Р Е Ш Е Н И Е
№………./….09.2018г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети август през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН А.
при секретар Мая Петрова, като разгледа докладваното от съдията, търговско дело №1742 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.ХХХІХ от ТЗ и е образувано по молба с правно основание чл.625 и сл. от ТЗ на Д.А.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, против “Агробулс“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Аврен, обл.Варна, ул.“Тодор Ноев“ №29, представлявано от И. В. Т., с искане да се обяви неплатежоспособността и свръхзадължеността на ответника, и да се открие производство по несъстоятелност.
Ищецът твърди, че е кредитор на ответника, който не е в състояние да изпълни свое ликвидно и изискуемо вземане в общ размер от 645145.59лв., част от което в размер на 490145.59лв. е съдебно установено, а останалата част в размер на 155000лв. произтича от договори с нотариална заверка на подписите. Твърди, че една част от вземането произтича от 15 броя договори за заем, всеки в размер на 10000лв., сключени на следните дати: 01.03.2016г.; 02.03.2016г.; 04.03.2016г.; 08.03.2016г.; 09.03.2016г.; 10.03.2016г.; 11.03.2016г.; 12.03.2016г.; 14.03.2016г.; 15.03.2016г.; 16.03.2016г.; 17.03.2016г.; 18.03.2016г.; 19.03.2016г. и 21.03.2016г., и от Договор за заем от 07.03.2016г. за сумата от 5000лв., всичките с падеж на 20.04.2016г. Твърди, че сумите по договорите за заем са предоставени на ответника във връзка с временната необходимост от парични средства по осъществяваната от него търговска дейност в деня на подписване на всеки един договор. Твърди, че поради липсата на изпълнение на падежа, между страните е подписан Договор за разсрочване на парични задължения от 22.04.2016г., с нотариална заверка на подписите, с рег.№2447/2016г. на Нотариус с рег.№465 на НК. Твърди, че с посочения договор ответника поел задължение да върне общата сума по всички договори за заем на две вноски, първата от които в размер на 100000лв., с падеж до 27.04.2016г. и втора вноска в размер на 55000лв., включително всички дължими лихви и неустойки до този момент, с падеж до 03.05.2016г. Твърди, че според договора за разсрочване на задълженията, в случай на неизпълнение на падежа ответникът дължи и неустойка в размер на 1% от целия размер на задължението за всеки просрочен ден до окончателното му изплащане. Твърди, че поради липсата на изпълнение ответника, същия дължи неустойка за периода от 28.04.2016г. до 20.05.2016г. в размер на 34100лв. Твърди, че с оглед неизпълнението, предприел действия за съдебното установяване на вземането, като на основание договора за разсрочване на задълженията с нотариална заверка на подписите и чл.417 от ГПК, били образувани ч.гр.д.№5114/2016г. на ВРС, по което е издадена Заповед за изпълнение №2501/12.05.2016г. и изпълнителен лист за сумата от 50000лв., представляваща част от първа вноска с падеж на 27.04.2016г. от парично задължение в общ размер на 155000лв., сумата от 18600лв., представляваща неустойка за забава върху главницата от 50000лв. в размер на 1% на ден за периода от 28.04.2016г. до 09.05.2016г., както и сумата от 1372лв.-съдебно-деловодни разноски, и ч.гр.д.№5628/2016г. на ВРС, по което е издадена Заповед за изпълнение №2683/26.5.2016г. и изпълнителен лист за сумата от 100000лв., представляваща част от обща главница в размер на 155000лв., сумата от 15500лв., представляваща неустойка в размер на 1% на ден върху сумата от 155000лв. за периода от 10.05.2016г. до 20.05.2016г. и сумата от 2310лв.-съдебно-деловодни разноски. Твърди, че на основание получените изпълнителни титули са образувани изп.д.№496/2016г. и изп.д.№493/2016г., двете по описа на ЧСИ с рег.№718 на КЧСИ. Твърди, че освен горните вземания, е носител и на друго вземане срещу ответника произтичащо от Договор за продажба на вземане /цесия/ от 22.04.2016г., носещ нотариална заверка на подписите с рег.№2448/2016г. на Нотариус с рег.№465 на НК, сключен на между него, в качеството му на цесионер и цедента “Булинвестмънт-2000“ ЕООД, с ЕИК *********. Твърди, че с посочения договор за цесия му е прехвърлено вземане от ответника в размер на 260000лв., произтичащо от договори за заем с “Булинвестмънт-2000“ ЕООД. Твърди, че ответника-длъжник е уведомен на 22.04.2016г. за извършената цесия, както от тази дата цесията е породила действие за него. Твърди, че на същата дата преди прехвърляне на гореописаното вземане, е подписан и Договор за разсрочване на парични задължения, с нотариална заверка на подписите с рег.№2445/2016г. на Нотариус в рег.№465 на НК, между първоначалния кредитор и длъжника. Твърди, че според този договор ответника е поел задължение да погаси задължението на две вноски-първата в размер на 100000лв., с падеж до 27.04.2016г. и втората в размер на 160000лв., плюс всички дължими лихви и неустойки до момента, с падеж до 03.05.2016г. Твърди, че с договора за разсрочване на задължения от 22.04.2016г. е уговорено в случай на забава да се дължи неустойка в размер на 1% от целия размер на задължението, за всеки просрочен ден до окончателното му изплащане. Твърди, че ответника не е погасил нито една от двете вноски, поради което дължи неустойка за периода от 28.04.2016г. до 15.06.2016г. в размер на 124800лв. Твърди, че предвид неизпълнението, предприел действия за съдебно установяване на вземането си, като на основание договора за разсрочване на задълженията, носещ нотариална заверка на подписите и чл.417 от ГПК са образувани ч.гр.д.№6338/2016г. на ВРС, по което е издадена Заповед за изпълнение №3108/08.06.2016г. и изпълнителен лист за сумата от 50000лв., представляваща частична главница по Договор за разсрочване на парични задължения от 22.04.2016г., сумата от 78000лв., представляваща неустойка за забава в размер на 1% на ден за периода от 28.04.2016г. до 27.05.2016г. и сумата от 2560лв.-съдебно-деловодни разноски, и ч.гр.д.№6828/2016г. на ВРС, по което е издадена Заповед за изпълнение №3321/17.06.2016г. и изпълнителен лист за сумата от 60000лв. представляваща част от обща главница в размер на 260000лв., сумата от 46800лв., представляваща неустойка в размер на 1% на ден за периода от 28.05.2016г. до 15.06.2016г. и сумата от 2136лв.-съдебно-деловодни разноски. Твърди, че въз основа на изпълнителните титули по двете дела са образувани изп.д.№494/2016г. и изп.д.№315/2016г., двете по описа на ЧСИ с рег.№718 на КЧСИ. Твърди, че според Удостоверение изх.№21430/12.09.2017г. за размера на дълга към 12.09.2017г. задължението на ответника по всички цитирани изпълнителни дела, което е съдебно установено възлиза общо на 490145.59лв. Твърди, че всички горе описани вземания към ответника са с произход търговски сделки, сключени от него в качеството му на търговец, като средствата са използвани в търговската му дейност. Твърди, че вземанията са обезпечени, както следва: 1. Договор за особен залог, с предмет продажба на пшеница и рапица-бъдеща продукция, собствено производство, реколта 2016г., за сумата от 260000лв., вписан в Централния регистър на особените залози с №2015122802237 и вписана промяна с №2016070101666, като въз основа на договор за продажба на вземане е извършена промяна на заложния кредитор-“Булинвестмънт-2000“ ЕООД с ищеца. На 04.07.2016г. с №2016070402319е вписано пристъпване към изпълнение върху цялото заложено имущество; 2. Договор за особен залог от 30.06.2016г., вписан в Централния регистър на особените залози с №2016063002784, с предмет обезпечаване на парични вземания по Договор от 22.04.2016г., за сумата от 1200000лв. и е заложено имущество-движими вещи, ДМА, собственост на залогодателя “Агробулс“ ООД, съгласно приложение-опис, с цена 900000лв., като на 09.12.2016г. с №2016120901928 в ЦРОЗ е вписано пристъпване към изпълнение върху цялото заложено имущество; 3. Договор за особен залог от 30.06.2016г., вписан в Централния регистър на особените залози с №2016063002791, с предмет обезпечаване на парични вземания по Договор от 22.04.2016г., за сумата от 1200000лв. и е заложено имущество-движими вещи, ДМА, собственост на залогодателя съгласно приложение-опис, с цена 200000лв., като на 04.07.2016г. с №2016070402279 в ЦРПЗ е вписано пристъпване към изпълнение върху цялото заложено имущество; 4. Договор за особен залог от 28.06.2016г., вписан в Централния регистър на особените залози с №2016070101752 за сумата от 415000лв., като на 04.07.2016г. с №201607040233 в ЦРОЗ е вписано пристъпване към изпълнение върху цялото заложено имущество; 5. Договор за особен залог от 30.06.2016г., вписан в Централния регистър на особените залози с №2016063002831, с предмет бъдещо вземане от трети лица-субсидия от РА към ДФ “Земеделие за стоп.2015-2016 и 2016-2017г., за сумата от 1200000лв. Твърди, че ответника е длъжник и по изп.д.№439/2017г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, взискател по което е “Банка ДСК“ ЕАД, като размера на дълга е 243318.34лв. Твърди, че по партидата на ответника в Търговския регистър са вписани наложени запори върху дружествените дялове на дружеството въз основа на запорни съобщения по още две изпълнителни дела, а именно изп.д.№253/2017г. по описа на ЧСИ с рег.№718 на КЧСИ, взискател по което е “Инвестбанк“ АД и изп.д.№558/2016г. по описа на ЧСИ с рег.№841 на КЧСИ. Твърди, че според Удостоверение изх.№21427/12.09.2017г. за размера на дълга по изп.д.№315/2016г. по описа на ЧСИ с рег.№718 на КЧСИ към датата 12.09.2017г. ответника е имал и публични държавни задължения в размер на 8777.25лв. На следващо място твърди, че с случая са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност, тъй като видно от финансовия отчет на ответника за 2016г., който не е обявен, поради липсата на представени доказателства за приемането му от Общото събрание на съдружниците, през 2016г. дружеството се е разпоредило с всичките си активи и материални запаси, които през 2015г. са били на стойност над 2000000лв., а в края на 2016г. са спаднали до нула. Твърди, че драстично са намалели и паричните средства на дружеството от 582000лв. през 2015г. до 293000лв. през 2016г. Твърди, че ответника се е разпоредил и с натрупаните резерви, които са намалели, тъй като неразпределената печалба е увеличена минимално от 56000лв. през 2015г. на 631000лв. през 2016г., като за сметка на това от текуща печалба в размер на 32000лв. през 2015г., през 2016г. дружеството е реализирало текуща загуба в размер на 919000лв. Твърди, че през 2016г. собственият капитал на ответника е станал отрицателна величина с размер от 218000лв. Твърди, че в посочения пасив на ответника не са включени задълженията към ищеца в размер на над 500000лв., голяма част от които над 400000лв. са съдебно установени. В заключение поддържа, че дори да събере всичките си декларирани вземания, които са с неясен произход и съмнения за реалното им съществуване, и при липсата на каквото и да било имущество, ответното дружеството не би било в състояние да покрие общия размер на задълженията си, съответно дружеството освен неплатежоспособно е и свръхзадължено. Твърди, че с оглед спрените плащания от страна на длъжника, по отношение на ответника е приложима презумпцията на чл.608, ал.3 вр. чл.1 от ТЗ и същия се намира в състояние на неплатежоспособност. Твърди, че от образуване на гореописаните изпълнителни дела не е постигнато пълно или частично удовлетворяване на вземанията в рамките на шест месеца от получаване на поканите за доброволно изпълнение, които са получени както следва: по изп.д.№315/2016г. на 22.06.2016г., по изп.д.№493/2016г. на 02.06.2016г., по изп.д.№495/2016г.-на 10.06.2016 г. и по изп.д.№496/2016г. на 14.05.2016г., което сочи на наличието на презумпцията по чл.608, ал.4 от ТЗ. Твърди, че освен неплатежоспособен, ответника е и свръхзадължен на основание чл.742, ал.1 от ТЗ, тъй като задълженията му многократно надхвърлят наличните му активи.
С постъпилия по делото отговор, ответника оспорва молбата с правно основание чл.625 от ТЗ, като твърди, че същата е неоснователна. Твърди, че между страните никога не е имало търговски или облигационни отношения, а ищецът е единствено в родствени такива с другия съдружник и управител в дружеството-З.Ж.. Твърди, че през целия период от придобиване от З.Ж. на 50% от дружествените дялове-на 27.10.2014г. и към настоящия момент, ищеца е бил упълномощен от управителя на ответното дружество и негова майка-З.Ж., да представлява дружеството пред всички държавни органи и пред банки и физически лица, като извършва сделки, включени в предмета на дружеството. Твърди, че за периода от придобиване на дяловете до 31.03.2016г. ищеца, сам и заедно с майка си се е разпореждал със сметката на ответното дружество, като е внесъл около 461002.80лв. и изтеглил в брой 1170656лв. Твърди, че ищеца е бил упълномощен да представлява ответното дружеството пред всички компетентни институции /банки/ във връзка с теглене на кредити. Твърди, че в случая е налице злоупотреба с права, която е видна от действията на ищеца и другия съдружник и управител З.Ж.. Твърди, че в хода на образуваното ч.гр.д.№5114/2016г. по описа на PC Варна за събиране на вземането по договор за признаване на парично задължение с нотариална заверка на подписите в размер на 155000лв., с претендирана частична главница от 50000лв. и 18600лв., представляващи неустойка за забава върху главницата от 50000лв. в размер на 1% процент на ден, за периода от 28.04.2016г. до 09.05.2016г., съдружникът З.Ж., е получила на 16.05.2016г. на личния си адрес в гр.Варна, ул.“Оборище“ №7, ап.1, поканата за доброволно изпълнение, с цел това обстоятелства да остане извън знанието на управителя и съдружник И.Т.. Твърди, че фактът, че за призоваване е посочен личен адрес на управителката З.Ж., а не адреса на дружеството в Търговски регистър, е показателен за намеренията на З.Ж. и синът ѝ Д.Д. да причинят значителни имуществени на вреди на ответното дружество. Твърди, че получаването на цитираната ПДИ, И.Т. узнала в последния ден на законоустановения 14-дневен срок за възражение-на 30.05.2016г., като същата подала в срок от името на ответното дружеството частна жалба, срещу разпореждането за незабавно изпълнение, до Окръжен съд Варна и възражение срещу задължението предмет на заповедта за изпълнение. Твърди, че на 02.06.2016г. З.Ж. подала заявление за оттегляне на жалбата, срещу разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение с мотив, че И.Т. не е запозната със счетоводните записвания в дружеството. Твърди, че в последствие ищеца е депозирал заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп.лист и за сумата от 100000лв., явяваща се разликата до 155000лв., като е образувано ч.гр.д.№5628/2016г., като решаващия съдебният състав е преценил наличието на клауза за прекомерна неустойка за забава и е присъдил такава в размер на 15000лв. Твърди, че в последствие по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 10.06.2016г. на основание Договор за разсрочване на задължения между “Булинвестмънт 2000“ ЕООД и ответното дружество, и Договор за цесия между заявителя Д.Д. и “Булинвестмънт-2000“ ЕООД за сумата от 260000лв. е издаден нов изпълнителен лист, частично за сумата 50000лв., както и неустойка в размер на 1% на ден, считано от 22.04.2016г., за сумата от на 78000лв. Твърди, че приложеният към заявлението договор за разсрочване е разписан и за двете дружества от З.Ж., в качеството ѝ на Управител на всяко едно от тях. Твърди, че на същата дата, е подписан и друг такъв за прехвърляне на задължението от “Булинвестмънт 2000“ ЕООД на ищеца, като уведомлението за извършена цесия до длъжника “Агробулс“ ООД, удостоверено от Нотариус В.М., е получено на същата тази дата-22.04.2016г. от З.Ж. в качеството ѝ на Управител на “Агробулс“ ООД. Твърди, че описаните обстоятелства, както и факта, че ответното дружеството се уведомява лично чрез управителката, а не на визирания в Търговски регистър адрес на управление, е индиция за умишлени действия от страна на лицата З.Ж. и Д.Д., с цел на дружеството да бъдат нанесени значителни имуществени вреди, а имено със сумата от 415000лв.-главница и и сумата от 118000лв.-договорна неустойка в размер на 1% ден за всеки ден забава. Твърди, че договорът подписан от З.Ж. с Д.Д., въпреки че е заверен от нотариус, е фиктивен и не отразява действителното положение. Твърди, че претендираната суми от 155000лв. не е била предоставяна от ищеца на ответното дружеството, нито по договор за финансова помощ, нито като парична сума в брой или по какъвто и да е друг начин. Твърди, че “Булинвестмънт 2000“ ЕООД също не е предоставило претендираните 260000лв., вземането върху които е цедирано на Д.Д.. Твърди, че З.Ж. демонстрирала финансово затруднение на ответното дружество, поради извършени финансови злоупотреби от бившия счетоводител на дружеството В.Ж.Т., за което била сезирана Икономическа полиция при ОД на МВР-Варна. Твърди, че Д.Д., в качеството си на пълномощник на ответното дружеството организирал два кредита-първия към “Банка ДСК“ АД за сумата от 200000лв., обезпечен със залог на бъдеща субсидия и втория кредит към “Инвестбанк“ АД за сума от 500000лв., обезпечен с техника, собственост на дружеството. Твърди, че средствата от двата кредита са усвоени от З.Ж. и синът ѝ Д.Д., като с част от парите са разплатени задължения на ответното дружество към други кредитори, а останалата част в размер на около 250000лв. е послужила за неизвестни цели. На следващо място се твърди, че заявлението, с което са претендирани вземанията по посочените от ищеца 16 договора за паричен заем на обща стойност от 155000лв. и договор за разсрочване на парични задължения не е отговаряло на изискванията на чл.410, ал.2 във вр. с чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, което сочи на действия целящи да увредят ответното дружество. Твърди, че ищецът в съучастие с другия управител З.Ж., в последствие след провеждане на заповедното производство са съставили приложените към исковата молба ПКО и договори за заем, за да се обоснове и докаже исковата претенция, предмет на настоящото производство, като същите не са съществували към момента на подписване на договора послужил за иницииране на производството по чл.417 от ГПК. Твърди, че договора за заем е реален и за доказването му, следва да се установи реалното предаване на заеманите суми. Твърди, че представените писмени договори не доказват реално предаване на сумите, следователно не доказват и действително възникнали правоотношения по договор за заем между страните. Твърди, че представените ПКО са неверни счетоводни документи, които отразяват фиктивни сделки и целят легализиране на претендирана заемна сума от страна на ищеца. Твърди, че за да имат доказателствена сила ПКО следва да съдържат минимално необходимите по чл. 6, ал.1 от ЗСч реквизити, за да представляват първичен счетоводен документ, документиращ внасяне /предаване/ в полза на получателя-ответното дружество на посочените в тях суми, а видно от представените ПКО, в същите няма адрес на получателя съгласно чл.6, ал.1, т.3 от ЗСч. Твърди, че дори и да са редовни, доказателствената сила на ПКО зависи от редовността на воденото счетоводство и от липсата на доказателства, които да оборват удостоверения факт. Твърди, че въпросните ПКО не са отразени в счетоводната документация на ответното дружеството и суми равни на тези посочени в тях не са заприхождавани в касата на дружеството в периода от 01.03.2016г. до 21.03.2016г. Твърди, че през месец май при подаване на заявление за възстановяване на ДДС, управителката З.Ж. е декларирала, че дружеството “няма изискуеми задължения“, което противоречи на твърдението за наличие на задължение към ищеца. Твърди още, че до момента на получаване на исковата молба, управителката И.Т. не е знаела за наличие на приходни касови ордери и за сключени договори за заем между “Агробулс“ ООД и ищеца, както и за извършено осчетоводяване. Твърди, че счетоводството на “Агробулс“ ООД, както и всички останали търговски дружества, на които едноличен собственик на капитала е З.Ж. или синът ѝ Д.Д., се е водело от З.Ж. в един и същ офис, на една и съща счетоводна програма. Твърди, че видно от приложени по делото ПКО и договори за заем, същите са съставени и подписани от З.Ж., като почеркът на тях е неин, а печатът е положен по един и същ начин на всички ПКО и договори, което сочи, че тези документи са съставени в последствие, на един и същ ден, само и единствено с цел обезпечаване твърденията на ищеца. Твърди, че с действията си, включително и по подаване на жалба в Окръжна прокуратура Варна, управителя И.Т. се е противопоставила на поетите задължения от другия управител З.Ж., веднага след като първата е узнала за тях. Твърди, че подаването на жалба е акт на противопоставяне на сключването на посочените договори, тъй като отрича поетите по тях задължения. Твърди, че при търговските сделки е налице висяща недействителност, до момента на узнаването и непротивопоставянето на търговеца, от чието име е сключена сделка без представителна власт, или евентуалното ѝ потвърждаване. Твърди, че с чл.301 от ТЗ законодателят е обвързал незабавното противопоставяне от страна на търговеца на сключена сделка при превишаване пределите на представителната власт, с момента на узнаване на сделката, като не са въведени специални изисквания за способа, по който търговецът узнава за нея. Твърди, че в случая веднага след узнаването за сделките е депозирана жалба до Окръжна прокуратура Варна, което съставлява действие на противопоставяне на сделките сключени без представителна власт. На следващо място твърди, че съдържащата се в договорите за признаване на вземане, клауза за неустойка е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Твърди, че в случая, не е налице ограничението, заложено в чл.309 от ТЗ, забраняващ намаляването, поради прекомерност на неустойка, която е дължима по търговска сделка, сключена между търговци, тъй като ищеца не е търговец по смисъла на ТЗ. Твърди, че въпросните сделки не са абсолютни търговски, тъй като не попадат сред изброените в чл.1, ал.1 от ТК, не са и субективни търговски сделки по чл.286 от ТЗ, защото не са сключени от търговеца във връзка с упражняваното от него занятие. На последно място твърди, че изложените в исковата молба твърдения досежно размера на задълженията към трети лица са неверни. Твърди, че задълженията по изп.д.№439/2017г. по описа на ЧСИ Л.С.към “Банка ДСК“ ЕАД, не са в размер на 243318.34лв., както се излага в исковата молба. Твърди, че видно от приложената по изп.д.№253/2017г. по описа на ЧСИ С.Д., справка от самия кредитор-“Банка ДСК“ ЕАД, остатъчния размер на дълга, след приспадане на получена от ДФ “Земеделие“ субсидия, е в размер на 80000лв. Във връзка с твърденията за задължения към приходната администрация, сочи, че към настоящия момент издаденият ревизионен акт е обжалван, тъй като същият е издаден в резултат на непредставяне на първична счетоводна документация от другия съдружник З.Ж., която е водила счетоводството на дружеството до месец юли на 2016г. Ето защо поддържа, че не е налице задължение към фиска установено с влязъл в сила административен акт и същото не е безспорно основание за установяване наличието на публични задължения на дружеството. По изложените съображения моли съдът да отхвърли молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
Присъединеният по реда на чл.629, ал.4 от ТЗ кредитор “Инвестбанк“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ №85, представлявано от П.Й.М. и З.Р.Р., действащи чрез юрисконсулт Д.К., поддържа становище, че има качеството на кредитор на ответното дружество на основание Договор за кредитна линия №8164-62/02.03.2016г., с който при условията на солидарна отговорност банката е предоставила кредит-револвираща кредитна линия в размер на 350000 евро, на ответника, като кредитополучател, и на “Полигрейн" ЕООД, З. Д. Ж. и И. В. Т., като солидарни длъжници. Сочи, че усвоената сума по кредита е в размер на 249254 евро. Сочи, че крайният срок за издължаване е 26.03.2017г., като поради липса на такова е инициирано заповедно производство в резултат, от което по ч.гр.д.№4753/2017г. по описа на Районен съд Варна са издадени Заповед №2543/11.04.2017г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист от 25.04.2017г., а в последствие е образувано изп.дело №20177180400253 по описа на ЧСИ, с рег.№718 в КЧСИ и с район на действие ВОС, за следните суми: 226913.88 евро-просрочена главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 07.04.2017г. до окончателно изплащане на вземането; 3321.35 евро-договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата за периода от 26.09.2016г. до 25.03.2017г., включително; 9717.07 евро-лихва за забава върху просрочената главница за периода от 26.09.2016г. до 06.04.2017г., включително; 49.06 евро-такса за поддържане на разплащателна сметка; 1134.57 евро-такса по кредита; 246лв.-нотариална такса; 3400лв.-такса ЦРОЗ и 9594.14лв.-разноски в заповедното производство. Сочи, че ответника дължи и заплащане на направените от кредитора разноски в исково производство по т.д.№1645/2017г. по описа на ОС Варна в размер на 9569.36лв., от които държавна такса в размер на 9566.86лв. и такса изходящ левов превод в размер на 2.50лв. Поддържа се, че общото задължение на ответника към банката възлиза на 861553.34лв.
“Агростандарт-2004“ ЕООД, с ЕИК 10388427, със седалище и адрес на управление: гр.Аврен, ул.“Чайка“ №4, представлявано от С. С., в качеството на присъединен кредитор при условията на чл.629, ал.4 от ТЗ, твърди, че по силата на Договори за покупко-продажба на семена, торове и препарати за растителна защита от 02.03.2015г. и 02.03.2016г. е предоставило на ответника семена, торове и препарати за растителна защита за кампания 2015г. и 2016г., на обща стойност 322722.56лв. Твърди, че крайният срок за заплащане на доставените стоки е, съответно до 30.10.2015г. и до30.08.2016г. Твърди, че непогасените от ответника вземания, произтичащи от договорите за покупко-продажба, възлизат на 322722.56лв.-главница и на 62930.89лв.-лихва за забава върху главницата, за периода от 12.08.2016г. до 11.04.2018г.
В съдебно заседание
кредиторите, чрез пълномощниците си, поддържат становище за уважаване на
молбата и молят присъждане на деловодни разноски. По отношение на началната
дата на неплатежоспособността, респективно свръхзадлъжнялост, кредитора Д.Д., поддържа,
че те са настъпили през м.май 2016г., а другите двама кредитори сочат края на 2016г.
Ответното дружество, чрез представляващия управител З.Ж., не се
противопоставя на обявяването на неплатежоспособността му.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено от фактическа страна, следното:
По
делото са приложени заверени препис от 15 броя Договори за заем,
всеки в размер на 10000лв., сключени на следните дати: 01.03.2016г.;
02.03.2016г.; 04.03.2016г.; 08.03.2016г.; 09.03.2016г.; 10.03.2016г.;
11.03.2016г.; 12.03.2016г.; 14.03.2016г.; 15.03.2016г.; 16.03.2016г.;
17.03.2016г.; 18.03.2016г.; 19.03.2016г. и 21.03.2016г., и от Договор за заем
от 07.03.2016г. за сумата от 5000лв., с които Д.Д. е предоставил на ответника в
заем общо сумата от 155000лв. с падеж на 20.04.2016г., като с договорите е
предвидено заплащане на неустойка за забава в размер на 1% от главницата за
всеки просрочен ден.
Видно от приетите заверени преписи от 26 бр. Договори за паричен заем, всеки за сумата от 10000лв., сключени през м.януари на 2016г. е, че “Булинвестмънт-2000“ ЕООД е предоставило на ответника общо сумата от 260000лв., която е следвало да бъде върната в срок до 15.04.2016г., като при забава е уговорена неустойка в размер на 1% от главницата за всеки просрочен ден.
По делото са приети препис от 42 броя ПКО, носещи подпис на представител на ответника, които удостоверяват получаване на сумите по гореописаните договори за заем.
Установява се от приетия препис
от Договор за разсрочване на парични задължения от 22.04.2016г., носещ
нотариална заверка на подписите, с рег.№2447/2016г. на Нотариус с рег.№465 на
НК, че ответника поел задължение да върне общата сума по всички 16 бр. договори
за заем от м.март на 2016г. на две вноски, първата от които в размер на
100000лв., с падеж до 27.04.2016г. и втора вноска в размер на 55000лв., с падеж
03.05.2016г., както и всички дължими лихви и неустойки до този момент, също с
падеж до 03.05.2016г.
От представения Договор за продажба на вземане от 22.04.2016г., с нотариална заверка на подписите с рег.№2448/2016г. на Нотариус с рег.№465 на НК, сключен между Д.Д. и “Булинвестмънт-2000“ ЕООД, е видно, че физическото лице придобило вземане на юридическото лице от ответника, в размер на 260000лв., както и неустойка за забава акумулирана до 22.04.2016г. С Уведомление от 22.04.2016г., препис от което е приет по делото, длъжника-ответник е уведомен за извършената цесия.
По делото е приет заверен препис от Договор за разсрочване на парични задължения от 22.04.2016г., с нотариална заверка на подписите с рег.№2445/2016г. на Нотариус в рег.№465 на НК, сключен между “Булинвестмънт-2000“ ЕООД и ответника, с който последния е поел задължение да погаси задължението си към първия на две вноски-100000лв., с падеж до 27.04.2016г. и 160000лв., с падеж до 03.05.2016г. ведно с всички дължими до момента лихви и неустойки. С посочения договора е уговорено още, че в случай на забава ще се дължи неустойка в размер на 1% от целия размер на задължението, за всеки просрочен ден до окончателното му изплащане.
Видно е от приетите преписи от Заповеди за изпълнение и изпълнителни листи издадени по ч.гр.д.№5114/2016г., ч.гр.д.№5628/2016г., ч.гр.д.№6338/2016г. и ч.гр.д.№6828/2016г., всичките на ВРС и Покани за доброволно изпълнение по изп.д.№369/2016г., изп.д.№415/2016г. и изп.д.№425/2016г., трите на ЧСИ с рег.№711 и по изп.д.№315/2016г. по описа на ЧСИ с рег.№718 на КЧСИ, че кредитора Д.Д. е инициирал заповедни производства, респективно се е снабди с изпълнителните титули на основание договорите за разсрочване на задължения от 22.04.2016г. и договор за цесия от същата дата, за сумите предмет на цитираните договори.
От представеното по делото Удостоверение за размера на дълга изх.№21427 от 12.09.2017г. издадено по изп.д.№315/2016г. по описа на ЧСИ с рег.№718 на КЧСИ, се установява, че към датата на издаване на удостоверението размера на дълга на ответника по изп.дело възлиза общо на 133383.78лв., част от което в размер на 8777.25лв., съставлява публични държавни вземания.
Според Удостоверение за размера на дълга изх.№22186 от 25.09.2017г. издадено по изп.д.№496/2016г. по описа на ЧСИ с рег.№718 на КЧСИ, препис от което е приет по делото, към 25.09.2017г. общия размер на задълженията по изпълнителните дела образувани против ответника от кредиторите Д.Д. и “Банка ДСК“ АД възлиза на 733463.94лв.
От приетите по делото препис от Заявления за вписване на Договори за особен залог, се установява, че в Централния регистър на особените залози са вписани залози на селскостопанска техника и очаквана бъдеща реколта на ответника за обезпечаване на дълга пои догорите за заем сключени с Д.Д. и “Булинвестмънт-2000“ ЕООД.
Установява се от приетите препис от Договор за кредитна линия №8164-62/02.03.2016г. и Договор за учредяване на залог върху движими вещи по реда на ЗОЗ, че “Инвестбанк“ АД е предоставила на ответника кредит-револвираща кредитна линия в размер на 350000 евро, чието погасяване е обезпечено със солидарна отговорност на “Полигрейн" ЕООД, З. Д. Ж. и И. В. Т. и вписан на 07.03.2016г. особен залог
Приетите по делото заверени препис от Заповед за изпълнение и изпълнителен лист издадени по ч.гр.д.№4753/2017г. на ВРС, установяват че кредитора “Инвестбанк“ АД е инициирал заповедно производство, респективно се е снабдил с изпълнителните титули на основание Договор за кредитна линия №8164-62/02.03.2016г., за следните суми: 226913.88 евро- главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 07.04.2017г. до окончателно изплащане на вземането; 3321.35 евро-договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата за периода от 26.09.2016г. до 25.03.2017г., включително; 9717.07 евро-лихва за забава върху просрочената главница за периода от 26.09.2016г. до 06.04.2017г., включително; 49.06 евро-такса за поддържане на разплащателна сметка; 1134.57 евро-такса по кредита; 246лв.-нотариална такса; 3400лв.-такса ЦРОЗ и 9594.14лв.-разноски в заповедното производство.
Видно е от представените преписи от Договори за покупко-продажба от 02.03.2015г. и от 02.03.2016г., вено със спецификации, че “Агростандарт-2004“ ЕООД е предоставило на ответника семена, торове и препарати за растителна защита за кампания 2015г. и 2016г., на обща стойност 322722.56лв., като крайният срок за заплащане на доставената стока по първия договор е до 30.10.2015г. и по втория до 30.08.2016г.
От
изготвеното на 07.08.2018г. заключение на съдебно счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че
счетоводството на ответника е водено в нарушение
на счетоводното законодателство. Вещото лице е дало подробно заключение за
размера на задълженията на ответното дружеството към всеки един от кредиторите
му, с посочване на главница, лихва и дати на падеж на последни плащания, като и
за размера на данъчните задължения, на задълженията към осигурителни
предприятия и към публично-правни субекти, и персонала на дружеството. От
заключението се установява, че задълженията на ответника за главници и лихви
към 25.04.2018г. по счетоводни данни от оборотна ведомост за 2018г. са в общ
размер на 798257.44лв. и в размер на 3364801.04лв. според алтернативен
счетоводен баланс. Към същата дата е установен значителен размер на данъчни
задължения и задълженията към осигурителните предприятия. Размерът на
имуществото на ответника към датата на изготвяне на заключението възлиза на
1515739.51лв., от които 727755.28лв.-вземания от клиенти и
доставчици, 688818.40лв.-вземания от предприятия в група и 98 418.96лв.-други
вземания, като същия не разполага с недвижими имоти и движими вещи. Спадането на размера на имуществото
под размера на поетите задължения е настъпило към 31.12.2016г. Към датата
на изготвяне на заключението предприятието на ответника не разполага с парични средства и
бързо ликвидни активи със сигурна пазарна реализация. Моментът, в който общо
поетите задължения са превишили стойността на всички активи е 31.12.2016г. и
това отрицателно съотношение се е запазило до датата на изготвяне на
заключението. Експертизата показва, че не е налична търговска дейност на ответното дружество от 01.01.2017г.,
като анализа на
издадените и получените фактури в подадените дневници за продажби и покупки
установява, че последна издадена фактура-№**********/28.12.2017г. е за
преотдаване на наети площи на “Полигрейн“ ЕООД в размер на 116326.35лв., която
е осчетоводена на 28.12.2017г., но е показана в дневника за продажби за м.март
2018г., което е нарушение по ЗДДС, а последна получена фактура
№**********/01.10.2017г. е от Община Аврен, с основание-наем земеделска земя
2017г. в размер на 73.68лв. Към момента
на изготвяне на заключението в дружеството има трима работника, с действащи
трудови договори. Не е установено длъжника да притежава дълготрайни финансови
активи по дялови участия и ценни книги, и да е предоставял заеме на юридически
лица или физически лица. Размера на краткотрайните активи е еквивалентен на
размерът на имуществото на ответника, т.е. на сумата от 1515739.51лв.
Изчисляването на коефициентът за обща ликвидност на ответника, според
показателите за периода 31.12.2012г.- 25.04.2018г. показва, че ако се осребрят
всички краткосрочни активи, ще се покрият 1.32лв. от всеки лев задължения към
31.12.2012г., 0.95лв. към 31.12.2013г., 0.78лв. към 31.12.2014г., 0.72лв. към
31.12.2015г., 0.76лв. към 31.12.2016, 0.45лв. към 31.12.2017г.,
0.41лв. към 25.04.2018г., 0.52лв. по Алтернативен счетоводен баланс /АСБ/ към
31.12.2016г. и 0.45лв. към 31.12.2017г. и към 25.04.2018г. по АСБ. Сравняването
на изчислените стойности сочи на тенденция към намаляване на коефициента. Коефициентът
за бърза ликвидност според изчислените
показатели за периода 31.12.2012г.-25.04.2018г. показва, че ако се съберат
всички вземания и с налични парични средства, ще се покрият 0.94лв. от всеки
лев задължения към 31.12.2012г., 0.71лв. към 31.12.2013г., 0.37лв. към
31.12.2014г., 0.38лв. към 31.12.2015г., 0.76лв. към 31.12.2016г., 0.45лв. към
31.12.2017г., 0.41лв. към 25.04.2018г., 0.52лв. по АСБ към 31.12.2016г. и
0.45лв. към 31.12.2017г. и към 25.04.2018г. по АСБ. Коефициентът за незабавна
ликвидност, според изчислените показатели за периода 31.12.2012г.-25.04.2018г.
показва, че с наличните финансови активи и парични средства, ще се покрият
0.94лв. от всеки лев задължения към 31.12.2012г., 0.69лв. към 31.12.2013г.,
0.33лв. към 31.12.2014г., 0.22лв. към 31.12.2015г., 0.22лв. към 31.12.2016г.,
0.14лв. към 31.12.2017г. и 0лв. към 25.04.2018г., към 31.12.2016, 31.12.2017г.
и към 25.04.2018г. по АСБ. Коефициентът за абсолютна ликвидност, според
показатели за периода 31.12.2012г.-25.04.2018г. ликвидност показва, че с
наличните финансови активи и парични средства, ще се покрият 0.94лв. от всеки
лев задължения към 31.12.2012г., 0.69лв. към 31.12.2013г., 0.33лв. към
31.12.2014г., 0.22лв. към 31.12.2015г., 0.22лв. към 31.12.2016г., 0.14лв. към
31.12.2017г. и 0лв. към 25.04.2018г,. към 31.12.2016г., 31.12.2017г. и към 25.04.2018г.
по АСБ. Показателите за финансова автономност за периода 31.12.2016г.-
25.04.2018г. са отрицателна величина, предвид факта, че собствения капитал на
дружеството е отрицателна величина. Загубите по АСБ са, както следва: към 31.12.2016г.-1555000лв., към
31.12.2017г.-243000лв. и към 25.04.2018г.-23000лв. На база показателите за обща
ликвидност, размера на краткосрочните задължения, запорираните разплащателни
сметки на длъжника в Търговските банки, заключението на в.л. е, че ответното
дружество има финансови затруднения и не е в състояние да покрива
краткосрочните си задължения към 31.12.2016г. и тези финансови затруднения имат
необратим характер. От Счетоводни баланси предоставени от ТД на НАП-гр.Варна за
периода 2012г.-2017г., данните от коефициентите за обща ликвидност,
експертизата установява, че в периода от 31.12.2013г. до 25.04.2018г. търговеца
не е бил в състояние да покрива с приходи от дейността си изискуемите парични
задължения по търговски сделки и към ТД на НАП-гр.Варна. Съгласно информацията
от Търговските банки и касовата наличност ответника е извършвал плащания на
кредитори по сделки, свързани с обичайна търговска дейност, до 31.12.2016г.
Данните за структурата на активите сочи, че дружеството не разполага с парични
средства и ликвидни активи, с които да удовлетвори задълженията си към
кредиторите, съответно само на тези с краткосрочни вземания. Според
експертизата стойността на разходите за предполагаема издръжка на масата на
несъстоятелността при продължаване дейността на предприятието за период от поне
6 месеца е 3600лв., от които 3000лв. за възнаграждение и осигуровки на синдик и
600лв. за текущи разноски, а за срок от 12 месеца-6000лв. за синдик и 1200лв.
за текущи разноски. В.л. е констатирало пълно осчетововодяване на процесните фактури
издадени от “Агростандарт 2004“ ЕООД, както в неговото счетоводство, така и в
това на ответника, като размера на задължението по фактурите към датата на
изготвяне на заключението възлиза общо на 322722.56лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Подадената молба е процесуално допустима като подадена по реда на чл.625 от ТЗ, пред надлежния окръжен съд по седалището на търговеца съгласно разпоредбата на чл.613 от ТЗ.
Налице са и предпоставките за разглеждането, тъй като е подадена от Д.А.Д.-кредитор с установена материална легитимация. Представените от същия 16 бр. Договори за паричен заем, сключени през м.март 2013г., Договор за разсрочване на парични задължения от 22.04.2016г., с нот.заверка на подписите, с рег.№2447/2016г., 26 бр. Договори за паричен заем, сключени през м.януари на 2016г., Договор за разсрочване на парични задължения от 22.04.2016г., с нот.заверка на подписите с рег.№2445/2016г. и Договор за продажба на вземане от 22.04.2016г., с нот.заверка на подписите с рег.№2448/2016г., ведно с 42 броя ПКО, установяват наличието на ликвидни изискуеми вземания в негова полза, произтичащи от търговска сделка, доколкото са свързани с упражняване на занятието на търговеца, чрез неговото финансиране. В тази връзка съдът намира възраженията на ответника за несъществуване на вземането, поради за недоказаност на реалното предаване на сумите, предмет на процесните договори за заем и за симулативност на сделките, за неоснователни. Представените по делото ПКО съдържат минимално необходимите реквизити, удостоверяващи предаването/получаването от заемателя на сумите предмет на договорите за заем, като автентичността на приходно оправдателните документи не е оспорена от ответника, респективно го обвързват, тъй като съставляват частен документ носещ подпис на негов представител. От значение е и факта, че за сумите по договорите за заем успешно са проведени заповедни производства, като издадените в границите на същите заповеди за изпълнение, са се стабилизирали и към настоящия момент въз основа на тях се развива принудително изпълнение. Ето защо се налага крайния извод, че Д.А.Д. се легитимира като кредитор на ответното дружество по търговски сделки.
Доказано
е, а и ответника не оспорва, качеството на кредитори на присъединилите се по реда на чл.629, ал.4
от ТЗ такива-“Инвестбанк“ АД
и “Агростандарт-2004“
ЕООД, съответно на основание Договор за кредитна линия
№8164-62/02.03.2016г. и Договори за покупко-продажба от 02.03.2015г. и от
02.03.2016г. на семена, торове и препарати за растителна защита.
По наличие на предпоставки по чл.607а вр. с чл.608 или чл.742 от ТЗ:
За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички материалноправни предпоставки от установения в разпоредбите на чл.608 във вр.с чл.607а от ТЗ, а именно ответникът да е изпаднал в неплатежоспособност, т.е. да не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ или публичноправно задължение към Държавата или общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност съгласно чл.608 ТЗ; затрудненията на длъжника да не са временни, а да имат траен и необратим характер и да представляват обективно състояние на търговеца и той да не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, които хипотези законът дава алтернативно. Според презумпцията предвидена в чл.608, ал.2, ал.3 и ал.4 от ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години, спрял е плащанията си изцяло или от части по някое от групите вземания изброени в чл.608, ал.1, т.т.1, 2, 3, 4 от ТЗ, както и ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл.625 от ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.
Цялостния анализ на финансовото състояние на предприятието на ответника през периода 20012г.-.м.07.2108г., извършен от вещото лице по допуснатата експертиза, показва трайната невъзможност на дружеството да погасява задълженията си към кредитори. Подробното изследване на коефициентите на задлъжнялост, ликвидност и платежоспособност в различните моменти от дейността на дружеството сочат ясно очертана динамика на свиване /преустановяване/ на дейността дружеството, намаляване на дълготрайните и краткотрайни активи. Установен е спад на размера на имуществото, под размера на поетите задължение към 31.12.2016г., последван от хронологично поредни периоди с отрицателни финансови резултати. Установено е още, е към горепосочената дата дружеството не е в състояние да покрива краткосрочните си задължение и тези му финансови затруднения имат необратим характер. Изследвани от вещото лице коефициенти за ликвидност и финансова задлъжнялост, сочат постоянно намаляване на коефициентите до спадане под референтните стойности. По изложените съображение съдът приема, че след 31.12.2016г. критичното състоянието на предприятието е придобило траен характер.
Отделно от това, доказателствата сочат, че молителят Д.Д. и присъединения кредитор “Инвестбанк“ АД са започнали индивидуално принудително изпълнение, като по образуваните от същите изпълнителни дела, са налични неудовлетворени вземания, в това число и на присъединения взискател НАП. В резултат, от което е приложима и презумпцията на чл.608, ал.4 от ТЗ, тъй като не е налице удовлетворение в продължение на 6 месеца от поканата за доброволно изпълнение.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице хипотезата на чл.608, ал.1 от ТЗ, респективно приема за доказана неплатежоспособността на ответното дружество и тъй като същото не е навело основания за отхвърляне на молбата по чл.631 от ТЗ, следва да бъде постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност, като се определи началната дата на неплатежоспособността.
Началната дата на неплатежоспособността е датата на най-ранното непогасено
задължение на длъжника, към която са налице всички признаци на неплатежоспособността
по смисъла на чл.608 от ТЗ, т.е. според обективното си финансово състояние,
преценено с оглед коефициентите за ликвидност и финансова автономност,
длъжникът да е изпаднал в невъзможност да изпълнява паричните си задължения.
Посоченият фактически състав, следва да е изразен като трайно, обективно и
необратимо състояние на търговеца. При определяне на началната дата на
неплатежоспособност на изследване подлежат всички задължения на търговеца.
Установено е със заключението на вещото лице, че до 31.12.2016г. капитал на
дружеството е бил положителна величина, както и че до тази дата то е извършвало
плащания на кредитори по сделки, свързани с обичайна търговска дейност, до
31.12.2016г. След този период капитала е станал отрицателна величина, като е
налице спадане на размера на имуществото под размера на поетите задължения и длъжника не е бил в състояние да покрива
краткосрочните си задължения. Ето защо за начална дата на неплатежоспособността
следва да се определи 31.12.2016г.
Поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, съдът не дължи
произнасяне по евентуално наведено основание-свръхзадълженост за откриване на
производство по несъстоятелност.
Производството по несъстоятелност, следва да бъде открито при условията на чл.630, ал.1 от ТЗ, като се назначи временен синдик и се предприемат действия, подготвящи осребряването на вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността, с оглед удовлетворяването на кредиторите.
Откриването на производството в хипотеза на чл.630, ал.1 от ТЗ, налага назначение на временен синдик. Съдът служебно преценява като удачно, за такъв да бъде назначен Янко Николов Стоянов, тъй като същия отговаря на изискванията на чл.655 от ТЗ и е дал писмено съгласие, с текущо възнаграждение до провеждане на събрание на кредиторите в размер на 800лв. месечно.
Съобразно установената липса на налични на парични средства, е налице хипотезата на чл.629б от ТЗ и производството може да бъде открито, след предплащане на разноски. В рамките на предоставения на кредиторите срок, са представени доказателства за внесени 3600лв., които макар и недостатъчни за развитие на производството в цялост, са достатъчни за заплащане поне на текущо възнаграждение на временния синдик и евентуално възникнали допълнителни разходи по запазване на правата по обезпеченията до провеждане на първо събрание на кредиторите, когато отново може да се повдигне въпроса за авансиране на разноски.
Държавната такса е внесена авансово от кредиторите, поради което допълнителна такса не следва да се събира.
Исканията на кредиторите за присъждане на разноски са основателни и следва да се уважат, съобразно представените доказателства за направени такива, а именно в размер на 1250лв. в полза на молителя за внесени ДТ и депозит за в.л., в размер на 250лв. в полза на “Инвестбанк“ АД за внесена ДТ и в размер на 200лв. в полза на “Агростандарт-2004“ ЕООД за внесен депозит за в.л.
Воден от горното и на основание чл.630, ал.1 от ТЗ, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на “Агробулс“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Аврен, обл.Варна, ул.“Тодор Ноев“ №29, представлявано от И. В. Т., на основание чл.630, ал.1, т.1 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ 31.12.2016г. за начална дата на неплатежоспособност, основание чл.630, ал.1, т.1 от ТЗ.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на “Агробулс“ ООД, с ЕИК *********, на основание чл.630, ал.1, т.2 от ТЗ.
ОБЯВЯВА “Агробулс“ ООД, с ЕИК *********, в несъстоятелност, на основание чл.630, ал.1 от ТЗ вр. с чл.711 ал.1, т.1 от ТЗ.
ПРЕКРАТЯВА дейността на длъжника “Агробулс“ ООД, с ЕИК *********, на основание чл.711 ал.1, т.1 от ТЗ.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника във фирмата си да направи добавка “в несъстоятелност“.
ПРЕКРАТЯВА правомощията на органите управление на длъжника “Агробулс“ ООД, с ЕИК *********, на основание чл.711 ал.1, т.3 от ТЗ.
ЛИШАВА длъжника “Агробулс“ ООД, с ЕИК *********, чрез органите на дружеството от право да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, на основание чл.630, ал.2 вр. чл.711, ал.1, т.4 от ТЗ.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на “Агробулс“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Аврен, обл.Варна, ул.“Тодор Ноев“ №29, на основание чл.630, ал.2, т.4 от ТЗ вр. с чл.711, ал.1, т.2 от ТЗ.
ПОСТАНОВЯВА започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество на основание чл.711, ал.1, т.5 от ТЗ.
НАЗНАЧАВА Янко Николов Стоянов, със служ.адрес: гр.Варна ул.“Хаджи Стамат“ №32, ап.4, с телефон 052-603100, който отговаря на изискванията на чл.655 от ТЗ и е дал писмено съгласие за временен синдик на “Агробулс“ ООД, с ЕИК *********, на основание чл.630, ал.1, т.3 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ текущо възнаграждение на временния синдик в размер на 800лв. месечно.
ОПРЕДЕЛЯ дата на встъпване в длъжност 27.09.2018г., на основание чл.656, ал.1 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ дата за първо събрание на кредиторите на 25.10.2018г. от 15.00ч. в търговската зала на Варненски окръжен съд, на основание чл.630, ал.1, т.5 от ТЗ.
ОСЪЖДА “Агробулс“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Аврен, обл.Варна, ул.“Тодор Ноев“ №29, представлявано от И. В. Т., да заплати на Д.А.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1250лв., представляващи деловодни разноски.
ОСЪЖДА “Агробулс“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Аврен, обл.Варна, ул.“Тодор Ноев“ №29, представлявано от И. В. Т., да заплати на “Инвестбанк“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ №85, представлявано от П.Й.М. и З.Р.Р., сумата от 250лв., представляващи деловодни разноски.
ОСЪЖДА “Агробулс“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Аврен, обл.Варна, ул.“Тодор Ноев“ №29, представлявано от И. В. Т., да заплати на “Агростандарт-2004“ ЕООД, с ЕИК 10388427, със седалище и адрес на управление: гр.Аврен, ул.“Чайка“ №4, представлявано от С. С., сумата от 200лв., представляващи деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в Търговския регистър на основание чл.624 от ТЗ вр. с чл.622 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд, в седмодневен срок от вписването му в Търговски регистър, на основание чл.633, ал.1 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл.634 от ТЗ.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на Агенция по вписванията служебен препис от настоящото решение, на основание чл.624 от ТЗ във вр. с чл.622 от ТЗ.
Да се уведоми назначеният временен синдик.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: