Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр. София 10.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 5475 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по предявен от Е.Д.М.
срещу Софийския апелативен съд иск с правно
основание чл. 45 и 49 от ЗЗД, за осъждане на ответника да му заплати
обезщетение от 50 000 лева, която претенция е намалена в съдебно заседание
но 15.10.2020 г. на 26 000 лева.
Ищецът
Е.Д.М. твърди, че ответникът САС извършил противоправно деяние, като разгледал
без публичност гр. дело № 1653/2018 г. на дата 10.04.2018 г. Ищецът твърди, че
с това действие ответникът нарушил чл. 6 ДЕС, чл. 67 ДФЕС, чл. 17, 51, 52, 53,
54 от Хартата на ЕС, чл. 1, 6, 13, 46, 53 от ЕКЗПЧ, чл. 2, 3, 5, 14 (1) от
МПГПП на ООН. Ищецът твърди, че с това твърдяно от него нарушение ответникът го
подложил на тежък психически тормоз и чрез произвол му пречел да получи
правосъдие. Като се основава на тези обстоятелства, ищецът прави искане до съда
да осъди ответника Софийски апелативен съд да му заплати обезщетение в размер
на 26 000 лева, разходи по делото и законна лихва от 4%.
Според изложението в исковата молба, съдът е приел, че
искът следва да се квалифицира с правно основание чл. 49 във вр. с чл .45 от ЗЗД, а не по особените разпоредби на ЗОДОВ. Последният е приложим при искове,
предявени срещу орган на съдебната власт, когато обстоятелствената част на иска
дава основание за неговата материалноправна квалификация по някоя от
изчерпателно изброените в чл. 2 ал. 1 и 2 и чл. 2б от ЗОДОВ хипотези. В
конкретния случай, ищецът се позовава на разглеждане от ответния съд на гр.
дело № 1653/2018 г. „без публичност“, т. е. в закрито съдебно заседание. Така
предявен, искът следва да се квалифицира по общите разпоредби на чл. 49 във вр.
с чл. 45 от ЗЗД.
Ответникът
Софийски апелативен съд в отговор по същество оспорва основателността на иска.
Излага, че разпоредбите, на които се позовава ищецът, са материалноправни и са
транспонирани в законодателството на страната, а предметът на спора в
настоящото дело бил свързан с прилагането на процесуална норма на вътрешното
законодателство, за чието приемане и прилагане държавите членки на ЕС имат
процесуална автономия.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
Производството
по в.ч.гр.дело № 1653/2018 г. на Софийския апелативен съд е образувано след
изпращане по компетентност от АССГ на жалба с вх. № 7778 от 15.03.2018 г. (л.
60) срещу определение от 28.12.2017 г. по гр. дело № 16452/2017 г. на СГС 22
състав за отказ по искане за предоставяне на правна помощ (л. 52). С
определение № 1180 от 11.04.2018 г. Софийският апелативен съд е оставил без
уважение жалбата (л. 62). Определението е било постановено в закрито заседание,
без призоваване на страните.
Така
изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи на първоинстанционния
съд:
Непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД е фактически състав, който обхваща четири елемента:
противоправно деяние на деликвента, настъпила вреда за пострадалия, причинна
връзка между вредата и деянието и вина, която според чл. 45 ал. 2 от ЗЗД се
предполага до доказване на противното. Когато отговорността е на възложител,
елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане е и възлагането на
работата. Като противоправно деяние в случая ищецът сочи разглеждането на
делото от състав на ответния съд в заседание „без публичност“. Разглеждането на
определени категории дела не в публично, а в закрито заседание, е възможност,
предвидена в чл. 11 от ГПК като изключение, когато закон предвижда това. В
глава двадесет и първа чл. 278 ал. 1 от същия кодекс е предвидено разглеждане в
закрито заседание на въззивни производства, образувани по частни жалби срещу
определения и разпореждания на първоинстанционния съд. Съставът на ответния съд
се е произнесъл по жалба на Е.Д.М. срещу определение на първоинстанционния
Софийски градски съд. Тази жалба има характер на частна жалба по смисъла на чл.
274 от ГПК и нейното разглеждане от въззивния съд е в закрито заседание. Поради
това, като е разгледал жалбата, предмет на в.ч.гр.дело №1653/2018 г. в закрито
заседание, въззивният състав на ответния съд не е извършил противоправно
деяние, което да породи отговорност на ответника за непозволено увреждане.
Не е налице и противоречие на чл.
278 ал. 1 от ГПК със сочените от ищеца норми на правото на ЕС. Цитираните от
ищеца текстове на Договора за ЕС и Договора за функционирането на ЕС не съдържат
процесуални разпоредби, задължаващи съдилищата на държавите членки да
разглеждат всички дела в публично заседание. Поначало процесуалноправната
уредба на правосъдната дейност в държавите членки не е в компетентността на ЕС
по чл. 3 от ДФЕС, нито е част от споделената компетентност по чл. 4 от ДФЕС.
Цитираният от ищеца чл. 67 от ДФЕС предвижда предоставяне на територията на ЕС
на пространство на свобода, сигурност и правосъдия и улесняване на достъпа до
правосъдие, но не и предписания как да се осъществява това. Цитираните от ищеца
чл. 51-54 от Хартата на ЕС са относими към тълкуването и прилагането на
хартата, но от тях не следва задължение на съдилищата на държавите членки да
разглеждат всички производства в публично заседание. В чл. 47 ал. 2 от Хартата
е предвидено право на разглеждане на делото справедливо и публично в разумен
срок. Разпоредбата има предвид дело, чийто предмет е искане за предоставяне,
защита или съдействие за упражняване на материално право на молителя. В същия
смисъл е и разпоредбата на чл. 6 ал. 1 от ЕКПЧ. Тези норми не предписват
задължителност на публично разглеждане и на всички искания, направени по повод
на вече образувано дело и обезпечаващи неговото движение или защита и съдействие на
процесуални права на страна по повод материалноправен спор. Доколкото предмет
на тези искания не са въпроси „по същество“ на материалното право, което е
предмет на делото, съдът може да се произнесе по тях и в заседание, което не е
публично. Такъв характер има и произнасянето на състава на ответния съд с
определение № 1180 от 10.04.2018 г. по в.ч.гр.дело № 1653/2018 г. То е във
връзка с искането на ищеца М. за предоставяне на правна помощ, което обезпечава
движението на делото и правната защита на ищеца по това дело, но не е въпрос по
същество на материалноправния спор и неговото разглеждане не е публично.
Няма противоречие и с чл. 13 от
ЕКПЧ, защото правото на ищеца на ефективни правни средства за защита може да се
обезпечи и чрез произнасяне на съда в закрито заседание.
Поради изложените съображения съдът
намира, че като е разгледал в.ч.гр.дело № 1653/2018 г. и се е произнесъл в
закрито заседание, съставът на ответния съд не е извършил неправомерно действие
и не е осъществил фактическия състав на непозволеното увреждане, което да е
основание за деликтна отговорност на ответника САС. Следва предявеният иск с
правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД да се отхвърли.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
Отхвърля
предявения от Е.Д.М.Е.Д.М. ЕГН **********, адрес: ***, понастоящем в Затвора
гр. София срещу Софийския апелативен съд адрес: гр. София бул. „********иск с
правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за обезщетение в размер на
26 000 лева за разглеждане на в.ч.гр.дело № 1653/2018 г. на САС и
постановяване на определение № 1180 от 10.04.2018 г. от състав на САС в закрито
заседание.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: