№ 13142
гр. София, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря И.Д.К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110144770
по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
Б. М. В. и Г. Н. П. да заплатят на „Т С“ ЕАД сумата от по 38.57 лева всеки, представляваща
цена на потребена в периода от м. 05.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 37, находящ се в гр. София, ж. к. „Люлин“, бл. 807, вх. Б, ет. 7,
ап. 37, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.07.2021г. до окончателно
изплащане на задължението, както и сумата от по 8.83 лева всеки, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
14.09.2018г. до 12.07.2021г.
Ищецът „Т С“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно приложимите общи
условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като
потребителите не изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на
потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че
съгласно тези общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане,
тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на
потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2014г., в сила от м. 03.2014г.,
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 30-дневен срок от датата на
публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, като законна мораторна
лихва се начислява след изтичане на 30- дневен срок, считано от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че поради неизпълнение в
посочените срокове на паричните им задължения клиентите изпаднали в забава, поради
което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на
обезщетения за забава върху главните вземания, както и разноски.
1
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК от ответницата Б. М. В., която твърди, че след образуване на делото е заплатила
общата стойност на предявените в настоящия процес претенции.
Постъпил е отговор на исковата молба и от ответника Г. Н. П., с който исковете се
оспорват с довод, че жилището е необитаемо.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, респ.
праводателя на последния, по силата на което топлофикационното дружество се е
задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя
на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално
изпълнение на задължението на „Т С“ ЕАД да предостави съответното количество
топлоенергия до имота.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава за погасяването му, както и
вредата от неточното в темпорално отношение изпълнение на главното задължение,
изразяваща се в пропусната полза от ползването на съответния паричен ресурс и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
В случая Б. В. е заплатила в хода на процеса пълния размер на формираните за исковия
период и претендирани в настоящия процес задължения за цената на топлинната енергия и
начисленото върху нея обезщетение за забава- обстоятелство, което се установява от
надлежно приобщения като писмено доказателство и неоспорен фискален бон от
01.08.2022г., представен от ответницата В. с отговора на исковата молба, а и се потвърждава
изрично от ищеца с депозираната на 28.03.2023г. писмена молба, както и в проведеното на
28.04.2023г. открито съдебно заседание. С оглед на това и само на това основание-
настъпило в хода на процеса погасяване на процесните задължения чрез плащане, което
следва да бъде взето предвид съобразно нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, предявените искове
следва да бъдат отхвърлени в цялост. Поради това и доколкото ответникът Г. Н. не оспорва
съществуването през исковия период на облигационно отношение между страните по
договор за продажба на топлинна енергия във връзка с процесния имот, както и
представените с исковата молба писмени доказателства, касаещи количеството потребена
топлинна енергия и стойността на същата, необоснован се явява наведеният от него довод,
че имотът е необитаем, който впрочем се опровергава от твърденията на самия ответник, че
прекарва по два дни месечно в жилището.
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че извършеното плащане на процесния
дълг съставлява конклудентно признание на неизгодно за страните обстоятелство:
съществуването на процесното задължение на поддържаното от ищеца основание и в
сочения от него размер. А признанието на неизгодни за страната факти представлява едно от
най- надеждните и достоверни доказателства в българския граждански процес, което,
преценено по реда на чл. 175 ГПК- в съвкупност с всички събрани по делото и неоспорени
от страните писмени доказателства, дава основание на съда да приеме за установено, че
изброените по- горе предпоставки за основателност на исковете с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са осъществени.
При този изход на спора пред настоящата инстанция и при съобразяване на момента на
извършване на плащането разноски се следват единствено на ищеца, доколкото в случая
неоснователността на исковете му се дължи на осъщественото в хода на процеса плащане, т.
2
е. към момента на предявяване на претенциите ищецът е бил носител на изискуемо парично
вземане от ответниците, което последните е следвало да погасят преди това, но не са
сторили, поради което с поведението си са дали повод за завеждане на делото срещу тях. С
оглед на това и доколкото от представения документ за плащане не се установява
погасяване на вземането на ищеца за юрисконсултско възнаграждение за настоящото
производство, а такова не се и твърди, в полза на топлофикационното дружество следва да
бъде присъдена сумата от 100.00 лева- юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37
ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален
размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото, естеството и обема
на извършените от процесуалния представител на ищеца действия, както и обстоятелството,
че се касае за обичайно, типично дело с оглед предмета на дейност на страната.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Б. М. В., ЕГН **********, и Г. Н. П., ЕГН **********, да
заплатят на „Т С“ ЕАД, ЕИК ..........., сумата от по 38.57 лева всеки, представляваща цена на
потребена в периода от м. 05.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ
апартамент № 37, находящ се в гр. София, ж. к. „Люлин“, бл. 807, вх. Б, ет. 7, ап. 37, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 29.07.2021г. до окончателно изплащане на
задължението, както и сумата от по 8.83 лева всеки, представляваща обезщетение за забава,
начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 14.09.2018г. до 12.07.2021г.
ОСЪЖДА Б. М. В., ЕГН **********, и Г. Н. П., ЕГН **********, да заплатят на „Т С“
ЕАД, ЕИК ..........., сумата от общо 100.00 лева (по 1/2 част всеки), представляваща разноски
за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3