Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260144 14.02.2022
година град
Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на деветнадесети
януари две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието
на секретаря Радка Цекова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 15160
по описа на съда за 2020 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е осъдителен иск от ЗАД „Алианц България“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Княз Дондуков“ № 59 против А.К.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 22.03.2019 г. в
гр. П., ответницата, като водач на МПС „Фиат“ 500 с ДК № ***, станала причина
за реализиране на ПТП и виновно причиняване вреди на МПС „VOLVO XC 90“ с ДК № ***, собственост на ЕАД „Интерлийз
Ауто“ ЕАД – к. П.. За настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен
протокол за ПТП от 22.03.2019 г. На същата дата в ищцовото дружество постъпило
уведомление за щета на МПС, тъй като към момента на ПТП увреденото МПС било
застраховано в същото по застраховка „КАСКО“ – застрахователна полица № *****/***със
срок на застрахователно покритие от 19.08.2018 г. до 18.08.2019 г. Причинените
от цитираното ПТП вреди били подробно описани в Опис на в. л. по щета № ******.
Твърди, че щетите били отстрани в доверен сервиз на застрахователя. Стойността
на вредата била в размер на сумата от 642.45 лв., която била надлежно изплатена
от застрахователя. Твърди се, че всички посочени вреди били виновно причинени
от водача А.К.К. при управление на МПС и към момента на ПТП гражданската й
отговорност не била застрахована. Сочи се, че с писмо изх. № ***/03.10.2019 г.
ищцовото дружество поканило виновния водач – ответницата, доброволно да заплати
сумата от 642.45 лв., представляваща платеното застрахователно обезщетение и
направените ликвидационни разноски, което същата не сторила.
С оглед изложеното от съда се иска да постанови
решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 642.45 лв. – регресна претенция, ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 16.11.2020 г. до окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът,
чрез назначения му особен представител, е депозирал отговор на исковата молба.
Счита предявения иск за допустим, но неоснователен и недоказан. Моли за
отхвърляне на същия.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
Като писмено
доказателство по делото е приет Двустранен констативен протокол за ПТП,
съставен на 22.03.2019 г., в 13.10 ч., от който се установява, че е настъпилото
ПТП – между превозно средство А – л.а. Фиат 500, с ДК № ***, управляван от А.К.
– като е отразено, че има валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в „Лев
Инс“ АД, обективирана в застрахователна полица № ******и участник Превозно средство Б – л.а. „Волво Хс 90“, с ДК № ***, управляван
от М.Ч., с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при „Алианц България“,
обективирана в застрахователна полица № ******. Отбелязано е, че в гр. П., на пл. Г.п., превозното средство Б - с ДК № *** е ударен отзад от превозно
средство А с ДК№ ***, като изрично е посочено, че вината е на водача на превозното
средство с ДК № *** и водачът му – А.К. е посочила, че поема вината като
заднодвижещо се превозно средство. В протокола са посочени и видимите щети по
двата автомобила. Двустранният констативен протокол за ПТП е подписан от
водачите на двете превозни средства – А.К. и М. Ч..
От приетата по
делото Застрахователна полица № *****/***от 09.08.2018 г., издадена от ЗАД
„Алианц България“ по застраховка „Пълно Каско“, валидна за периода от 19.08.2018
г. до 18.08.2019 г., е видно, че същата е за л.а. „Волво ХС 90“, с ДК № ***, с
посочено собственик „Интерлийз Ауто“ ЕАД – к. П..
По делото като
писмени доказателства са приети – уведомление за щети по МПС за настъпилото на
22.03.2019 г. ПТП, опис на щетите по образуваната щета № ****; доклад по щета №
******, с която е определено обезщетение за щетите в размер на 642.45 лева; проформа
- фактура № 032-90-0000495/05.04.2019 г. за сумата от 642.45 лева;
приемо-предавателен протокол за предаване и приемане на л.а. „Волво ХС 90“, с ДК
№ *** от оторизиран сервиз от 05.04.2019 г.; преводно нареждане за кредитен
превод от 15.05.2020 г. за превод на сумата от 642.45 лева от ЗАД Алианц
България по щета № **** - на оторизирания сервиз за извършения ремонт.
Представена е и
Покана за доброволно изпълнение на регресна претенция по щета № *** с изх. № ***/03.10.2019 г., изпратена от
ЗАД „Алианц България“ до А.К.К. за доброволно заплащане от последния на
застрахователя на сумата, представляващо заплатеното обезщетение за
претърпените от нея имуществени щети по автомобила, ведно с известие, че
писмото не е потърсено от получателя.
Изготвена е справка от база данни на
информационния център към Гаранционен фонд, от която е видно, че управляваното
от ответника А.К., МПС – Фиат 500, с ДК № *** има сключена застраховка
„Гражданска отговорност” към „Дженерали Застраховане“ АД, с начална дата на
покритие: 22.03.2019 г., 16:00ч.
По делото е прието и писмо от
„Дженерали Застраховане“ АД до ЗАД „Алианц България“, с което сочат, че сключената
застраховка „Гражданска отговорност” към „Дженерали Застраховане“ АД, за л.а.
„Фиат“ с рег. № *** е с начална дата на покритие: 22.03.2019 г., 16:22 ч.
От заключението на
в. л. инж. В.С. по назначената автотехническа експертиза, прието като
обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
причинените щети по л.а. „Волво ХС 90“ с ДК № *** се намират в причинно –
следствена връзка с описания в Двустранен констативен протокол за ПТП от 22.03.2019
г. механизъм, като е налице пълно препокриване на увредени зони и детайли с
описаните в Опис на щета № **** от 14.05.2020 г. Вещото лице установява също и,
че пазарната стойност за части, материали и труд, необходими за възстановяване
на описаните увреди, възлиза на 654.64 лева с ДДС. В. л. установява също, че от
направено проучване в застрахователни компании, стойността на ликвидационните
разноски към 2019 г. варират от 10 до 30 лева.
По делото са
събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля М.Ч. /по
искане на ищцовото дружество/. Свидетелят установява, че ПТП – то е настъпило
около Г. п., когато докато той паркирал л.а., другият участник в ПТП – то–
л.а., управляван от м. м., блъснал отзад неговия л.а.. Сочи, че ПТП настъпило
на улицата, не на паркинг. Свидетелят твърди, че се е движил с много ниска
скорост, защото в този момент е паркирал и е нямало насрещно движещи се
автомобили. Сочи също, че след ПТП-то попълнили протокол, след което той го
подал в неговата застрахователна компания „Алианц“, оставил автомобила в
сервиз, където установили щетите и отремонтирали автомобила, на който сервиз
застрахователят бил платил ремонта.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
За да бъде уважен предявения иск е необходимо по делото ищецът да докаже в кумулативност
следните факти: сключен договор
за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който
и вследствие виновно и противоправно
поведение на ответника, да е настъпило събитие,
за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение, застрахователят да е изплатил на застрахования,
застрахователно обезщетение, както и посоченото неизпълнение от страна на
ответника, в причинна връзка с което
да са нанесени твърдените вреди на
застрахования и размера на
обезщетението.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по посочените
обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземането, следва
да докаже, че е погасил задължението.
От събрания и проверен по делото доказателствен
материал се установяват в пълнота и по несъмнен начин признаците от фактическия
състав на непозволеното увреждане – фактът на настъпване на твърдяното от ищеца
пътнотранспортно произшествие, противоправното поведение на ответника,
изразяващо се в нарушение правилата за движение по пътищата, настъпилите
вследствие на произшествието имуществени вреди, както и причинността между
поведението на ответника и последвалото вредоносно събитие.
Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП – всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.
Според чл. 20, ал. 1 от посочения закон - водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, а съобразно чл. 25,
ал. 1 – водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи ППС, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по
платното за движени, в частност, за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока
и скорост на движение. От заключението на СТЕ се установява по несъмнен начин, че уврежданията по
автомобила са следствие от нарушаването на посочената правна норма от страна на
ответника като водач на пътно превозно средство.
Механизмът на настъпилото ПТП се установява от
приложения Двустранно подписания констативен протокол за ПТП. Ответницата го е
подписала и не оспорва това обстоятелство, в който е описан твърденият
механизъм на ПТП и извършените от нея нарушения на правилата за движение, вкл.
е поела вината за ПТП, а доколкото протоколът удостоверява неизгодни за нея
факти /че именно тя е нарушила правилата за безопасност на движението/, този
документ следва да се ползва с доказателствена сила относно тези неизгодни
факти, чието настъпване е удостоверено с подписа на виновния водач. Материалната
доказателствена стойност на протокола не е оборена, поради което и следва да
бъде зачетена, като съдът приема, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в него. От своя страна ответницата не ангажира никакви доказателства
за установяване на различна фактическа обстановка, водеща до отпадане на
отговорността й.
Следователно
налице е противоправно поведение, доколкото ответницата не е спазила правилата
на ЗДвП и Правилника към него. С оглед горното, съдът приема, че ПТП е
настъпило, именно в причинна връзка с поведението на ответницата, която е
нарушила посочените правила за поведение при управление на МПС и по този начин
е причинила имуществени вреди другиму.
По делото
безспорно се установява, че ответницата, в часът, в който е осъществено ПТП -
то, е управлявала МПС, без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, която би покрила причинените от нея вреди на трети лица. В тази
насока, следва да се посочи, че документът – Справка, изготвена от ищеца въз
основа на данните от Информационния център към Гаранционен фонд, създаден съгл.
чл. 292 КЗ /отм./, до доказване на
противното, удостоверява застрахователя, номера на договора за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, началната и крайната дата на
покритието…, съгласно разпоредбата на чл. 295, ал. 7 КЗ /отм./. Т.е.
документът, в случая Справката от ГФ въз основа на данни от ИЦ, има формална и
материална доказателствена сила на официален документ, придадена от закона, по
смисъла на чл. 178, ал. 1 ГПК. Тази информация се потвърждава и от извършената
от съда служебна справка в публично достъпния интернет сайт на ГФ, а в случай,
че ответникът твърди наличие на ГО следваше да представи действаща такава,
което не бе сторено.
Установява
се, като не е било и спорно, че към датата на процесното ПТП, е било налице
валидно и действащо застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Каско+”, обективиран в полица № *****/***от 09.08.2018 г. между собственика на
увредения лев автомобил и ищеца. Тя е покривала риска за причинени имуществени
вреди в резултат на настъпило ПТП.
По делото се установява, че ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение в размер на 642.45 лева по банков път на
сервиза, който е ремонтирал автомобила.
С оглед
изложеното, съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца,
като в изпълнение на договорното си задължение, същият е заплатил
застрахователно обезщетение в размер на търсената сума.
Налице е
основание за възникване на регресното право. Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ - с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Обемът на
суброгационното право включва правата срещу физическото лице – пряк причинител
по чл. 45, ал. 1 ЗЗД /предвид доказателствата за липса на сключена застраховка
ГО за л.а./.
Според
заключението на САТЕ, обезщетените вреди са в пряка причинна връзка с Двустранно
подписания констативен протокол за ПТП, като пазарната стойност на щетите към
датата на застрахователното събитие е 654.64 лева.
Обемът на
регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече
от извършеното застрахователно плащане. Ето защо в полза на ищеца е възникнало
вземане в размер на по – малката сума - извършеното плащане, а именно 642.45
лева.
Ищецът проведе
пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на претенцията си,
поради което искът следва да бъде уважен изцяло, като се присъди и законната
лихва върху главницата, като последица.
Относно
разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е
списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива от: 50 лева – ДТ; 300
лева – депозит за особен представител; 20 лева – депозит за свидетел
/изплатен/; 150 лева – депозит САТЕ и 540 лева с ДДС – платено адв.
възнаграждение.
Така, общо сторените разноски са
в размер на 1 060 лева, които следва да се възложат в тежест на ответника.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.К.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на ЗАД „Алианц България”,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз
Дондуков” № 59, следните суми: 642.45
лева /шестстотин четиридесет и два лева и четиридесет и пет стотинки/ - главница, представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „КАСКО“, изплатено по
застрахователна полица № *****/***от 09.08.2018 г., за причинени щети на лек
автомобил „VOLVO XC 90“ с ДК № ***, собственост на
ЕАД „Интерлийз Ауто“ ЕАД – к. П., настъпили от ПТП на 22.03.2019 г. в гр. П.,
пл. Г.п., вследствие на виновно поведение на А.К.К., като водач на лек автомобил „Фиат“ 500 с ДК № ***, като е управлявала МПС, без да е имала сключен договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 16.11.2020 г. до
окончателното й погасяване, както и общо 1060
лева /хиляда и шестдесет лева/ - разноски
за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ