Р Е Ш Е Н И Е
№ V – 156
10.01.2020г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно заседание, на девети
декември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при секретаря Таня Михова, разгледа
докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1846 по описа за 2019г. на
Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и
следващите от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба с вх. №18705/25.11.2019г.,
подадена от адв. Невена Чайпек – БАК, процесуален представител на Д. Д.Д., ЕГН:**********,
срещу Решение № 2706/24.10.2019г., постановено по гр.д. №7053/2019г., по описа на
Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е оставил
без уважение молбата на Д. Д.Д., ЕГН **********,***, в качеството й на родител
на непълнолетната И.П.Н., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, за налагане
мерки за защита от домашно насилие срещу П.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
като неоснователна и недоказана.
Отказано е издаването на заповед за
съдебна защита, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл.
5, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗЗДН.
Осъдена е Д. Д.Д., ЕГН **********,*** да
заплати по сметка на Бургаският районен съд сумата от 25.00лева /двадесет и пет
лева/, представляваща държавна такса за образуване и разглеждане на делото, на
основание чл.11, ал. 2 от ЗЗДН и Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, както и сумата от 5.00 лева /пет лева/, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на държавното
вземане.
Твърди се в жалбата, че
първоинстанционното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
Посочва се, че съдът не е изследвал
детайлно фактическата обстановка по делото, пренебрегнал е обясненията на
детето, както и неправилно е кредитирал показанията на свидетеля Д.Д. и ги е
възприел като основно доказателство за оборване на декларацията по чл. 9 от ЗЗДН.
Твърди се, че доказателствата,
установяващи извършването на домашно насилие – обясненията на детето,
социалният доклад, медицинското удостоверение и декларацията по чл.9 от ЗЗДН,
не са взети предвид от районния съд при постановяване на съдебния акт.
Изложени са подробни съображения и се
претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да
бъдат наложени исканите мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН.
Иска се издаване на заповед за защита.
В законоустановения срок не е постъпил
отговор на въззивната жалба от П.Н.Н..
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1
от ГПК, изхожда от надлежна страна, за която обжалваното решение поражда неблагоприятни
правни последици, поради което се преценява като процесуално допустима от
настоящия състав.
В съдебно заседание въззивниците Д.Д.Д. и И.П.Н.
се явяват лично и с адв. Чайпек, поддържат въззивната жалба.
В съдебно заседание, въззиваемият П.Н.Н.
се явява лично и с адв. Потеров, оспорва въззивната жалба.
В съдебно заседание ДСП Бургас, ДСП Айтос
и ДСП Елхово, не изпращат представители.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК
Бургаският окръжен съд намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора Бургаският окръжен съд намира следното:
Районният съд е квалифицирал иска като
такъв с правно основание чл.8, т.2 и чл.18, ал.1 от Закона за защита от
домашното насилие.
Производството пред първата инстанция е
започнало по молба за издаване на съдебна заповед за незабавна защита, уточнена
с молба от 27.08.2019г., подадена от Д. Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, в
качеството си на родител на непълнолетната И.П.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу осъществено спрямо И.Н. домашно насилие от
страна на П.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***.
В молбата се твърди, че Д. и Н. са бивши
съпрузи, като през 2008г. бракът им бил прекратен. П.Н. ***. Упражняването на
родителските права над двете им деца било възложено на Н. с решение на Бургаски
окръжен съд. През 2016г. майката отново завела дело за промяна на родителските
права, но съдът оставил без уважение искането ѝ. Твърди се още, че на
21.08.2019г., дъщерята И. се обадила на майка си по телефона, казала ѝ,
че пътува към дома ѝ. След като пристигнала при майка си, И. ѝ разказала,
че баща ѝ три пъти в периода от 17.08.2019г. до 20.08.2019г. ѝ нанесъл
удари и я е наказвал. На 17.08.2019г. Н. нанесъл удари на детето с вътрешна
гума на велосипед, заради това, че И.Н. през деня била извън дома без негово
разрешение. Твърди се, че Н. ударил И. с гумата по крака и ръката, както и
шамар по лицето. На 18.08.2019г., И. се прибрала в дома си около 22.30 часа.
Малко след това се прибрали П.Н. и брат ѝ Янчо, като ѝ съобщили, че
са я търсили навън. Бащата започнал да крещи на детето, ударил и шамар и
оскубал косата ѝ. След това я изгонил на двора, където И.Н. стояла до 3
часа, след което решила да се прибере. На 20.08.2019г. П.Н. изпратил дъщеря си
до магазина, като тя се забавила, понеже видяла приятелки. Когато се прибрала
бащата отново я ударил по гърба и по лицето и ѝ крещял, че е закъсняла. В
молбата се твърди, че е имало и други случаи на насилие, но не са посочени
конкретно. Посочва се, че бащата забранявал на детето да ползва мобилния си
телефон и ѝ го взимал. На 22.08.2019г. майката подала жалба до Районна
прокуратура гр. Бургас.
Към молбата е приложена декларация по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН за извършено домашно насилие спрямо молителката, съдебномедицинско
удостоверение № 204/2019г. от „УМБАЛ – Бургас“ АД, Решение №1448/06.10.2008г.,
по описа на РС Бургас, Решение №1508/07.10.2016г., по описа на РС Бургас.
В хода на първоинстанционното производство
са разпитани свидетелите Д.Г.Д.и Б.И.П.
От показанията на свидетеля Д., се
установява, че той и семейството на П.Н. са съседи. Заявява, че къщата му и
тази на ответника се намират на около 20 м една от друга. Твърди, че на
17.08.2019г. /една от процесните дати/, с ответника започнали да работят около
обяд, тъй като свидетелят помагал на ответника за извършване на ремонтни
дейности в неговия имот. Заявява, че около 17.00 часа Н. изпратил И. до
магазина, а след като детето се върнало между двамата не е имало конфликти. Свидетелят
твърди, че с бащата на И. били заедно до около 22-22.30 часа, като детето се
прибрало вкъщи около 21.00 часа и свидетелят е категоричен, че не е видял
насилие от страна на бащата над детето на процесната дата – 17.08.2019г. На следващите
два дни Д. твърди, че също не е чувал викове от дома на ответника. Свидетелят
твърди, че бащата се грижи добре за децата си, но бил притеснен от факта, че
момичето има приятел от с. Бояново.
От показанията на свидетелката Б.П./които
следва да се преценяват по реда на чл. 172 от ГПК и да се вземе предвид
възможната ѝ заинтересованост от изхода на делото, произтичаща от факта,
че същата живее на семейни начала с ответника/, се установява, че Н. се грижи
добре за децата си. Петкова заявява, че бащата не е извършвал насилие над
децата си, но понякога правел забележки на И. за късното ѝ прибиране.
Свидетелката посочва, че на процесните дати не е била в дома им, тъй като се
наложило да придружава сестра си за операция. По отношение на взетия телефон на
детето, свидетелката заявява, че многократно е била викана в училище от
класната ръководителка на детето, която ѝ съобщила, че детето слуша
музика на телефона и не внимава в час.
Пред първата инстанция е изслушана
непълнолетната И.П.Н.. Твърди, че баща ѝ бие нея и брат ѝ от малки,
което продължавало и сега. Заявява, че баща ѝ и свидетелката Петкова били
разделени и тя трябвало да прави всичко в дома им, а вечер ответника не я
пускал да излиза. Твърди, че отишла до магазина, по пътя срещнала приятелки,
при които останала 10 минути, с баща ѝ тръгнал да я търси и когато се
прибрали вкъщи я ударил по лицето и я оскубал. Не посочва конкретна дата. Твърди
още, че баща ѝ я карал да се подстриже късо, но тя отказала. След това
брат ѝ Янчо казал на баща им, че е излизала на обяд, Н. ѝ нанесъл
побой с гума от велосипед. И. твърди още, че свидетелката Петкова не веднъж е заявявала,
че не я харесва и я търпи единствено заради баща ѝ. Описва случай, при
който се е прибрала вкъщи около 22:30 часа, а баща ѝ започнал да ѝ
вика и да я удря. Дошла жената, с която живее – свидетелката Петкова, която
заявила, че няма да се върне в дома им, докато детето не се махне от вкъщи,
след което отново си заминала, а Н. продължил да бие детето. След това ѝ
казал да си събира багажа и да отива при майка си. На другия ден И. се качила
на автобуса и сама заминала за гр. Елхово, а след това се обадила на майка си
от телефона на непозната жена и Д. я взела от автогарата. Детето категорично
заявява, че не иска да живее при баща си, тъй като не се разбира с Б.П.и ако
бъде върната при него, пак ще избяга при майка си.
Представено е съдебномедицинско удостоверение № 204/22.08.2019г., от което е видно, че при прегледа на детето е установено по задната страна на дясното коляно петнисто, бледосинкаво, жълтеникаво кръвонасядане около 4см., а по горната повърхност на лява подлакетница едва личи кръвонасядане с цвета на горното, около 2,5см. Посочва се, че е възможно да са получени по начина, съобщен от детето.
По делото са изготвени социални доклади от
ДСП Айтос и ДСП Елхово, от които се установява, че и двамата родители са трудово
заети, имат месечни доходи; и двамата разполагат с битови и материални условия
за отглеждане на детето И.Н..
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
По смисъла на чл.2 от ЗЗДН, домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие или опитът за такова насилие, или принудително ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират
в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.
Извършването на домашно насилие по смисъла
на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, на процесните дати по начина, по който това е описано от
молителката, от ответника спрямо непълнолетната ѝ дъщеря, се установява
от представената по делото декларация, подадена по реда на чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
Както многократно е подчертавано в съдебната практика, Законът за защита от
домашно насилие регламентира отношения между лица в близка или родствена
връзка, като често за тези отношения няма преки доказателства. В тази връзка,
целейки осигуряване на адекватна защита, законодателят в чл.13, ал.3 от ЗЗДН е
предвидил, че когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита
само на основание приложената декларация.
Съдът намира, че в случая извод за
осъществено домашно насилие може да бъде направен дори само въз основа на
представената от молителката декларация, и приложеното по делото
съдебномедицинско удостоверение, в което е посочено, че травмите по тялото на
детето е възможно да са получени по начина, съобщен от И.. Извършването на
домашно насилие от страна на бащата се установява и от обясненията на детето,
дадени в съдебно заседание пред първоинстанционния съд на 24.09.2019г.
Показанията на доведените от ответника
свидетели не разколебават доказателствената стойност на приложената по делото
декларация. Свидетелят Д. заявява, че не е чул или видял Н. да извършва насилие
спрямо дъщеря си. Това, че не се е случило в негово присъствие обаче, не
означава, че не се е случило изобщо. Свидетелката П.дори не се е намирала в
дома на Н. на процесните дати.
Поради гореизложеното, съдът намира, че
молбата за издаването на заповед за защита следва да бъде уважена с оглед
осъщественото спрямо дъщерята на молителката насилие, като се наложат мерки за
защита. Целта на настоящото производство е лице, пострадало от домашно насилие
да получи необходимата защита, чрез налагането на предвидени в закона мерки за
това, като същите обаче следва да бъдат в съответствие с тежестта на
извършеното и съобразени с поведението на извършителя на домашното насилие.
Поради това съдът намира, че за постигането на горните цели освен мярката по
чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН /задължаване на извършителя да се въздържа от
извършване на домашно насилие/, следва да бъде наложена и исканата мярка по т.4
от закона /временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител
или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени
от съда, ако това не противоречи на интересите на детето/, за срок от шест месеца,
което е съобразено с приключване на учебната година - 2019-2020г./. По този
начин ще бъде защитено пострадалото от домашното насилие лице и същевременно ще
бъде предоставена възможност на извършителя да осмисли поведението си за в
бъдеще и да се поправи. Определените мерки са адекватни доколкото се установи,
че родителите на детето са разведени и не живеят заедно. В тази връзка съдът не
намира за основателно и обосновано налагането на поисканата от молителката
мярка по т.3 от закона /забрана на извършителя да приближава пострадалото лице,
жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото
лице при условия и срок, определени от съда/, тъй като същата се явява
безпредметна с оглед обстоятелството, че местоживеенето на детето ще бъде при
майката в село Бояново.
Поисканата с молбата мярка по т.5 /задължаване
на извършителя на насилието да посещава специализирани програми/, не се
поддържа с въззивната жалба. С въззивната жалба се претендира налагане на
мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН, от което следва, че
първоинстанционното решение, в частта, с която е оставено без уважение искането
за налагане на тази мярка /по т.5/ не е обжалвано, влязло е в сила и не е
предмет на настоящото въззивно производство.
На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН на ответната
страна следва да се наложи глоба в минималния размер от 200 лева.
На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН във
връзка с чл.16 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по реда
на ГПК в тежест на ответника следва да се възложи и заплащането на държавните
такси за производството в общ размер от 42,50 лева., от които 25 лв. държавна
такса за производството пред районния съд; 12,50 лв. държавна такса за
производството пред въззивния съд и 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист за събиране на вземането.
При този изход на спора, в полза на
молителката и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.11, ал.2 от ЗЗДН
се следват съдебни разноски. Претендирано е адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв., за което са представени доказателства за плащане, поради което
следва да се присъди.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №2706/24.10.2019г.,
постановено по гр.д. №7053/2019г., по описа на Районен съд Бургас.
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАЛАГА мерки за защита на И.П.Н., ЕГН **********,***,
от осъществено спрямо нея домашно насилие на 17.08.2019г.; 18.08.2019г.;
20.08.2019г. от страна на баща ѝ, П.Н.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***,
КАТО:
ЗАДЪЛЖАВА П.Н.Н., ЕГН: **********, с
адрес: ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на И.П.Н.,
ЕГН: **********,***.
ОПРЕДЕЛЯ за срок от 6 /шест/ месеца,
местоживеенето на детето И.П.Н., ЕГН **********,***, да бъде при майката Д. Д.Д.,
ЕГН:**********,***.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за налагане
на мярка за защита по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, по отношение на И.П.Н., ЕГН **********,***.
НАЛАГА на П.Н.Н., ЕГН **********, с адрес:
***, глоба в размер на 200 /двеста/ лева, платима в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Бургаски окръжен съд.
ПРЕДУПРЕЖДАВА П.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, за
последиците от неизпълнението на заповедта – на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, а именно: при неизпълнение на заповедта за защита, полицейският орган,
констатирал неизпълнението, задържа нарушителя и уведомява органите на
прокуратурата.
Да се издаде заповед за защита.
Заповедта подлежи на незабавно изпълнение.
Указва на полицейските органи да следят за
изпълнението на заповедта.
ОСЪЖДА П.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати държавни такси за производството по сметка на съда, в общ размер на 42,50
/четиридесет и два лева и петдесет стотинки/ лева, от които: 25 /двадесет и
пет/ лв. държавна такса за производството пред районния съд; 12,50 /дванадесет
лева и петдесет стотинки/ лв. държавна такса за производството пред въззивния
съд и 5 /пет/ лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за
събиране на вземането.
ОСЪЖДА П.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на Д. Д.Д., ЕГН:**********,***, сумата от 300 лв., /триста/ лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски - адвокатско възнаграждение по
в.гр.д.№ 1846/2019г. по описа на Бургаски окръжен съд.
Препис от настоящото решение и от
издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУП по
настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.