РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Сандански, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Мария Ил. Малинска
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20231250200265 по описа за 2023 година
и за да се произнеса, взех предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0339-
000678/17.06.2021г., издадено от Началник РУ към ОДМВР – Благоевград,
РУ - Сандански, с което на жалбоподателя А. П. И., ЕГН – **********, с
адрес – гр.**********, ул.“**********“ № **********, за извършено
нарушение по чл.5, ал.3, т.1, чл.100, ал.1, т.1 и т.2 ЗДвП, на основание чл.53
от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.1 и чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 и 3 от ЗДвП му е
наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер 500/петстотин/
лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, като на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР е постановено отнемане на общо 10 контролни
точки.
Санкционният акт в срок е обжалван от наказаното лице. С жалбата е
направено искане за неговата отмяна, като незаконосъобразно, мотивирана с
твърдението на жалбоподателя, че фактическата обстановка не отговаря на
действителната такава, както и налични съществени процесуални нарушения.
Иска се от съда да отмени атакуваното НП като неправилно и
1
незаконосъобразно.
Административно-наказващият орган и Районна прокуратура –
Благоевград, ТО - Сандански, редовно и своевременно призовани, не
ангажират представители по делото и не изразяват становище по жалбата.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59, ал.2 пр.1 от
ЗАНН и срещу правораздавателен акт, който засяга имуществената сфера на
наказаното лице. Процесното НП съдът приема, че е редовно връчено на
жалбоподателя на 03.04.2023г., а жалбата срещу същото е подадена чрез РУ –
Сандански до РС – Сандански на 21.042023г., като е регистрирана с Вх. №
000-3947/21.04.23г., т.е. в преклузивния 14-дневен срок. Изложеното прави
разглеждането й в съдебното производство процесуално допустимо.
След преценка допустимостта на жалбата, събраните по делото
доказателства и направените доводи, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
На 06.06.2021г. длъжностни лица при РУ – Сандански -
актосъставителят И. Я., в присъствието на свидетеля Д. М., съставил на
жалбоподателя АУАН Серия GA № 399469, за извършено нарушение по чл.5,
ал.3, т.1, чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, а именно: затова, че на същата дата –
06.06.2021г. около 04.30 часа в с. Поленица, по ул.“Първи май“ и с посока на
движение от гр. Сандански към с. Джигурово управлявал поверения му лек
автомобил „**********“ с рег. № **********, собственост на И. С. В. от гр.
Сандански под въздействието на алкохол установено с техническо средство
„Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARSK-0287, което отчело 0,59 промила на
алкохол в кръвта от издишания въздух в апарата в проба № 871. На водача
бил издаден талон за медицинско изследване № 0061483. При проверката
същия не представил СУМПС, КТ и СРМПС част втора. От химическа
експертиза № 155/08.06.21г. е установено наличие на алкохол 0,52 промила на
хиляда. Актът за административно нарушение бил съставен на място,
предявен е на жалбоподателя, същия го разписал без възражения. В
законоустановения срок не са постъпили писмени възражения от
жалбоподателя.
Въз основа на така съставения акт за установяване на административно
нарушение, Началник РУ в ОДМВР – Благоевград, РУ - Сандански, издал
атакуваното Наказателно постановление № 21-0339-000678/17.06.2021г., с
2
което на жалбоподателя А. П. И., ЕГН – **********, с адрес – гр. **********,
ул.“**********“ № **********, за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1,
чл.100, ал.1, т.1 и т.2 ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.1 и
чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 и 3 от ЗДвП му е наложено административно
наказание “ГЛОБА” в размер 500/петстотин/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР е
постановено отнемане на общо 10 контролни точки.
Изложената фактическа обстановка по делото се установява от
събраните по делото писмени доказателства, от показанията на
актосъставителя Я., на свидетеля по акта М., както и от обясненията на самия
жалбоподател и приобщените по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира представените и приети на основание чл.281 от НПК
писмени доказателства по делото, като прецени относимостта им към
предмета на доказване в производството и взаимната кореспонденция между
тях.
Съдът даде вяра на показанията на полицейските служители, които са
категорични, че към момента на проверката жалбоподателя е извършил
вмененото му административно нарушение.
Съдът намира, че наказателното постановление е издадено в
шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Спазени са
сроковете за издаване на НП. АУАН е съставен от служител, който е
упълномощен с надлежна заповед за това, а НП е издадено от компетентно
лице. И АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че
констатациите в акта за установяване на административно нарушение
съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се
установява, че жалбоподателя действително е управлявала моторно превозно
средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над
0.5 на хиляда – 0.52 промила, като тази концентрация е установена след
химическа експертиза. За да е осъществено деянието по чл.5, ал.3, т.1 във вр.
с чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, следва да е налице наличието на алкохол в кръвта
на извършителя, което трябва да бъде над 0,5 на хиляда до 1,2. Освен това
законодателят изисква това количество алкохол в кръвта да бъде установено
по ред, определен от министъра на здравеопазването, министъра на
3
вътрешните работи и министъра на правосъдието /чл. 174, ал.4 от ЗДвП/. В
случая това е редът, установен в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването,
министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, съгласно
чл.1, ал.3 на която концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване
съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или
химико-токсикологични изследвания. В АУАН в достатъчна степен е
направено описание на нарушението, като са отразени всички елементи от
състава на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, правилно е квалифицирано
нарушението. Издаден е и талон за медицинско изследване в съответствие с
изискването на Наредбата. По делото е приложена Заповед №8121з-
515/14.05.2018г. на министъра на МВР, от която е видно, че актосъставителят,
като служител на сектор ПП при ОД на МВР Благоевград, а именно мл.
автоконтрольор е надлежно упълномощен да съставя актове за нарушения по
ЗДвП.
Въпреки изложеното обаче съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и необосновано, по следните съображения:
На първо място – по отношение на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП:
Видно от доказателствата по делото в съставения АУАН е отразено
количеството алкохол, установено с техническото средство, като според
показанията на актосъставителя отразената концентрация алкохол е тази,
резултат от успешната проба. Видно е също от съдържанието на АУАН, както
и НП, че е изготвена химическа експертиза, от заключението на която е
установено наличие на алкохол с концентрация 0,52 промила. Въпреки
описаното в АУАН и НП, както и приложения протокол за химическа
експертиза, остава неясно за съда, в колко часа е взета кръвната проба и дали
е спазен срока, посочен в талона, в съответствие с изискванията на чл.13 от
Наредбата, тъй като такъв час изобщо не е посочен. С оглед на което съдът
приема, че не може да се прецени дали кръвната проба е взета в унисон на
цитирания текст. Въпреки, че от приложените доказателства не се установява
дали кръвната проба е била взета в съответствие с изискванията на чл.13 от
Наредбата, но явно жалбоподателя е дал кръвна проба за изследване след като
4
се сочи, че е изготвена химическа експертиза, като съответно е посочена и
друга алкохолна концентрация. Въпреки, че не са изпълнени условията на
Наредбата, съдът не може да игнорира като доказателство по делото
изготвената химическа експертиза, още повече, че видно от обжалваното НП,
наказващия орган се е позовал на тази експертиза при определяне на
наказанието. Ето защо съдът намира, че наказващият орган преди да издаде
НП не е преценил всички събрани доказателства, и в обстоятелствената част
на НП не е отразил резултата от химическото изследване, въпреки, че такова
е налице, и е посочено в санкционната част на НП. Липсват изложени в
обстоятелствената част на НП съображения дали АНО приема или не приема
резултата от химическата експертиза, както и такива коя от двете
концентрации на алкохол приема, тази от техническото средство или тази от
ХЕ. Видно от НП в обстоятелствената му част наказващият орган се позовава
на показанията от техническото средство, едновременно с това след
санкционната норма, наказващият орган е отразил, че наказанието е
определено като са взети предвид показанията от ХЕ, т.е. налице е
противоречие в НП относно обстоятелството кои показания АНО приема за
достоверни и каква е концентрацията на алкохол у водача, а същата е елемент
от състава на твърдяното административно нарушение. Съдът не може да
тълкува каква е волята на наказващият орган, а липсата на категоричност
относно концентрацията на алкохол в кръвта на водача освен, че касае
описанието на нарушението, е в разрез с императивната разпоредба на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН и представлява съществено процесуално нарушение,
водещо до ограничаване възможността на нарушителя да разбере в
извършването на какво нарушение е обвинен и да организира в пълен обем
защитата си.
Освен изложеното, съдът намира за необходимо да посочи, че по
отношение на така описаното нарушение НП не съответства на изискванията
на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като в същото е налице непълно и неточно
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които то е извършено,
като в конкретния случай не са посочени всички факти представляващи
елементи от неговия обективен състав. Това е така, защото конкретното
нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя се състои в управление
на МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 0,59 промила установено с
техническо средство.В НП обаче не е посочена действителната съставомерна
5
концентрация реализираща от обективна страна състава на нарушението.
Санционната разпоредба на чл.174 ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда, че се наказва
водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, установена
с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.
Видно от текста на разпоредбата е, че в нея са предвидени два алтернативни и
самостоятелно достатъчни способа за надлежното установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, а именно:
медицинско изследване и/или техническо средство. Конкретния начин на
използване на всеки от двата способа за установяване на употреба на алкохол
е регламентиран в Наредба № 30 от 27юни 2001г., която обаче урежда
технически конкретния ред за установяване на употребата на алкохол от
водачите на МПС, но не въвежда задължителни процесуални правила за
административното им санкциониране, които са посочени директно в закона.
Когато обаче водача е дал кръвна проба, както е в случая определящ от
гледна точка на състава на нарушението е резултата от химическото
изследване, който дерогира показанията на техническото средство. В случая
именно той е следвало да бъде посочен в НП при описанието на нарушението,
а посочването и на двата резултата води до липса на описание и непълен
фактически състав на доказателствата, от които се извличат елементите от
състава на нарушението. В този смисъл и съобразно изискването на чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН за посочване на доказателствата, от които се извличат
елементите от състава на нарушението, макар и към
административнонаказателната преписка да е приложен протокола за
химическа експертиза, с който се доказва извършването на нарушението в
конкретните параметри, в НП обаче не е посочена действителната
съставомерна концентрация реализираща от обективна страна състава на
нарушението. В тежест на административнонаказващия орган е да докаже
наличието на всички елементи от състава на описаното нарушението и
доколкото в тази насока не са посочени при описание на нарушението е
налице порок в съдържанието му. Коментирания недостатък на НП
съставлява съществено процесуално нарушение на процесуалните правила,
тъй като засяга неговите основни и задължителни реквизити, поради което и
пряко рефлектира върху правото на защита на жалбоподателя да разбере в
6
какво точно нарушение е обвинен и съответно да организира и реализира
защитата си в пълен обем. Същото е самостоятелно и достатъчно основание
за неговата отмяна.
От друга страна обаче, съдът намира за необходимо да отбележи, че по
отношение на констатираното нарушение на чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП,
същото разкрива белезите на маловажен случай на административно
нарушение, за което е следвало нарушителя да не бъде санкциониран.
По изложеното, атакуваното НП следва да бъде отменено, доколкото не
е установено безспорно извършеното нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП –
предвид несъставомерност на същото, а по отношение на нарушението по
чл.100, ал.1, т.1 и т.2 ЗДвП, АНО не е извършил преценка за маловажност на
случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН, с което е възпрепятствал съда да
осъществи контрол върху същата и същевременно, неизвършвайки оценка на
деянията по отношение тяхната маловажност и ограничил правата на
жалбоподателя да оспори изводите в тази насока.
Поради изложеното съдът приема, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено
изцяло.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0339-
000678/17.06.2021г., издадено от Началник РУ към ОДМВР – Благоевград,
РУ - Сандански, с което на жалбоподателя А. П. И., ЕГН – **********, с
адрес – гр. **********, ул.“**********“ №*******, за извършено нарушение
по чл.5, ал.3, т.1, чл.100, ал.1, т.1 и т.2 ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.174, ал.1, т.1 и чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 и 3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в размер 500/петстотин/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, като на основание Наредба
№ Iз-2539 на МВР е постановено отнемане на общо 10 контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Благоевград по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено.
7
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
8