Номер 23315.10.2020 г.Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Стара ЗагораII Граждански състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Пламен С. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
Секретар:Катерина И. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен С. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20205500503070 по описа за 2020 година
Производството е на осн. 258- 269 от ГПК във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с
чл.152 от ЗЗД.
Производството е образувано по подадена в законния 2- седмичен срок
по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от ищеца М. И. И. от *** против
Решение № 397/18.03.2020г., поставено по гр.д.№ 3692/2019г. по описа на РС-
Ст.Загора, с което е отхвърлен предявеният иск за прогласяване на
нищожност по „л.26, ал.1 и чл.152 от ЗЗД, поради симулация на договор за
продажба на недвижим имот от 13.07.2018г. и в частта, с която се осъжда
ищецът да заплати разноските по делото. Въззивникът изразява несъгласие с
Решението на първоинстанционния съд, като го счита за неправилно и
незаконосъобразно. Излага обстойно мотивите си. Иска от въззивния съд да
постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното
първоинстанционно решение и да уважи исковата претенция. Счита, че
трябва да се приложи пр.пр.№ 4581/19.11.2019г. по описа на РП- Ст.Загора.
Претендира за направените разноски по делото, а в случай на потвърждаване
на първоинстанционното решение, възразява относно размера на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника.
В законоустанивения 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е получен
писмен Отговор на въззивната жалба от ответника К. И. И. - ЕГН **********
от ***, в който оспорва въззивната жалба и счита,че тя е неоснователна и
недоказана, като излага подробни съображения в подкрепа на становището си
и моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение на РС- Стара Загора.
Моли за присъждане на разноски по въззивното производство- заплащане на
адвокатско възнаграждение.
1
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, съгласно правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за
установено и доказано от фактическа и правна странa следното :
Пред РС- Стара Загора е бил предявен облигационен иск по чл.26, ал.1
във вр. с чл.152 от ЗЗД за прогласяване за нищожен договор за продажба на
недвижим имот с нотариален акт от 13.07.2018г., поради противоречие със
закона. Ищецът твърди в исковата си молба, че на 19.04.2018 г. е закупил от
Л.Щ. недвижим имот- дворно място с площ от 439 кв.м., находящо се в ***,
съставляващо УПИ ХI – 282 в кв.12, заедно с изградена в имота жилищна
сграда, със застроена площ от 106.38 кв.м. и разгъната застроена площ/РЗП/
234.66 кв.м., заедно с всички постройки, подобрения и приращения в
дворното място. Върху имота има учредена законна ипотека в полза на „С.“-
ЕАД като Л.Щ. го бил уверил, че в кратък срок ще заплати сумата по кредита
и ще заличи ипотеката. Твърди, че през м.юни на 2018г. Л.Щ. и Г.П. му са се
обадили с молба да им помогне, като обезпечи имота си в *** срещу заем от
50 000 лв., която заемната сума била необходима за погасяване на ипотечен
кредит в „С.“- ЕАД от Л.Щ., тъй като бил изпаднал в забава за плащане.
Единствената възможност била да получи спешен заем, а К.И. му обещал
незабавно да му предостави сумата от 50 000 лв., срещу 10 000 лв. лихва,
връщане на заемната сума в срок до 13.01.2019г. и обезпечение по заема: един
поръчител и прехвърляне собственост върху недвижим имот на не по- малка
стойност. Г.П. се съгласил да поръчителства, а М.И. трябвало да се съгласи да
прехвърли собствеността върху имота си в *** на К.И., като по този начин
щял да обезпечи заема. След връщане на сумата от 60 000 лв. на 13.01.19г.
веднага имотът щял да бъде върнат обратно, К.И. щял да предостави заема
чрез банков превод от 16 000 лв., като цена за имота, а останалата част от
сумата щяла да бъде предадена в брой на Л.Щ.. Въззивникът твърди,че Г.П.
много пъти му е помагал в трудни за него моменти и в случая такъв момент е
бил за Л.Щ.. Същевременно е имал интерес кредитът да не стане предсрочно
изискуем, защото с неговия имот е бил обезпечен. Предложил е да обезпечи
заема, като учреди договорна ипотека върху имота, вместо прехвърляне на
собствеността, но К.И. е отказал предложението. Единственият начин К.И. да
отпусне заема бил чрез прехвърляне на собствеността върху имота. Предвид
това, той дал съгласие за исканото обезпечение, като вземал предвид
обстоятелството,че К.И. е бил поръчител по заема и ще бъде спазена
уговорката между тях. На 13.07.2018 г. собственикът на имота - М.И. заедно с
Л.Щ. прехвърлят собствеността на недвижимия имот на К.И. чрез нотариална
сделка, изповядва пред нотариус, с която е бил прехвърлен недвижим имот-
дворно място с площ от 439 кв.м., находящо се в ***- ***, ***,
представляващо имот № 501.282 с граници и съседи на имота: улица на ***,
имот № 501.284- двор на С.Н.К. и имот № 501.878- двор на В.Б.Б., за който
имот е образуван УПИ ХI-282 в кв.12 по плана за регулация на ***, одобрен с
Решение № 70/26.02.2004г. на Общински съвет- Стара Загора, целия
урегулиран поземлен имот с площ от 439 кв.м. с граници на УПИ: от
2
североизток- УПИ Х- 284;от югоизток-улица; от югозапад и от северозапад -
УПИ ХII- 878, заедно с всички постройки, подобрения, приращения и
Жилищна сграда,със застроена площ от 106.38 кв.м. и разгъната застроена
площ 234.66 кв.м. Срещу прехвърлянето на собствеността по банков път е
била заплатена сума от 16 000 лв., а останалата част от заемната сума била
дадена в брой на третото за делото лице Л.Щ. в размер на 50 000 лв. за
заплащане на негов кредит. Издадена е била и писмена разписка (обратно
писмо) от Л.Щ. и Г.П./трети за спора лица/, по искане на ответника К.И.
относно получената сума, поетото задължение, дължимата лихва и
направените обезпечения.
Видно от мотивите на атакуваното Решение, първоинстанстанционният
РС обосновано и законосъобразно е приел за недоказани твърденията на
ищеца за симулативност на сделката, обективирана в нотариален акт за
покупко- продажба на недвижим имот от 13.07.2018г., № 13, том VI,
рег.№11818, дело 766 от 2018г. на Д.Н.- нотариус в *** с № 181 на
Нот.камара. Напълно мотивирано, законосъобразно и правилно РС е
установил, че страните по договора/страни по делото- ищец М.И. и ответник
К.И./ по никакъв начин не са идентични със страните по твърдяното
облигационно отношение/третите за делото лица Л.Щ. и Г.П./. В тази връзка
РС правилно е преценил, че гласни доказателства могат да се допускат само
за установяване на симулативен договор, но при наличие на годно писмено
начало по смисъла на чл.165, ал.2 от ГПК. Ето защо РС законосъобразно е
преценил, че представеното, като писмено доказателство по делото така
наречено “обратното писмо” е подписано не от страните по процесната
сделка/двете страни по делото/, а от други 2 бр. трети лица, които са чужди на
сделката и на съдебния спор. Поради което въззивният съд счита, че напълно
мотивирано, законосъобразно и правилно първоинстанционния съд е
преценил, че пред него не са събрани допустими писмени и/или гласни
доказателства за установяване на факта, че договорът за покупко- продажба
на дворното място е симулативен, и е сключен като обезпечение на договора
за паричен заем между Л.Щ./трето лице по спора/ и ответника К.И., и
прикрива съглашение между страните. Очевидно пред РС ищецът не посочил
допустими писмени доказателства, които да правят вероятен извод на РС за
привидност на съглашението, нито за наличие на прикрито съглашение,
каквото се претендира в ИМ. Липсват каквито и да са писмени доказателства
за сключен договор за паричен заем между ответника К.И. и третото лице
Л.Щ. с оглед разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК. Поради което това
обстоятелство не може да се приеме за установено и доказано по несъмнен и
безспорен начин. Следователно при липса на доказателства за сключен
договор за заем, въведените твърдения за симулация на договора за продажба
се явяват голословни. Безспорно самият нотариален акт установява
плащането от страна на ответника и получаването от ищеца на уговорената
продажна цена, който договор за покупко- продажба, обективиран в
нотариалния акт, обвързва страните валидно и с него собствеността върху
процесното дворно място е била легитимно прехвърлена от ищеца на
3
ответника, който от този момент се явява негов безспорен и пълен
собственик. Поради което сключеният договор за покупко- продажба на
недвижим имот е валиден и надлежен, самата сделка е изповядана пред
надлежен орган/нотариус/, овластен с правомощията от закона за извършване
на нотариални действия относно сделка с недвижим имот, намиращ се в
неговия териториален обхват. В конкретния случай въззивникът/ищец/ М. И.
И. лично е прехвърлил собствеността върху имота си на
въззиваемия/ответник/ К. И. И. срещу получена сума от 16 000 лв., преведена
по неговата лична банкова сметка. Предвид което въззивният съд споделя
изцяло мотивите на РС, че не може да се приеме, че е налице нищожност на
договора поради противоречие на закона или неговото заобикаляне, както и
поради накърняване на добрите нрави- разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗЗД не
намира приложение, както и разпоредбата на чл.152 от ЗЗД, тъй като
съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде
изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго
съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворяване на
кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително.
Предвид тези разпоредби, обстоятелствата, от които произтича сделката не
попадат в тези хипотези. Също така при закупуването на имота въззивникът-
ищец М.И. е бил на ясно, че върху него има учредена ипотека и въпреки това,
той изрично е изразил своето съгласие за сключване на процесния договор за
покупко- продажба на неговия недвижим имот.
Относно направените въззивни оплаквания за отказани свидетелски
показания- съгласно нормата на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК те са изрично
забранени, тъй като чрез тях се цели установяване на договори на стойност,
по- голяма от 5 000 лв., а процесния такъв е очевидно с много по- голяма цена
от 16 000 лв., поради което е процесуално недопустимо да се допуснат
свидетелски показания. Представеното т.н. „обратно писмо“ от 13.07.2020г.
отразява отношенията по повод получените суми е подписано от двете трети
за договора и да делото лица, които не са страни по делото, ето защо то няма
претендираната от въззивника/ищец/ доказателствена сила на „контра лета“.
Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗЗД при договори за прехвърляне на
собственост и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху
определена вещ, прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на
самия договор, без да е нужно да се предаде самата вещ. Съответно приетият
по делото нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот сам по
себе си удостоверява правото на собственост на К. И. И. , което не е било
опровергано по никакъв годен процесуален ред.
Предвид изложените съображения въззивният съд намира, че
решението на първоинстанционния съд е напълно мотивирано,
законосъобразно и правилно, и и следва да бъде потвърдено изцяло, със
законните последици от това.
С оглед изхода на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемия направените разноски пред въззивната инстанция в размер на
4
1 010 лв. за адвокатски хонорар на един пълномощник- адвокат съгласно
Договор за правна помощ от 06.08.2020г./л.17 от делото/ на осн. чл.273 във
вр. с чл.78, ал.2 и 5 от ГПК и във вр. с чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004г. за
минималните адв. Възнаграждения на ВАС, като в останалата част над 1 010
лв. до общо претендираните 1 500 лв. размерът се явява прекомерен и следва
да се остави без уважение.
Предвид цената на процесния облигационен иск от 15 999, 60 лв., на
осн. чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК, това въззивно съдебно Решение може да се
обжалва по касационен ред в 1- месечен срок от връчването му на всяка от
страните, чрез настоящия въззивен ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.
Ето защо воден от горните мотиви и на осн. чл.269- 272 и чл.78, ал.2 и 5
от ГПК, във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.152 от ЗЗД, въззивният ОС-
Ст.Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 397/18.03.2020г., поставено по гр.д.№
3692/2019г. по описа на РС- Стара Загора.
ОСЪЖДА М. И. И. - ЕГН ********** от ***, *** да заплати на К. И. И.
- ЕГН ********** от ***, *** направените разноски по въззивното дело в
размер на 1 010 лв./хиляда и десет лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемия К. И. И. от *** за
осъждане на въззивника М. И. И. от ***,*** да му заплати разноски по
въззивното дело над присъдените минимални 1 010 лв. до общо
претендираните общо 1 500 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по касационен ред в 1- месечен
срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС-
София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5