Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при
участието на секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от мл.съдия
Евелина Маринова в. гр. д. № 9503 по
описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 226589 от 02.10.2017 г., постановено по
гр.д. № 16964/2016 г. на СРС, I ГО, 49
състав, ответникът „Ю.Б.“ АД е осъден да заплати на А.С.В., на основание чл.55,
ал.1, предл.1 ЗЗД, сумата от 4 205, 19 лв., представляваща надплатена над
договорената лихва за периода 01.07.2011 г. – 17.02.2016 г. по договор за
банков кредит № 267/06.04.2006 г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата
от 373, 49 лв., представляваща лихва за забава върху надплатените суми по
договор за банков кредит № 267/06.04.2006 г. за периода 25.03.2013 г. –
17.02.2016 г., като искът е отхвърлен за сумата над 373, 49 лв. до пълния
предявен размер от 1 022, 37 лв. за периода 01.07.2011 г. – 24.03.2013 г.;
на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД – сумата от 5 244, 99 лв.,
представляваща недължимо платени в периода 01.07.2011 г. – 17.02.2016 г. лихви
за просрочие; на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД – сумата от 535, 51 лв.,
представляваща недължимо платени такси за просрочие за периода 01.07.2011 г. –
17.02.2016 г.; на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД – сумата от 118, 24 лв.,
представляваща недължимо платена сума за имуществена застраховка на недвижим
имот, служещ за обезпечение по договор за банков кредит със сключена
застраховка „Живот на получатели на кредити“ за периода 01.01.2014 г. –
17.02.2016 г.
Отхвърлени са предявените от А.С.В. срещу „Ю.Б.“ АД
иск с правно основание чл.82 ЗЗД за сумата от 5000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за периода 20.04.2008 г. – 24.03.2016 г.,
изразяващи се в притеснения, стрес и неудобства, вследствие увеличение на
лихвата от банката без основание на 20.04.2008 г.; иск с правно основание чл.55,
ал.1, предл.1 ЗЗД за сумата от 3 738, 19 лв., представляваща надплатена
сума по застраховка „Живот“ по договор за банков кредит № 267/06.04.2006 г.;
иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за сумата от 562, 50 лв.,
представляваща недължимо заплатени суми за извлечения по сметки и удостоверение
за наличие и липса на задължения за периода 06.04.2006 г. – 17.02.2016 г.
Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 2 051, 75 лв. разноски по делото, съобразно
уважената част от исковете. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 772, 59 лв. разноски по делото, съобразно
отхвърлената част от исковете.
С решение № 351941 от 02.03.2018 г., постановено по
гр.д. № 16964/2016 г. на СРС, I ГО, 49
състав, е оставена без уважение молбата на ищеца А.С.В. по чл.250 ГПК за
допълване на първоинстанционното решение. Същото е отменено с решение от
12.04.2019 г., постановено по в.гр.д. № 9503/2018 г. на СГС, II Б въззивен състав, а делото – върнато на СРС за
произнасяне по молбата на ищеца за допълване на решението по чл.250 ГПК.
С решение № 268551 от 07.11.2019 г., постановено по
гр.д. № 16964/2016 г. на СРС, I ГО, 49
състав, първоинстанционното решение е допълнено по реда на чл.250 ГПК, като е
отхвърлен предявеният от А.С.В. срещу „Ю.Б.“ АД иск с правно основание чл.55,
ла.1, предл.1 ЗЗД за сумата от 696 лв. главница поради липса на превеждане на
средствата за застрахователни премии от страна на „Ю.Б.“ АД на
застрахователното дружество, но ежемесечно превеждани от А.С.В..
Така постановеното съдебно решение, допълнено по реда
на чл.250 ГПК, в частта, с която са отхвърлени предявените искове, се обжалва
от ищеца А.С.В.. Излага доводи за неправилност поради необоснованост на
изводите на съда. По отношение на претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД излага
съображения, че същата е установена по своето основание и размер, като
неправилно е била отхвърлена частично поради изтекла погасителна давност. Счита,
че решението в частта, с която е отхвърлен искът за сумата от 3 738, 19
лв., е недопустимо, тъй като съдът е разгледал иска за посочената сума, като е
приел, че същата се претендира като надплатена сума по застраховка „Живот“ по
договора за кредит. Съдът не се е произнесъл по заявените от ищеца фактически
основания на претенцията, която се претендира като неоснователно изтеглена без
основание от сметката му на 22.12.2015 г. По отношение на претенцията за
обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 5000 лв. твърди, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението
възлиза на сумата от 1000 лв., както и че неправилно е било уважено
възражението на ответника за изтекла погасителна давност. По отношение на
претенцията за сумата от 562, 50 лв., представляваща недължимо заплатени суми
за извлечения по сметки и удостоверение за наличие и липса на задължения,
счита, че същата неправилно е била отхвърлена. В тази връзка подържа, че
посочената сума му е била събрана без основание. Счита за неправилен извода, че
не е доказал извършване на твърдения разход, като твърди, че видно от представено
бордеро от 07.12.2015 г., е заплатил сумите от 45 лв. и 60 лв. за експресно
извлечение по банкова сметка ***. Счита, че с решението по чл.250 ГПК
неправилно е отхвърлен искът му по чл.55, ал.1, предл.1 ГПК за сумата от 696
лв. главница поради липса на превеждане на средствата за застрахователни премии
от страна на „Ю.Б.“ АД на застрахователното дружество, но ежемесечно превеждани
от А.С.В.. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като вместо това
постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника „Ю.Б.“ АД, с който я оспорва, като излага доводи
за неоснователност на заявените с въззивната жалба оплаквания. Претендира
разноски.
Срещу първоинстанционното решение в частта, с която са
уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника „Ю.Б.“ АД.
Счита, че доколкото ищецът твърди, че е погасил предсрочно кредита и в този
смисъл – последният е прекратен, възниква въпросът относно правния му интерес и
допустимостта на предявените искове. Ищецът обосновава исковите си претенции с
твърдение, че с влязло в сила съдебно решение е прогласена нищожност на
клаузата на чл.3, ал.1 от договора за кредит в частта, в която банката си
запазва възможността за промяна на годишния лихвен процент по договора
съобразно промените в пазарните условия и с което банката е осъдена да му
заплати сумата от 2 061, 32 лв., получена в периода 20.04.2008 г. –
21.04.2011 г., ведно със законната лихва от исковата молба до окончателното
изплащане, като искът е отхвърлен за сумата над 2 061, 32 лв. до пълния
предявен размер от 2 191, 61 лв. Отхвърлен е и искът за обезщетение за
забава в размер на сумата от 852, 14 лв. за периода 21.04.2008 г. – 01.07.2011
г. Счита, че исковите претенции на ищеца се неоснователни и недоказани, както и
че обсъжданите договорни клаузи не са неравноправни, за което развива подробни
съображения. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това да
постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищеца А.С.В., с който същата се оспорва. Счита за
неоснователни доводите на жалбоподателя-ответник във връзка с правния му
интерес, който в случая произтича от твърдения за платени без основание суми в
полза на ответника. Счита, че независимо от конкретния момент на влизане в сила
на съдебното решение, на което се позовава, през целия исков период по делото
прогласената с решението неравноправна клауза от договора за кредит е прилагана
от банката. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди
решението в обжалваната част. Претендира разноски.
С решение № 352174 от 02.03.2018 г., постановено по
гр.д. № 16964/2016 г. на СРС, I ГО, 49
състав, имащо характер на определение, е оставена без уважение молбата на ищеца
А.С.В. по чл.248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за
разноските.
Срещу така постановения съдебен акт е депозирана
частна жалба от ищеца А.С.В., който излага доводи за неговата неправилност.
Счита, че следва да му бъдат присъдени разноски в пълния заявен размер. Развива
доводи, че адвокатското възнаграждение следва да се изчисли за всеки от деветте
обективно съединени осъдителни иска, както и че уговореното такова не се явява
прекомерно. Моли съда да отмени обжалвания акт и вместо това да му присъди
разноски в пълния заявен размер.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
частната жалба от ответника „Ю.Б.“ АД, с който същата се оспорва, като се
отправя искане да бъде оставена без уважение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК и заявените с въззивната жалба оплаквания, намира следното от фактическа и
правна страна:
Въззивните
жалби са депозирани в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирани страни, поради
което са процесуално допустими.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционният съд е сезиран с девет обективно
кумулативно съединени иска, както следва:
1. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
сумата от 4 205,19 лв., представляваща надплатена сума над договорната месечна
вноска за периода 01.07.2011 г. – 17.02.2016 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата;
2. иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 1 022,
47 лв., представляваща мораторна лихва;
3. иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за сумата от 5000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода 20.04.2008 г.
– 24.03.2016 г., изразяващи се в стрес, притеснения и неудобства в резултат на
едностранно увеличение на лихвата от страна на ответника;
4. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
сумата от 5 244, 99 лв., представляваща недължимо платени лихви за просрочие за
период 01.07.2011 г. – 17.02.2016 г.;
5. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
сумата от 535,51 лв., представляваща недължимо заплатени такси за просрочие за
период 01.07.2011 г. – 17.02.2016 г.;
6. иск с правно основание чл. 55 ЗЗД за сумата от 3 738,
19 лв., представляваща неоснователно изтеглени суми от страна на ответника от
банкова сметка ***.12.2015 г.;
7. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
сумата от 118, 24 лв., представляваща недължимо платени суми за имуществена
застраховка на недвижим имот, служещ за обезпечение по договор за банков кредит
със сключена застраховка „Живот на получатели на кредити“ за периода от
01.01.2014 г. – 17.02.2016 г.;
8. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
сумата от 562,50 лв., представляваща недължимо заплатени суми на ответника за
извлечения от сметки и удостоверение за наличие и липса на задължения за
периода 06.04.2006 г. – 17.02.2016 г.;
9. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
сумата от 696 лв., представляваща недължимо платени суми за главница, поради
липса на превеждането им от ответника в полза на застрахователното дружество.
Ищецът твърди, че е сключил с „ДЗИ БАНК“ АД (с правоприемник „Българска пощенска банка“
АД, с променено фирмено наименование – „Ю.Б.“ АД) и „ДЗИ“ АД договор №
267/06.04.2006 г. за банков кредит със сключена застраховка „Живот на
получатели на кредити“ в „ДЗИ“ АД, по силата на който „ДЗИ БАНК“ АД му е
предоставила кредит в размер на сумата от 25 000 лв. По силата на договора
се е задължил да заплаща договорна лихва в размер на 7% върху главницата. По
силата на чл.2, ал.1, т.3 от договора кредитополучателят е сключил с „ДЗИ“ АД смесена
застраховка „Живот на кредитополучатели“ в полза на банката със застрахователна
сума в размер на главницата по кредита, със срок, съвпадащ с падежа на
главницата по кредита и във валутата на кредита. По силата на чл.3, ал.6 от
договора се е задължил да заплаща на застрахователя месечна застрахователна
премия в размер на 94, 25 лв. като част от месечната му вноска по кредита. В
изпълнение на чл.5, ал.1 от договора за обезпечаване вземанията на банката е
учредена договорна ипотека върху собствения на кредитополучателя апартамент №
40/10, на *********А, построен в гр. Пловдив, ж.к. „*****“, ул. „*********. Твърди,
че след вливането на „ДЗИ БАНК“ АД в
„Българска пощенска банка“ АД лихвата по кредита е била едностранно увеличена,
поради което е завел дело пред РС-Пловдив. Твърди, че с влязло в сила решение №
2939 от 10.07.2014 г., постановено по гр.д. № 12334/2011 г. на Районен
съд-Пловдив, III граждански
състав, е прогласена за нищожна клаузата на чл.3, ал.1 от договор №
267/06.04.2006 г. за банков кредит, сключен между „ДЗИ БАНК“ АД, понастоящем „Ю.Б.“
АД и А.С.В. в частта, според която банката си запазва възможността за промяна
на годишния лихвен процент по договора съобразно промените в пазарните условия.
Ответникът „Ю.Б.“ АД е осъден да заплати на ищеца А.С.В., сумата от 2 061,
32 лв., получена като лихва за периода 20.04.2008 г. – 21.04.2011 г. след
увеличение на годишния лихвен процент по договор № 267/06.04.2006 г. въз основа
на нищожна клауза на чл.3, ал.1 от същия, ведно със законната лихва от исковата
молба – 01.07.2011 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за сумата до пълния предявен размер
от 2 191, 61 лв. Независимо от завеждането на делото, е продължил да
заплаща завишените месечни вноски, за да избегне евентуално обявяване на
кредита за предсрочно изискуем от страна на банката. След влизане в сила на
горепосоченото съдебно решение се снабдил с изпълнителен лист и образувал изпълнително
дело срещу банката. Твърди, че с оглед недобросъвестното поведение на банката,
е погасил предсрочно кредита. Счита, че изплатената от него в полза на банката
сума над първоначално уговорената лихва от 7% в размер на 4 205,19 лв. се явява
недължимо платена. Счита за недължимо платена в полза на банката и сумата от 5
244, 99 лв., представляваща недължимо платени лихви за просрочие; сумата от
535, 51 лв., представляваща недължимо заплатени такси за просрочие; сумата от 3
738, 19 лв., представляваща неоснователно изтеглени суми от страна на ответника
от банкова сметка ***.12.2015 г.; сумата от 118, 24 лв., представляваща
недължимо платени суми за имуществена застраховка на недвижим имот, служещ за
обезпечение по договор за банков кредит със сключена застраховка „Живот на
получатели на кредити“ за периода от 01.01.2014 г. – 17.02.2016 г.; сумата от
562,50 лв., представляваща недължимо заплатени суми на ответника за извлечения
от сметки и удостоверение за наличие и липса на задължения за периода
06.04.2006 г. – 17.02.2016 г. и сумата от 696 лв. представляваща недължимо
платени суми за главница. Твърди, че е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес, притеснения и неудобства в резултат на едностранно
увеличение на лихвата от страна на банката, към която има вземане за сумата от
5000 лв. за тяхната обезвреда.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника „Ю.Б.“ АД, с който същите се оспорват по основание и размер.
Позовава се на изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените
искове.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
сумата от 4 205, 19 лв., представляваща надплатена сума над договорната месечна
вноска за периода 01.07.2011 г. – 17.02.2016 г.:
Не е спорно между страните, че по силата на договор №
267/06.04.2006 г. за банков кредит, сключен между „ДЗИ БАНК“ АД, преобразувало
се чрез вливане в „Българска пощенска банка“ АД, понастоящем „Ю.Б.“ АД и А.С.В.,
на последния е бил отпуснат ипотечен кредит в размер на сумата от 25 000
лв., която е била усвоена от кредитополучателя. Съгласно чл.3, ал.1 от договора
дългът се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 7%.
С решение № 2939 от 10.07.2014 г., постановено по
гр.д. № 12334/2011 г. на Районен съд-Пловдив, III граждански състав, е прогласена за нищожна клаузата на
чл.3, ал.1 от договор № 267/06.04.2006 г. за банков кредит, сключен между „ДЗИ
БАНК“ АД, понастоящем „Ю.Б.“ АД и А.С.В. в частта, според която банката си
запазва възможността за промяна на годишния лихвен процент по договора
съобразно промените в пазарните условия. С посоченото решение ответникът „Ю.Б.“ АД е осъден да заплати на
ищеца А.С.В., сумата от 2 061, 32 лв., получена като лихва за периода
20.04.2008 г. – 21.04.2011 г. след увеличение на годишния лихвен процент по
договор № 267/06.04.2006 г. въз основа на нищожна клауза на чл.3, ал.1 от
същия, ведно със законната лихва от исковата молба – 01.07.2011 г. до
окончателното изплащане, като искът е
отхвърлен за сумата до пълния предявен размер от 2 191, 61 лв.
Отхвърлен е и искът за сумата от 852, 14 лв. обезщетение за забава за периода
21.04.2008 г. – 01.07.2011 г.
Решението е потвърдено с окончателно решение № 1912 от
10.12.2015 г., постановено по в.гр.д. № 3329/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив,
ГО, X състав, с
оглед на което със сила на пресъдено нещо между страните е разрешен въпросът
относно валидността на клаузата на чл.3, ал.1 от договора в посочената й част.
По изложените съображения неоснователни се явяват възраженията на
жалбоподателя-ответник, че клаузата не се явява неравноправна.
При съобразяване на горното, платената от страна на
кредитополучателя договорна лихва в резултат на предприето от банката увеличение
на лихвата по кредита се явяват платени без основание.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по
делото, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че надплатената сума над първоначално уговорената лихва в размер на
7,00% за периода 01.07.2011 г. – 17.02.2016 г. възлиза на сумата от 4 205,
19 лв., поради което искът за сума в посочения размер, заплатена без основание
от страна на ищеца, се явява основателен в пълния му предявен размер.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 1
022, 47 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2011 г. -
17.02.2016 г.:
От страна на жалбоподателя-ответник не за завени
конкретни оплаквания във връзка с основанието и размера на претенцията за
мораторна лихва в частта, с която същата е уважена от страна на
първоинстанционния съд, поради което тези въпроси са извън предмета на въззивна
проверка.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя-ищец
относно приложението на института на погасителната давност. Ответникът
своевременно се е позовал на изтекла погасителна давност. Съгласно чл.111, , б.
„в“ ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност. С
оглед обстоятелството, че искът е предявен на 25.03.2016 г., погасени по
давност се явяват вземаният за мораторна лихва за периода преди 25.03.2013 г.,
какъвто в случая се явява периодът 01.07.2011 г. – 24.03.2013 г. Непогасени по
давност са вземанията за мораторна лихва за периода 25.03.2013 г. – 17.02.2016
г. в размер на сумата от 373, 49 лв., определен при съобразяване заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, поради което оплакванията на
жалбоподателя-ищец се явяват неоснователни.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
сумата от 5 244, 99 лв., представляваща недължимо платени лихви за просрочие за
периода 01.07.2011 г. – 17.02.2016 г.:
От страна на жалбоподателя-ответник не са изложени
конкретни оплаквания във връзка с основанието и размера на претенцията на ищеца
за сумата от 5 244, 99 лв., представляваща недължимо платени лихви за просрочие
за периода 01.07.2011 г. – 17.02.2016 г., поради което тези въпроси са извън
предмета на въззивна проверка, очертан с въззивната жалба по арг. от нормата на
чл. 269 ГПК.
Само за пълнота следва да се посочи, че между страните
е формирана сила на пресъдено нещо по въпроса относно валидността на клаузата
на чл.3, ал.1 от договора в частта й, според която банката си запазва
възможността за промяна на годишния лихвен процент по него съобразно промените
в пазарните условия, поради което и заплатените от страна на кредитополучателя лихви
за просрочие в резултат на предприето увеличение на лихвения процент по кредита
над първоначално уговорения такъв, се явяват платени без основание. По изложените
съображения не могат да бъдат споделени общо развитите доводи на
жалбоподателя-ответник, че клаузата не е неравноправна, доколкото този въпрос е
разрешен със сила на пресъдено нещо между страните.
По иска с правно основание чл. 82 ЗЗД за сумата от 5 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода 20.04.2008 г.
– 24.03.2016 г., изразяващи се в стрес, притеснения и неудобства в резултат на
едностранно увеличение на лихвата от страна на ответника:
За установяване на твърдените неимуществени вреди пред
СРС е разпитана свидетелката В.П., майка на ищеца, от чиито показания,
преценени по реда на чл.172 ГПК, съдът счита, че не се установява при условията
на пълно и главно доказване ищецът да е претърпял твърдените неимуществени
вреди в причинна връзка с неизпълнение на договорните задължения от страна на
банката.
По изложените съображения съдът намира, че претенцията
не е доказана по своето основание, поради което не се налага обсъждане на
доводите на жалбоподателя относно нейния размер.
Горният извод изключва и необходимостта от обсъждане
на възраженията относно приложението на института на погасителната давност.
С оглед изложеното, правилен се явява крайният извод
на първоинстанционния съд, че предявеният иск е неоснователен, макар и по
съображения, различни от изложените от настоящата инстанция.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
сумата от 535, 51 лв., представляваща недължимо заплатени такси за просрочие за
период 01.07.2011 г. – 17.02.2016 г.:
От страна на жалбоподателя-ответник не са заявени
конкретни оплаквания във връзка с основанието на претенцията, поради което този
въпрос е извън предмета на въззивна проверка.
По иска с правно основание чл. 55 ЗЗД за сумата от 3
738, 19 лв., представляваща неоснователно изтеглени суми от страна на ответника
от банкова сметка ***.12.2015 г.:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя-ищец за
недопустимост на решението в частта, с която посоченият иск е отхвърлен от страна
на първоинстанционния съд.
Предметът на делото е спорното материално
субективно право – претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез
основанието и петитума на иска. Когато в нарушение на принципа на
диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил
сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства,
на които страната не се е позовала, тогава решението е процесуално недопустимо,
тъй като е разгледан иск на непредявено основание.
В случая ищецът е сезирал съда с иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, за сумата от 2 450 лв.,
увеличен по реда на чл.214 ГПК до размера на 3 738, 19 лв. С исковата
молба ищецът твърди, че сумата е била незаконосъобразно изтеглена от сметката
му на 22.12.2015 г., както и че същата е била преведена от банката на „ДЗИ“ АД,
към което кредитополучателят има задължение за заплащане именно на
застрахователна премия, поради което не е налице произнасяне по непредявен иск.
На първо място, видно от представено по делото
извлечение от сметка на ищеца, не се установява на 22.12.2015 г. сума в
посочения от ищеца размер да е била изтеглена от сметката му и преведена на
„ДЗИ“ АД. Сборът на изтеглените на посочената дата суми, преведени на „ДЗИ“ АД
е в размер, по-малък от посочения от ищеца, като с оглед обстоятелството, че
със същите са погасявани негови задължение за дължима към последното
застрахователна премия, не може да се приеме, че са изтеглени от сметката му
без основание. По изложените съображения предявеният иск подлежи на отхвърляне,
в какъвто смисъл са и изводите на първоинстанционния съд.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
сумата от 118, 24 лв., представляваща недължимо платени суми за имуществена
застраховка на недвижим имот, служещ за обезпечение по договор за банков кредит
със сключена застраховка „Живот на получатели на кредити“ за периода от
01.01.2014 г. – 17.02.2016 г.
От страна на жалбоподателя-ответник не за завени
конкретни оплаквания във връзка с основанието и размера на така предявения иск,
поради което тези въпроси са извън предмета на въззивна проверка, очертан с
въззивната му жалба.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
сумата от 562,50 лв., представляваща недължимо заплатени суми на ответника за
извлечения от сметки и удостоверение за наличие и липса на задължения за
периода 06.04.2006 г. – 17.02.2016 г.
В случая ищецът е сезирал съда с иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, за сумата от 105 лв.,
който се твърди да е формиран от сумата от 45 лв. заплатена такса за
удостоверение за наличие или липса на задължения и сумата от 60 лв. заплатена
сума за експресно извлечение по сметка, увеличен по реда на чл.214 ГПК до
размера на 562, 50 лв.
В тежест на ищеца е да докаже плащане на посочената
сума, каквито доказателства в случая не са ангажирани. По делото е представено банково
бордеро от 07.12.2015 г. за сумата от 45 лв. за събрана такса наличие/липса на
задължение по кредит, на основание Тарифата за условията, лихвите, таксите и
комисионните. Доказателства за заплащане на такси за извлечения от сметка не са
ангажирани. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че не са осчетоводявани суми за издадени извлечения от сметката.
В тежест на ответника е да докаже наличието на
основание за получаване на сумата от 45 лв. Видно от банковото бордеро, като
основание е посочено, че същата е за събрана такса наличие/липса на задължение
по кредит, на основание Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните,
каквато по делото не е представена, поради което ответникът не е изпълнил
доказателствената си тежест да установи наличието на основание за получаване на
посочената сума.
По изложените съображения искът е основателен за
сумата от 45 лв., а за разликата над сумата от 45 лв. до пълния предявен размер
от 562, 50 лв. се явява неоснователен. Първоинстанционното решение следва да се
отмени в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 517, 50 лв. до 562, 50
лв. (45 лв.), като искът се уважи в посочената част.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
сумата от 696 лв., представляваща недължимо платени суми за главница, поради
липса на превеждането им от ответника в полза на застрахователното дружество.
Ищецът твърди, че ежемесечно е заплащал на банката
вноските си по кредита, в т.ч. дължимата от него застрахователна премия, която
обаче не била превеждана от банката на застрахователя, а била задържана от
банката и отнесена към погасяване на кредита, отнесен в просрочие. Така
изложените твърдения не се подкрепят от ангажираните по делото доказателства.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи неизплатено
задължение към „ДЗИ“ АД в размер на сумата от 282, 75 лв. От допълнението на съдебно-счетоводната
експертиза, изготвено след допълнително извършена проверка и предоставена
счетоводна справка от ответника, се установява, че сума в размер на 282, 75 лв.
е била заплатена от банката на застрахователя, поради което правилно от страна
на първоинстанционния съд е формиран извод, че не са налице непогасени
задължения към последния в размер на исковата сума. По изложените съображения
възраженията на жалбоподателя-ищец в обратния смисъл се явяват неоснователни.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат
частично, решението следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен искът по
чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за сумата над 517, 50 лв. до 562, 50 лв.,
представляваща недължимо платена сума за удостоверение за наличие и липса на
задължения за периода 06.04.2006 г. – 17.02.2016 г., като искът се уважи в
посочената част. В останалата обжалвана част решението следва да се потвърди.
По частната
жалба на ищеца:
С първоинстанционното решение ответникът е осъден да
заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 2 051, 75 лв.
разноски по делото, съобразно уважената част от исковете. По отношение на
претендираното адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 4 200 лв. е
уважено възражението на ответника за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, като
адвокатското възнаграждение е намалено до размера на сумата от 3000 лв. при
минимален размер от 1 202, 81 лв.
В срока по чл.248, ал.1 ГПК ищецът е отправил искане
за изменение на решението в частта за разноските. Своевременно е представил
списък на разноските по чл.80 ГПК, поради което искането му е допустимо.
Изложил е съображения, че адвокатското възнаграждение следва да се изчислява за
всеки от деветте иска по отделно, както и че възражението за прекомерност се
явява неоснователно.
В срока по чл.248, ал.3 ГПК ответникът не е депозирал
отговор на молбата.
С решение № 352174 от 02.03.2018 г., постановено по
гр.д. № 16964/2016 г. на СРС, I ГО, 49
състав, имащо характер на определение, е оставена без уважение молбата на ищеца
А.С.В. по чл.248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за
разноските.
Срещу така постановения съдебен акт е депозирана
частна жалба от ищеца А.С.В., който излага доводи за неговата неправилност.
Счита, че следва да му бъдат присъдени разноски в пълния заявен размер. Развива
доводи, че адвокатското възнаграждение следва да се изчисли за всеки от деветте
обективно съединени осъдителни иска, както и че уговореното такова не се явява
прекомерно. Моли съда да отмени обжалвания акт и вместо това да му присъди
разноски в пълния заявен размер.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
частната жалба от ответника „Ю.Б.“ АД, с който същата се оспорва, като се
отправя искане да бъде оставена без уважение.
Частната жалба е депозирана в срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че минималният размер на адвокатското
възнаграждение следва да се определи съобразно сбора от цената на всички девет
иска, а не като сбор от минималното адвокатското възнаграждение за всеки иск
поотделно. Правилно от страна първоинстанционния съд е съобразена фактическата
и правна сложност на спора, обема на осъществената правна защита и броя на
проведените съдебни заседания, при което е уважено възражението по чл.78, ал.5 ГПК, като размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е намален до
сумата от 3000 лв., която надвишава минималния размер по Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По
изложените съображения частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
По
разноските:
С оглед изхода на спора ищецът има право, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, на сумата от 2 187, 77 лв. разноски за производството
пред първата инстанция. С обжалваното решение му е присъдена сумата от 2 051,
75 лв. разноски, поради което следва да му бъде присъдена сумата от още 136, 02
лв. разноски за производството пред СРС.
Ответникът има право, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на
сумата от 727, 69 лв. разноски за производството пред първата инстанция, поради
което решението следва да се отмени в частта, с която ищецът е осъден да му
заплати сумата над 727, 69 лв. до 772, 59 лв. разноски.
От общо направените разноски в размер на сумата от 2 356,
22 лв. за въззивната инстанция, в т.ч. адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита от 23.10.2017 г. в размер на 2 000 лв., определено по реда на
чл.78, ал.5 ГПК предвид своевременно заявеното от насрещната страна възражение
за прекомерност, което съдът намира за основателно предвид фактическата и
правна сложност на спора, обема на осъществената правна защита и броя на
проведените пред въззивната инстанция открити съдебни заседания, ищецът има
право на сумата от 1 173, 75 лв.
От общо направените разноски в размер на сумата от 1
438, 99 лв. за въззивната инстанция, ответникът има право на сумата от 722, 16
лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
226589 от 02.10.2017 г., постановено по гр.д. № 16964/2016 г. на СРС, I ГО, 49 състав, в ЧАСТТА,
с която е отхвърлен предявеният от А.С.В., ЕГН ********** срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********
иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за сумата над 517, 50 лв. до 562, 50 лв., получена от ответника без основание, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД,
ЕИК ******** да заплати на А.С.В., ЕГН **********, на основание чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД, сумата над 517, 50 лв.
до 562, 50 лв., получена от
ответника без основание.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
226589 от 02.10.2017 г., постановено по гр.д. № 16964/2016 г. на СРС, I ГО, 49 състав, в останалата обжалвана част.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
268551 от 07.11.2019 г., постановено по гр.д. № 16964/2016 г. на СРС, I ГО, 49 състав по реда на чл.250 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частна жалба на
А.С.В., ЕГН ********** срещу решение № 352174 от 02.03.2018 г., постановено
по гр.д. № 16964/2016 г. на СРС, I ГО, 49
състав, имащо характер на определение.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД,
ЕИК ******** да заплати на А.С.В., ЕГН **********, сумата от 1 173, 75 лв. разноски за
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА А.С.В., ЕГН
********** да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******** сумата от 722, 16 лв. разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2
ГПК, в частта, с която е
потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която „Ю.Б.“ АД,
ЕИК ******** е осъдено да заплати на А.С.В., ЕГН **********, на основание
чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, сумата от 5 244, 99 лв., представляваща
недължимо платени в периода 01.07.2011 г. – 17.02.2016 г. лихви за просрочие.
Решението
не подлежи на касационно
обжалване в останалата част, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.