Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 05.01.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети декември две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
12032/2019година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано предявен
от М.Ж.К., ЕГН ********** с адрес *** срещу Б.И.Д., ЕГН ********** с адрес ***
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 2465,67лева, представляваща получена на
29.09.2015г. и неотчетена от ответника като довереник сума по изп.дело №
5054/2015г. по описа на СИС при ВРС в изпълнение на задължения по сключен между
страните договор за правна помощ и съдействие от 30.03.2015г. и пълномощно с
нотариална заверка на подписите под рег. № 751/20.01.2015г. на нотариус рег. №
212 на НК, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
30.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 957,14лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода 29.09.2015г. до 26.07.2019г.
Ищцата основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на
исковата молба: По повод вземане присъдено в
полза на ищцата с влязло в сила решение по гр.д. № 1824/2013г. по описа на ВРС,
е била уведомена от ответницата, че е нужно за събирането му да се образува
изп.дело. За целта ответницата я поканила и на 20.01.2015г. ищцата й подписала
пълномощно с нотариална заверка на подписите под рег. № 751/20.01.2015г. по
силата, на което упълномощителят има право да
получава всички събрани по изп. производство суми, като същите бъдат превеждани
по служебната сметка на ДЗЗД „Адвокатско сдружение Д. и К.“. На въпрос защо се
налага това, ответницата й отговорила, че ще й обясни по- късно. На
25.03.2015г. ищцата подписала допълнително и пълномощно към адв. Д. и адв. д.
за представителство по същото изп. дело, а на 30.03.2015г. подписала пълномощно
към адв. Д. и за образуване на изп. дело заведено под № 5054/2015г. по описа на
СИС при ВРС, за което й платила възнаграждение от 600лева. Впоследствие, ищцата
търсила ответницата, за да разбере на какъв етап е воденото изп. дело. Получила
отговор, че следва да плати 1000лева адв. възнаграждение на другата страна,
което я озадачило. При следващ опит да се свърже с адв. Д. разбрала, че тя е
преместила кантората си, а и не отговаряла на обажданията й. Твърди, че след
направена от нея справка по изп. дело узнала, че същото е прекратено, поради
пълното погасяване на дълга от длъжника, като на 24.09.2015г. по изп. дело била
постъпила сумата от 2465,67лева, преведена от името на длъжника. На 28.09.2015г.
била подадена молба от адв. Д., съобразно която се отправяло искане така
постъпилата сума да бъде преведена по посочена от нея сметка на „Адвокатско
сдружение Д. и К.“ съгласно пълномощното с нот. заверка
на подписа. На 29.09.2015г. върху молбата ДСИ обективирал
разпореждане за превод на сумата по посочената в молбата сметка. Твърди, че
процесната сума е получена от ответницата на 29.09.2015г. чрез преводно
нареждане в качеството й на довереник и в изпълнение на сключен с ищцата
договор за поръчка от 30.03.2015г. Към датата на подаване на исковата молба,
сумата не била отчетена на ищцата, въпреки изричната покана до ответника
отправена на 30.03.2018г. Искането е за уважаване на исковата претенция и
присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника,
с който искът се оспорва като неоснователен. Потвърждава, че е осъществявала
процесуално представителство на ищцата по гр.д. № 702/2014г. на ВОС и гр.д. №
5041/2014г. на ВКС, както и че тя и колегата й адв. д. като съдружници
в ДЗЗД „Адвокатско сдружение Д. и К.“ са осъществили представителство на ищцата
по изп.д. № 5054/2015г. по описа на СИС при ВРС. Оспорва сумата събрана в полза
на ищцата като взискател по изп. дело да е получена от нея, както и
твърдението, че тази сума е следвало да бъде отчетена на ищцата. Оспорва
телефонният й номер да е променян, както и някога офисът на кантората да се е
намирал на посочения от ищцата адрес, а ако и да е променян, то своевременно
това е отразявано в АК. В тази връзка твърди, че ищцата е била клиент на
адвокатското сдружение и заедно с колегата си адв. д. са извършвали много
правни услуги по защита интереси на ищцата и „Агроконстант“
ЕООД, на което дружество тя била пълномощник. Посочва, че за така
предоставяните правни услуги ищцата никога не била плащала в цялост дължимото
възнаграждение, а дори по воденото дело срещу К. В. изобщо не била платила
такова. За така натрупаните задължения ищцата давала уверения, че ще извърши
плащане, когато получи субсидии като земеделски производител. Това, така и не
се случило, тъй като преведените средства от ДФ Земеделие били запорирани. За извършените услуги и дължимите суми за
предоставени правни услуги, ответницата изготвила списък, който бил предявен на
ищцата, но тя отказала да подпише, предвид постигната уговорка за извършване на
прихващане със сумата, която имала да получава по издадени в нейна полза
изп.листи по водени дела срещу Виоларис, а за
остатъка отношенията щели да бъдат впоследствие уредени. С оглед на тази
уговорка, преди завеждане на изп. дело, ищцата подписала пълномощното от
20.01.2015г. с нот. заверка на подписите, с което
дала съгласие сумите по изп. дело да се получат от адв. сдружение. Затова и се дезинтересирала от изп. дело и всички дължими такси по
изп.дело били плащани от ответницата и колегата й. На основание така
извършеното прихващане съобразно предявения й списък се сочи, че ищцата била
погасила част от задълженията си към адв. сдружение. Искането е за отхвърляне на
исковата претенция и присъждане на сторените разноски.
С молба от 22.01.2020г. ответникът
по реда на чл. 145 ГПК е направил уточнения на възражението си за извършено
извънсъдебно прихващане. Посочва, че изготвянето на спогодбата от 06.12.2013г. между „Агроконстант“
ЕООД и „Агрикс България“ ООД е извършено по устна
договорка с ищцата, а плащането на уговореното възнаграждение от 1500лева е
следвало да се извърши до пролетта на 2014г. Касационната жалба и изложението
по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на касационна жалба срещу
решение по в.гр.д. № 702/2014г. на ВОС са изготвени по договор от м.06.2014г.,
а уговореното адв. възнаграждение в минималния размер от 400лева е било платимо
при получаване на сумите по бъдещото изп. дело. В началото на м.08.2014г. е
било договаряно изготвянето на отговор на касационна жалба на М.К. срещу
решение по в.гр.д. № 702/2014г. на ВОС, а уговореното адв. възнаграждение в
минималния размер от 400лева е било платимо при получаване на сумите по
бъдещото изп. дело. М. ноември 2013г. е договорено изготвеното на жалба до ВРП
против А. П., пр.пр. № 17589/2013г. на ВРП с
уговорено адв. възнаграждение 100лева, платимо при депозиране на жалбата
/25.11.2013г./. М. февруари 2014г. е уговорено депозиране на жалба до ВОП
против постановление на ВРП по пр.пр. № 17589/2013г. при
уговорено възнаграждение от 100лева, платимо при депозиране на жалбата във ВРП.
М. юни 2014г. е уговорено при възнаграждение от 100лева подаване на жалба до
ВАП срещу постановление на ВОП по пр.пр. № 748/2014г.
платимо при депозиране на жалбата /26.06.2014г./. По повод на тези жалби до ВРП
сочи, че на няколко пъти са се явявали в Четвърто РУ Варна за разпити и очна
ставка. М. август 2014г. е уговорено възнаграждение от 100лева за подаване молба
до ВРП по пр.пр. № 12272/2014г. на ВРП, платимо при
депозиране на жалбата, като по повод на нея няколко пъти са се явявали в
Четвърто РУ Варна. На 10.07.2014г. се сочи, че е уговорено адв. възнаграждение
от 100лева за жалба на М.К. от 15.07.2014г. до изп. директор на ДФЗ, платимо
при депозиране на жалбата. М. април 2014г. било договаряно изготвянето на жалба до Директора на ОДЗ Варна относно
договаряне от 10 и 28.04.2014г. съгласно заповед от 25.03.2014г. с уговорено
адв. възнаграждение от 100лева платимо при депозиране на жалбата. М. декември
2014г. било уговорено подаването на жалби от К. К., Ж. К.и „Агроконстант“
ЕООД по изп.д. № 1248/2013г. на СИС при ВРС, при уговорено адв. възнаграждение
от 100лева платимо при подаването им. На 04.02.2015г. било уговорено изготвяне
жалба на М.К. до ВРП по пр.пр. № 18244/2014г. с възнаграждение от 100лева, платимо при
подаване на жалбата. За жалба на Ж. и М. К. по пр.пр.
№ 18244/2014г. на ВРП било уговорено адв. възнаграждение от 100лева, платимо
при подаване на жалбата. През м.
декември 2012г. било уговорено изготвяне на становище по гр.д. № 18749/2012г.
на ВРС с възнаграждение от 100лева, платимо при депозирането му. М. февруари
2012г. било уговорено адв. възнаграждение от 100лева за подаване на колективна
искова молба по гр.д. № 1242/2012г. на ВОС, платимо при депозирането й. М. юни
2012г. било уговорено изготвяне на частна жалба до ВАпС
по гр.д. № 1242/2012г. на ВОС при възнаграждение от 100лева, а м. ноември
2012г. и за касационна жалба по гр.д. № 1242/2012г. на ВОС при възнаграждение
от 350лева платими при депозирането им. В периода 2012-2015г. за 10пъти лични
явявания в Четвърто РУ по повод жалби на ищцата
било уговорено възнаграждение от по 30лева за всяко. В същия период по
повод жалби на ищцата в ИП при ОДМВР Варна, за лични явявания от 5пъти било
уговорено възнаграждение от по 30лева за всяко. Отново в същия период за 10пъти
явявания по жалби на ищцата, за лични явявания в ОСЗ, ОДЗ, ДФЗ-РА Варна, ВРП
било уговорено възнаграждение от по 30лева за всяко. Уточнява се още, че на
16.01.2015г. при подготовката на изп.д. № 5054/2015г. на СИС при ВРС, ищцата е
посетила офиса на ответницата, при което е воден разговор относно покриване на
посочените й задължения, за което тя се е съгласила да бъдат прихвани с
получените суми по изп. дело в качеството й на взискател по него. Затова и тя е
изготвила въпросното пълномощно с нот. заверка на
подписа си.
В открито съдебно
исковата молба и отговора се поддържат от процесуалните представители на
страните.
Ищцата чрез процесуален
представител и в рамките на предоставената й възможност изразява писмено
становище, с което оспорва да е извършено твърдяното прихващане, както и да има
непогасени задължения по предоставена правна помощ.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 284, ал.2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Основателността на заявената
претенция, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, възлага
на ищеца при условията на пълно и главно доказване следва да установи следните
факти от фактическия състав на правото му, а именно: наличие на валидно сключен с ответника договор за
правна помощ и съдействие от 30.03.2015г. със сочените параметри; че сумата
събрана по изп.д. № 5054/2015г. по описа на СИС при ВРС е получена от
ответника; дата на получаване на сумата; падеж на задължението по отчетната
сделка и размер на дължимото обезщетение за забава, вкл. че е изпълнила
задълженията си по договорите, задълженията по които се твърди ответника да е
прихванал с получената от него като пълномощник сума по изп.дело. При успешно
проведено доказване на тези обстоятелства, ответникът носи тежестта по
доказване наведените от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици и в
частност твърденията си, и в частност твърденията си, че между страните е
извършено извънсъдебно прихващане на вземането на ответника за неплатени адв.
възнаграждения и вземането на ищцата като взискател по изп.д. № 5054/2015г. по
описа на СИС при ВРС, както и че са били сключени с ответницата твърдяните
договори за правна помощ, по който са предоставени адв. услуги и размер на
уговореното за тях адв. възнаграждение.
От ангажираните по
делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 25.03.2015г. ищцата
упълномощила адв. Б.Д. и адв. Иван д. да я представляват и защитават по
изп.дело срещу К. В.. Въз основа на изп. лист за сумата от общо 2200лева
главница ведно със законна лихва и 80лева разноски, издаден по влязло в сила на
13.01.2015г. решение по гр.д. № 1824/2013г. по описа на ВРС, по молба на ищцата
от 31.03.2015г., представлявана от адв. Д. и адв. д., е било образувано изп. дело
№ 5054/2015г. по описа на СИС при ВРС. С пълномощно с нотариална заверка на
подписите от 20.01.2015г. ищцата е упълномощила адв. Д., освен да я
представлява по изп. дело, но и да получава всички събрани средства по изп. дело,
като същите бъдат превеждани по изрично посочена служебна сметка с титуляр ДЗЗД
Адвокатско сдружение Д. и К.. С постановление на ДСИ по изп. дело от
03.09.2015г., е констатирано извършено прихващане на вземанията на взискателя и
длъжника, в резултат на което остатъчният размер на дълга на длъжника по изп. дело
е станал 2452,81лева. На 24.09.2015г. длъжникът е извършил превод по изп.дело
на сумата от 2465,67лева. На 28.09.2015г. взискателят,
чрез адв. Д. е депозирал молба, с приложено към нея пълномощното с нот. заверка на подписите, за превод на така постъпилата
сума по сметка на адвокатското сдружение. На 29.09.2015г. сумата е била
преведена по посочената банкова сметка ***. изпълнител от 28.09.2015г.
За доказване твърденията
на ответника, че така с получената сума между страните е извършено прихващане
на задължения на ищцата за предоставени адв. услуги, по делото са ангажирани
писмени и гласни доказателства. Твърденията на ответника са били, че на ищцата
е бил представен списък на задълженията й, който обаче тя е отказала изрично да
подпише, но се е съгласила с неговото съдържание, както и с това, че с
получената сума по изп. дело ще се покрият задълженията й по списъка. По този
списък задълженията й лично и като
пълномощник на „Агроконстант“ ЕООД са, както следва: 1500лева-
спогодба от 06.12.2013г. между „Агроконстант“ ЕООД и
„Агрикс България“ ООД; 400лева за касационна жалба и
изложение по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на касационна жалба
на М.К. срещу решение по в.гр.д. № 702/2014г. на ВОС; 300лева за отговор на
касационна жалба на М.К. срещу решение по в.гр.д. № 702/2014г. на ВОС; 100лева
за жалба на М.К. до ВРП против А. П.; 100лева за жалба на М.К. до ВОП против
постановление на ВРП по пр.пр. № 17589/2013г.;
100лева за жалба на М.К. до ВАП срещу постановление на ВОП по пр.пр. № 748/2014г. срещу А. П.; 100лева за молба на М.К. до
ВРП по пр.пр. № 12272/2014г. на ВРП; 100лева за жалба
на М.К. от 15.07.2014г. до Изп.директор на ДФЗ;
100лева за жалба до Директора на ОДЗ Варна относно договаряне от 10 и
28.04.2014г. съгласно заповед от 25.03.2014г.; 100лева за жалби на К. К., Ж. К.и
„Агроконстант“ ЕООД по изп.д. № 1248/2013г. на СИС
при ВРС; 100лева за жалба на М.К. до ВРП по пр.пр. №
18244/2014г.; 100лева за жалба на Ж. К.по пр.пр. №
18244/2014г. на ВРП; 100лева за становище на Ж. К.по гр.д. № 15744/2013г. на
ВРС; 100лева за становище на М.К. по гр.д. № 15725/2013г. на ВРС; 100лева за
молба на М.К. по гр.д. № 18749/2012г. на ВРС; 100лева за колективна искова
молба по гр.д. № 1242/2012г. на ВОС; 100лева за частна жалба до ВАпС по гр.д. № 1242/2012г. на ВОС; 350лева за касационна
жалба по гр.д. № 1242/2012г. на ВОС; 300лева за лични явявания в Четвърто РУ в
периода 2012-2015г.- 10пъти по 30лева; 150лева за лични явявания в ИП при ОДМВР
Варна в периода 2012-2015г.- 5пъти по 30лева и 300лева за лични явявания в ОСЗ,
ОДЗ, ДФЗ-РА Варна, ВРП- 10пъти по 30лева.
Ангажирани са и писмени
доказателства, съобразно които се установява, че: М.К., като пълномощник на „Агроконстант“ ЕООД е подавала жалба и молба до изп. директор
на фонд Земеделие- РА Варна по преписка от 15.07.2014г. М.К. е подала жалби до
ВРП заведени под пр.пр. № 18244/2014г., №
12272/2014г. и № 17589/2013г. Подавани са жалби от М.К. до ВОП по пр.пр. № 17589/2013г. на ВРП. На 20.06.2014г. адв. Д. като
пълномощник на ищцата е подала касационна жалба срещу решение по в.гр.д. №
702/2014г. на ВОС. Адв. Д. като пълномощник на ищцата
е депозирала молби по гр.д. № 15725/2013г. на ВРС. Адв.
Д. като пълномощник на Ж. К.е подала становище по гр.д. № 15744/2013г. на ВРС.
На 06.12.2013г. е подписана спогодба между „Агрикс
България“ ООД, „Арго констант“ ЕООД и М.К.. От „Арго констант“ ЕООД и Ж. К.са подавани жалби по изп.д. №
1248/2013г. по описа на СИС на ВРС. К. К. като представляващ Арго констант“ ЕООД е упълномощила Иван д. с пълномощно от
18.02.2014г. и 21.11.2013г. за представителство пред различни общински и
държавни институции. Ж. К.е упълномощил Иван д. и Б.Д. с пълномощно от
07.10.2014г. за представителство пред различни държавни и общински органи. С
пълномощно от 11.02.2013г. ищцата упълномощила ответницата за представителство
по гр.д. № 1964/2013г. на ВРС. В съд.удостоверение по гр.д. № 18749/2012г. е
удостоверено, че делото е унищожено, но като приложение към исковата молба,
ищец по която е и ищцата е вписано, че е приложено пълномощно.
Ищцата по реда на чл.
176 ГПК е дала обяснения, че действително е била пълномощник на „Агроконстант“ ЕООД и е разполага с пълномощно да го
представлява. Последното кореспондира като факт и на представените писмени
доказателства.
За установяване
твърденията на ищцата за изпълнение задълженията й по договорите за правна
помощ са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля С.
Г., без дела и родствени връзки. Тя разказва, че знае, че М. е била клиент на
адв. Д.. Самата тя също била ползвала услугите на адв. Д., но само й взели
200лева, без да й издадат документ, и никаква работа не й свършили. М. й
споделила, че от няколко години си води делата при адв. Д. по повод земеделски
земи в и извън регулация на селото. Споделила й, че си плащала винаги, както и
че имала да получава пари от адв. Д..
За установява твърденията
на ответника за извършено извънсъдебно прихващане, както и за договаряне и
извършване на адв. услуги в периода 2012-2015г., предмет на прихващането, по
делото са приети писмени доказателства, както и бе изслушан като свидетел Иван д..
Той разказва, че с ответницата се познавали от 2000г. Той довел М. К. в
кантората на адв. Д.. Водели нейните, на сина й и на други роднини дела. През
м.02.2015г. се вписал като адвокат. През 2014-2015г. делата на М. се увеличи, а
тя не плащала редовно и винаги се оправдавала, че няма възможност, тъй като
много хора я съдели. На 16.01.2015г. се събрали в кантората на адв. Д. и казали
на М., че не може да й продължат делата като не си плаща. Решили, че парите,
които ще са дължими от един грък по дело, което очаквали да спечелят, ще бъдат
прихванати за задълженията на М., въпреки че те били в по- голям размер. Тогава
ищцата се съгласила с предварително изготвения списък на задълженията й, поради
което и направила пълномощно за получаване на сумата. Съгласила се със списъка,
но не го подписала, тъй като обичайно не си слагала подписа никъде, защото била
вечно длъжник. След това се дезинтересирала от изп. дело
и повече не се свързала с тях. Те продължили изп. дело. М. била пълномощник на Аргоконстант, а шеф снаха й, която по- скоро била
подставено лице. С всичко се занимавала М.. Покрай М., той и адв. Д. се
занимавали и с дела на нейния син Ж., на братовчеди. Делата й били много, в
т.ч. досъдебни производства, полицейски преписки. Тя била упълномощавала и него,
и адв. Д.. Уговаряли възнаграждение в минималните размери, устно, тъй като
свидетелят й имал доверие, съжалявал я. Тя не плащали никога, освен дребни
суми, които покривали такси за съд. удостоверения, съдебно-деловодни разходи. Не
са й издавали документи за плащане на адв. хонорари, тъй като тя не ги е плащала.
През 2013-2014г. ангажирала адв. сдружение по повод полицейски преписки и
досъдебни производства срещу А. П.. В тази връзка свидетелят бил ходил
10-15пъти до с.Константиново. Всичките им уговорки били на доверие, а М. по
спомен плащала дребни суми от по 40, 50, 60лева. Всички дейности по изготвения
списък са били свършени от него, адв. Д. и адв. Иванов по колективния иск. В
Четвърто РУ се явявал той, като представител на сдружението и след 2015г. като
адвокат, а адв. Д. само 1-2пъти. В Икономическа полиция се явявал той и по по- тежките казуси адв. Д.. В ДФЗ и ОСЗ се явявал той.
При така установените
факти между страните спорът е относно това дали е извършено извънсъдебно
прихващане на вземането на ищцата по отчетната сделка по мандатното
правоотношение с насрещни вземания на ответницата по повод договори за правна
помощ и предоставени адв. услуги.
Между страните не е
спорно като налично твърдяното мандатно правоотношение. Съгласно чл. 280 ЗЗД с договор за поръчка довереникът се задължава да
извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия, като чл.
284, ал.2 ЗЗД предвижда, че довереникът е длъжен да даде сметка на доверителя и
да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. В случая,
ответникът е оспорил да е получил сумата като е твърдял, че тя е постъпила по
сметка на адв. сдружение. Тези възражения са неоснователни. От пълномощното е
видно, че на упълномощения адвокат е надлежно учреден мандат да получава всички
събрани средства, като те е следвало да бъдат преведени по изрично посочена
банкова сметка, ***. сдружение. Т.е упълномощеното да получи сумата не е адв. съдружие,
а конкретно упълномощеният адвокат. Фактическото й получаване от пълномощника е
опосредено чрез трето лице- адв. сдружение, без това
да означава, че отчетът по мандатното правоотношение се дължи от него. Факт е и
че ответницата е признала обстоятелството, че само тя е имала пълномощно да
оперира със служебната сметка. Безспорно е, че получаването на сумата е в
рамките на дадените с пълномощното от 20.01.2015г. права- да получи всички
събрани средства по изп. производство. Обстоятелството, че упълномощаването
има характер на едностранна правна сделка не изключва нейния каузален характер
и когато в резултат на упълномощаването, довереникът действайки от името на
представлявания следва да получи от и за негова сметка финансови постъпления,
то наличието на мандатно правоотношение следва от упълномощителната
сделка. Още повече, че принципно договорът за поръчка е неформален. Съответно,
последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват
направо за представлявания. В този случай пълномощникът има задълженията на
довереник и следва да предаде на доверителя всичко, което е получил в
изпълнение на поръчката. Съответно, ако не е сторил това, доверителят разполага
с правото по чл. 284, ал. 2 ЗЗД да иска прехвърляне на резултатите от
изпълнителната сделка и връщане на всичко получено при изпълнение на поръчката.
Твърдения, респ. доказателства за изпълнение на това задължение въпреки
отправяните покани и жалби срещу ответника до РП и АС Варна, по делото не са
налични. Защитното правопогасяващо възражение на
ответника е било, че задължението за отчет е погасено чрез упражнено потестативно право на извънсъдебно прихващане с негово насрещно
вземане от ищеца. Това възражение съдът приема за недоказано. Както е разяснено в съдебната практика и
теория, фактическият състав на правото да се извърши прихващане в материалноправен аспект като способ за погасяване на
задължения до размера на по- малкото от тях по чл.103, ал.1 ЗЗД включва:
съществуването на две действителни вземания/ задължения/; вземанията да са насрещни;
двете вземания да имат за предмет пари или еднородни и заместими
вещи; вземането на страната, която прихваща / активното вземане/ да е изискуемо
и ликвидно. А ликвидно е вземането, по което няма спор между страните по
материалното правоотношение, както и установеното с влязло в сила съдебно
решение вземане. Наред с това, за да настъпи погасителния ефект на материалноправното изявление за прихващане като едностранна
сделка, то следва да е било доведено до знанието на насрещната страна в
правоотношението. В случая, ответникът е твърдял, че активното вземане
произтича от съществували между страните договори за правна помощ, по които
ищцата е получила правни услуги, за които дължи съответното възнаграждение.
Ищцата обаче е оспорила това да е така, вкл. е заявила възражение, че е
погасила задълженията си по тях. Оспорила е и изобщо такова изявление за
прихващане да е било отправяно към нея. Предвид предприетото оспорване от ищеца
на заявеното материално възражение за прихващане, законът не допуска то да се
„трансформира“ в съдебно. В случая възражение
за процесуално прихващане не е въвеждано в процеса от страна на ответника и последният
се е позовал на настъпилите последици на извънсъдебно материално прихващане,
оспорвайки материалната легитимация на ищеца да предявява исковете, поради
погасяване на вземанията му. Така, че при изрично заявеното с възражението
за прихващане и поддържано в хода на делото твърдение за вече настъпило
прихващане по чл. 103 и чл. 104 ЗЗД е недопустимо оспорената ликвидност да бъде
установявана в хода на делото, защото безспорността на насрещното вземане е
основна предпоставка за валидността на твърдяното прихващане. В случая тази
ликвидност не е установена. Категоричен извод за това не може да се черпи
единствено от събраните гласни доказателства, в частност показанията на св. д.,
който сочи, че ищцата е изразила съгласието си с предявеният й списък на
задълженията й, с които се извършва прихващането. В тази връзка следва да бъде
отчетена заинтересоваността на свидетеля, като колега на ответницата и факта,
че ищцата не е подписала списъка при предявяването му. Мотивите й да го не
стори към него момент се явяват ирелевантни,
доколкото те могат да са и сочените от свидетеля, но могат и да са израз на
несъгласието й с него. На следващо място, няма категорични доказателства и
относно достигане изявлението за прихващане до знанието на ищцата. Данни за
това отново се съдържат единствено и само в показанията на св. д..
Само за пълнота и ако не бъде споделено становище, че ликвидността на
активното вземане при заявено материално прихващане не подлежи на доказване в
настоящия процес, следва да се посочи, че категорични доказателства за наличие
на сочените договорни правоотношения между страните по делото няма.
Действително от ангажираните гласни доказателства се установява, че ищцата е
ползвала правните услуги на ответницата, на свидетеля д., последният макар и
вписан като адвокат едва през 2015г., както и на адв. Иванов. Параметрите на
тези договорни отношения обаче- като дата на сключване, страни, предмет,
уговорено възнаграждение, се явяват недоказани. Единствено категорично се
установява от писмените доказателства, че адв. Д. е действала като пълномощник
на ищцата по в.гр.д. № 702/2014г. на ВОС и по гр.д. № 15725/2013г. на ВРС. Няма
данни обаче относно уговорено адв. възнаграждение за тези услуги и неговия
размер. Останалите писмени доказателства касаят договорни отношения с адв.
Иванов и св. д., респ. страната по тях са трети лица- Ж. Кючуков, К. К. като
представляваща Агроконстант ЕООД, макар и ищцата да е
разполагала с пълномощно от последната да представлява дружеството. А друга
част от документите- жалби до ВРП, ВОП, ВАП, ДФЗ спогодба от 06.12.2013г.,
изобщо няма данни да са депозирани чрез пълномощник, съотв.
изготвянето им да е било от ответника по възлагане на ищцата. В тази връзка
свидетелските показания не съдържат конкретика и от
тях не може да се изведе категоричен извод за параметрите на съществувалите
правоотношения. Неоснователно
се явява и искането на ответницата за определяне на адв. възнаграждение от
съда. Такава възможност чл. 36 ЗАдв делегира на съотв.
адв. съвет, когато няма сключен договор за правна помощ, а и отделно от това в
случая изначално твърденията на ответницата са били, че такова е уговаряно
между страните. Т.е уговарянето му и размерът му е подлежал на доказване от
нейна страна, каквото по делото не е проведено.
По претенцията по чл. 86 ЗЗД
На основание чл. 84, ал.
1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му. Доколкото в случая се касае за безсрочно парично
вземане по договор за поръчка, т.е при липсващ уговорен ден за изпълнение, за
да бъде поставен в забава длъжникът, то необходимо е той да е бил поканен да
изпълни. Поканата има правопораждащо действие, което
се отнася занапред. В случая е представена покана до
ответника от 30.03.2018г. изпратена с телепоща, но
няма данни за нейното получаване от адресата. Затова и претенцията за
обезщетение за забава се явява неоснователна.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно
който реализираните такива в настоящото производство са 148,63лева платена
дължима държавна такса и 700лева платено адв. възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 17.01.2020г. Направено е възражение за
прекомерност, което е неоснователно, предвид че минималният му размер по чл. 7,
ал.2, т. 2 и ал. 9 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв.
възнаграждение е 469,60лева + 100лева, тъй като по делото са проведени три
съдебни заседания, при отчитане и фактическата сложност на спора. Така
подлежащите на възмездяване разноски в настоящото производство са общо 848,63лева.
Съобразно уважената част от исковата претенция в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 611,32лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът имат право на поискани и доказани разноски. Реализираните такива
в производството са 40лв. за съд. удостоверения. Съобразно отхвърлената част на
исковата претенция в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер
на 11,19лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Б.И.Д., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Ж.К., ЕГН ********** с адрес *** 2465,67лева, представляваща получена на
29.09.2015г. и неотчетена от ответника като довереник сума по изп.дело №
5054/2015г. по описа на СИС при ВРС в изпълнение на задължения по сключен между
страните договор за правна помощ и съдействие от 30.03.2015г. и пълномощно с
нотариална заверка на подписите под рег. № 751/20.01.2015г. на нотариус рег. №
212 на НК, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
30.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на М.Ж.К., ЕГН ********** с адрес *** за осъждане ответника
Б.И.Д., ЕГН ********** с адрес *** да заплати 957,14лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2465,67лева начислено
за периода 29.09.2015г. до 26.07.2019г., на основание чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Б.И.Д., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Ж.К., ЕГН ********** с адрес ***
сумата от 611,32лева
представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата
инстанция съобразно уважената част на исковите претенции, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Ж.К., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Б.И.Д., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 11,19лева, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред
настоящата инстанция съобразно отхвърлената част на исковите претенции, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: