определи наказанието по реда на чл. 54 НК, а не по този на чл.
55 НК. Всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, анализирани в тяхната
съвкупност, и съпоставени с обществената опасност на деянието и дееца, водят до краен извод, че
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия и което е адекватно и на целите по чл.
36 от НК трябва да е около минималния размер, предвиден в закона (с оглед превеса на
смекчаващите вината обстоятелства и сравнително ниската стойност на отнетите вещи). За
извършеното деяние се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години (арг. от
чл. 198, ал. 1 НК). В тези рамки съдебният състав достигна до извод, че по реда на чл. 54 НК на
подсъдимия следва да се определи наказание в минималния размер на 3 години „Лишаване от
свобода”. Както вече се посочи анализът на всички относими обстоятелства води до извод, че
наказанието следва да е в предвидения в закона минимум с оглед превеса на смекчаващи вината
обстоятелства. Съдебният състав счете, че с определяне на наказание в посочения размер в най-
пълна степен ще бъдат постигнати целите на чл. 36 НК. Своевременното наказване на лицето ще
въздейства предупредително върху него и върху останалите членове на обществото. Лишаването
от свобода ще му въздейства, доколкото наказание от такъв вид ограничава свободното му
придвижване. По този начин на С. ще се въздейства и превъзпитателно. Фактът, че той е наказан
именно с това наказание може да му подейства превъзпитаващо и да го насочи към спазване на
закона под заплахата свободното му придвижване да бъде ограничено отново. С налагане на
наказание лишаване от свобода за определен срок подсъдимият не би могъл да извършва и други
престъпления за известен период от време. Като съобрази разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК
съдебният състав достигна до извод, че така определеното наказание (в размер 3 години лишаване
от свобода) следва да бъде редуцирано с една трета, т.е. на Коцева следва да се наложи наказание
от 2 години лишаване от свобода.
При извършена преценка съдебният състав достигна до извод, че макар формално да са
налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наложеното наказание не следва да
бъде отлагано. Вярно е, че към момента на извършването му С. е бил неосъждан и му се налага
наказание по-ниско от три години лишаване от свобода. В чл. 66, ал. 1 от НК обаче е дадена
възможност на съдебния състав да прецени дали за постигане на целите на наказанието и преди
всичко за поправяне на осъдения е наложително да изтърпи наказанието. При тази преценка
настоящият съдебен състав достигна до извод, че подсъдимият няма как да се поправи и
превъзпита без ефективно изпълнение на наказанието. Този извод се подкрепя най-вече от
трайната му, упорита и интензивна престъпна дейност, формирана в периода 12.07.2020г. –
04.08.2020г., насочена срещу собствеността и личността на различни граждани. Впрочем тази
дейност е преустановена едва със задържането на лицето по реда на ЗМВР и НПК, което е в
подкрепа на извода, че за превъзпитаването му е необходимо ефективно изтърпяване на наказание
лишаване от свобода.
С оглед така наложеното наказание и при съблюдаване на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС
съставът постанови наказанието да бъде изтърпяно при първоначален общ режим (с оглед
обстоятелството, че към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил неосъждан).
С оглед признаването на подсъдимия за виновен за деяние, извършено на 31.07.2020г. и
като взе предвид данните за съдимостта на И.С., съдебният състав в рамките на правомощията си
по чл. 301, ал. 1, т. 3 НПК се произнесе и по приложението на чл. 25 НК. В тази връзка съдебният
състав прецени, че необходимо да се извърши групиране на двете му различни осъждания по
начин, който да отговаря, както на изискванията на чл. 23 и чл. 25 НК, така и на принципа за най-
благоприятно третиране на осъдения. Съдебният състав прецени, че подсъдимият е осъждан със
споразумение № 260023 от 17.02.2021г. по НОХД № 1020/2020г. по описа на Районен съд Несебър
за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК вр. чл. 26 от НК, извършено в периода 12.07.2020г. –
04.08.2020г., като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ,
което да се изтърпи при първоначален „ОБЩ“ режим. Следователно двете деяния са в режим на
съвкупност помежду си и настоящият съдебен състав счете, че са налице предпоставките на чл. 25,
ал. 1 НК вр. чл. 23, ал. 1 НК за определяне на едно общо наказание по двете осъждания и определи
на подсъдимия едно общо наказание по осъжданията му по настоящото дело и по НОХД №
4
1020/2020г. на Районен съд Несебър, а именно ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което
да бъде изтърпяно на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС при първоначален ОБЩ режим. На
основание чл. 25, ал. 2 от НК, от така наложеното общо наказание се приспадна изтърпяната част
от наказанието по НОХД № 1020/2020г. на Районен съд Несебър.
С оглед признаването на подсъдимия за виновен на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в
негова тежест бяха възложени и разноските, както следва: по сметка на ОД на МВР - гр.Бургас
сумата в размер на 100,28 лева, представляваща направените в хода на досъдебното производство
разноски, а по сметка на Районен съд Несебър – сумата от 20 лв., представляваща направени в хода
на съдебното производство разноски.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
5
Съобщи за изтекли лични данни