Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24
състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети юли през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 262/ 2017 година на
ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от М.П.
срещу М.А.Е.Х.Б.Х. иск с правно основание чл. 132, а..1, т.2 СК за лишаване от
родителски права по отношение на роденото фактическото съжителство между
страните дете У.А.Х., поради трайно неполагане на грижа и недаване на издръжка
без основателна причина.
В исковата си молба
ищецът М.П. твърди, че по време на фактическото си съжителство с М.А.Е.Х.Б.Х.
на територията на Кралство Испания са родени децата - У.А.Х. и З. В.П., която
не е припозната от ответника.
Поради влошената
икономическа обстановка в Кралство Испания и оставането й без работа по
съгласие между родителите, през лятото на 2012г. г – жа П. се върнала заедно с децата в
Република България, а ответникът останал, за да осигури заетост и стабилност на
членовете на семейството си.
Твърди се, че от лятото
на 2012г. М.А.Е.Х.Б.Х. не полага грижи за детето си, не дава издръжка и не
общува с него под каквато и да е форма. Същият е създал ново семейство и вече е
баща на още едно дете. Ответникът е и осъждан за престъпление, за което е
изтърпял наказание „лишаване от свобода”.
И към настоящия момент
преките и непосредствени грижи за двете деца полага единствено тяхната майка с
подкрепата на своите близки.
Изложеното е обусловило
и интереса от предявяване на иска за лишаване от родителски права.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът М.А.Е.Х.Б.Х., чрез особения представител, оспорва предявения иск по
основание, поради което моли за отхвърлянето му.
В съдебно заседание
представител на Районна прокуратура - Варна изразява становище за основателност
на предявения иск.
Контролиращата страна
ДСП – Варна не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище
по съществото на правния спор.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Ангажираните по делото
писмени доказателства установяват, че в регистъра по гражданското състояние на Естепона, том 00192, страница 035 /л. 13/, е извършено
вписване и издадено въз основа на него удостоверение от компетентните
длъжностни лица при Министерство на правосъдието в Кралство Испания, от което
се установява, че ***г. в Марабела, провинция ******,
е родено детето У.А.Х. от майка М.В.П. и баща М. А.Е.Х. Б.Х..
С решение
2664/09.07.2012г. Кметът на Община Варна е признал приложените документи за
раждане на детето У.А.Х., роден на ***г. в Испания с родители: майка – М.П. и
баща – М. А.Е.Х. Б.Х., роден на ***г. /л. 6/.
Въз основа на това
решение е издадено и удостоверение за раждане на У.А.Х. от длъжностното лице по
гражданско състояние при Община Варна.
В съдебно заседание,
изслушана в съответствие и с ПП № 1/12.11.1974г. по гр. д. № 3/74г. на ВС, г –
жа П. заявява пред съда, че тя е живяла на съпружески фактически начала с М. А.Е.Х.
Б.Х. в Кралство Испания. От фактическото им съжителство са родени две деца – У.А.Х.
и З.В.П., която не е припозната от ответника. От близо четири години, през
което време тя и двете й деца живеят в Република България, не е виждала бащата
на У.. М. А.Е.Х. Б.Х. не е търсил детето си У. по телефона, не е идвал на
територията на страната, за да го види и общува с него, нито е заплащал
издръжка.
За важните в живота на У.
събития, като празници, рождени дни или преди състоялата се преди две години
оперативна намеса на детето, г – жа П. е търсила г – н Х., за да може синът й
да чуе гласа му. В редките случаи, в които е успявала да се свърже с него, чрез
новата му партньорка, той е заявявал желание да види У. и да му гостува в
Кралство Испания, но това желание не е било подкрепено с никакви активни
действия от негова страна. Споменавал е, че ще изпрати издръжка „след две
седмици” или „след един месец”, която никога не е превеждал за отглеждането на У..
Към настоящия момент У.А.Х.
е на седемгодишна годишна възраст, ученик в ОУ „******”, гр. Варна.
От изготвения социален
доклад /л. 175/ се установява, че от 2012г. преки и непосредствени грижи за У.
полага единствено неговата майка М.П.. Тя е този родител, който полага усилия и
успява да удовлетвори неговите емоционални и физически потребности. М. А.Е.Х. Б.Х.
не е взел участие в отглеждането и възпитанието на своя син, нито е давал
издръжка. В отглеждането на двете си деца, г – жа П. е подпомагана от своите
баба и дядо. На територията на Република България г – жа П. полага труд по
трудово правоотношение, реализирайки възнаграждение от 1 100 лв.
У. не познава баща си.
За него има бегли и неточни спомени от съвместното съжителство с неговата майка.
Не е в състояние дори да произнесе точно името му и не владее испански език, на
който би могъл да общува с него.
В заключение, се сочи,
че доколкото не е възможно на този етап да бъдат установени бъдещите намерения
и нагласите на М. А.Е.Х. *** счита, че е в интерес на У. неговата майка да има
възможност да взема самостоятелно решенията за отглеждането на своя син, без да
бъде ограничена от липсата на присъствие на другия родител.
Ангажираните по
инициатива на ищеца гласни доказателства, чрез разпита на двама свидетели – М.П.,
дядо на М.П. и М.Г., лице с което ищецът съжителства на съпружески фактически
начала, преценени при съблюдаване разпоредбата на чл. 176 ГПК установяват, че
от 2012г. М. А.Е.Х. Б.Х. не е посещавал детето, не е контактувал с него, не е
заплащал издръжка, не е изпращал подаръци. Преките и непосредствени грижи за У.
е полагала нейната майка, подпомагана от своите баба и дядо. Детето не говори
за своя баща, който на практика и не помни.
Дори и по време на
фактическото съжителство между страните по делото в Кралство Испания г – н Х.
не е издържал нито майката на детето си, нито У.. Издръжка и помощ М.П. е
получавала от баба си и дядо си.
Към настоящия момент М.П.
и двете й деца У. и З. живеят в дома на свидетеля М.Г., който подпомага ищеца в
отглеждането им.
В решение № 209 от
06.04.2010 г. по гр.д. № 4468/2008г. на Върховният касационен съд Четвърто
гражданско отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на
съдебната практика, е прието, че трайното неполагане на грижи за детето и
липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му сочи противоправно поведение на родителя и представлява цялостно
неизпълнение на родителските задължения – основание за лишаване от родителски
права при условията на чл. 132, а..1, т.2 СК (чл. 75, а..1, т.2 СК отм.).
В производството за
лишаване от родителски права, съдът изследва всички обстоятелства, касаещи
поведението на родителя, в т.ч. налице ли е основателна причина за трайно
пренебрегване на родителския дълг. Когато не е налице такава обективна
основателна причина, установяването на която е в тежест на страната, която
твърди наличието и, недаването на издръжка за осигуряване живота на детето и
трайното неполагане на грижи за отглеждането му сочи за дезинтересиране
и пренебрегване на родителските задължения. Родителят, който не упражнява
родителските права, но не се възползва от предоставения му режим за лични
контакти без основателна причина; не проявява интерес към здравето, към нуждите
на детето, към физическото му и емоционално развитие и същевременно не дава
средства за издръжката му, не изпълнява своя родителски дълг по смисъла на чл.
75, а..1, т.2 СК (отм.), аналогична на разпоредбата на чл. 132, а..1, т.2 СК.
При безспорно
установени по делото обстоятелства, че от момента на завръщането на ищеца на
територията на Република България, от който датира и фактическата раздяла между
страните по делото, бащата е прекъснал личните контакти с детето, не е
подпомагал майката при отглеждането му, не е заплащал издръжка, както и че
средствата за отглеждането му се осигуряват единствено от неговата майка, съдът
приема, че ответникът трайно не е
полагал грижи за отглеждането на детето и не е давал издръжка без основателна
причина за това, което обуславя извод за трайно пренебрегване на родителския му
дълг – основание за лишаването му от родителски права над непълнолетното дете У.А.Х..
С оглед така
изложеното, предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
С настоящия съдеБ.акт следва да бъдат определени мерки за лични
отношения между бащата и детето. Като взе предвид възрастта на У., нуждата му
от контакт с него, както и обстоятелството, че М. А.Е.Х. Б.Х. и синът му не са
общували продължително време, то мерките за личен контакт следва да бъдат
определени по следния начин: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10.00 ч. до 15.00 ч. по местоживеене на детето.
В настоящото
производство съдът следва да определи и дължимата от бащата месечна издръжка,
каквато не е била присъдена в друг съдеБ.акт, на осн. чл. 134, т. 1 СК в размер на 200 лв. с падеж първо
число на месеца, за който се дължи, считано от датата на влизане в сила на
съдебното решение, ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.
Така определеният
размер на месечна издръжка би удовлетворил нуждите на детето, така както, ако
родителите му живееха заедно.
Съобщение за лишаването
на бащата от родителски права следва да се изпрати на общината по постоянния
адрес на родителя за вписване по реда на чл. 136 СК.
При този изход на спора
с право на разноски разполага ищцовата страна.
Доколкото М.П. не е заявила искане, разноски в настоящото производство, не се
присъждат.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ЛИШАВА М. А.Е.Х. Б.Х., ЛНЧ:******, роден на ***г. в ******, Кралство Испания с адрес: Кралство Испания,
провинция ******, ******, площад ****** от родителски права по отношение на
детето У.А.Х., ЕГН ********** по предявения от М.В.П., ЕГН **********,*** срещу
М. А.Е.Х. Б.Х., ЛНЧ:******, роден на ***г. в ******, Кралство
Испания с адрес: Кралство Испания, провинция ******, ******, площад ****** иск
с правно осн. чл. 132, а..1, т.2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ мерки за лични
отношения между бащата М. А.Е.Х. Б.Х., ЛНЧ:******, роден на ***г. в ******, Кралство Испания с адрес: Кралство Испания,
провинция ******, ******, площад ****** и детето У.А.Х., ЕГН ********** по
следния начин: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. до 15.00
ч. по местоживеене на детето по местоживеене на детето, на осн.
чл. 134 вр. чл. 59, а.. 8 СК.
ОСЪЖДА М. А.Е.Х. Б.Х., ЛНЧ:******, роден на ***г. в ******, Кралство Испания с адрес: Кралство Испания,
провинция ******, ******, площад ****** ДА
ЗАПЛАЩА на У.А.Х., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител М.В.П., ЕГН **********,*** сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща месечна издръжка с падеж
първо число на месеца, за който се дължи, считано от датата на влизане в сила
на съдебното решение, ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска
до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, на осн. чл. 134, т. 1 вр. чл. 143, а..
1 СК.
Съобщение за
постановеното решение да се изпрати на Община Варна за вписване в регистъра по
чл. 136 СК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: