Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 269

 

                             гр. Пловдив,  28.11.2019г.

                       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в публичното заседание на осми октомври през  две хиляди и деветнадесета година   в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЛАВКА ДИМИТРОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: НИНА КУЗМАНОВА

                                                                    ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА

при секретаря    Елеонора Крачолова   и в присъствието на прокурора ДИМИТЪР МАХМУДИЕВ като разгледа докладваното   от чл.съдия Нина Кузманова   ВНОХД № 1518 по описа за 2019 год. , за да се произнесе, взе предвид  следното :

 

  С Присъда, постановена по НОХД №332/2019г., Асеновградския районен съд , 2-ри н.с. е признал подсъдимия Н.И.И. за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като му е наложил наказание при условията на чл.54 от НК, а именно ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

       Присъдата е обжалвана от подс. Н.И.И. в законоустановения срок, с искане за  нейната отмяна и постановяване на нова, оправдателна присъда. Твърди се неправилност  и незаконосъобразност на присъдата, поради това, че не е отчетено обстоятелството за невъзможност за плащане на издръжка предвид тежко материално и финансово състояние на подсъдимия. В този смисъл се твърди липса на виновно неизпълнение на задължението за издръжка.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият не се явява, макар и редовно призован.  Въззивното производство е разгледано в негово отсъствие съгласно правилата на чл.329, ал.2 от НПК.

Представителят на Окръжна прокуратура -Пловдив взема становище за неоснователност на жалбата и моли атакуваната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Пловдивският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и в пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира за установено следното:

 Жалбата  е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени от състава на районния съд, се установява следната фактическа обстановка:

 Подсъдимият Н.И.И. и св.М. И. сключили граждански брак през **, от които брак имали родени две деца-А. И. и М., родена на ***г. и П. Н.И., роден на ***г. От месец февруари 2017г. съпрузите се разделили, поради влошени семейни отношения. Св. М. И., заедно с малолетното дете М.-П. И. се преместили да живеят в гр.*** в кв.“ ***, а подс.Н.И. останал да живее в обитаваното до тогава жилище в същия град, на ул.“***“№ *. Пред същата година св.М. И. подала молба за прекратяване на брака в РС-Асеновград и с решение по гр.д. № **/2017г., бракът между двамата съпрузи бил прекратен. Към момента на прекратяване на брака А. И. била пълнолетна, а упражняването на родителските права по отношение на детето М.-П. И. било предоставено на майката, като на подсъдимия бил определен режим на лични контакти с детето. Със същото решение, подс.Н.И. е осъден и да изплаща ежемесечна издръжка на детето М. –П. в размер на 140 лева. Съдебният акт е влязъл в сила на 03.01.2018г.

След този момент, подсъдимият заплатил една месечна издръжка за месец януари 2018г., след което престанал да  плаща издръжка. По този начин същият изпаднал в забава, неплащайки издръжка за малолетното си дете в периода от м.февруари 2018г. до м.март 2019г., включително в общ размер от 1960 лева, съставляващи 14 месечни вноски.  

Горната фактическа обстановка се установява от доказателствата по делото. Първоинстанционният съд е подложил на задълбочен анализ всички събрани в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства, като правилно е приел, че липсват съществени противоречия в доказателствения материал, които да разколебават приетата фактическа обстановка. Същата се установява от показанията на св.М. И., от приложените писмени доказателства, както и от обясненията на подс.Н.И., в които той не отрича неплащането на дължимата сума за издръжка на детето.  Единственото възражение, което е направено и в първата инстанция и  във въззивната жалба е за изключително влошени лични отношения с бившата му съпруга и за липсата на реализирани доходи в инкриминирания период. Тези възражения са неоснователни и не се споделят от въззивната инстанция. Първоинстанционният съд изчерпателно е отговорил на тези  възражения , като правилни са изводите му, че задължението за издръжка на детето не може да се влияе от личните отношения на бившите съпрузи. При липсата на данни за влошено здравословно състояние, което да е пречело на подсъдимия да работи и да реализира доходи, с които да изпълнява задължението си за издръжка, ирелевантни са възраженията му, че е изпаднал в „тежка финансова криза“ и е насочил усилия за погасяване на задължения към банка, но не и към малолетното си дете. Преценка на възможността за плащане на издръжка е предоставена на съда, който е определил с решението си размера на дължимата  издръжка. Нормата на чл.183, ал.1 от НК няма изискване за съставомерността на деянието, деецът да разполага с парични средства. С влизане в сила на решението на гражданския съд, с което е определен размер на дължима издръжка, то лицето, което е осъдено, следва да я заплаща, при това ежемесечно. Съответно, неизпълнението му от този момент влече и наказателна отговорност. Така че, възраженията направени във въззивната жалба са абсолютно неоснователни.

С оглед на горното обосновани са изводите за наличие на състава  на  чл.183, ал.1 от НК.  Безспорно установено е, че в периода от месец февруари 2018г. до месец март 2019г. включително, след като е бил осъден с влязло в сила решение да издържа свой низходящ-сина си М.-П. Н.И., роден на ***г., подс.Н.И.И. съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, именно 14 месечни вноски. Безспорно установено е, че през посочения период изцяло разходите за издръжка и гледане на непълнолетното дете, са поети от майката, като подсъдимият по никакъв начин не е осигурявал средства за издръжка и гледане на детето.

Правилни са изводите на районния съд за субективната съставомерност на деянието, което се явява извършено при пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал, че е осъден с влязло в сила съдебно решение за заплаща издръжка за детето си, но въпреки това не го е сторил.

Напълно обосновано първоинстанционният съд е приел, че целите на наказанието биха се постигнали с определяне на наказание „лишаване от свобода” при условията на чл.54 от НК, което е по-тежкото от алтернативно предвидените в особената част наказания. Съдът е отчел като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия. В случая са налице и отегчаващите обстоятелства, каквито са- значителния размер и период на неизплатеното задължение, които говорят за трайно неглижиране от страна на подсъдимия на задължението му като баща и родител и незаинтересованост към детето и неговите проблеми и неполагането на други грижи. Липсват каквито и да е доказателства за здравословни или други проблеми за подс.И., които да му пречат да изпълнява задължението за издръжка. Така че изводите на първоинстанционния съд, че с определяне на по-тежкото от двете предвидени наказания, а именно „лишаване от свобода” за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА,  ще се съдейства в пълна степен за постигане целите на наказанието, са правилни и законосъобразни. Правилно е преценено, че в случая предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, като изтърпяването на така наложеното наказание следва да се отложи с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Според въззивния състав не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да налагат изменение на присъдата и определяне на по-леко по вид и размер наказание. Така определеното му наказание не е несъразмерно тежко и съответства на целите по чл.36 от НК.

Мотивиран от горното, въззивният състав счита, че постановената присъда като  обоснована и законосъобразна следва да се потвърди. Не са налице основания за нейното отменяне или изменяне, поради което

 

                                            Р  Е  Ш  И  :

           

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 19 от 18.06.2019 год. постановена по НОХД № 332/2019год. по описа на Асеновградски районен съд, 2-ри наказателен състав.

   Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, като съгласно чл.340, ал.2 пр.2 от НПК за изготвянето му да се съобщи на страните.

                                         

                                      

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      

                                                                                                    

                                                  ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                      2.