РЕШЕНИЕ
№ 3512
гр. Варна, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20243110104113 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от К. Д. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ул. .... № ...., ет. ...., ап. ...., срещу „П. и м.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., обл. В., ул. ..... № ...., обективно кумулативно
съединени искове, както следва
- с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно прекратяването
на трудовото правоотношение на ищеца със Заповед № 9/09.02.2024 г. на Управителя на „П.
и м.” ЕООД и неговата отмяна;
- с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата
от същия преди незаконното прекратяване на трудовото правоотношение длъжност;
- с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, за което е останал без работа
вследствие на незаконно прекратеното му трудово правоотношение, но за не повече от 6
месеца, а именно за периода от 11.02.2024 г. до 10.08.2024 г., в общ размер на 8520 лева,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 05.04.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът излага, че с Трудов договор № 49/07.02.1923 г. бил назначен
на длъжност „специалист поддръжка“ в „П. и м.” ЕООД с място на работа К. 90 - Варна, с
1
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1420 лева и със срок на договора: за
неопределено време. На 11.01.2024 г. му било връчено предизвестие, че считано от
10.02.2024 г., трудовото му правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 1,
т. 10б от КТ. Впоследствие, на 22.02.2024 г., му била връчена и Заповед № 9/09.02.20124 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 11.02.2024 г. В същата като
основание за прекратяване на трудовото правоотношение било вписано: договор с
пенсионер. Не било начислено обезщетение.
Счита прекратяването на трудовото правоотношение за незаконосъобразно, тъй като
посоченото в предизвестието и заповедта основание - чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ, не било
налице. Сочи, че цитираната законова разпоредба касае прекратяването на трудово
правоотношение с лице, което преди сключване на трудовия договор е придобило и
упражнило правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, докато ищецът е придобил
и упражнил това право след сключването на процесния трудов договор. Сочи, че с
Разпореждане № ********** лична пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО му е отпусната, считано
от 06.04.2023 г.
Излага, че вследствие на незаконното уволнение е останал без работа, поради което
работодателят му дължи обезщетение в размер на шест брутни трудови възнаграждения за
периода от 11.02.2024 г. до 11.08.2024 г.
Настоява за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с
който оспорва исковите претенции. Твърди се, че с действията си преди подписване на
трудовия договор ищецът е заблудил дружеството-работодател, като е декларирал, че
трудовата му книжка с други документи е внесена в НОИ с цел отпускане на пенсия. Тъй
като бил на възраст над предвидената в чл. 68, ал. 1 КСО и при подадени в НОИ документи
за пенсиониране преди назначаването, работодателят счел, че ищецът е пенсионер.
Последният бил скрил от работодателя соченото в исковата молба разпореждане за
пенсиониране; не реагирал на незнанието на работодателя за датата на отпускане на
пенсията - след сключване на трудовия договор и при получаване на предизвестието за
прекратяване на трудовото му правоотношение. За датата на отпускане на пенсия
информирал работодателя едва на 22.02.2024 г., при връчването на Заповед 9/09.02.20124 г.
Сочи се, че заповедта, приложена към исковата молба, е различна от наличната в
дружеството, която била подписана от ищеца с особено мнение и на която същият бил
отбелязал неизпълнение по чл. 228, ал. 3 от КТ, каквото дружеството твърди, че не е налице.
Ответникът счита, че няма причинно-следствена връзка между прекратяването на
трудовото правоотношение и оставането на ищеца без работа, тъй като последният е
притежавал всички документи, които са му били необходими да се впише в Бюрото по труда
и различни борси за предлагане на работа. Счита освен това, че оставането на ищеца без
работа след прекратяването на трудовото правоотношение с ответното дружество не е
доказано по делото. Сочи, че на дата 07.06.2024 г. е изпратил на ищеца по електронна поща
и отделно по куриер покана за сключване на трудов договор.
2
Настоява предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът К. Д. К. не се явява лично, представлява се от адв. Г. М.
от АК - Варна. Поддържа исковите претенции.
В съдебно заседание ответната страна „П. и м.” ЕООД се представлява от адв. Л. К.
от АК - Варна. Оспорва исковата молба, поддържа депозирания писмен отговор на същата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, че са били в трудово правоотношение по силата на сключен
между тях Трудов договор № 49/07.02.1923 г. Видно от същия, К. Д. К. е назначен на
длъжност „******** “ в „П. и м.” ЕООД с място на работа К. 90 – гр. Варна, за неопределено
време, със срок на изпитване в полза на работодателя 6 месеца, считано от 08.02.2023 г. или
в седемдневен срок от връчване на екземпляр от трудовия договор, подписан и от двете
страни и заверено уведомление от ТД на НАП. Договорът е подписан от страните на
08.02.2023 г., на която дата работникът е и постъпил на работа. Не е спорно по делото и че
горният договор е прекратен от работодателя с едномесечно предизвестие от дата 09.01.2024
г., връчено на ищеца на 11.01.2024 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ, и последваща
заповед Заповед № 9/09.02.20124 г.
Съгласно чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, служителят има право да оспорва законността на
уволнението пред съда и да иска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
С иска по цитирания законов текст ищецът отрича потестативното право на работодателя да
прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление, като предмет на делото е
съществуването на това потестативно право. Ако правото не съществува, уволнението е
незаконно.
С чл. 328, ал. 1, т. 10б от Кодекса на труда законодателят е уредил право на
работодателя да прекрати трудов договор с предизвестие в случай, че трудовото
правоотношение е възникнало след придобиването и упражняването на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст на работник или служител.
Видно от материалите по делото, в настоящия казус тази хипотеза не е налице.
Установява се от Разпореждане № **********, издадено от ТП на НОИ – гр. Варна, че лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст е отпусната на К. К. на основание чл. 68, ал. 3 КСО
от 06.04.2023 г. – т. е. трудовото правоотношение между страните е възникнало преди
ищецът да е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
При това положение, предявените искове за отмяна на уволнението и за
възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност са основателни
и следва да бъдат уважени.
Възражението на ответника, че уволнението не следва да бъде считано за незаконно,
тъй като грешката е възникнала поради недобросъвестно поведение на работника, с което
той е заблудил работодателя относно датата на пенсионирането си, е неоснователно. Съдът
следва да отбележи, че такова недобросъвестно поведение на работника от материалите по
делото не се установява. В Заявление за назначаване от дата 07.02.2023 г., К. К. изрично е
посочил, че не е пенсионер. С Декларация от 08.02.2023 г. същият е декларирал пред
работодателя си вярното обстоятелство, че трудовата му книжка ведно с други документи са
внесени в ТД на НОИ – Варна, за установяване на осигурителен стаж и възраст с входящ
номер от 03.02.2023 г. Пропуск на работодателя е, че е базирал процесната заповед
единствено на предположение, че работникът е упражнил правото си на пенсия на
основание чл. 68, ал. 1 от КСО, без да се информира за действителното положение. Освен
това, след като, според изложеното в исковата молба, на 22.02.2024 г. К. е запознал
завеждащия „Личен състав“ с Разпореждане № ********** на ТП на НОИ – гр. Варна,
3
работодателят, съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от КТ, е можел и по свой почин да
отмени заповедта, за която вече е знаел, че е незаконосъобразна, преди работникът да
предяви иск пред съда.
Предвид незаконното уволнение, основателен се явява и искът за присъждане на
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през които ищецът е
останал без работа. Видно от справка за актуалното състояние на всички трудови договори
на ищеца, издадена на 13.09.2024 г. от ТД на НАП – гр. Варна, последният сключен такъв е с
ответното дружество, прекратен считано от 11.02.2023 г. С оглед на това, съгласно
разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ, обезщетение следва да бъде присъдено за 6 месеца.
Съдът следва да отбележи обаче, че шестмесечният период включва датите от 11.02.2024 г.
до 10.08.2024 г., а не до 11.08.2024 г., както е посочено в исковата молба.
Възражението на ответника, че обезщетение не следва да бъде присъждано след дата
07.06.2024 г., на която дата същият е изпратил до ищеца покана за започване на работа по
електронната поща и на хартиен носител, е неоснователно. По делото не са налични
доказателства, че покана в горния смисъл е достигнала до ищеца. С отговора на исковата
молба е представена снимка от компютърен екран, на която се вижда подготвено електронно
съобщение до непълен електронен адрес, за който няма доказателства, че е на ищеца, с
референция: покана за започване на работа, и прикачен файл. Не са представени
доказателства обаче, че съобщението е изпратено; няма и дата. В съдебно заседание на
10.07.2024 г. процесуалният представител на ответното дружество заявява, че изпратената с
куриер покана не е стигнала до ищеца и е върната като неполучена, като счита, че ищецът
преднамерено не я е получил, тъй като е знаел какво има в писмото. Съдът следва да посочи,
че последното е предположение - на каквото съдебното решение няма как да се основава;
фактът е, че пратката е върната като неполучена.
Със заключението на вещото лице А. Т. по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния изцяло
отработен от него месец преди уволнението е определен на 1420 лева. Размерът на
дължимото обезщетение е 8 520 лева, за каквато сума е и предявен искът, поради което
същият се явява основателен и по размер и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорният такъв за
осъждане на ответника да заплати горното обезщетение ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.04.2024 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора разноски се следват на ищцовата страна. Процесуалният
представител на ищеца адв. Г. М. от АК – Варна, претендира възнаграждение по чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗАдв в определен от съда размер. Представена е декларация от ищеца, че
упълномощеният адвокат ще го защитава въз основа на посочената законова разпоредба.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото,
дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 600 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата
от 490,80 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, включващи държавна такса в
размер на 340,80 лева и депозит за допуснатата съдебно-счетоводна експертиза в размер на
150 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ УВОЛНЕНИЕТО на К. Д. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. .... № ...., ет. ...., ап. ...., извършено със Заповед № 9/09.02.2024
г. на Управителя на „П. и м.” ЕООД, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА К. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. .... № ...., ет. ...., ап.
...., на заеманата преди уволнението длъжност – „****“ в „П. и м.” ЕООД с място на работа
К. 90 – гр. Варна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, „П. и м.” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., обл. В., ул. ..... № ...., да заплати
на К. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ..... № ..., ет. ...., сумата от 8 520 лева (Осем
хиляди петстотин и двадесет лева), представляваща обезщетение за оставането му без
работа за времето от 11.02.2024 г. до 10.08.2024 г. поради незаконното уволнение, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
05.04.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, „П. и м.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., обл. В., ул. ..... № ...., да
заплати на адвокат Г. М., член на Адвокатска колегия – Варна, рег. № **********, със
съдебен адрес: гр. В., ул. „.....“ № ***, сумата от 600,00 лева (Шестстотин лева),
представляваща възнаграждение за оказана адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв на К. Д. К., ЕГН **********, ищец по гр. д. № 4113 по описа за 2024 г. на Районен съд
– Варна, 52-ри състав.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, „П. и м.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., обл. В., ул. ..... № ...., да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 490,80 лева
(Четиристотин и деветдесет лева и 80 ст.), представляваща съдебно-деловодни разноски,
включващи държавна такса и депозит за съдебно-счетоводна експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5