№ 2037
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110201842 по описа за 2024 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. А. А., подадена чрез адв. С. С.-САК против издадено
срещу жалбоподателя наказателно постановление № 21-4332-027819/25.01.2022 г. от
********, на длъжност „началник Сектор“ в ОПП-СДВР, с което:
- за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 50.00 лева – по пункт 1;
- за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от
ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10.00 лева – по пункт 2.
Подадената жалба е бланкетна и с нея единствено се твърди, че жалбоподателят
не е извършил вменените му нарушения, поради което се моли за отмяна на
обжалваното НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, чрез пълномощника му
адв. С. С.-САК, като не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна – редовно призована, не изпраща представител. По делото
са депозирани писмени бележки от упълномощен юрисконсулт, в които с бланкетни
съображения се поддържа, че в хода на производството не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, както и че от събраните по делото доказателства
се установяват извършените нарушения на правилата за движение по пътищата от
1
жалбоподателя. Моли се за постановяване на решение, с което обжалваното НП да
бъде потвърдено, иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави
възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените доводи от името на жалбоподателя, приема за установено следното:
От фактическа страна:
На 26.12.2021 г., около 16.10 часа, в гр. София, по ул. „Владайска река”, с
посока на движение от ул.”Резбарска” към бул. „Сливница”, жалбоподателят Б. А. А.
управлявал л.а. ******** и при направената му проверка в района на кръстовището с
ул. „Градинарска“, е установено, че управлява посоченото МПС без поставен
обезопасителен /предпазен/ колан, с който автомобилът е бил оборудван, като при
проверката след поискване от контролните органи не представил СУМПС и
контролния талон към него.
За така констатираните нарушения, квалифицирани по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, срещу него е съставен АУАН серия AД бл.№ 027277 от
26.12.2021 г. След предявяване на нарушителя на така съставеният АУАН, същият го
подписал без вписани възражения, като писмени такива не са били подадени и в срока
по чл.44, ал.1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН и при идентично описание на
фактическата обстановка, като описаната в акта, е издадено обжалваното НП на
25.01.2022 г. Същото не е било връчвано на жалбоподателя, а приложената процедура
за връчване по чл.58, ал.2 от ЗАНН, по подробно изложени съображения в
разпореждането за насрочване на делото, не е била проведена законосъобразно, с оглед
на което съдът прие, че жалбата е допустима за разглеждане.
По доказателствата:
Настоящият състав прие за установена горепосочената фактическа обстановка
въз основа на събраните гласни доказателствени средства, чрез показанията на
разпитания свидетел – актосъставителя ******** и писмените доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК – справка картон на водача, заповед № 513з-
5075/21.07.2015 г. на директора на СДВР, удостоверяващ компетентността на
актосъстваителя, наред със Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи, както и Заповед №8121К-13318/23.10.2019 г., удостоверяващ
компетентността на наказващия орган.
Макар и показанията на св. Мичевски да не се характеризират с висока степен на
информативност, доколкото свидетелят заяви липса на спомен за конкретния случай,
от една страна поради изминалия период от време, а от друга поради естеството на
служебните им задължения, свързани с ежедневно установяване на множество
2
идентични по вид нарушения, то същият след предявяване на съставения от него
АУАН категорично потвърди, че същият е съставен и подписан от него. Потвърди и
описаните в него фактически констатации.
Съдът кредитира като писмено доказателство АУАН за датата и мястото, на
които служителите на ОПП-СДВР са констатирали извършените нарушения, тъй като
в тези части, описаните в него факти се потвърждават от показанията на свидетеля
Мичевски.
На приобщените и кредитирани от съда показания на разпитания полицейски
служител, който е бил пряк очевидец на деянието, липсват доказателства, които да
противоречат, с изключение на бланкетните възражения на жалбоподателя, че не са
извършени нарушенията, описани в АУАН, но същите не представляват доказателство
или доказателствено средство в настоящето производство.
Съдът взе предвид и представените заповеди, преценени в съвкупност с
показанията на св. Мичевски относно заеманата от него длъжност, като доказателство
за компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган да
съставят съответните процесуални документи, които са подписали.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена срещу акт от категорията на обжалваемите. Депозирана е в
преклузивния процесуален срок /с оглед липсата на представени доказателства за
връчване на обжалваното НП на жалбоподателя/ и е подадена от легитимирана страна
в процеса, имаща правен интерес от обжалването, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, като съображенията на съда в
тази насока са следните:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, с оглед на изложените по-горе
съображения, в законоустановените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове.
При издаването на АУАН и НП, в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи
до опорочаване на същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя. Ясно и
по разбираем начин, в съответствие с чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН,
са описани нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени и са посочени
нарушените правни разпоредби. При предявяване на АУАН, жалбоподателят не е
оспорил описаните в него нарушение, като не е вписал възражение в акта.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за недоказаност
на нарушенията, поради изложените съображения в доказателствения анализ.
Относно нарушението по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, съдът намира, че правилно
е приложен и материалният закон.
3
В чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е предвидено, че на наказание подлежи водач,
който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. Самото
задължение за използване на предпазен колан е уредено в чл. 137а, ал.1 от ЗДвП,
според който водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства
са оборудвани. От фактическа страна по делото се установява, че жалбоподателят е
управлявал лек автомобил по времето и на мястото, посочени в АУАН и НП, без да
използва обезопасителен колан. Т.е. в качеството си на водач и при движение на
автомобила, той не е изпълнил задължението си по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.
Същевременно не са изложени доводи и не са представени доказателства, които да
обосноват извод за приложение на някое от изключенията, предвидени в разпоредбата
на чл. 137а, ал. 2, т. 2-5 от ЗДвП.
Наказанието, предвидено в санкционната норма на чл. 183, ал.4 ЗДвП е
фиксирано – глоба в размер на 50 лева и за наказващия орган не съществува
възможност да се отклонява от него, с оглед на което се налага извод за правилно
приложение на материалния закон и в санкционната му част.
Ето защо съдът приема, че от обективна страна са налице признаците на състава
на административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, за което правилно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя по реда на чл. 183, ал.4, т.7 от същия
закон. Нарушението е извършено виновно от дееца, тъй като той е съзнавал
общественоопасния му характер и като правоспособен водач е следвало да изпълни
задължението си, предвидено в разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, чиито адресат се
явява, тъй като в момента на проверката е управлявал МПС. Следователно, при
правилно определена квалификация на извършеното от жалбоподателя
административно нарушение, наказващият орган му е наложил и наказание в
съответствие с разпоредбата на чл. 183, ал.4 от ЗДвП, а именно глоба в размер на 50
лв., поради което НП в тази си част напълно съответства на материалния закон и
следва да бъде потвърдено.
Относно нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, материланият закон също е
приложен правилно. По надлежния ред е било установено, че на посочените дата,
време и място, жалб. А. при извършената му проверка от органите на ОПП-СДВР, не е
носил и не е представил СУМПС и контролния талон към него. С това свое деяние е
нарушил разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно която: „Водачът на
моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролния талон към него”. За така
извършеното нарушение, законосъобразно е приложена санкцията съгласно
разпоредбата на чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП, предвиждаща налагане на
административно наказание глоба в размер на 10 лева. Следователно и в тази си част
4
НП е в пълно съответствие с материалния закон и следва да бъде потвърдено.
Правилна и законосъобразна се явява преценката на АНО и за липса на
основания за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото и двете
нарушения, които са извършени от жалбоподателя се отличават с типичната за
конкретното деяние обществена опасност и не се характеризират с по-ниска такава в
сравнение с останалите нарушения от същия вид, от една страна, а от друга съгласно
разпоредбата на чл.189з от ЗДвП, за нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и
чл.58г от ЗАНН не се прилагат.
Предвид на изложените съображения, съдът намира, че контролираното НП е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, правото за присъждане на разноски се поражда за
наказващия орган, на осн. чл.69д, ал.3 ЗАНН, но доколкото липсват доказателства за
направени такива, тъй като в хода на производството процесуално представителство от
юрисконсулт не е осъществено, а само са представени бланкетни писмени бележки,
съдът намира, че искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователно.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 21-4332-
027819/25.01.2022 г., издадено от ********, на длъжност „началник Сектор“ в ОПП-
СДВР, като правилно и законосъобразно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на наказващия орган.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд град София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
обявяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5