Р Е Ш Е Н И Е
№
……… 23.06.2021 година град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На единадесети
май 2021 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №4699 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
съобрази:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.26, ал. 2, пр.1 във
вр с чл.44 ЗЗД, съединени при условията на евентуалност с иск по чл.56 ал.1 ЗН,
като главен е този за обявяване нищожността на отказ от наследството на
наследодателя К. ТЕ. С, поради невъзможен предмет и иск по чл.56 ал.1 ЗН по
отношение отказа от наследството на наследодателя М.И.Са.
Ищецът Е.И.Е. твърди в исковата си молба, че с Решение № 33/03.02.2017 г.
по гр.дело №82/2015г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, М.Й.К. е осъдена да
му заплати сумата от 5509,32 лв., представляваща направените по делото
разноски. С Решение № 206/31.10.2017г. по въз гр.дело №301 2017г. по описа на
Пловдивския апелативен съд, М.Й.К. е осъдена да заплати на Е.И.Е. сумата от
2425,00 лв., представляваща направените по делото разноски. На 17.01.2019г.
Окръжен съд Стара Загора е издал изпълнителен лист за сумата от 5509,32 лв. -
разноски в I инстанция и 2425.00 лв. - разноски във II инстанция. С Определение
№107 /07.03.2019г. по гр.дело №1226/2018 г. по описа на ВКС, е допълнено
Определение №903/19.12.2018г. по същото дело, като М.Й.К. е осъдена да заплати
на Е.И.Е. сумата от 2425,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
касационното производство. На 28.03.2019г. Окръжен съд Стара Загора е издал
изпълнителен лист за сумата от 2425,00 лв. - разноски пред ВКС.
С Решение №292/03.04.2015г. по гр.дело №4456/2014 г. по описа на Районен
съд Стара Загора, М.Й.К. е осъдена да заплати на Е.И.Е. сумата от 581,00 лв.,
представляваща направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част
от иска. На 28.03.2019г. Районен съд Стара Загора е издал изпълнителен лист за
сумата от 581,00 лв., представляваща направените по гр. дело № 4456/2014г. по
описа на Районен съд Стара Загора разноски, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Въз основа на трите описани изпълнителни листове за сумата от общо 10940,23
лв. е подадена молба за образуване на изпълнително дело с вх. №
2683/06.06.2019г. до ДСИ при Районен съд Стара Загора. В същия ден е образувано
изп.дело № 20195530403070. Поканата за доброволно изпълнение е получена лично
от длъжника М.К.Й. на 21.06.2019г. Поради наличието на имущество на длъжника,
извън района на действие на държавния съдебен изпълнител, делото е прехвърлено
при ЧСИ Гергана Илчева, с peг. № 765 в КЧСИ, като на 24.07.2019 г. е образувано
изп. дело № 2143/2019 г. Съгласно представеното Удостоверение с изх. №
62366/22.10.2020 г., задължението по изп. дело №20197650402143 по описа на ЧСИ
Гергана Илчева на длъжника М.К.Й. към взискателя Е.И.Е. към 22.10.2020г. е в
общ размер на 12172,70 лв., от които 10940,32 лв. присъдени разноски по дела,
1232,38 лв. изпълнителни разноски, от които 350,00 лв. приет за събиране
адвокатски хонорар и 882,38 лв. платени авансови и държавни такси.
Ищецът сочи, че към датата на издаване на удостоверението, а така също и
към днешна дата по изпълнителното дело няма постъпили никакви плащания от
страна на длъжника. Всички действия на длъжника М.К.Й. са насочени
последователно към осуетяване на възможностите на кредитора да се удовлетвори
от притежаваното от нея имущество.
На 31.07.2019 г. една седмица след
образуването на изп. дело № 2143 / 2019 г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева, М.К.Й.
дарила на дъщеря си Николета Енчева Е.а следните недвижими имоти:
- Поземлен имот с площ по
документ 6780.00 кв.м., местност „Дюмера“, обл Стара Загора, общ. Раднево, село
Сърнево;
- Поземлен имот с площ по
документ 5360.00 кв.м., местност „Дюмера“, обл. Стара Загора, общ. Раднево,
село Сърнево.
Това обстоятелство било видно от представената Справка за физическо лице М.К.Й.,
ЕГН **********, за периода от 01.01.1994 г. до 16.09.2020 г. с per. № 781 / 17.09.2020 г., издадена
от Служба по вписванията гр. Стара Загора.
На 28.11.2019 г. със искане с изх. № 61356 / 28.11.2019 г., ЧСИ Гергана
Илчева поискала от Служба по вписванията гр. Раднево да бъде вписана възбрана
върху собствените на длъжника М.К.Й. 1/6 идеални части от следните недвижими
имоти:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 70586.40.17 (седемдесет хиляди петстотин осемдесет и шест, точка,
четиридесет, точка, седемнадесет) по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 721 / 17.11.2017 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в с. Сърнево, общ. Раднево, обл. Стара Загора,
адрес на поземления имот: местност „До овцефермата“, с площ: 5,999 кв.м. ( пет
хиляди деветстотин деветдесет и девет квадратни метра), трайно предназначение
на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на
земята: 5 (пета), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 040017
(нула, четири, нула, нула, едно, седем), при съседи: 70586.39.312, 70586.40.18,
70586.40.16.
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 70586.10.49 (седемдесет хиляди петстотин осемдесет и шест, точка,
десет, точка, четиридесет и девет) по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 721 / 17.11.2017 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в с. Сърнево, общ. Раднево, обл. Стара Загора,
адрес на поземления имот: местност „Шумата“, с площ: 22498 кв.м. ( двадесет и
две хиляди четиристотин деветдесет и осем квадратни метра), трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива,
категория на земята: 5 (пета), стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: 010049 (нула. едно, нула. четири, нула, четири, девет), при съседи:
70586.10.444, 70586.10.69, 70586.10.48.
3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 70586.8.42 (седемдесет хиляди петстотин осемдесет и шест, точка,
осем, точка, четиридесет и две) по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18- 721 / 17.11.2017 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в е. Сърнево, общ. Раднево, обл. Стара Загора, адрес на
поземления имот: местност „Коджа гьол“, е площ: 3.998 кв.м. ( три хиляди
деветстотин деветдесет и осем квадратни метра), трайно предназначение на
територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Ливада, категория на земята:
4 (четвърта), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 008042 (нула,
нула, осем, нула. четири, две), при съседи: 70586.8.43, 70586.95.89,
70586.8.25.
4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 70586.76.9 (седемдесет хиляди петстотин осемдесет и шест, точка,
седемдесет и шест, точка, девет) по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 721 / 17.11.2017 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в с. Сърнево, общ. Раднево, обл. Стара Загора,
адрес на поземления имот: местност „Коджа гьол“, е площ: 3.998 кв.м. ( три
хиляди деветстотин деветдесет и осем квадратни метра), трайно предназначение на
територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Ливада, категория на земята:
4 (четвърта), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 008042 (нула,
нула, осем, нула, четири, две), при съседи: 70586.8.43, 70586.95.89,
70586.8.25.
5. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 70586.17.21 (седемдесет хиляди петстотин осемдесет и шест, точка,
седемнадесет, точка, двадесет и едно) по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД- 18-721 / 17.11.2017 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в с. Сърнево, общ. Раднево, обл. Стара Загора,
адрес на поземления имот: местност „Пилев кайнак“, с площ: 22.497 кв.м. (
двадесет и две хиляди четиристотин деветдесет и седем квадратни метра), трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива,
категория на земята: 4 (четвърта), стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: 017021 (нула, едно, седем, нула, две. едно), при съседи: 70586.17.42,
70586.17.471, 70586.17.10, 70586.17.24.
6. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 70586.101.60 (седемдесет хиляди петстотин осемдесет и шест,
точка, сто и едно, точка, шестдесет) по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 721 / 17.11.2017 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в с. Сърнево, общ. Раднево, обл. Стара Загора,
адрес на поземления имот: местност „Гиджов бюлюк“, с площ: 2500 кв.м. (две
хиляди и петстотин квадратни метра), трайно предназначение на територията:
Горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, отдел /
подотдел 722/6, площ 2500 кв.м.. вид на гората: превръщане, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: 101060 (едно, нула, едно, нула, шест, нула), при
съседи: 70586.11.27,70586.101.59, 70586.101.57,
70586.101.74.
7. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
70586.101.59 (седемдесет хиляди петстотин осемдесет и шест, точка, сто и едно,
точка, петдесет и девет) по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД- 18-721 / 17.11.2017 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в с. Сърнево, общ. Раднево, обл. Стара Загора, адрес на
поземления имот: местност „Гиджов бюлюк“, с площ: 2 499 кв.м. (две хиляди и
четиристотин деветдесет и девет квадратни метра), трайно предназначение на
територията: Горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна
гора, отдел / подотдел 722/6, площ 2 499 кв.м., вид на гората: превръщане, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 101059 (едно, нула, едно, нула,
пет, девет), при съседи: 70586.11.27, 70586.101.73, 70586.101.58, 70586.101.54,
70586.101.60.
8. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 70586.101.58 (седемдесет хиляди петстотин осемдесет и шест,
точка, сто и едно, точка, петдесет и осем) по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 721 / 17.11.2017 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. Сърнево, общ. Раднево, обл.
Стара Загора, адрес на поземления имот: местност „Гиджов бюлюк“, с площ: 2 500
кв.м. (две хиляди и петстотин квадратни метра), трайно предназначение на
територията: Горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна
гора, отдел / подотдел 722/6, площ 2 500 кв.м., вид на гората: превръщане, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 101058 (едно, нула, едно, нула,
пет, осем), при съседи: 70586.101.59, 70586.101.73, 70586.101.70, 70586.101.48,
70586.101.57.
9. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 70586.101.57 (седемдесет хиляди петстотин осемдесет и шест,
точка, сто и едно, точка, петдесет и седем) по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18-721 / 17.11.2017 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. Сърнево, общ. Раднево, обл.
Стара Загора, адрес на поземления имот: местност „Гиджов бюлюк“, с площ: 2 500
кв.м. (две хиляди и петстотин квадратни метра), трайно предназначение на територията:
Горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, отдел /
подотдел 722/6, площ 2 500 кв.м., вид на гората: превръщане, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 101057 (едно, нула, едно, нула,
пет, седем), при съседи: 70586.101.74, 70586.101.60, 70586.101.59, 70586.101.58, 70586.101.48, 70586.101.50.
10. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 70586.103.40 (седемдесет хиляди петстотин осемдесет и шест,
точка, сто и три, точка, четиридесет) по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 721 / 17.11.2017 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в с. Сърнево, общ. Раднево, обл. Стара Загора,
адрес на поземления имот: местност „Висаля“, с площ: 1 250 кв.м. (хиляда двеста
и петдесет квадратни метра), трайно предназначение на територията: Горска,
начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, отдел / подотдел
722/з, площ 312 кв.м., вид на гората: превръщане, отдел / подотдел 722/е, площ
938 кв.м., вида на гората: превръщане, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: 103040 (едно. нула, три, нула, четири, нула), при съседи:
70586.103.28, 70586.103.26, 70586.103.25, 70586.98.4,
70586.103.41, 70586.103.39.
11. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 70586.103.39 (седемдесет хиляди петстотин осемдесет и шест,
точка, сто и три, точка, тридесет и девет) по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 721 / 17.11.2017 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. Сърнево, общ. Раднево, обл.
Стара Загора, адрес на поземления имот: местност ..Висаля", е площ: 1 250
кв.м. (хиляда двеста и петдесет квадратни метра), трайно предназначение на
територията: Горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна
гора, отдел / подотдел 722/е, площ 1.040 кв.м., вид на гората: превръщане,
отдел / подотдел 722/е, площ 210 кв.м., вид на гората: превръщане, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 103040 (едно, нула, три, нула,
четири, нула), при съседи: 70586.103.28, 70586.103.26, 70586.103.25, 70586.98.4, 70586.103.41, 70586.103.39.
12. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 70586.20.116 (седемдесет хиляди петстотин осемдесет и шест,
точка, двадесет, точка, сто и шестнадесет) по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18-721 / 17.11.2017 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. Сърнево, общ. Раднево, обл.
Стара Загора, адрес на поземления имот: местност „Лозя“, с площ: 1 000 кв.м. (
хиляда квадратни метра), трайно предназначение на територията: Земеделска,
начин на трайно ползване: Лозе, категория на земята: 4 (четвърта), стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 020116 (нула, две, нула. едно,
едно, шест), при съседи: 70586.20.141, 70586.20.32, 70586.20.117, 70586.20.33
1/6 идеални части от описаните недвижими имоти са собственост на длъжника М.К.Й.,
ЕГН **********, придобити по наследство след смъртта на дядо й по майчина линия
- К. ТЕ. С, ЕГН **********
Възбраната върху 1/6 идеални части от посочените недвижими имот била
вписана в Служба по вписванията гр. Раднево с вх. № 1971, акт № 177, том I ,
дело № 782 от 02.12.2019 г.
На 01.02.2020 г. починала бабата на длъжника М.К.Й., ЕГН ********** по
майчина линия - М.И.Са, ЕГН **********.
На 03.02.2020 г. с искане с изх. № 8605 / 03.02.2020 г., ЧСИ Гергана Илчева
поискала от Служба по вписванията гр. Раднево да бъде вписана възбрана върху
собствените на длъжника М.К.Й..
1/4 идеални части от недвижим имот, находящ се в село Сърнево, ЕКАТТЕ 70586
(седем, нула, пет, осем, шест), община Раднево, представляващ УПИ (парцел) 1 -
237 (римско едно, арабско двеста тридесет и седем), в кв. 20 (двадесети) по
плана на село Сърнево, одобрен със Заповед № 621 / 17.09.1999 г., с площ на УПИ
3 068 кв.м. (три хиляди и шестдесет и осем квадратни метра) и с площ на имот №
237 (двеста тридесет и седем) съгласно скица 3 088 кв.м., кад. Район 501
(петстотин и едно), ведно с построените в имота сгради, в това число двуетажна
масивна жилищна сграда, построена през 1963 г„ със РЗП 146 кв.м. (сто
четиридесет и шест квадратни метра) и едноетажна стопанска сграда, построена
през 1965 г., с РЗП 115 кв.м. (сто и петнадесет квадратни метра) при граници на
УПИ: от запад - улица, от север УПИ II - 111, УПИ V - 115, от изток УПИ V -
236, от юг - УПИ II - 238, УПИ III - 239 и УПИ IV - 240.
Със същото искане ЧСИ Гергана Илчева е поискала от Служба по вписванията
гр. Раднево да бъде вписана възбрана върху собствените на длъжника М.К.Й. 1/12
идеални части от дванадесетте поземлени имоти в землището на с. Сърнево, общ.
Раднево, подробно описани по-горе.
С уведомление с изх. № 46627 / 25.08.2020 г. ЧСИ Гергана Илчева пристъпила
към принудително изпълнение, като насрочила опис на дванадесетте поземлени
имоти в землището на с. Сърнево, общ. Раднево, подробно описани по-горе, на
18.09.2020 г. от 11.00 часа. Съобщението за насрочения опис било получено от
длъжника М.К.Й. на 31.08.2020 г.
На същата дата с вх. № 31317 / 31.08.2020 г. длъжникът М.К.Й. подала молба
по изп. дело № 2143 / 2019 г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева, в която посочила,
че във връзка с полученото съобщение представя 2 броя отказа от наследство от
дядо си К. ТЕ. С и баба си М.И.Са, като твърди, че не притежава идеални части
от описаните недвижими имоти.
С вх. № 45044 / 27.10.2020 г. длъжникът М.К.Й. подала молба по изп. дело №
2143/2020 г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева, с която искала да бъдат вдигнати
наложените по делото възбрани, тъй като предвид представените откази от
наследство, възбранените имоти не били нейна собственост.
Съгласно издаденото съдебно удостоверение изх.№1342 /13.11.2019 г., Районен
съд Раднево по силата на Определение № 446 / 13.11.2019 г. по ч.гр. дело № 732
/ 2019 г. е вписал в особената книга на съда отказа на М.К.Й., ЕГН **********
от наследството, останало след смъртта на К. ТЕ. С, ЕГН **********,***.
Ищецът счита, че посочения отказ от наследство е нищожен на основание чл.
26, ал.2, предл. първо от ЗЗД, поради липса на предмет. Това е така, тъй като с
вх. № ********** от 20.07.2016 г. в община Раднево била подадена декларация,
съгласно която М.К.Й. е собственик на 1/6 идеална част от дворно място от 3 088
кв.м. в с. Сърнево, общ. Раднево, ул. „Отдих“ № 28, ведно с построените в имота
сгради, в това число двуетажна масивна жилищна сграда, построена през 1963 г.,
със РЗП 146 кв.м. (сто четиридесет и шест квадратни метра) и едноетажна
стопанска сграда, построена през 1965 г., с РЗП 115 кв.м. (сто и петнадесет
квадратни метра). Собствеността върху недвижимия имот е получена по наследство
от починалия дядо на М.К.Й. - К. ТЕ. С. От момента на декларирането и до
настоящия момент М.К.Й. заплащала дължимия данък.
Ищецът излага своя правен анализ на нищожността на отказа от наследство
като заявява, че съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.2, предл. първо от ЗЗД,
нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет, а според чл. 44 от ЗЗД,
правилата относно договорите, намират съответно приложение и към едностранните
волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или
прекратяват права и задължения. Отказът от наследство представлява типично
едностранно волеизявление, което прекратява правата и задълженията на отреклия
се наследник и с оглед нормата на чл. 53 от ЗН поражда права и задължения за
неговите сънаследници. Следователно, съгласно разпоредбата на чл. 44 от ЗЗД за
отказа от наследство важи и правилото на чл. 26, ал.2 от ЗЗД, предложение
първо, т.е. при невъзможен предмет отказът от наследство е нищожен.
Невъзможността на предмета в случая е налице тогава, когато едно наследство е
вече прието от наследника, който впоследствие се отказва от него по реда на чл.
52 от ЗН, във вр. с чл. 49, ал. 1 от ЗН. Приемането на наследството преди
отказа е дефинитивен акт и не само не може да бъде отменено от приелия
наследството, но лишава същия от възможността да се откаже от него. В този
смисъл следва да се съобрази обстоятелството, че приемането на наследството,
освен е писмено заявление до районния съдия по реда на чл. 49, ал.1 от ЗН, може
да бъде извършено и мълчаливо по смисъла начл. 49, ал.2 от ЗН. Съгласно
посочената разпоредба, приемане е налице и когато наследникът извърши действие,
което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството. В този
смисъл действията по подаване на данъчна декларация и заплащането на дължимия
данък и такса битови отпадъци са действия, които несъмнено предполагат
намерението на длъжника да приеме наследството. А след като тя е приела
наследството, оставено й от нейния дядо, то извършеният от нея впоследствие
отказ от наследството е недействителен, поради липса на предмет.
Алтернативно, в случай че не бъде прието, че извършения отказ от
наследството на починалия К. ТЕ. С е нищожен, то ищецът счита, че същия следва
да бъде признат за недействителен по отношение на кредитора и да бъде
прогласено неговото унищожаване. Заявява, че е безспорно качеството на кредитор
на Е.И.Е. по отношение на длъжника М.К.Й., въз основа на влезлите в сила
съдебни решения, подлежащи на принудително изпълнение. Безспорно е
обстоятелството, че отказът от наследство е извършен след образуване на
изпълнителното дело и след получаване на поканата за доброволно изпълнение. В
същото време по изпълнителното дело е установено, че длъжникът няма друго
имущество, от което кредитора да се удовлетвори, а така също и няма никакви
постъпили от длъжника плащания за погасяване вземането на кредитора. Съгласно
чл.56, ал.1 от ЗН кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството,
могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се
удовлетворят от имуществото на наследника. В конкретния случай всички
предпоставки за уважаването на този конститутивен иск са налице, тъй като
длъжникът не разполага с никакво имущество, извън наследственото такова, от
което длъжника да се удовлетвори. Отделно от това, отказът от наследство е
извършен след образуването на изпълнителното дело с явната цел да се попречи на
кредитора да получи удовлетворяване на вземанията си от наследственото
имущество на длъжника.
Ищецът заявява, че съгласно издаденото съдебно удостоверение изх. №957/
13.08.2020 г. Районен съд Раднево по силата на Определение №346/13.08.2020 г.
по ч.гр.дело №430/2020 г. е вписал в особената книга на съда отказът на М.К.Й.,
ЕГН **********, от наследството на М.И.Са, ЕГН **********, бивш жител ***, починала
на 01.02.2020 г.
Ищецът счита, че подобно на отказа от наследството на починалия К. ТЕ. С и
този отказ е извършен с единствената цел да бъдат осуетени възможностите на
кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Безспорно е обстоятелството,
че отказът от наследство е извършен след образуване на изпълнителното дело и
след получаване на поканата за доброволно изпълнение. В същото време по
изпълнителното дело е установено, че длъжникът няма друго имущество, от което
кредитора да се удовлетвори, а така също и няма никакви постъпили от длъжника
плащания за погасяване вземането на кредитора. Ето защо за ищеца е налице
правен интерес да поиска унищожаването на отказа на осн. чл.56 от ЗН и
обявяването на неговата относителна недействителност по отношение на кредитора Е.И.Е..
Съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗН кредиторите на лицето, което се е отказало от
наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не
могат да се удовлетворят от имуществото на наследника. В конкретния случай всички предпоставки за уважаването на този
конститутивен иск за са налице, тъй като длъжникът не разполага с никакво
имущество, извън наследственото такова, от което кредитора да се удовлетвори.
С оглед на изложеното ищецът заявява,
че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
Моли съда да постанови решение, с което да прогласи на основание чл.124,
ал.1 ГПК, вр. с чл. 26, ал.2, пр.първо, вр. с чл. 44 ЗЗД, нищожността на отказа
на М.К.Й., ЕГН **********, от наследството на починалия К. ТЕ. С, ЕГН **********,
вписан в особената книга на Районен съд Раднево под №42/13.11.2019г., поради
липсата на предмет, като алтернативно, при условията на евентуалност на
основание чл.56, ал.1 от ЗН да бъде унищожен същия отказ по отношение на
кредитора Е.И.Е., ЕГН **********; Да прогласи унищожаването на основание чл.56,
ал.1 от ЗН по отношение на кредитора Е.И.Е., ЕГН **********, отказът на М.К.Й.,
ЕГН ********** от наследството, останало след смъртта на М.И.Са, ЕГН **********,
бивш жител ***, починала на 01.02.2020г., който отказ е вписан в особената
книга на Районен съд Раднево под№ 21 / 13.08.2020г. Претендира направените по
делото разноски.
Ответникът М.К.Й. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който
взема становище, че оспорва изцяло исковата молба.
Счита, че не са налице основания за предявяване на исковете, тъй като в
действителност няма дълг към ищеца. Сочи, че изложените от ищеца фактически
твърдения за задълженията й към него не изчерпват всички отношения помежду им.
Заявява, че от 2013г. бившият й съпруг води постоянно какви ли не дела срещу
нея, част от които печели и по които се оказва, че му дължа разноски, но друга
част от тях губи и съответно той дължи на нея разноски по тях, част от които е
събрана и подлежи на връщане.
Не оспорва, че с решение № 33/03.02.2017г. на СтОС по гр.д.№ 82/2015г. е
осъдена да заплати на Е.Е. 5 509,32лв. разноски, с решение № 206/31.10.2017г.
на ПлАС по в.гр.д.№ 301/2017г. е осъдена да му заплати 2 425лв. разноски за
въззивна инстанция и с определение № 107/07.03.2019г. е осъдена да му заплати
разноски за касационна инстанция в размер на 2 425лв. - общо 10 359,32лв. Сочи,
че основанието за тяхното заплащане е възникнало, както следва: За разноските
пред първа и въззивна инстанция /общо 7 934,32лв./ на 19.12.2018г. с
постановяване на определение № 903/19.12.2018г. по гр.д.№ 1226/2018г. на ВКС,
3-то ГО, с което определение не е допуснато касационно обжалване на решението
на ПлАС по в.гр.д.№ 301/2017г., съответно е влязло в сила решението №
33/03.02.2017г. на СтОС по гр.д.№ 82/2015г. Изпълнителният лист за това вземане
е издаден на 17.01.2019г.
За разноските през ВКС в размер на 2 425лв. основанието за заплащането е
възникнало на 07.03.2019г.с постановяване на определение № 107/07.03.2019г. по
гр.д.№ 1226/2018г. на ВКС, 3-то ГО. Изпълнителният лист за това вземане е
издаден на 28.03.2019г.
С решение № 292/03.04.2015г. на СтРС, постановено по гр.д.№ 4456/2014г.
действително била осъдена да заплати на Е.Е. сумата от 581лв. разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска, но наред с това СтРС осъдил Е.Е. да й
заплати сумата от 3 000лв. обезщетение за болки и страдания за причинено
физическо и психическо насилие през периода 19.06.2012г. - 12.07.2012г., ведно
със законната лихва върху тази сума, дължима от 12.07.2012г. като и 420лв.
разноски.Това решение влязло в сила през март 2016г. и й бил издаден изп.лист
от 18.03.2016г. По него, на 08.02.2018г. било образувано изп.д.№
20187650400357, по което от настоящият ищец по делото била събрана за
погасяване на дълга му към нея сумата от 5 744,94лв. Вместо да бъде изплатена
на нея обаче, тази сума била преведена на ДСИ при СтРС по образуваното от него
против ответницата изп.д.№ 20165530403073, чрез наложен запор на вземанията.
Изп.д.№ 20165530403073 на ДСИ при СтРС било образувано от взискателя Е.Е.
против нея по изпълнителен лист, издаден СтРС по гр.д.№ 33 76/2014г. след
обжалването му и постановяване на решение на СтОС по Гр.д.(В) № 1385/2015г.,
постановено по жалби и на двете страни, подадени против решение на СтРС по
гр.д. № 3376/2014г. С решение № 419/30.10.2015г. въззивният СтОС уважи жалбата
на Е.И.Е. и отхвърли нейната жалба, като потвърдил решението в тази му част.
Тогава на основание чл.404 т.1 и чл.405 ал.1 от ГПК Районен съд Стара Загора
издал на Е.И.Е. изпълнителен лист от 01.02.2016г., с който я осъдил да му
заплати сумата от 10 206,61лв., представляващи размера на неоснователното й
обогатяване за извършените през 2005г. подобрения в личният й имот - апартамент
№ 19, находящ се в гр.Ст.Загора, ул.Патр.Евтимий 156, вх.0, ет.7, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 31.07.2014г. до окончателното й
изплащане. По този изпълнителен лист от Е.Е. против нея било образувано изп.д.№
20165530403073 на ДСИ при СтРС, по който била събрана сумата от 5 744, 94лв.
чрез запор на вземането й по изп.д.№ 20187650400357 на ЧСИ Гергана Илчева.
Въззивното потвърдително и осъдително решение на СтОС, представляващо
законово основание за издаване на изп.лист и започване на принудително
изпълнение въз основа на невлязло в сила въззивно решение, постановено по
Гр.Д.(В) № 1385/2015г. било отменено от ВКС с решение № 144 от 17.06.2016г.
постановено по гр.д.№ 581/2016г. и върнато за ново разглеждане на СтОС. Делото
било образувано пред СтОС под Гр.Д.(В) № 1237/2016г., като с решение №7 от
09.01.2017г. бил постановен същият резултат. Това решение също било обжалвано
пред ВКС, като с решение №114 от 24.07.2020г. на ВКС, постановено по гр.д.№
1980/2017г. второто въззивно решение на СтОС било обезсилено, а делото отново
върнато на СтОС, като било разгледано под Гр.Д. (В) № 1482/2020г., и към
момента по него имало постановено решение № 260015/12.01.2021г., с което е
отменено решение № 327/09.04.2015г. постановено по гр.д.№ 3376/2014г. на СтРС в
частта му, с която тя е осъдена да заплати на Е.И.Е. сумата от 9 921,09лв., с
която неоснователно се е обогатила в резултат на извършени подобрения в
апартамента - лична нейна собственост, ведно със законната лихва от
31.07.2014г. до окончателното й изплащане , както и сумата от 719,88лв.
разноски, и е отхвърлен като неоснователен предявеният от Е.Е. иск, като е
оставено в сила /потвърдено/ решението на СтРС в отхвърлителната му част, и е
осъден ищеца в настоящото производство да й заплати сумата от 5 346, 75лв.
разноски пред всички до момента инстанции.
От изложеното се установявало, че ответникът й дължи връщане на сумата от 5
744,94лв., събрана от нея чрез запор на вземането й по образуваното и.д.№
357/2018г. на ЧСИ Гергана Илчева по издаденият изпълнителен лист по гр.д.№
4456/2014г. на СтРС. Връщането се дължало ведно със законната лихва от момента
на събирането, а основанието за връщане на тази сума, събрана по изпълнителен
лист, издаден по невлязло в сила въззивно осъдително решение на СтОС по
в.гр.д.№ 138582015г. възниква от отмяната на това решение с решение №
144/17.06.2016г. на ВКС, 3-то ГО по гр.д.№ 581/2016г. Затова прави възражение
за прихващане на собственото си задължение към Е.И.Е. в размер на общо 10
940,32лв. /сформирано от присъдените му суми с изп.лист от 17.01.2019г. - 7
934,32лв; с изп.лист от 28.03.2019г. -2 425лв. и с изпълнителен лист от
28.03.2019г. - 581лв./ с дължимите на нея 5 744,94лв. представляващи обезщетение
за причинените болки и страдания от упражнения физически и психически тормоз,
за което вземане й бил издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 4456/2014г. на СтРС
и образувано изп.дело №357/2018г. на ЧСИ Г.Илчева. Заявява, че претенцията за
разноски на Е.Е., пред първа и въззивна инстанция /общо 7 934.32лв./ възниква
на 19.12.2018г. Към тази дата същият й дължи сумата от 5 744,94лв. /събрана на
12.03.2018г. чрез запор на вземането й по и.д. № 357/2018г. от ЧСИ Г.Илчева,
ведно със законната лихва върху нея от датата на неправомерното й събиране до
19.12.2018г., която е в размер на 451,62лв., или задължението на Е.Е. към нея
към 19.12.2018г. е в размер на 6 196,56лв. Счита, че задълженията следва да се
прихванат до размера на по-малкото, съответно 7 934,32лв. - 6 196,56лв. = 1
737, 76лв. остава размера на нейното задължение към него по издаденият от СтОС
на 17.01.2019г. изп.лист по гр.д.№ 82/2015г. Този остатък от 1737,76лв. заедно
с вземането в размер на 2 425лв. по изп.лист издаден на 28.03.2019г. от СтОС по
същото дело за разноските за касационна инстанция и разноските в размер на
581лв. по изп.лист от 28.03.2019г. на СтРС по гр.д.№ 4456/2014г. се погасяват с
присъдените й разноски по в.гр.д.№ 1482/2020г. на СтОС в размер на 5 346, 75лв.
Поради това счита, че не е налице задължение към ищеца, даващо му основание
да води настоящите искове, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
По отношение предявеният иск за прогласяване на нищожността на отказа й от
наследството на дядо й К. ТЕ. С, поради липса на предмет - счита иска за
неоснователен. Заявява, че отказа не е нищожен поради липса на предмет, тъй
като преди вписването му не е извършвала никакви действия, които да сочат
мълчаливо приемане на наследството. Оспорва твърдението в исковата молба, че е
подала декларация вх.№ ********** от 20.07.2016г. за собственост на 1/6 ид.ч.
от дворното място с къща в с.Сърнево, както и че заплаща дължимият за имота
данък. Сочи, че декларация не е подавана от нея и дори не знаела, че такава е
подадена. Най вероятно имота бил деклариран от братовчедка й Мария, а данъците
са заплащани от сестра й И.Й.. Твърди, че не е извършвала каквито и да е
действия, а и подаването на декларация не представлява такива, по отношение
наследствените от дядо й К. С и баба й Марийка Са имоти, които да сочат
фактическото приемане на наследството, за да е налице основание да се приеме,
че отказа от наследство е с невъзможен предмет.
По отношение предявените искове по чл.56 ал.1 от ЗН взема становище, че са
неоснователни. Заявява, че поради поведението на ищеца, който от 2013г. до сега
не е спрял да я съди за какво ли не, отдавна е останала без каквито и да е
средства. Баба ми Марийка Са починала на 01.02.2020г. на 95 години, а дядо й К.
С - на 20.06.2005г. на 82 години. Същите боледували продължително, като поради
тежкото й финансово и емоционално състояние, причинено от ответника, от всички
наследници само тя не била в състояние да полага каквито и да е грижи за тях.
Дъщеря им Донка К. Петрова (майка й) починала на 04.03.1987г. Синът им Теньо
Колев ТЕ. починал на 03.07.1999г. От тогава до смъртта на баба й всички грижи и
задължения за баба й и дядо й били върху наследниците им. Къщата, в която
живеели в село Сърнево се наводнявала два пъти от придошлите подпочвени води.
Вътре в стаите имало вода, която достигаше 40-60 см. На два пъти цялата
покъщнина била изхвърлена, а уредите изгорели. Отделно от това къщата била
стара и постоянно се рушала, затова трябвало да се правят ремонти в нея
(покрив, комин, улуци). Част от тези разходи били поети от сестра й И.Й.. Това
го знаел и ответникът.
Дядо й К. ТЕ. С починал от чернодробна цироза. Пропил се след смъртта на
майка й. Преди да почине дядо й паднал и си счупи тазобедрената става, наложило
се да му се направи операция, която бела рискова и доста скъпа. Въпреки това го
оперирали и му сложили шест златни пирона. След неговата смърт оставил доста
задължения, за които никой от наследниците не подозирал и който трябвало да изплатят.
На 82 години въпреки операцията имал и други съпътстващи заболявания за
възрастта си, за които се купували лекарства и се правили изследвания.
Ответникът много добре знаел това.
Баба й М.И.Са починала на 95 години през 2020 година. За нея трябвали много
грижи; претърпяла инсулт със засегната лява част на тялото. След време се
нуждаела спешно да й се направи съдова операция, сложили й байпас в крака в
болница Токуда в град София. После се наложило да й отстраният пръста на крака,
тъй като кракът й започнал да гангренясва. След изписването й от болница Токуда
трябвало да й се правят всекидневни превръзки и да се води постоянно на
прегледи. След време си счупила и тазобедрената става. Грижите за нея било
страшно много, за които трябвали много средства и грижи. За периоди от време я
настанявали старчески дом, за да бъде под медицинско наблюдение. Правили й се
превръзки всеки ден. Тези финанси ги осигурила сестра й, тъй като тя от 2012
година останала без работа и вече била в тежко финансово и емоционално
състояние причинено от ответника.
Заявява още, че на 19.06.2012 година вечерта ответникът я пребил пред
децата, след което постъпили в Кризисен център, имала заповед за незабавна
защита и много дела. Този психически тормоз продължавал и до ден днешен.
Завеждал дела срещу нея - дело, че е правил ремонт в собствения й апартамент;
дело, че апартаментът /лична собственост/ е СИО; дело срещу новите собственици,
на който продала апартамента; дело за намаляне на издръжката от 120 лева; дело
срещу отказът й от наследство; дело за делба на имуществото им. Паралелно с
това ответницата трябвало сама да се грижи за децата, на които психиката им
била разбита благодарение на него. Предстояло завършване на голямата й дъщеря,
балове, кандидатстудентска кампания и разходите били много. Успяла да й помогне
да се справи с огромната психическата травма и да я изуча в Софийски
университет гр.София. Като и там разходите били много - семестри, общежития,
транспорт, прехрана, облекло, помагала и учебници. На малката й дъщеря й
предстояло кандидатстване след седми клас. Разходите също били много - за
уроци, учебници и помагала. Въпреки огромната й психическа травма и
всекидневното подминаване от баща й на улицата, все едно не я познава, успяла
да й помогне да го преодолее с много търпение, срещи с психолози и постоянни
разговори. Завършила Икономически техникум гр.Стара Загора; балове,
кандидат-студентска кампания и много други разходи и сега била студентка в
гр.Пловдив. Ответникът имал задължението да плаща издръжка от 100 лв. на месец,
но не я плащал редовно. На 16.07.2019 г. било възобновено делото за делба на
имуществото им; оставила му всичко и нямала никакви претенции, дори и
магазинът, който стопанисвала от 1997г. и който успяла да закупи и бил основен
доход за семейството й. Не предявила претенции нито към автомобилите, нито към
магазина, нито към друго имущество. С една единствена цел, че след
прехвърлянето на магазина ще спази тяхната уговорка и ще я остави на мира.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
По делото не е спорно и се установява от представените преписи от решения,
че: по гр.дело №82/2015г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, ответницата М.Й.К.
е осъдена да заплати на ищеца сумата от 5509,32 лв., представляваща направените
по делото разноски; по възз.гр.дело №301/2017г. по описа на Пловдивския
апелативен съд, ответницата е осъдена за заплати на ищеца разноски от 2425,00 лв., за които разноски пред двете
инстанции на 17.01.2019г. в полза на ищеца Е.И.Е. е издаден изпълнителен лист;
по гр.дело №1226/2018г. по описа на ВКС М.Й.К. е осъдена да заплати на Е.И.Е.
разноски за касационното производство в размер на 2425,00 лв., за които
разноски на 28.03.2019г. е издаден изпълнителен лист; по гр.дело №4456/2014 г.
по описа на Районен съд Стара Загора, М.Й.К. е осъдена да заплати на Е.И.Е.
сумата от 581,00 лв., представляваща направените по делото разноски, съразмерно
с отхвърлената част от иска, като на 28.03.2019г. за тази сума е издаден
изпълнителен лист. Не е спорно също, че по издадените в полза на ищеца три броя
изпълнителни листове е образувано изп.дело № 20195530403070 по описа на ДСИ при
Районен съд Стара Загора, прехвърлено при ЧСИ Гергана Илчева, и образувано на
24.07.2019г. изп.дело №20197650402143г. От представеното Удостоверение с
изх.№62366/22.10.2020г. е видно, че задължението по изп.дело №20197650402143 по
описа на ЧСИ Гергана Илчева на длъжника М.К.Й. към взискателя Е.И.Е. към
22.10.2020г. е в общ размер на 12172,70 лв., от които 10940,32 лв. присъдени
разноски по дела, 1232,38 лв. изпълнителни разноски, от които 350,00 лв. приет
за събиране адвокатски хонорар и 882,38 лв. платени авансови и държавни такси. Не
се спори, че по образуваното дело по искане на ЧСИ е вписана възбрана на
ид.части от множество имоти, установени като собствени на ответницата съгласно
справка на Агенция по вписванията и по отношение на тях е насочено изпълнение. В
изпълнителното производство длъжникът М.Й. е уведомила ЧСИ, че не притежава
ид.части от недвижими имоти, поради отказ от наследство и е приложила съдебни
удостоверения.
От представеното съдебно удостоверение №1342/13.11.2019г., издадено от РС
Раднево се установява, че на основание определение №446/13.11.2019г. по
ч.гр.дело №732/2019г. по описа на РС Раднево в специалния регистър на съда под
№42/13.11.2019г. е вписан отказ на М.К.Й. от наследството на К. ТЕ. С, б.ж. на
с.Сърнево.
От представеното съдебно удостоверение №957/13.08.2020г. издадено от РС Раднево се установява, че на основание определение №346/13.08.2020г.
по ч.гр.дело №430/2020г. по описа на РС Раднево в специалния регистър на съда
под №21/13.08.2020г. е вписан отказ на М.К.Й. от наследството на М.И.Са, б.ж.
на с.Сърнево, починала на 01.02.2020г.
По делото са изискани от Община Раднево по реда на чл.192 ГПК документи
относно обстоятелството декларирала ли е ответницата наследствен недвижим имот
в с.Сърнево. От Община Раднево са представени: данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№**********/06.10.2020г. от М.Т.К., с която е декларирано придобиването
по наследство на недвижим имот в с.Сърнево, ул.Отдих №28, вписани са
собствениците, между които и ответницата; удостоверение на основание §127 ал.1 от ЗУТ от 17.09.2020г.,
издадено по искане вх.№9400-3703/1 от 17.09.2020г. на М.Т.К.; удостоверение за
идентичност на имоти от 17.09.2020г., издадено по искане вх.№9400-3703/2 от
17.09.2020г. на М.Т.К.; дубликат на приходна квитанция №**********/12.10.2020г.
за платени местни данъци и такси на М.К.Й.; скица №469/17.09.2020г.;
удостоверение за наследници №257/25.08.2020г.; известие за глоба по фиш от
06.10.2020г. с нарушител М.Т.К..
За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и събрани гласни
доказателства. В показанията си разпитаната свидетелка И.Й. /сестра на
ответницата/ заявява, че година след случката с побоя /от ищеца над
ответницата/ сестра й не била в състояние да работи, като свидетелката й
помагала финансово. Поради финансовата нестабилност на ответницата, безработна
от доста време, свидетелката поела издръжката на техните баба и дядо.
Свидетелката сочи, че дядо й починал през 2005г., като приживе имал сериозни
заболявания, а след смъртта му тя и останалите наследници установили, че той
оставил доста задължения. За характера на задълженията сочи, че дядо й си
пийвал, не плащал, оставил такъв тип задължения, които наследниците погасили.
Уточнява, че ответницата не е участвала в погасяването на задълженията, тъй
като самата тя била в тежко финансово положение. За баба си свидетелката
заявява, че през последните десет години от живота й, тя починала на 95 г.,
били необходими изключително много грижи за нея. Баба й претърпяла операция,
свидетелката поела финансовата част от лечението и издръжката й, а братовчедите
й - преките и непосредствени грижи.
Ответницата нямала възможност да участва в грижите за своите баба и дядо,
поради което по уговорка със свидетелката, ответницата се отказала от
наследството им. Свидетелката сочи също, че данъчните задължения по отношение
останалите в наследство имоти били поети изцяло от нея. Съдът кредитира
показанията на разпитаната свидетелка, тъй като същите отразяват преки
впечатления, логични и последователни са и кореспондират с представените по
делото писмени доказателства.
По отношение по чл.124 ал.1 ГПК,
вр. с чл.26 ал.2 пр.първо, вр. с чл. 44 ЗЗД, съдът приема следното:
Съгласно разясненията, дадени в Решение №155/23.12.2020г. на ВКС по гр. д.
№ 4919/2019 г., I г. о., ГК, в практиката на ВКС е застъпено разбирането, че кредитор
на едно лице не може да предяви иск за нищожност на извършения от него отказ от
наследство – решение № 43 от 15.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1761/2019 г., III
г. о. Приема се, че законът предоставя на кредитора правото да иска
унищожаването на отказа от наследство в своя полза – и то дотолкова, доколкото
е в невъзможност да се удовлетвори от имуществото на своя длъжник. Това право
се упражнява чрез специалния иск по чл.56 ал.1 ЗН, с който кредиторът
претендира правната промяна /унищожението на отказа/ единствено и само в своя
полза, докато с иска по чл.26 ал.2 предл.1 ЗЗД за недействителност на отказ от
наследство се засягат права на повече лица – останалите наследници на
наследодателя. Приема се, че интервенирането в чужда правна сфера е недопустимо.
Исковете за нищожност на отказа от наследство и за унищожаването на този отказ
са различни, по своето естество, като искът по чл.56 ЗН показва сходство с този
по чл.135 ЗЗД. Това са отменителни искове в полза на кредитора за отменяване на
правните действия на длъжника, които го увреждат. В основата на правната им
уредба е идеята да се запази имуществото на длъжника, за да се даде възможност
на кредиторите да се удовлетворят от него за своите вземания, която е изразена
в чл.133 ЗЗД. Със специалния иск по чл.56, ал.1 ЗН кредиторите са поставени в
по-благоприятно положение относно предпоставките за уважаването му, отколкото
при иска по чл.135 ЗЗД, защото те не са задължени да доказват наличността на
знанието на длъжника за увреждането.
В настоящия случай ищецът – кредитор, по отношение отказа от наследството
на К. ТЕ. С, б.ж. на с.Сърнево е предявил два иска – иска за прогласяване
нищожността на отказа от наследство, извършен от ответницата, е предявен като
главен, а искът за унищожаване на този отказ на основание чл.56 ЗН е предявен
като евентуален. С оглед дадените
по-горе разяснения съдът намира, че предявения главен иск е недопустим и
производството по отношение на него следва да бъде прекратено.
Следва да се отбележи за пълнота, че
в хипотезата на допустимост на този иск, същия би бил неоснователен, тъй като
безспорно по отношение на отказа от наследство като едностранна сделка, на
основание чл.44 от ЗЗД, важат общите правила за нищожност по чл.26 ЗЗД, т.е. при
невъзможен предмет отказът от наследство е нищожен. Невъзможност на предмета в
случая е налице тогава, когато едно наследство е вече прието от наследника,
който впоследствие се отказва от него по реда на чл.52 от ЗН във връзка с чл.
49, ал.І от ЗН. Отказът от наследство е изричен, формален, дефинитивен акт.
След вписването на отказа за отказалият се от наследството не съществува
възможност да оттегли своя отказ. Касае се за окончателно волеизявление, след
което последвалото приемане е нищожно. Както приемането на наследството, така и
отказът от наследство изчерпват възможността след неговото надлежно изразяване
да се извърши точно обратното действие, като за второто по ред изявление - няма
предмет /Решение №310 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 721/2008 г., III г. о./.
В конкретният случай по делото не се събраха убедителни доказателства преди
вписването на изявлението на ответницата Й. за отказ от наследството на
наследодателя К. ТЕ. С, б.ж. на с.Сърнево, същата да е извършила действия,
които несъмнено предполагат намерението й да приеме наследството. За такива
действия не биха могли да бъдат приети подаването на данъчна декларация и
заплащането на данъци, в който смисъл е твърдението на ищеца. Според трайната
съдебна практика подаването на декларация за облагане с данък, както и
заплащането на данъка, сами по себе си не могат да обусловят извод за мълчаливо
приемане на наследството, ако не са извършени и други фактически и правни
действия или волеизявления, които преценени във връзка с първите, да могат да
обусловят извод за безусловно намерение на наследника да приеме наследството на
своя наследодател. Декларирането на имотите е публичноправно задължение, за
неизпълнението на което са предвидени санкции, поради което само от него не
може да се направи извод за приемане на наследството. В случая липсват
доказателства ответницата да е подавала данъчна декларация, да е заплащала данъци,
както и да е отправяла други искания до институции във връзка с останалите в
наследство от наследодателя К. ТЕ. С, б.ж. на с.Сърнево имоти. Представената по делото декларация от 06.10.2020г. е за придобити по
наследство от М.И.Са, б.ж. на с.Сърнево, починала на 01.02.2020г. имоти. Същата
не е подадена лично от ответницата М.Й., а е подадена от М.Т.К., сънаследник на
ответницата и в нея имотите са декларирани като получени от всички наследници,
като по правилата на чл.14 ал.7 ЗМДТ тя ползва и останалите съсобственици.
Изисканите от Община Ст.Загора удостоверения за търпимост, издадени на
наследниците на К. ТЕ. С и заявленията за издаване на тези удостоверения също
не са подадени от ответницата.
По отношение на исковете по чл.56 ЗН съдът приема следното: В съдебната практика се приема, че
искът по чл.56 ЗН е конститутивен, съответстващ на потестативното право на
кредитора на наследника да иска унищожаване на извършен от него отказ от
наследство в своя полза, доколкото не може да се удовлетвори от имуществата на
наследника. Кредиторът може да иска от съда унищожаване на отказа от
наследство, направен от длъжника, тъй като с него се препятства възможността в
патримониума на длъжника да постъпи имущество, което да послужи за
удовлетворяване на кредитора. Унищожаването на отказа е относително - то е по
отношение само на кредитора, който го е поискал, и само доколкото е необходимо
за удовлетворяване на визираното в иска вземане. След удовлетворяване на кредитора
по посоченото вземане, отказът остава действителен за останалото в наследството
имущество и по отношение на непредявилите този иск кредитори и всички трети
лица. Тъй като в интерес на длъжника е да установи, че кредиторът може да се
удовлетвори от имуществото му, в негова тежест е да докаже наличие на имущество
за удовлетворяване на кредитора въпреки отказа /Решение № 489 от 22.04.2008 г.
на ВКС, V г.о./.
В настоящия случай безспорно ищецът има качеството на кредитор спрямо ответницата.
По отношение имуществото на ответницата и достатъчно ли е същото да се
удовлетвори кредитора, съдът съобрази представената по делото справка на
Агенция по вписванията и събраните гласни доказателства, при съвкупна преценка
на които се установява, че ищцата е в тежко финансово състояние и не притежава
имущество, както и представеното удостоверение №62366 от 22.10.2020г. на ЧСИ
Г.Илчева, от което е видно, че към 22.10.2020г. по изп.дело №20197650402143 с
взискател Е.Е. и длъжник М.Й. няма постъпили плащания. При тези обстоятелства
съдът приема, че ответницата М.Й. не е доказала наличието на имущество
достатъчно, за да погаси задълженията й към ищеца. От горното следва, че са налице
всички предвидени в закона предпоставки за уважаване на предявените искове за
унищожаване отказите от наследство, направени от ответницата.
Ответницата е направила възражение за прихващане със задължение на ищеца към
нея. В подкрепа на възражението си представя решение по в.гр.дело №1482/2020 по
описа на ОС Ст.Загора, което не е влязло в сила. Съдът намира, че в
настоящото производство по предявените от ищеца установителни искове не може
да бъде направено прихващане, поради което не следва да разглежда
възражението.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца направените по делото разноски в размер на 1060лв. /160лв. държавна
такса и 900 лв. адвокатско възнаграждение/.
Водим от гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №4699/2020г. по описа на РС Ст.Загора по
предявения от Е.И.Е., ЕГН **********,*** против М.К.Й., ЕГН **********,***, иск
по чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл. 26, ал.2, пр.първо, вр. с чл. 44 ЗЗД, за
прогласяване нищожността на отказа на М.К.Й., ЕГН **********, от наследството
на К. ТЕ. С, ЕГН **********, вписан в особената книга на Районен съд Раднево
под №42/13.11.2019г., поради липсата на предмет, поради недопустимост на иска.
Решението в тази част има характера на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба, пред Старозагорски
окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
УНИЩОЖАВА на основание чл.56 от ЗН в полза на Е.И.Е., ЕГН **********,***, направения
на 13.11.2019г. от М.К.Й., ЕГН **********,***, отказ от наследството на К. Т. С,
б.ж. на с.Сърнево, починал на 20.06.2005г., вписан в специалния регистър при РС
Раднево под №42/13.11.2019г.
УНИЩОЖАВА на основание чл.56 от ЗН в полза на Е.И.Е., ЕГН **********,***, направения
на 13.08.2020г. от М.К.Й., ЕГН **********,***, отказ от наследството на М.И.Са,
б.ж. на с.Сърнево, починала на 01.02.2020г., вписан в специалния регистър при
РС Раднево под №21/13.08.2020г.
ОСЪЖДА М.К.Й., ЕГН **********,***, да заплати на Е.И.Е., ЕГН **********,***,
направените по делото разноски в размер на 1060, 00 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчване му на страните,
пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :