№ 19263
гр. София, 31.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Частно
гражданско дело № 20231110125389 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.417 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление от 12.05.2023 г. на ........ срещу М. П. И..
Видно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.09 г.
от 23.05.2023 г. за длъжника М. П. И., същата е починала на 27.01.2023 г., т.е. преди
депозиране на заявлението.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.2 на ТР № 1/2017 г. от
09.07.2019 г. по тълк.дело № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, смъртта прекратява
съществуването на физическото лице като правен субект и слага край на неговата
правоспособност. Когато правоспособността по материалното право не е налице,
заедно с това отпада и процесуалната правоспособност. Страни по делото могат да
бъдат само процесуално правоспособни лица и това е условие за допустимостта на
гражданския процес като производство. Починалото физическо лице не е правен
субект, няма правоспособност и не може да бъде субект и на процесуални
правоотношения като страна. Поради това, предявяването на иск срещу лице, което
към този момент вече е починало, изключва изначално възникването на валидно
процесуално правоотношение. Исковото производство е недопустимо и подлежи на
прекратяване. В този случай не се касае до нередовност на исковата молба по смисъла
на чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК, която може да бъде поправена по реда на чл. 129 ГПК
(респ. да породи и задължение за съда да даде указания за отстраняване на
недостатъците), а до липса на първоначална процесуална легитимация на главна
страна в процеса. Това обуславя и невъзможност процесът да продължи по реда на
чл.227 ГПК в лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство
предполага страната да е починала в хода на процеса, при наличието на вече учредено
с нея валидно процесуално правоотношение. След като процесуално правоотношение
1
не е възниквало, то не може и да бъде „продължено“ при условията на чл. 227 ГПК. Без
правно значение е знанието или незнанието на ищеца, че посоченият от него ответник
е починал. Законодателят не е уредил правно основание, по силата на което да се
приеме, че и в този случай, за целите на гражданското съдопроизводство,
процесуалното правоотношение с несъществуващия правен субект се поражда, а след
това производството продължава с участието на неговите правоприемници. Предвид
изложеното, исково производство, при което посоченият в исковата молба ответник е
починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване,
поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно
процесуално правоотношение.
Така посочените разяснения намират приложение съответно и в заповедното
производство, с оглед на което настоящото производство, образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу длъжник, за който се установява, че е
починал преди депозирането му, се явява недопустимо и подлежи на прекратяване.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 25389/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав,
образувано по заявление на ........ срещу М. П. И., ЕГН ********** за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК като НЕДОПУСТИМО.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
заявителя с частна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2