Решение по дело №1007/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Същото е образувано по касационна жалба на началника на сектор „Пътна полиция“ – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново против Решение №55 от 14.11.2024 г. по АНД №142/2024 г. на Районен съд – Свищов, с което е отменено Наказателно постановление №24-1275-000801/16.04.2024 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново, с което на П. К. П. за нарушение на чл. 137а от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева.

Касаторът оспорва решението като неправилно. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и допуснати съществени съдопроизводствени нарушения – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Изложени са доводи, че НП е законосъобразно и в тази връзка оспорва изводите на районния съд. Твърди че, в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП правилно е посочено мястото на проверката, а именно е гр. Свищов, ул. „33 Свищовски полк“ до № 112 в посока на движение към гр. Русе. Уточнява, че ул. „33 Свищовски полк“ се намира в местност „Паметниците“ в гр. Свищов. Релевира съображения, че в обжалваното решение, не се обсъжда самото нарушение, а единствено мястото на което е извършено. По тези съображения от съда се иска да отмени оспореното решение и да постанови ново, с което да се потвърди наказателното постановление. Не се претендират разноски. В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – П. К. П. от *** чрез упълномощения адв. Т. от ВТАК в подаден писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна. В съдебно заседание заявява, че от показанията на разпитаните полицейските служители се установява, че същите не си спомнят нищо свързано с проверката. Отбелязва, че мястото на нарушението, което е описано в АУАН и НП е на три километра от действителното такова. Обобщава, че оспореното решение е изцяло основано на събраните доказателства, постановено е при правилно прпиложение на закона, без да са допуснати процесуални нарушения и е обосновано. По тези доводи, ответникът по касация моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново не споделя мотивите, изложени в решението, като счита, че същото е неправилно и предлага да бъде отменено, а НП да бъде оставено в сила.

 

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от РС – Велико Търново и наведените от касатора възражения намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна – участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспореното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:

От фактическа страна районният съд е приел за установено, че на 27.03.2024 г. в 11,00 ч., като водач на МПС – лек автомобил „Сузуки Витара“ с рег. № [рег. номер] в гр. Свищов по ул. „33-ти Свищовски полк“ до номер 112 в посока на движение гр. Русе управлява, като не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила, с което виновно е нарушил чл. 137а, ал.1 от ЗДвП. Съставен е АУАН № 1243067 на 27.03.2024 г., който П. е подписал. Въз основа на него е издадено процесното НП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че П. не използва обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобилът, за което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка районният съд е приел, че АУАН, респ. НП са издадени в нарушение на чл. 42, т.3, пр.2 и чл. 57, ал.1, т.5, пр.2 от ЗАНН, тъй като е посочено различно място на нарушението от действителното такова. Тези си изводи въззивния съд базира на свидетелските показания на св. М., която по същество посочвала различно място от описаното в АУАН и НП. В заключение е посочено, че административнонаказващия орган е допуснал нарушение на процесуални правила, което е довело до неправилно описание на фактическата обстановка в обжалвания акт, което в крайна сметка е довело и до неговата незаконосъбразност.

Така постановеното решение е правилно по следните мотиви:

Настоящата касационна инстанция намира за правилен извода на Свищовския районен съд, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила досежно съставянето на АУАН и съответно процедурата по издаване на НП.

Конкретно по възраженията релевирани от касатора, следва да се съобрази, че съгласно чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, мястото на което е извършено нарушението, е задължителен реквизит на наказателното постановление. Описанието на нарушението следва да е пълно, точно и ясно, а коректното посочване на мястото на извършване е един от елементите, които способстват за индивидуализиране на нарушението, за което е ангажирана отговорността на нарушителя.

Посоченото от наказващия орган в обжалваното наказателно постановление място на извършване на нарушението, не съответства на установената от въззивния съд действителната фактическа обстановка. Според свидетелските показания на св. М., мястото на което е протекла проверката е между паркинга пред местността „Паметниците“ и разклонът на ресторант „Перун“. Същевременно единият от актосъставителите не помни, къде е протекла проверката, а другият настоява, че същата е била на ул. „33-ти Свищовски полк“, която отива към с. Вардим. Налице е разминаване между описаното в акта и НП място на извършване на нарушението, което от своя страна влече неопределеност и неяснота на обжалваното наказателно постановление. Формалността на административнонаказателното производство предпоставя максимална прецизност на наказващия орган при индивидуализацията на конкретното нарушение, което обуславя и крайният извод за наличие на допуснато от същия съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление.

В допълнение, следва да се подчертае, че процесното нарушение на административнопроизводствените правила, съдът, не може да приеме като техническа грешка. Именно поради строгата формалност на процеса по налагане на административни наказания, регламентиран в ЗАНН и в субсидиарно приложимите НК и НПК, законодателят не е предвидил въобще института “техническа грешка” и не е предоставил възможност за поправянето й.

Настоящият състав намира изводите на районния съд за съответстващи на доказателствата по делото и на приложимото право. Районният съд е изложил обосновани мотиви и е достигал до правилен краен резултат, като касационният състав споделя изложените мотиви, които не следва да се повтарят, а на основание чл. 221, ал. 1 от АПК да се препрати към тях. Доколкото възраженията, поддържани пред настоящата инстанция, не разкриват пороци, представляващи касационни основания за отмяна на решението, същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски. Такива се претендират за настоящото производството и възлизат в размер на 400 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 23.01.2025г.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №55 от 14.11.2024 г. по АНД №142/2024 г. на Районен съд – Свищов.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Велико Търново да заплати на П. К. П., [ЕГН] от ***, сумата от 400 лева (четиристотин лева), представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.