Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.Горна
Оряховица – 25.03.2019 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Горнооряховският
районен съд в публично заседание на 25.03.2019 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА КАРАГЬОЗОВА
при секретаря М.Първанова, като разгледа докладваното
от съдията М.Карагьозова АНД № 184/
Производството е
по реда на чл.
72, ал.4 от ЗМВР във вр. с чл. 145
и сл. от АПК и е образувано по жалба на М.Р.Д. против издадената от
полицейски орган при РУ-Стражица- мл.инсп.Г.Г.Г., Заповед за задържане рег.№
350зз-7/22.02.2019г. С развити в жалбата доводи за незаконосъобразност се иска
отмяна на обжалваната заповед. В съдебно заседание жалбата се поддържа от
пълномощника адвокат С..
Ответникът Г.Г.Г. в качеството му на полицейски
орган по задържането, изразява становище за отхвърляне на жалбата.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От служителя при РУ-Стражица- мл.инсп.Г.Г.Г.
е издадена Заповед за задържане рег.№
350зз-7/22.02.2019г., според съдържанието на която в 03.15 ч. на 22.02.2019 г.
е задържано на основание чл.
72, ал.1, т.1 от ЗМВР във вр. с чл. 325
ал.2 от НК лицето М.Р.Д., с ЕГН **********. Заповедта е връчена незабавно
на задържаното лице,което попълва и подписва декларация/л.10 от делото/, с
която удостоверява,че е запознат с посочените в нея права. Деянието по повод на
което е издадена заповедта е описано в съставена от полицейския служител Г.Г.Г.
докладна записка от 22.02.2019г. /л.14/, съгласно която на 22.02.2019 г. в
гр.Стражица М.Р.Д. блъскал, удрял и съборил полицейски служител.
Срещу М.Р.Д. е образувано на същата
дата/22.02.19г./ в РУ Стражица досъдебно производство № 58/2019г. за престъпление
по чл.325 ал.2 от НК/спр.л.31 от делото/.
Задържаното лице е освободено в 23.40 ч. на
22.02.2019 г..
При така установените обстоятелства,съдът
намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна
страна,срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА, а разгледана по същество тя е
неоснователна.
По своята правна природа издадената от
органите на МВР заповед за задържане за срок до 24 часа представлява
принудителна административна мярка, законността на която подлежи съгласно чл.
72, ал.4 от ЗМВР на съдебен контрол по отношение на всички основания за
оспорване, регламентирани в общата разпоредба на чл. 146
от АПК.
Разглеждайки тези основания,съдът приема от
правна страна следното:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен
полицейски орган по смисъла на чл.
72, ал.1 от ЗМВР – безспорно установено е от събраните в хода на делото
доказателства, че издателят на заповедта Г.Г.Г. заема длъжността "полицай
в група Охранителна полиция" при РУ-Стражица/в тази връзка удостоверение
от 20.03.2019г.-л.30 от делото/.
Формата на обжалваната заповед е уредена в
действащата към датата на издаването й норма на чл.
74, ал.2 от ЗМВР, която в случая се явява специална разпоредба спрямо
общата такава на чл.
59, ал.2 от АПК, поради което първата представлява приложимото към казуса
право. Заповедта съдържа всички изброени в чл.
74, ал.2 от ЗМВР реквизити, включително спорните такива относно основанията
за задържането – последните са посочени като чл.
72, ал.1, т.1 от ЗМВР във вр. с чл. 325
ал.2 от НК. Разпоредбата на чл.
72, ал.1, т.1 от ЗМВР има предвид наличието на данни за извършено
престъпление, като в тази връзка заповедта посочва престъпление по чл. 325
ал.2 от НК. Спорният в тази връзка въпрос е дали изискванията за форма в
частта им относно основанието за задържането предполагат пълно фактическо
описание в заповедта на данните за престъплението по смисъла на чл.
72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Изхождайки от константната съдебна практика,чието
начало е дадено с тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС,споделена по
–късно в редица решения на ВАС – напр. решение № 1824/10.02.2014 г. по адм.дело
№ 5608/2013 г., V о. на ВАС, настоящият съд приема, че е допустимо фактическите
съображения да бъдат изложени в отделни съдържащи се в преписката документи, каквито
органите на МВР съставят и изготвят съобразно установените техни вътрешни
правила, а именно докладни записки. За такъв документ съдът приема приложената
на л.14 докладна записка. По тези съображения съдът намира,че не са налице
нарушения относно формата на оспорения административен акт. В заповедта за
задържане подробно също така е описано, че Д. е отправял закани,
обиди/използвал нецензурни думи/ срещу полицейски служители, както и съборил и
нанесъл удари по отношение на полиц.служител.
На следващо място, съдът намира, че не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила –
спазени са изискванията на чл.
74, ал.6 от ЗМВР и заповедта е връчена на задържаното лице, чийто права са
подробно и пълно разяснени с попълнената и подписана от него декларация по чл.
74, ал.3 от ЗМВР.
Що се касае до приложението на материалния
закон – в случая това е разпоредбата на чл.
72, ал.1, т.1 от ЗМВР, то съдебната практика е категорична относно смисъла
на понятието "данни за извършено престъпление" – приема се, че същото
не е идентично с понятието по НПК за наличието на достатъчно данни за извършено
престъпление, т.е. в сравнение с второто, първото има значително по-ограничен
обхват,който придава законосъобразност на издадената на това основание заповед
за задържане, включително когато наличните данни за престъпление не са
достатъчни за образуване на наказателно производство. В тази връзка, след като
от събраните по делото доказателства – приложеното на л.31 писмо, се установява
наличието на образувано досъдебно производство относно деянието, описано в
заповедта, то очевидно за издаването на последната са били налице данни за
престъпление по смисъла на чл.
72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Въпросът, дали тези данни са достоверни и дали на
тях им е дадена правилна правна квалификация, остава извън кръга на подлежащата на съдебен контрол от
административния съд законосъобразност на заповедта за задържане. За материалната
законосъобразност на оспорения акт е достатъчно същият да е основан на данни за
възможно по НК престъпление – в случая това изискване за материална
законосъобразност е изпълнено с посочването състава на престъпление по чл. 325
ал.2 от НК. Въпреки това съдът
приема и че дадената правна квалификация е съответна на описаните действия.
Изпълнителното деяние на престъплението хулиганство включва извършването на
непристойни действия, каквито се явяват употребените нецензурни думи и обиди на
обществено място. Различието между първата
или втората алинея на чл. 325 НК се определя от съдържанието на
проявеното поведение. Тук се касае не само до непристойност на действията, но и
до действия, които сами по себе си представляват престъпления /хулигански
изстъпления против отделната
личност-обиди, закани/, употреба на нецензурни думи по отношение органите на
реда, призвани да се грижат именно за реда и общественото спокойствие на
гражданите. Ако при хулиганството непристойните действия прераснат в
престъпления, такова деяние ще се отличава с изключителен цинизъм или дързост./
в този см.Реш. № 261 от 28. V.
На последно място,обжалваната заповед е
издадена при пълно съответствие с целта на закона – принудителната административна
мярка е послужила за преустановяване на деянието, за което впоследствие е било
образувано досъдебно производство и след като е изпълнила своята цел
задържаното лице е било освободено преди да изтече 24-часовия срок. Така
установеното по гореизложените съображения отсъствие на всички основания за
оспорване по чл.
146 от АПК, налага жалбата да бъде отхвърлена, като въпреки този изход на
делото, разноски на ответника не следва да се присъждат, поради липса на искане
в тази насока.
Предвид изложеното,съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.Р.Д. против издадената
от полицейски орган при РУ-Стражица- мл.инсп.Г.Г.Г. Заповед за задържане рег.№
350зз-7/22.02.2019г.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд-В.Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: