Р Е Ш Е Н И Е
№ 658/9.11.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ състав,
в открито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и трета
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ВИДЕВ 2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|||
|
При
секретар |
Десислава
Ангелова |
и с участието |
|
|
|
на
прокурора |
Даниела
Петърнейчева |
изслуша докладваното |
|
|
|
от
съдия |
Златева
- Найденова |
|
||
|
по
к.а.н.дело № 652 по описа на съда за 2023 г. |
|
|||
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН,
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Н.Д.Р.,
ЕГН **********, чрез адв. М. против Решение № 245 от 22.05.2023 г., постановено
по анд № 20235220200281 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пазарджик, с което
е потвърдено Наказателно постановление № 23-0340-000017 от 20.01.2023 г.,
издадено от Началник на РУ – Септември към ОД на МВР - Пазарджик с което на
жалбоподателя са наложени глоби в общ размер на 220 лева.
В касационната жалба се твърди, че
обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния
закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли се да бъде
отменено решението на районния съд, както и да се отмени издаденото наказателно
постановление (НП).
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М., който поддържа
жалбата. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба – Началника
на РУ – Септември към ОД на МВР Пазарджик – редовно призован, не се явява и не
се представлява. Не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита че
решението на районния съд е правилно и законосъобразно.
Административен съд – Пазарджик, като взе предвид
доводите на страните, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок по чл.
211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При проверка на обжалваното решение,
настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в
съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства,
установяващи фактическата обстановка, при преценката, на които са възприети
законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата
инстанция.
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № 23-0340-000017 от 20.01.2023 г., издадено от Началник на РУ –
Септември към ОД на МВР – Пазарджик, с което на жалбоподателя са наложени глоби
в общ размер на 220 лева, както следва: 20 лева на основание чл. 185 от ЗДвП и
200 лева на основание чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП. Със същото на водача са отнети и 10 контролни точки.
За да потвърди обжалваното НП, районният
съд е приел, че от обективна и субективна страна
жалбоподателят е осъществил състава на процесното административно нарушение,
включително като е обсъдил и възраженията на жалбоподателя изложени в хода на
съдебното производство. Приел е също така, че при издаване на НП и АУАН не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
Решението е правилно.
В хода на делото, от съда е била дадена
възможност да се ангажират доказателства, като са събрани тези, относими към
предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка и въз основа на събраните по делото доказателства е изградил
мотивите на съдебния акт. Първоинстанционният съд е обсъдил доводите и
възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи.
Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е
извършена аналитична преценка относно приложението на закона. При надлежно
установената фактическа обстановка районният съд е извел правилния и логичен извод
за неоснователност на подадената жалба, като и е потвърдил оспореното НП.
Касационната инстанция споделя фактическите
констатации и направените въз основа на тях правни изводи на районния съд. Неоснователни
са и твърденията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния
закон.
Районният съд е извел своите правни изводи
при правилно установена фактическа обстановка, а именно, че на 07.01.2023 г., 10
минути след полунощ, И. П.се движела с управлявания от нея лек автомобил
Ситроен СЗ е peг. номер *** по ул. „Първа“ на с. Карабунар, общ. Септември, с посока
на движение към с. Виноградец. Зад нея се движел жалбоподателят с управлявания
от него автомобил Ягуар с рег. номер ***, в който на предна дясна седалка била
съжителката му Я., а отзад - майка му.
При наличие на хоризонтална маркировка по
пътното платно в участъка преди кръстовище от непрекъсната осева линия, която
само частично била прекъсната за влизане в и излизане от намиращата се преди
кръстовището ( при посока Виноградец) бензиностанция, П.следяла визуално
движещият се зад нея автомобил Ягуар на касатора. Когато наближила
кръстовището, П.погледнала назад и видяла, че автомобилът на жалбоподателя
продължава да се движи зад нея, в същата лента и посока. Тя подала сигнал за
завой наляво и навлязла в зоната на кръстовището, където междувременно
предприелият изпреварване автомобил Ягуар я ударил с предната си дясна част,
покосявайки левите части на л.а. Ситроен ( предна лява броня, предна лява врата
и стъкло, ляво странично огледало).
На място пристигнал автопатрул, в състава на
който бил полицейския служител П., който изслушал водачите, огледал ситуацията
и пораженията по автомобилите и приел, че вина за настъпване на ПТП има
жалбоподателя, комуто вменил със съставения от него АУАН Серия GA № 841618 две нарушения:
1. не
съобразява поведението си с пътната маркировка
2. не
се е убедил, че ППС, което ще изпреварва не е подало сигнал за изменение посоката
си на движение.
Актът бил съставен на място, в присъствието
на жалбоподателя. АУАН бил надлежно предявен и връчен препис срещу подпис на Р.
на 07.01.2023 г., без възражения, съгласно оформлението на самия АУАН. Въз
основа на акта било издадено и обжалваното НП.
В хода на съдебното производство пред
районния съд били изслушани свидетелите П., Я. и П., като за свидетеля Я.,
съдът изрично е посочил доколко цени показанията ѝ в контекста на
съжителството ѝ с жалбоподателя.
В хода на съдебното производство са приети и
протокол за ПТП и Докладна записка от 09.01.2023 г. за случая, изготвена от
младши инспектор Е. П..
При тази фактическа обстановка, районният съд
е приел, че както АУАН така и HП са издадени от териториално и материално
компетентни за това органи, с оглед представена по делото заповед за делегиране
на правомощия. Съдът е приел също, че констативният и санкционният акт съдържат
ясно и достатъчни по обем факти досежно двете вменени административни нарушения
по ЗДвП, които са получили и своята правилна правна квалификация. Спазени са
били процедурите по съставяне, предявяване и връчване на АУАН, а самите нарушенията
са приети за доказани по същество.
Касационната инстанция намира за правилни
изводите на районния съд.
Установява се от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, че действително на 07.01.2023 г., малко след полунощ се
е осъществило пътно – транспортно произшествие (ПТП) с участници водачите П.на
МПС Ситроен и Р. на МПС Ягуар. Съгласно представения и неоспорен протокол за
ПТП, произшествието се е състояло близо до кръстовище с ляв завой. Видно е, че
водачът на Ягуара при предприета маневра на изпреварване, от ляво на другия
автомобил блъска същия от лява страна, като водачът на Ситроена в същото време
е предприел ляв завой. В следствие на горните са нанесени материални щети по
леките автомобили.
Предвид това следва да се има предвид, че съобразно
чл. 42, ал. 1 от ЗДвП водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен преди
да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно
средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще
изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво. Освен
това, съгласно чл. 6, т. 1 от ЗДвП участниците
в движението са длъжни да съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка.
Съответно чл. 179, ал. 2 от ЗДвП предвижда,
че който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или
нарушение по чл. 179, ал. 1 от ЗДвП причини пътнотранспортно произшествие, се
наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
Съгласно чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП пък, наказва се с глоба който не спазва
предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за
сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за
заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. Отделно
от това в чл. 185 от ЗДвП е предвидено, че за нарушение на този закон и на
издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго
наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.
В случая е установено, че ПТП се е случило до
кръстовище с ляв завой между улици „Първа“ и „Шеста“ в с. Карабунар, като е
била налична прекъсната маркировка на пътното платно указваща възможност за
предприемане именно на ляв завой. Установява се от показанията на свидетеля П.,
че същата била подала светлинен сигнал – мигач за ляв завой, съобразно
предприетата маневра, но въпреки това водачът на другия автомобил е предприел
изпреварването точно на кръстовището и въпреки подадения сигнал. Основно
възражение на касатора е, че районният съд неправилно не кредитирал показанията
на св. Я., която твърди, че водачът на Ситроена не била подала сигнал за
маневрата – ляв мигач. Настоящата инстанция намира възражението за
неоснователно, доколкото районният съд правилно е кредитирал показанията на
свидетелите. Показанията на св. П.се подкрепят от посоченото от св. П., който е
възприел непосредствено след инцидента обясненията на участниците в ПТП.
Същевременно Я. се намира във фактическо съжителство с жалбоподателя, съобразно
посоченото от нея в съдебно заседание, като показанията ѝ са ценени от
съда именно в този контекст и предвид едностранчивостта им. С оглед тези факти,
настоящият състав намира, че правилно районният съд е установил фактическата
обстановка и въз основа на същата е формирал правните си изводи.
Предвид това следва да се приеме, че правилно
районният съд е приел за доказано нарушението на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП и на чл.
42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което и правилно е ангажирана отговорността по
чл. 179 и по чл. 185 от ЗДвП. Правилно е установено и, че при съставянето на
АУАН и НП не са допуснати формални нарушения, вкл. и такива в производството по
издаването им.
Не на последно място следва да се посочи, че
с НП на водача са отнети 10 контролни точки с посочено основание „Наредба №
Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР (Наредба № Із-2539 от 17 декември 2012 г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение).
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 16 от същата
наредба, в относимата редакция към момента на издаване на НП, за неправилно изпреварване,
ако от това е създадена непосредствена опасност за движението (чл. 179, ал. 1,
т. 5, предл. 5 от ЗДвП) се отнемат 10 контролни точки. В случая е установено
настъпването на хипотезата на именно чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП,
предвид неправомерното изпреварване, в следствие на което е настъпило ПТП,
поради което и правилно са отнети контролни точки. С оглед на това НП правилно
е потвърдено от съда и в тази му част.
Ето защо, настоящата касационна инстанция
намира, че като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е
постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение,
което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото на ответника биха се
следвали разноски, но при липса на сезиране на съда с такова искане, не се
дължи произнасяне по този въпрос.
По изложените съображения и на основание чл.
221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 245 от 22.05.2023 г.,
постановено по анд № 20235220200281 по описа за 2023 г. на Районен съд –
Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ:
1. (П)
2. (П)