мотиви към присъда № 176 /11.10.2017г. по н.о.х.д. № 3472/ 2017г. по описа
на Районен съд –Бургас
Производството по делото е образувано по
повод обвинителния акт на Районна прокуратура – гр.Бургас, с който на С.А.С. с
ЕГН ********** е повдигнато обвинение за престъпление по чл.211, пр.първо и
второ, вр.чл.210, ал.1, т.1 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” и „б.“б“ от НК.
Подсъдимият
признава
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт, като изразява
съгласие да не се събират доказателства за
тези факти, съгласно чл.371, т.2 от НПК. Желае съдебното следствие се проведе по реда
на глава двадесет и седма от НПК.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура – гр.Бургас поддържа обвинението срещу
подсъдимия. Пледира за осъдителна присъда, като счита обвинението за безспорно доказано. Моли съда да признае подсъдимия за
виновен и да му наложи наказание лишаване от свобода за срок от 4 години, след приложение на редукцията по чл.58а, ал.1 от НК.
Защитникът моли съда при определяне на
наказанието да вземе предвид оказаното съдействие от подсъдимия за разкриване
на обективната истина в хода на разследването, както отчете обстоятелството, че
и пострадалата е допринесла с поведението си за настъпването на съставомерните
последици. Счита, че наказание лишаване от свобода в размер на 3 години би изпълнило целите на наказанията в
достатъчна степен и се явява справедливо.
Подсъдимият признава вината си и съжалява
за извършеното престъпление.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното :
На 20.02.2017г. около 11,00 часа пострадалата С.Т.К.
и нейната приятелка - свидетелката Д.О.Т. отишли в ТД „Приморие“ в гр.Бургас на
ул.„Александровска“, за да подаде К. сигнал за незаконна постройка в кв.“Долно
Езерово“, като носела и документи за имота.
По същото време подсъдимият С.
бил в двора на сградата ТД „Приморие“ и чул разговора между свидетелките К. и Т..
Двете разговаряли за незаконната постройка, за процедурата, както и за
документите, които са необходими на К.. Подсъдимият С. се приближил към тях и
им се представил като длъжностно лице - служител в ТД „Приморие“- гр.Бургас,
Дирекция "Незаконни постройки“ с името И.И.. Обяснил, че се занимава точно
с незаконните постройки, като заявил, че лично той извършва огледите на
постройките. Обяснил, че офисът му се намира в същата сграда на втория етаж. В
хода на разговора К. му обяснила, че има и проблем с бившия си съпруг по повод
на тази постройка, тъй като последният не плащал данъците. Подсъдимият С.
обещал на К., че и за това може да се погрижи като и бъде издадена ограничителна
заповед. Тъй като разговорът се очертавало да бъде продължителен, подсъдимият С.
предложил на двете жени да отидат и да седнат в някое кафене.
Подсъдимият и свидетелките К.
и Т. отишли в кафе „*“, на ул.„*“, срещу сградата на Операта в гр.Бургас. На
бара работила свидетелката В. Д., която приела поръчката им и ги обслужила. Те
седнали на една маса, която не попадала в обектива на камерите на заведението.
Една от жените обаче седнала така, че пречела на витрината за безалкохолни
напитки и всеки път, когато Д. искала да вземе нещо от витрината, се налагало
да отиде до тяхната маса, поради което станала свидетел и на разговорите им. Тя
видяла лично предаването на пари от едната от свидетелките на подсъдимия. Свидетелката
Д. ги запомнила много добре, и особено подсъдимия, тъй като му липсвали зъби в
устата и изглеждал познат и съмнителен. Д. била виждала подсъдимия и преди
това, тъй като се представял за гадател и дошъл в заведението да гледа на кафе
на сервитьорките.
Докато седели на масата в кафе
„*“, подсъдимият С. записал собственоръчно трите имена и ЕГН на К., нейният
телефон, както и адреса на постройката в кв.„Долно Езерово“, и взел от нея
скица на имота. Казал на К., че в качеството си на длъжностно лице, което се
занимава точно с това, ще направи оглед и проверка на постройката на посочения
от нея адрес и ще заведе дело за незаконна постройка от нейно име и защитавайки
нейните интереси. К. му се доверила и устно го упълномощила да се заеме със
случая. Тогава той обяснил коя услуга колко ще и струва - 42 лева за оглед на
постройката, 120 лева за ограничителна заповед на бившия и съпруг, 50 лева за
хонорар на адвокат и 220 лева, за да са по-малко данъците за незаконната
постройка, която услуга щял да извърши негов колега. К. извадила от портфейла
си и платила на подсъдимия за всички „услуги“ общо сумата от 432 лева. С. взел
парите, като не издал никакви документи. Той не предоставил на К. телефон за
връзка, като обяснил, че телефоните му се подслушват, затова той щял да и се
обади още същия следобед, а нея помолил да не бърза, а да изчака търпеливо 14
дни. Казал и да е спокойна, тъй като съпругата му работи в МВР в Първо РУ на
МВР-Бургас.
Подсъдимият С. не се обадил
същия ден следобед, както обещал и свидетелката К. разбрала, че е измамена. Тя
и приятелката и Д.Т. тръгнали да търсят подсъдимия. Отишли в сградата на ТД
„Приморие“ и установили, че нито на втория, нито на третия етаж има офис на служител
с име И.И.. Отишли в Първо РУ на МВР- Бургас и установили, че там не работи съпругата
на И.И. от ТД „Приморие“. Отишли в кафе „*“ и там свидетелката Д. им казала, че
този мъж преди време се е представял за екстрасенс.
На следващият ден,
21.02.2017г. свидетелките К. и Т. се намирали в района на стария съд в
гр.Бургас, когато забелязали същият мъж. Пресрещнали го и К. му казала, че я е
измамил, и че не е длъжностното лице И.И., за когото се е представил. Подсъдимият
започнал да се оправдава. Тогава Т. му казала или да издаде документ за
получените пари, или незабавно да и ги върне. Подсъдимият С. се извинил, че
трябва спешно да се обади на колегата си и се забързал. Двете жени го
последвали, но той успял да избяга от тях. Свидетелката Т. се обадила на тел.112,
откъдето и отговорили, че ще изпратят екип на място, но такъв не дошъл. Свидетелките
отишли в Първо РУ на МВР-Бургас, където К. пуснала жалба.
При извършено разпознаване в
хода на досъдебното производство и трите свидетелки - К., Т. и Д., без
колебания разпознали подсъдимия С. С.
като лицето, което се представило за И.И., заблудило К., че ще и помогне и
взело парите и в кафенето.
Подсъдимият С.С. е многократно осъждан. С определение №
924 от 15.07.2014г. на PC - Бургас по НЧД 2793/2014г., влязло в сила на
28.10.2014г., изменено от ОС-Бургас му е
определено общо, най-тежкото, увеличено
наказание измежду наказанията, наложени му по НОХД 75/2014г. на ОС-Бургас и
НОХД 1639/2014г на РС-Бургас, а именно лишаване от свобода за срок от 3 години
и 10 месеца, което да изтърпи при строг режим.
С присъда № 1314/20.07.2012г
по НОХД 2272/2012г., в сила от 07.08.2012г. РС-Бургас е наложил на подсъдимия С.
наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, което да изтърпи при строг
режим.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от показанията на свидетелите С.К., Д.Т., В. Д. и
К.С., обективирани в протоколите за разпит, приобщени чрез прочитането им,
протоколите за разпознаване на лица, протоколите за проведени очни ставки, справка съдимост, самопризнанията на
подсъдимия и останалите материали по делото.
Установената фактическа обстановка сочи за осъществен
от подсъдимия състав на престъпление чл.211, вр. чл.210, ал.1, т.1, вр. чл.209, ал.1,
вр. чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” от НК, като
на
20.02.2017г., в гр.Бургас, при условията на опасен рецидив, с цел да набави за
себе си имотна облага, представяйки се за длъжностното лице И.И. - служител в
ТД „Приморие” - гр.Бургас, Дирекция „Незаконни постройки”, възбудил заблуждение
у С.Т.К., с ЕГН ********** ***, че ще заведе дело за незаконна постройка от
нейно име и защитавайки нейните интереси, както и че ще направи оглед и
проверка на постройката на посочения от нея адрес, ако тя го упълномощи устно
за това и заплати определена сума пари, и с това причинил на К. имотна вреда в
размер на 432.00 лева.
Обект на престъплението измама са обществените
отношения свързани с упражняването на правото на собственост. Изпълнителното деяние е осъществено, като подсъдимият е възбудил
заблуждение у С.Т.К., че ще заведе дело за незаконна
постройка от нейно име и защитавайки нейните интереси, както и че ще направи
оглед и проверка на постройката на посочения от нея адрес, ако тя го упълномощи
устно за това и заплати определена сума пари, представяйки се за длъжностно
лице, което се занимава точно с незаконните постройки и е в състояние да реши
проблема и. Подсъдимият е спечелил доверието на пострадалата К., като е създал
неверни представи у нея и е мотивирал същата да се разпореди с парични средства
в размер на 432,00 лева.
При осъществяване на деянието подсъдимият е преследвал користна цел, да
набави за себе си имотна облага и с това е причинил
имотна вреда на пострадалите лица в посочения в обвинителния акт размер,
която е съставомерна последица от престъпното му поведение.
Деянието е извършено при условията на опасен рецидив. Квалификацията по чл.29,
ал.1, б.”а” и иб.“б“ от НК за престъпната
деятелност на подсъдимия се
обуславя от предходните осъждания на подсъдимия. С определение № 924
от 15.07.2014г. на PC - Бургас по НЧД 2793/2014г., влязло в сила на
28.10.2014г., изменено от ОС-Бургас му е
определено общо, най-тежко, увеличено наказание измежду наказанията, наложени
му по НОХД 75/2014г. на ОС-Бургас и НОХД 1639/2014г на РС-Бургас, а именно
лишаване от свобода за срок от 3 години и 6 месеца, което да изтърпи при строг
режим. С присъда № 1314/20.07.2012г по
НОХД 2272/2012г., в сила от 07.08.2012г. РС-Бургас е наложил на подсъдимия С.
наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, което да изтърпи при строг
режим.
Деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл
по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е и искал настъпването на общественоопасните
последици.
При определяне на наказанието на
подсъдимия съдът съобрази степента на обществена опасност на престъплението, като деяние с оглед на конкретните условия, място, време,
обстановка на осъществяване
и личността на подсъдимия.
Деянието е с
висока степен на обществена опасност и засяга обществени отношения свързани с
упражняването на правото на собственост. При определяне на наказанието за посоченото
престъпление съдът обсъди, като отегчаващо вината обстоятелство, обремененото
съдебно минало на подсъдимия по предходните осъждания, установяващи утвърден
престъпен манталитет и афинитет към престъпленията против собствеността.
Категорично може да се заключи, че наказанията наложени на подсъдимия по
предходните му осъждания не са имали поправителен и превъзпитателен ефект
спрямо него, а дори напротив – затвърдили са още по-упорит и целенасочен
престъпен модел на поведение.
При анализа на всички обстоятелства съдът,
като смекчаващи вината обстоятелства кредитира признанието на вината от страна
на подсъдимия, изразеното съжаление и оказаното съдействие в хода на
разследването.
Предвид
гореизложеното при индивидуализацията на наказанието съдът намери за
адекватно, на основание чл.211, вр. чл.210,
ал.1, т.1, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” от НК наказание лишаване от свобода за срок
от 6 години, като след приложението на
редукцията с 1/3 по чл.58а, ал.1 от НК, предвид характера на производството,
съдът наложи на подсъдимия наказание
лишаване от свобода за срок от 4 години, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.„б” от ЗИНЗС постанови да се изтърпи
при първоначален строг режим.
С така наложеното наказание съдът намери, че в оптимална степен ще бъдат
постигнати целите на наказанията съгласно чл.36 от НК, както спрямо подсъдимия,
така и по отношение на обществото.
На основание чл.59, ал.2 и ал.1 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, времето, през което
подсъдимият е бил задържан по реда на
ЗМВР, както и времето, през което спрямо него е била взета мярка за
неотклонение задържане под стража.
Мотивиран от изложените съображения, съдът
постанови присъдата.
Председател : /П/
Вярно
с оригинала:З.К.