О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1785 Година 15.05.2019 Град С.З.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На петнадесети
май Година 2019
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 847 по описа за
2018 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
На 22.04.2019 г. по
делото е постъпила молба от пълномощника на ответника В., с която се иска изменение на
постановеното
по делото решение в частта му за разноските, като се
преизчислят присъдените такива от 721.54 лева в полза на ищеца, които същият
пълномощник счита, че съдът неправилно е изчислил на база платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение от 3232 лева, а не на база претендираното от пълномощника му в
последното заседание с представения списък по чл. 80 ГПК по-малко адвокатско
възнаграждение от 1420 лева, с което съдът нарушил и правото на защита на ответника,
тъй като му бил представен списък с разноски на ищеца от 1420 лева, а ако в
него бил посочен размера на претендираното адвокатско възнаграждение от 3232
лева, в законоустановения срок щял да направи възражение за прекомерността му,
а в случай, че съдът не уважал тази му молба, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК
правел възражение за прекомерност на това възнаграждение и моли съда да го
намали до минималния размер.
В срока по чл.
248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ищеца П.Д.П., с който се заема
становище за преклудиране на направеното с молбата искане по чл. 78, ал. 5 ГПК
и се иска отхвърлянето й със законни последици.
Съдът, след
като разгледа молбата в съвкупност с данните по делото, намери
за установено следното:
С постановеното
по делото решение № 421/02.04.2019 г. съдът е уважил
частично предявените от ищеца искове за неплатени му от ответника трудови
възнаграждения от май до октомври 2017 г. и отхвърлил, като неоснователни, същите
искове в останалата им част, както и иска му против ответника за неплатено
обезщетение по чл. 215, ал. 1 КТ (л. 302). Поради
това е приел, че при този изход по делото, сторените от ищеца разноски по
същото, изчерпващи се с платеното адвокатско възнаграждение от 3232 лева,
следва да се възложат в тежест на ответника съразмерно с уважената част от
исковете или сумата от 721.54 лева, която с решението е възложил в тежест на
ответника.
При тези
данни,
молба на пълномощника му по
чл. 248 ГПК за изменение на това решение в частта му за разноските, се
явява неоснователна и следва да се отхвърли. Вярно
е, че пълномощникът на ищецът заяви във фазата на устните състезания в с.з. на 30.01.2019
г. по делото, че „…представям списък на разноските, където са коригирани
сумите.…“, а в представения по същото време списък на разноските е вписал само 1430
лева адвокатски хонорар от платеното му от ищеца по-голямо адвокатско
възнаграждение от 3232 лева за защитата му по делото (л.
8, 293 и 296).
Но също така е вярно, че това му неясно изявление, нито може да се приеме за
негово признание, че ищецът му е платил само 1430 лева от уговореното в
договора им за правна защита и съдействие по-голямо адвокатско възнаграждение от
3232 лева, та да му се присъди на това основание само платената част от него (чл.
78, ал. 1 ГПК). Нито
пък представлява негово искане за присъждане само на 1430 лева от платеното му иначе
от ищеца по-голямо адвокатско възнаграждение от 3232 лева, видно от същия
договор (л.
8),
който поради това има характер на разписка, която доказва, че ищецът му е
платил изцяло именно това адвокатско възнаграждение от 3232 лева (т.
1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС). Такова искане, въпреки
неоснователните доводи за противното на пълномощника на ответника в молбата му
по чл. 248, ал. 1 ГПК, не представлява и представеният от пълномощника на ищеца
списък на разноските. Не само защото такъв страната представя когато вече е
поискала присъждането на разноски, а не иска с него присъждането им (чл.
80 ГПК). Но
и защото, съгласно задължителните разяснения в т. 11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС,
такъв списък страната може да представи най-късно до приключване на съдебното
дирене в съответната инстанция, а не в хода на устните състезания (т. 11 от мотивите
на ТР
6/2012 от 06.11.2013 г. на ВКС). А в случая пълномощникът на ищеца
представи посочения списък по чл. 80 ГПК след даване хода на устните състезания
по делото (л.
296). Поради
това представянето му, като преклудирано, се счита за неизвършено и се
приравнява на липса на представяне на списък на разноските от същия (така и Р
70-2014-I т.о.). Вярно е, че по същото време представи такъв списък и подалият
молбата по чл. 248 ГПК пълномощник на ответника (л.
296).
Поради това и неговото процесуалното действие по представянето му, като
преклудирано, се счита за неизвършено и се приравнява на липса на представяне
на списък на разноските и от ответника (така и Р 70-2014-I т.о.). Въпреки това
обаче, молбата му по чл. 248 ГПК не е недопустима съгласно чл. 80, изр. 2 ГПК,
защото със същата той не иска изменение на това решение в частта на присъдени в
негова полза разноски, а на присъдените в полза на ищеца такива, а в този
случай е без значение за допустимостта на тази му молба по чл. 248 ГПК дали е
представил списък на сторените от него разноски, защото не изменение на
решението в частта му за същите той иска с тази си молба (Опр.
278-2014-I
т.о.). Същата
обаче, е неоснователна с оглед изложеното и като такава следва да се отхвърли.
И
обусловеното от настъпването на това условие евентуално искане в нея по чл. 78,
ал. 5 ГПК за намаляване поради прекомерност на платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение от 3232 лева, е неоснователно, защото е преклудирано, тъй като не
е направено от ответника/пълномощника му до приключване на съдебното дирене по
делото, а за пръв път с тази му молба по чл. 248 ГПК. Поради това съдът не може
да го разгледа по същество, а следва да отхвърли молбата по чл. 248 ГПК, като
неоснователна, което не влияе на нейната допустимост, защото за същата важат
сроковете по чл. 248, ал. 1 ГПК, които в случая са спазени (Опр. 36-2015-I
г.о., Опр. 205-2014-II т.о., Опр. 372-2012-IV г.о. и Опр. 22-2012-I т.о.). Несъстоятелни
са доводите за противното на пълномощника на ответника в същата му молба, че му
било нарушено правото на защита, защото, ако му бил представен списък с
платеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 3232 лева, щял своевременно да
възрази за неговата прекомерност и поиска намаляването му по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Договорът за правна защита и съдействие, по който е платено от ищеца това възнаграждение от 3232 лева, е представен по
делото още с исковата му молба (л. 8),
след което по делото са проведени три открити съдебни заседания, в които е бил
даден ход на делото и за които ответникът е бил редовно призован, а
пълномощникът му е участвал в същите, в който случай е можел до приключване на
устните състезания по делото да заяви и искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК (така
и Опр. 36-2015-I г.о.).
Воден от
горните мотиви, Старозагорският районен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна молбата от 22.04.2019 г. на пълномощника
на ответника В.Е. за изменение на постановеното по делото решение № 421/02.04.2019 г. в частта
му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред
Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: