Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 40
гр. Русе, 04.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VI - ти състав
в публично заседание на 12 октомври през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдията Димитрова адм.
дело № 404 по описа
за 2021 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано
е по жалба на Р.Н.Д. ***, чрез процесуални представители адв. С. Ц. и
адв. П. И., против Заповед № З-ЦУ-1945 от 26.05.2021 г. (л. л. 67 – 71 от
преписката) и Заповед № 318 от 26.05.2021 г. (л. 72 от преписката), издадени от
Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП) - София.
Със Заповед № 318 от 26.05.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП - София
е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя за длъжност „инспектор
по приходите“ в ЦУ на НАП, ГД „Фискален контрол“, Дирекция „Оперативни
дейности“, Отдел „Оперативни дейности“ - Варна, Сектор „Гранични контролно-пропусквателни
пунктове“ (ГКПП) – Варна, с ранг ІІІ - ти младши на основание чл. 107, ал. 1,
т. 3 от ЗДСл. В заповедта като причина за прекратяване на служебното
правоотношение е посочена Заповед за дисциплинарно наказание № З-ЦУ-1945 от 26.05.2021
г. на Изпълнителния директор на НАП - София, с която на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение“.
В жалбата са наведени подробни доводи за незаконосъобразността на двете
оспорени заповеди.
Жалбоподателят счита се, че Заповед № 318 от 26.05.2021 г. на Изпълнителния
директор на НАП - София е нищожна, тъй като е издадена при вече издадена Заповед
№ З-ЦУ-1945 от 26.05.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП - София, с която
на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. Сочи, че
Заповед № 318 от 26.05.2021г. на Изпълнителния директор на НАП - София не
съдържа основание за издаването й, тъй като с нея е прекратено служебно
правоотношение, което вече е било прекратено със Заповед № З-ЦУ-1945 от 26.05.2021
г. на Изпълнителния директор на НАП – София.
Относно незаконосъобразността на Заповед № З-ЦУ-1945 от
26.05.2021г. на Изпълнителния директор на НАП - София, с която на жалбоподателя
е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, са изложени подробни
съображения в жалбата, свързани с допуснати съществени процесуални нарушения и на
дисциплинарната процедура, липса на реквизитите, предвидени в чл. 97 от ЗДСл,
липса на конкретно индивидуализирани нарушения, липса на конкретно посочено
деяние, липса на мотиви по чл.91 ЗДСл, неспазване на сроковете по чл. 94 от
ЗДСл, както и липса на осъществен фактически състав на нарушение по чл. 89, ал.
2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. Акцентира се на несъответствие между решението на
Дисциплинарния съвет ДС на НАП и оспорената заповед. В жалбата са наведени
доводи, че жалбоподателят не е извършил виновно действия, които представляват
неизпълнение на служебните му задължения, които са му вменени, съгласно
длъжностната характеристика, както и че не е нарушил вътрешни процедури и
нормативни актове. Твърди се, че липсват доказателства жалбоподателят да е
запознат с цитираните процедури като вътрешноведомствени актове, както и че
липсват преки доказателства относно извършено нарушение от жалбоподателя, а
изводите на административния орган са обосновани само на косвени такива. Сочи,
че на практика органът не е могъл и не е извършил обективна преценка на
съотношението между тежестта на наказанието и тежестта на нарушението. В
жалбата са наведени доводи и за недобросъвестно упражняване на служебни права
от органа по назначаването. В представените писмени бележки допълнително са
доразвити доводите за неспазване на преклузивния дву месечен срок, за допусните
съществени процесуални нарушения, позоваването на документ, който е извън
дисциплинарното производство, с което е нарушена и процедурата по чл.93 и чл.96
ЗДСл, липсата на точно посочване на конкретна дата,място, транспортни средства,
за които се твърди извършени нарушения,вкл и описание на обстоятелствата и
посочване на доказателства, липсата на съответствие между решението на ДС и
оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение.
Претендира се да се отмени Заповед за дисциплинарно
наказание № З-ЦУ-1945 от 26.05.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП - София,
като незаконосъобразна и да се прогласи нищожността, алтернативно да се отмени
Заповед № 318 от 26.05.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП - София, с
която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя.
Претендират се направените разноски по делото, съгласно представен
списък на разноските (л. 97 от делото).
Ответникът по жалбата – Изпълнителният директор на НАП -
София, органът, издал оспорените заповеди, чрез процесуалните си представители в депозирано по делото писмено
становище вх. № 3543 от 03.09.2021 г. по описа на съда (л. л. 27 и 28 от
делото) и в съдебно заседание в хода по същество на делото оспорва жалбата и счита същата за
неоснователна. Претендира и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
В депозираните писмени бележки оспорва
твърденията за неспазен преклузивен срок, сочи че събраните косвени
доказателства ангажират дисциплинарната отговорност. Оспорва твърдението, че
жалбоподателят не е запознат с длъжностната си характеристика и вътрешните
правила. Сочи, че ДС е изяснил фактите и обстоятелствата, спазена е процедурата
по чл.93 от закона. Счита, че волята на ДНО е ясна, макар и допуснатата
техническа грешка по разминаване на имена в решението на ДС. Развива
съображение и за законосъобразност и липса на нищожност на оспорената Заповед № 318 от 26.05.2021 г. на
Изпълнителния директор на НАП – София.
Административният съд, като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и
извърши служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен
акт, съобразно с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Оспорените
заповеди са връчени на жалбоподателя, удостоверено с подпис върху самите
заповеди на дата 09.06.2021 г. (л. 70, гръб и л. 72 от преписката). Жалбата е
депозирана пред АдмС – Русе на 22.06.20201 г., видно от поставения щемпел с
входящ номер и дата в деловодството на съда (л. 2 от делото), т. е. в
определения по чл. 124, ал. 1 от ЗДСл, във връзка с чл. 149, ал.1 от АПК 14-дневен срок,
изхожда от лице притежаващо правен интерес от оспорването – адресата на
оспорените актове, в правната сфера на когото са разпоредените с тях правни
последици и се оспорват административни актове, изрично предвидени като
подлежащи на съдебен контрол (чл. 124, ал. 1 от ЗДСл).
Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не по всички наведени съображения.
1. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗДСл, дисциплинарните наказания се налагат от
органа по назначаването, с изключение на случаите по чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от ЗДСл.
Съгласно чл.108
ал.1 ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с
адм.акт,издаден в писмена форма, съдържащо правно основание за
прекратяване,дължимите обезщетения и придобития ранг
Оспорените
заповеди са издадени от компетентен орган – изпълнителният директор на НАП –
София, в рамките на неговите правомощия.
2. Дисциплинарното производство е започнало със заповед № ЗЦУ-838/01.04.2021г. на Изпълнителния директор на НАП, (л. л. 51 и 52 от преписката), с която е наредено Дисциплинарният
съвет на НАП да образува дисциплинарно дело срещу четири лица, сред които и жалбоподателя Р.Д. за извършени
нарушения, описани в доклад на Инспектората на НАП
изх. № 93-00-3788#9 от 22.03.2021 г. по описа на
ЦУ на НАП, одобрен на 23.03.2021г. (л. л. 1 – 50 от преписката)
Със Заповед № З-ЦУ-1035 от 06.04.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП –
София, поради отсъствието му, редовен член на дисциплинарния съвет е заменен с
резервен (л. 53 от преписката).
Дисциплинарният
съвет на НАП е представил на ДНО Решение № Р-ЦУ-45 от 12.05.2021
г., в което е изложил становище, че е налице основание за реализиране
дисциплинарната отговорност на държавния служител
и е предложил на изпълнителния директор на НАП - София да му
наложи дисциплинарно наказание „Уволнение“
на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от
ЗДСл (л. л. 54 – 58 от преписката).
Преди да изложи мотивите си за това решение, дисциплинарният съвет е
посочил, че на 12.04.2021 г. се е запознал и обсъдил материалите по Доклад на
Инспектората на НАП изх. № 93-00-3788#9 от 22.03.2021
г. по описа на ЦУ на НАП, одобрен на 23.03.2021 г. с резолюция на Изпълнителния директор на НАП –
София, като е извършил съвкупна и обективна преценка на събрания по
образуваното дисциплинарно производство доказателствен материал.
Преди да наложи дисциплинарното наказание ответникът е
съобразил становището на съвета /арг. от чл. 96, ал. 1 от
ЗДСл. /. Съветът е извел своето становище с
мнозинство и го е представил на дисциплинарно наказващия орган заедно с преписката
по делото /чл. 96, ал. 3 и 4 ЗДСл. /.
3. Налице са данни, че преди да постанови оспорената заповед ДНО е спазил
формалните изискванията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Действително, чл. 93, ал. 1 от ЗДСл не
посочва точно в кой момент следва да се даде срок и какъв да е
точно срока като продължителност за писмени обяснения и да се изслуша
държавния служител. Правната логика обаче налага това да стане след приключване
на дисциплинарното производство, когато служителят ще има яснота в какво точно
се състои вмененото му дисциплинарно нарушение, обосноваващо налагане на
най-тежкото предвидено в закона дисциплинарно наказание уволнение, за да може
да изрази своето отношение по него и евентуално да ангажира доказателства.
Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл съдържа
изброяване на задължителните за административния орган процедурни действия,
които в съвкупност представляват производството за налагане на дисциплинарни
наказания и чиято цел е обективност и безпристрастност при
провеждане на това санкционно производство и защита на интересите на държавния
служител.
Двете законови възможности са предоставени на служителя, по отношение на който
е образувано дисциплинарното производство, като
наказващия орган е длъжен да създаде условия за тяхното реализиране.
В съответствие с чл. 93, ал. 1
ЗДСл дисциплинарнонаказващият орган, преди да
наложи дисциплинарното наказание на жалбоподателя, го е изслушал и е приел
неговите писмени обяснения. До служителя е
отправена покана изх. № 93-00-3788#20 от 18.05.2021
г. за изслушване на 19.05.2021 г. от дисциплинарнонаказващия орган (л. 59 от преписката). Представена е
декларация, подписана от служителя, че е запознат с това писмо и е получил
заповедта за образуване на дисциплинарно производство срещу него, както и
решението на дисциплинарния съвет (л. 60 от преписката). На
19.05.2021 г. от 13,35ч. до 13,50ч. служителят е
изслушан от изпълнителен директор на НАП, в качеството на дисциплинарнонаказващ
орган и орган по назначаването, след което е
поканен да представи писмени обяснения до 17.00 ч. на 20.05.2021 г. (л. л. 61 и 62 от преписката). Такива са депозирани в указания срок (л. л. 65 и 66 от преписката). В тях жалбоподателят
посочва,
че в хода на проверката /близо 12 месеца/ във всички искани от
Инспектората обяснения се е придържал и е излагал неоспорими факти и
обстоятелства. Не си е позволявал разсъждения и хипотези, с които да бяга или
да прехвърля отговорност на други лица и/или колеги. Отбелязва, че явно в хода
на проверката са установени факти и неоспорими доказателства за преминаването
на цитираните ТС през ГКПП Дунав мост и това са единствените обективни факти
според него. С каква стока са преминали, кой и как е осъществил проверката и
съответно носи конкретна вина за действията и/или бездействията си, е
обосновано с косвени доказателства, свободни разсъждения и логични вериги,
цитирайки текст от доклада: „установени редица косвени доказателства, които в
своята съвкупност правят логична верига, въз основа на която може да се направи обоснован извод“. Посочва,
че категорично не приема решението на
комисията/Дисциплинарния съвет/ и
обвиненията към него, особено в участие
и съпричастност към „схеми“ и „умисъл“ в действията му. Твърди, че при
работата си е спазвал правилата и утвърдените процедури за контрол - прегледа на документите, придружаващи стоката,
предоставени им от водача на ТС и оглед на видимата част от товарното помещение,
което
при хладилните ремаркета е 2, максимум 4 палета в задната част на ремаркето.
Посочва, че тази процедура не може да гарантира 100 процента контрол, особено ако умишлено се цели
избягване на фискалния контрол от проверявани фирми и лица. Относно
описаните нарушения на трасе „Изход“ е дал обяснения по един случай, в който
фигурира като втори ОП, съставител на протокола и с оглед практиката в този
период относно подписването на протоколите, вероятността да е положил подпис е
малка. В тази връзка възражението , че доклада на Инспектората е
бил предоставен за запознаване след изслушването са неоснователни. Изслушването
на служителя е направено пред органа по назначаване след
като дисциплинарнонаказващият орган се е запознал с резултатите от работата на
ДС. Дори да се приеме тезата за ограниченото време за запознаване с обема на
доклада на Инспектората, следва да се има предвид ,че дисциплинарният
съвет изразява пред дисциплинарно наказващия орган становище, в което
установява подлежащите на доказване факти, изразява мнение по тях и предлага
вида и размера на дисциплинарното наказание, (чл. 96, ал. 1 ЗДСл). А видно от декларациите жалбоподателят е заявил, че е запознат с
решението на ДС, на база доклада на Инспектората. При тези данни, според настоящия
съдебен състав процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е била формално спазена. Друг е въпроса как на практика е реализирана и
доколко реално е предоставена / т.е дали времевия диапазон от 15 или повече
минути е бил достатъчен за запознаване с материалите и представяне на доказателства/, тъй като
законодателят изрично не въвежда времеви интервал, а просто разписва
последователността от процедурите. Естествено е в контекста на чл.93 ал.1 ЗДСл
да бъде предоставено достатъчно разумно време с оглед същината на обвиненията
както за запознаване, така и за отговор, което обаче следва да се преценява с
оглед на обхвата и същината на твърдените нарушения. Тук е мястото да се отбележи,
че жалбоподателят не е поискал удължаване на срока, като е депозирал на база
формираното от ДС убеждение, своите обяснения и възражения, т.е правото му на
защита да бъде изслушан и да даде
писмени обяснения не е препятствано. В тази връзка се явават неоснователни
възраженията , че процедурата по чл.93 от закона не е спазена.
4. Със Заповед № З-ЦУ-1945 от 26.05.2021 г. на Изпълнителния директор на
НАП – София (л. л. 67 – 71 от преписката),връчена на 09.06.2021г., на Р.Н.Д. –
инспектор по приходите в сектор ГКПП, отдел „Оперативни дейности“ – Варна при
ГДФК на основание чл. 97, ал. 1, чл. 92, чл. 90, ал. 1, т. 5, във връзка с
чл.89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“
за това, че е допуснал грубо неизпълнение на служебните задължения, а именно
неупражняване на фискален контрол при влизане на
територията на страната на ТС, превозващи СВФР, което е прието, че е в
нарушение на изискванията на т.
4.4.1, т. 4.7.1 и т. 4.9.1 от Процедура ФК2 „Поставяне на стоки под фискален контрол
(л. л. 67 – 83 от делото). Посочено
е още, че с действията си, в
резултат на които са съставени протоколи за отстраняване на техническо средство
за контрол при преминаване на територията на РБ, документиращи фиктивен транзит
на ТС, превозващи СВФР, ИП Р.Д. е допуснал нарушение на т. 4.5 от Процедура ФК7 „Завършване на фискалния
контрол“ (л. л. 84 – 96 от делото) и
чл. 50 от ДОПК, във връзка с чл. 127а, ал. 6 от ДОПК. Прието е, че с участието
си в извършването на описаните нерегламентирани действия служителят не е
изпълнил вменените му задължения в т. V.I, V.2 и V.3 от длъжностната му характеристика (л. л.
32 – 40 от делото). ДНО е посочил, че в цитирания доклад на
Инспектората са изложени
констатации за извършени дисциплинарни нарушения от държавния служител,
изразяващи се в неизпълнение на служебни задължения, посочени в длъжностната
характеристика, както и неспазване на нормативните изисквания,
вътрешно-процедурни и етични правила, регламентиращи задълженията на
служителите, свързани с упражняването на фискален контрол при влизане на
територията на страната на ТС, превозващи СВФР.
5. По отношение на възражението относно спазване на преклузивните срокове, предвидени в нормата на
чл. 94, ал. 1
ЗДСл: Според ответната страна преклузивните
срокове са спазени, тъй като са съобразени с представения към делото график на
ползваните от служителя болнични и платен годишен отпуск/ л.41-42 от делото/ и
е съобразено с нормата на чл.13 а ал.2 от ЗНАП.Жалбоподателят неедкоратно
твърди ,че са изтекли сроковете по чл.94 ЗДСл- два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като се
аргументира от неяснота в оспорената заповед кога точно е извършено нарушението
с оглед на посочване на различни периоди, и ако се приеме ,че нарушенията са
извършени до 31.05.2020г. и предвид датата на налагане на дисциплинарното
нарушение, чрез връчването му на 09.06.2021г е изтекъл едногодишния прекрузивен
срок, а двумесечния срок следва да се брои от датата на резолюцията на
директора на НАП за одобряване на доклада-23.03.2021г., а заповедта е издадена
на 26.05.2021г. Възражението е неоснователно.
Следва да
се отбележи, че в чл. 13а ал. 2 от
Закона за НАП /като специален спрямо общия чл.94 от ЗДСл/
е предвидено, че дисциплинарните наказания се налагат от дисциплинарно
наказващия орган не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от две години от
извършването му
В Решението на ДС на НАП е посочено, че нарушението е установено с доклад на Инспектората на
НАП изх.
№ 93-00-3788#9 от 22.03.2021 г. по описа на
ЦУ на НАП,одобрен на 23.03.2021г с резолюция на изп.директор на
НАП. В цитирания доклад , към който препраща решението на ДС,вкл оспорената
заповед, е посочен период за преминали МПС на вход 01.01.2020г.-15.03.2020г.,
16.05.2020г-14.06.2020г. и за изход е посочен периода 01.01.2020г.-
20.06.2020г. В предварителния доклад се съдържат данни за допустимо нарушение,
като към датата на изготвянето и одобряването му 23.03.2021г. не е било
образувано дисциплинарно производство. ДС като помощен орган е обективирал
решение на 12.05.2021г.
Моментът на откриване следва да се свърже със запознаването на ДНО с
материалите по дисциплинарната преписка ,съдържаща данни за предмета и субекта
на дисциплинарно нарушение, т.е 12.05.2021г. , а оспорената заповед е издадена
на 26.05.2021г, връчена на 09.06.2021г. Дори да се приеме с оглед поставената
резолюция от дата 23.03.2021г., когато е одобрен доклада на Инспектората, че това
е дата на узнаване на нарушението, жалбоподателят е ползвал 2 дни платен
годишен отпуск на 08.04. и 09.04.2021г., / л.41-42 от делото/,а за периода 01.01.2020г./ най-ранно посочената дата/
до датата на издаване на оспорената заповед 26.05.2021г. и
до връчването й на 09.06.2021г., същият е ползвал платен годишен отпуск от 22
дни и отпуск за временна нетрудоспособност 36 дни/ общо 58 работни дни/, а
съгласно чл.94 ал.3 ЗДСл сроковете не текат когато служителя е в
законоустановен отпуск. Т.е възражението е неоснователно поради неизтичане на
сроковете по специалния закон.
6. Неоснователни са и възраженията, касаещи незапознаване с длъжностната
характеристика, етичните норми за поведение на служителите на НАП процедурите
ФК2, ФК 7 , с оглед приложените декларации на л. 30- 40 от делото и л.67-96 от
делото, както и от формулярите му за оценка.
7. По възраженията за съществени
процесуални нарушения на дисциплинарната процедура по чл.96 ЗДСл и
задължителното съдържание, регламентирано в чл.97 ал.1 ЗДСл, вкл. и мотиви на
база разпоредбата на чл.91 от ЗДСл, както и относно материалната
незаконосъобразност,
съдът намира, че от изложеното в
цитираните материали по дисциплинарното дело - цитирания доклад на
Инспектората, ДНО, възприемайки
изцяло решението на ДС, е приел, за установено следното:
7.1. Проверката
била инициирана по повод Доклад № 93-00-3788 от 08.07.2020 г. на Директора на
ГДФК за установени пропуски при изпълнение на служебните задължения и
неосъществен фискален контрол от страна на служители в сектор ГКПП – Русе,
Дунав мост при Отдел „Оперативни дейности" - Варна, Дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“.
От
служители на дирекцията бил извършен анализ на предоставени от данъчната
администрация на Република Румъния, по линия на сътрудничество между България и
Румъния в областта на ДДС, транспортни документи (ЧMP/CMR)
на транспортни средства (ТС), преминали през ГКПП Дунав мост - Русе в периода
01.01.2020 г. - 15.03.2020 г., превозващи стоки от група „Месо, месни продукти и риби“.
В
резултат на анализа е установено, че при четири
от предоставените ЧМР за товарен автомобил с peг. № BWM17764 и ремарке с peг.
№ WOS2250C, превозващи стоки от списъка на
СВФР (пилешко месо, скумрия), има данни за влизане
на територията на Република България (по данни от регистрите на Агенция
„Митници“) през ГКПП Дунав мост - Русе и няма данни
за съставени протоколи за осъществен фискален контрол.
Със Служебна бележка № 93-00-3788#1 от 14.08.2020 г.,
Директорът на ГДФК допълнително е предоставил данни за ТС, преминали в периода
16.05.2020 г. - 14.06.2020 г., превозващи стоки от група „Месо, месни
продукти и риби“, като при осем от предоставените ЧМР за товарните
автомобили, превозващи стоки от списъка на СВФР, има данни за влизане на
територията на Република България (по данни от регистрите на Агенция „Митници“)
през ГКПП Дунав мост - Русе и няма данни за съставени протоколи за осъществен
фискален контрол.
Със служебната бележка Инспекторатът е бил информиран
и за извършен анализ на данните за преминали транзит товарни ТС за периода
01.01.2020 г. - 20.06.2020 г., с посочен „Изход“ на фискален контролен пункт ГКПП
Дунав мост - Русе.
При анализа, чрез извършване на съпоставка на данни от
информационна система на Агенция „Митници“ и информационна система „Фискален
контрол“, са установени пет случая, при които няма записи в ИС ПТРР на трасе
„Изход“, но съществува протокол за отстраняване на ТСК в ИСФК.
Допълнително, с Писмо на директора на ГДФК изх. №
М-92-00-851 от 06.08.2020 г., е изискана информация от ГД БОП за дата, час и
място (ГКПП) на напускане територията на
страната на следните ТС, с посочени дати на влизане на граничен
контролно-пропускателен пункт (ГКПП):
1.
МПС peг. № S06765T, ремарке peг. № SPI09TX, с дата на влизане на територията на страната
04.03.2020 г., през ГКПП Кулата.
2.
МПС peг. № СВ4545ИХ, ремарке peг. № С0275ЕК, с дата на влизане на територията на страната
08.03.2020 г., през ГКПП Кулата.
3.
МПС peг. № СВ4226МР, ремарке peг. № СВ 1157ЕА, с дата на влизане на територията на
страната 19.03.2020 г., през ГКПП Кулата.
4.
МПС peг. № СВ4513ВМ, ремарке peг. № А1412ЕК, с дата на влизане на територията на
страната 27.03.2020 г., през ГКПП Кулата.
5.
МПС peг. № РА5436КМ, ремарке peг. № РА2463ЕМ, с дата на влизане на територията на
страната 22.05.2020 г., през ГКПП Кулата.
6.
МПС peг. № СВ4513ВМ, ремарке peг. № А1412ЕК, с дата на влизане на територията на
страната 31.05.2020 г., през ГКПП Кулата.
7.
МПС peг. № РВ8765КР, ремарке peг. № РВ0189ЕВ, с дата на влизане на територията на
страната 05.06.2020 г., през ГКПП Кулата.
Била е поискана и информация за движението на посочените ТС във
вътрешността на страната в периода от датата на влизане, посочена по-горе, до
дата на напускане територията на страната.
С Писмо изх. № 126600-13095 от 13.08.2020 г. на ГД БОП е била
предоставена исканата информация.
МПС peг.
№ СВ4545ПХ, ремарке peг.
№ С0275ЕК и МПС peг.
№ РВ8765КР и ремарке peг.
№ РВ0189ЕВ не са посочени в служебната бележка на
ГДФК. За тях в анализа на ГДФК се съдържат данни за напускане на страната през
ГКПП Видин Дунав мост-2.
Със Служебна бележка № 93-00-136 от 08.01.2021 г. от Дирекция „Контрол“
при ЦУ на НАП е било изискано предоставянето на доклада, с който е обективиран
извършения от отдел РОС анализ по повод служебна бележка от ГДФК изх. №
93-00-4822 от 28.08.2020 г. В отговор е бил предоставен Доклад № 93-00-4822#1
от 19.11.2020 г., одобрен от Зам.-изпълнителен директор на НАП, ведно с
приложенията. За тази цел от директора на дирекция ОД при ГДФК е била изискана,
съответно представена информация за съставените на съответните дати протоколи
на хартия на ГКПП Дунав мост Русе. Със Служебни бележки изх. № 93-00-3788#3 от 31.08.2020
г. и № 93-00-3788#7 от 15.10.2020г. от Дирекция ИСМБП е била изискана
информация за служителите, въвели протоколи в ИСФК.
Направен е преглед на данните в ИС „Фискален контрол“ (ИСФК) за
извършените проверки на съответните дати, посочени в докладите, с оглед
установяване на служителите, изпълняващи служебните си задължения на трасе
„Вход“, ГКПП Дунав мост Русе, в и около часовете на преминаване на описаните в
т. 1.1 на доклада ТС.
В мотивите на заповедта е посочено, че въз основа на анализ
на събраните доказателства в тяхната съвкупност, в т.ч. предоставени от
румънската администрация CMR, информацията за
вида на стоките, превозвани с транспортните средства, данните за движението им
на територията на страната, писмените обяснения на служителите и съставените
протоколи, проверяващият екип на Инспектората е направил
категоричен извод за извършени нерегламентирани действия от служители на ГДФК,
работещи на ФКП ГКПП Дунав мост - Русе.
От една
страна били установени случаи на неупражнен
фискален контрол при влизане на територията на страната на ТС, превозващи СВФР, на
които не е било поставено ТСК, нито е
съставен протокол, документиращ преминаването им през трасе „Вход“
на ФКП.
От друга страна били
случаите, при които чрез съставяне на протоколи на трасе
„Изход“ за отстраняване на ТСК на транспортни
средства, превозващи СВФР,
бил документиран фиктивен транзит, тъй като
доказателствата сочели безспорно, че въпросните транспортни
средства не са достигали на посочените дати до ФКП ГКПП Дунав мост - Русе, нито
са преминавали на територията на Румъния.
Прието е, че тези действия/бездействия не били
инцидентни, а многократни и в продължителен период от време, от което можело да
се направи обосновано заключение за умишлено неупражнен фискален контрол.
В
мотивите на ДНО е посочено още, че в подкрепа на горния
извод било установеното при извършения
анализ от отдел РОС, Дирекция „Контрол“
при ЦУ на НАП, документиран с Доклад изх. №
93-00-4822#1 от 19.11.2020 г., че
с организирана схема за избягване плащането на ДДС при доставки на месо и месни
продукти от европейски търговци на месо, като се представят
данни за транзит на стоките към друга страна-членка на ЕС. В хода на анализа с оглед на предоставена информация от АПИ при голяма част от
МПС се установява разтоварване в България, като основно това е ставало около
гр. София, а при един от случаите в Бургаска област.
Предвид липсата на видеонаблюдение на ФКП, както и
невъзможността Агенция Митници да предостави записи от техните камери, поради
сравнително краткия период на съхранението им, не били ангажирани преки
доказателства, уличаващи конкретни служители в извършване на действията,
противоречащи на ДОПК и вътрешноведомствените актове. Допълнителна пречка за
прякото и непосредствено възпроизвеждане на обстоятелствата, доказващи лицата,
допуснали умишленото неупражняване на фискален контрол, били редица фактори
като липсата на отчетни форми или други документи за почасовата отчетност на
заетостта на служителите по трасетата срещу подпис; липсата на съставени протоколи
чрез ИСФК по времето на преминаване на процесните ТС през ФКП или в близък
интервал от време; наличието на редица изключения от общоприетия принцип на
ротиране на служителите на ГКПП Дунав мост – Русе, дължащо се на различни
причини - интензивност на трафика, метереологични условия, моментно
неразположение на даден служител, решение на РЕ и т. н. Не на последно място
бил и сравнително големият интервал от време между извършване на нарушенията и
тяхното установяване, което препятствало служителите да бъдат по-конкретни в
писмените си обяснения.
Независимо от горния
извод, ДНО е приел извода на проверяващия екип на Инспектората,
че
при административната проверка били установени редица косвени доказателства, въз основа на които
може да се направи обоснован извод, че заключението на началника
на Сектор „Гранични контролно-пропусквателни
пунктове“ - Варна по отношение ангажираността на ИП Р.Д.
в „схемата“ е вярно.
Явно в случая се
има предвид докладите на началника на Сектор
„Гранични контролно-пропусквателни пунктове“ – Варна Ч.В. приложени към изисканите материали от проверката/
л.661-663,669,699110-116/ и доклад № 93-00-3788/08.07.2020 / л. 651 и сл/
В синтезиран вид
косвените доказателства били изведени в т. 5 „Заключение“
от доклада, като с най-голяма тежест било
обстоятелството за повторяемостта на служителите и то по метода
на изключването.
ИП Р.Д. е бил на
смяна 13 пъти, съответно 10 пъти на вход и 3 пъти на изход. За 6 от
установените случаи на неосъществен фискален контрол на „Вход“ според ДНО може с голяма
степен на вероятност да се твърди, че служителят е бил на трасето, а не в
служебното помещение.
Посочено е като
допълнителен довод , че ИП Р.Д. е бил на смяна на 05.03.2020 г.,
когато СИП Стефанов е отсъствал, като предвид изложените аргументи в
заключението в доклада на Инспектората се посочва, че именно той е служителят,
който е предоставил на колегите си процесното ТСК и протокола за поставянето
му, за да документират фиктивен транзит на ТС, с издаването на Протокол за
отстраняване на техническо средство за контрол при преминаване на територията на РБ № 01010504765_2/05.03.2020 г.
ДНО е допълнил
мотивите си и с обстоятелството, че годишната оценка за изпълнението на
длъжността за 2020 г. на Р. Д. е 5 – „Неприемливо изпълнение“.
Посочено е още, че при извършената проверка е бил
констатиран проблем с полагането на подписи върху
изготвяните протоколи, документиращи извършен фискален контрол при
„Изход“. Споделеното от служителите за нежеланието на водачите
на ТС да се подписват върху съставяните протоколи за отстраняваме на ТСК е прието като
обективен фактор, затрудняващ попълването на реквизитите в
съставяните документи. Въпреки това и изложен довод, че подписът на
водача на ТС, в качеството му на лице придружаващо
стоката е задължителен реквизит и изложеното твърдение, че от една седмица на
ПИП за отстраняване на ТСК има подпис на водача и същия е
фиктивен е посочено като повече от недопустимо.
Прието е, че в хода на административната проверка част
от служителите излагат доводи, свързани с недобрата кадрова обезпеченост на ФКП
ГКПП Дунав мост Русе, като ги обвързват с повишаване на риска от неправомерни и
корупционни действия. Проблемът с увеличението на трафика, кадровата
обезпеченост и окомплектоването на ФКП е споделен с проверяващия екип и от
началника на сектора. По данни от служителя, потвърдени от главен директор на
ГДФК, екипите вече са окомплектовани при проведения през месец септември 2020
г. конкурс, причината за по-късното провеждане на който била епидемиологичната
обстановка в страната.
ДНО е посочил, че така установената фактическа
обстановка и събраните при проверката писмени доказателства обосновават извода,
че Р.Н.Д. – инспектор по приходите в сектор ГКПП, Отдел
„Оперативни дейности“ – Варна при ГДФК е допуснал грубо неизпълнение на
служебните задължения, а именно неупражняване на фискален контрол при влизане на територията на
страната на ТС, превозващи СВФР, което е прието, че е в нарушение на
изискванията на т.
4.4.1, т. 4.7.1 и т.4.9.1 от Процедура ФК2 „Поставяне на стоки под фискален контрол. Посочено е още, че с действията си, в резултат на които са съставени протоколи за
отстраняване на техническо средство за контрол при преминаване на територията
на РБ, документиращи фиктивен транзит на ТС, превозващи СВФР, ИП Р.Д. е
допуснал нарушение на т. 4.5 от Процедура ФК7 „Завършване на фискалния контрол“ и чл. 50 от ДОПК, във връзка с чл. 127а, ал. 6 от ДОПК. Прието е, че с
участието си в извършването на описаните нерегламентирани действия служителят
не е изпълнил вменените му задължения в т. V.I, V.2 и V.3 от длъжностната му характеристика.
Освен това ДНО е приел, че е налице и неспазване на
разпоредбите на чл. 50 от ДОПК, чл. 2 от Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация.
Въз основа на
изложеното относно извършените нарушения, обстоятелствата при
които са извършени, тяхната тежест и настъпилите от тях последици за държавната
служба и гражданите, както и относно формата на вина, ДНО е приел, че от
обективна страна извършеното от служителя изпълва състава на дисциплинарни
нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл - неизпълнение на служебните задължения, както
и на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл неспазване правилата на КПСДА. Тъй като служителят
е запознат с нормативната уредба, с утвърдените вътрешно-процедурни правила за
работа, които са задължителни за прилагане по силата на чл. 10, ал. 1,
т. 5 от Закона за Националната агенция за приходите, ДНО е счел,
че в настоящия случай от субективна страна нарушенията са извършени умишлено по
смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Посочил е, че при определяне вида и размера на дисциплинарното
наказание е взел предвид тежестта на
нарушенията и настъпилите от тях последици, формата на вината, обстоятелствата,
при които са извършени, цялостното служебно поведение на
държавния служител, съгласно изискванията на чл. 91,
ал. 1 от ЗДСл.
7.2 За
изясняване на релевантни за спора факти и обстоятелства по делото са събрани и
гласни доказателства. Разпитаните св. В.Л.А., служител на Фискален контрол към
НАП с месторабота ГКПП – Дунав мост и св. П.Д.Д. - служител на Фискален контрол
към НАП с месторабота ГКПП – Дунав мост, който през процесните периоди е бил и
ръководител екип, подробно обясняват организацията на работа на ГКПП – Дунав
мост през 2019-2021 г. на служителите, осъществяващи фискален контрол. Същите също
сочат на липса
на отчетни форми или други документи за почасовата отчетност на заетостта на
служителите по трасетата срещу подпис; огромен брой автомобили
преминаващи по трасе вход и изход, суматохата създадена в периода м.март-юни
2020г, поради Ковид 19 и отказът на водачите да излизат от автомобилите и да се
разписват по протоколите, намаленият състав на служители, наличието на редица изключения от
общоприетия принцип на ротиране на служителите на ГКПП Дунав мост – Русе,
дължащо се на различни причини - интензивност на трафика, метереологични
условия, моментно неразположение на даден служител, решение на РЕ и т. н., невъзможността с категоричност да се установи пропуск или нарушение и
неговия автор.
8. При горепосочените обстоятелства и съдържанието на заповедта за
уволнение спорните въпроси са : дали е спазено изискването за форма по см.на
чл.97 т.4 и т.5 ЗДСл и дали е проведено дисциплинарно производство по смисъла
на чл.96 ал.2 ЗДСл, рефлектиращо към изводите за достатъчно красноречиви
косвени доказателства, тъй като не е налице спор за липсата на преки такива,
отнесено към установеното по т.7 от решението:
Преди да отговори на тези повдигнати
въпроси съдът намира за длъжен да обсъди, с оглед на множественото препращане
към доклада на Инспектората,предоставените му доказателства, следните залегнати
и в заповедта и в жалбата обстоятелства:
8.1. Не съществува спор в съдебната практика, че
разпоредбата на чл. 97, ал. 1
ЗДСл регламентира задължителните реквизити, които
следва да съдържа заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Органът е
длъжен да посочи както правните, така и фактическите основания за издаването на
акта си съгласно чл. 59, ал. 2,
т. 4 АПК.
Законосъобразността на оспорената заповед се преценява към момента на
издаването й, като органът е длъжен да ангажира доказателства за наличието на
фактическите основания и законовите изисквания за издаване на акта към този
момент (чл. 142, ал. 1 и чл. 170, ал. 1 АПК).
8.2 В тази връзка на първо място следва отново
да се подчертае, че в оспорената заповед ДНО изцяло е възприел изложеното от
дисциплинарния съвет в представеното решение, което пък препраща към доклада на
Инспектората на НАП, твърдейки че напълно го споделя. Няма пречка установените
обстоятелства на административния акт да се съдържат в друг документ, подготвящ
неговото издаване, какъвто е решението на дисциплинарния съвет. В конкретния
случай обаче и в него не се съдържат конкретни факти и
обстоятелства/ дата,място/, различни от тези изложени в
заповедта. Нещо повече самото решение препраща към доклада на
инспектората на НАП и инициираната проверка с доклад № 93-00-3788/08.07.2020г
на директора на ГДФК за установени пропуски при изпълнение на служебни
задължения и неосъществен фискален контрол от служители в сектор ГКПП Дунав
мост при отдел Оперативни дейности –Варна и реално съдържа кратък преразказ на
информация ,получена по служебен път за множество действително тревожни
констатации за организацията на работа. Решението на помощният орган съдържа фактически
установявания на база доклада отнасящи се до лице,
различно от жалбоподателя – т.1 , т.3 / О.С./ , като тези установявания са
свързани с твърдения за нарушения на процедурата ФК2“ Поставяне на стоки под
финансов контрол“, докато за ИП Р.Д. устновяванията са свързани с твърдения за
нарушение на процедурата ФК 7 „ Завършване на фискален контрол“ , като финален
извод, който явно не съответства на установеното в т.1-3, поради точно
обратното твърдение, докато в оспорената заповед спрямо жалбоподателя са
вменени неизпълнението на служебните задължения и по двете процедури.
8.3 Действително ДС е помощен орган в това производство,
който по нареждане на дисциплинарно наказващия орган образува дисциплинарно
дело, като в хода на това предварително производство се изясняват фактите и обстоятелствата по извършеното
нарушение, изслушва се при необходимост обясненията на държавния
служител и се обсъждат
представени от него доказателства, като по този начин
осигурява независима проверка на фактите и обстоятелствата при ангажирана
дисциплинарна отговорност на държавния служител/ чл.96 ал.2
ЗДСл/.
Така законодателят е предвидил
специална процедура преди налагане на по-тежките дисциплинарни наказания, за да
бъде изяснена безпристрастно фактическата обстановка и държавният служител да
има възможност за представяне на доказателства в своя защита, като решенията на
помощният орган не са задължителни за ДНО.
8.4 По становище на
настоящия състав на съда в нарушение на чл. 96, ал. 2 ЗДСл от дисциплинарния
съвет не са изяснени фактите и обстоятелствата по твърдяните нарушения, като това нарушение е пренесено и в заповедта, която
възпроизвежда фактите и обстоятелствата описани в решението на дисциплинарния
съвет,без той да е извършил самостоятелно разследване, до степен да изложи в
писмена форма конкретни твърдения за нарушения, свързани с конкретни дати, и
такива свързани с личността на оспорващия. Оспорената заповед не съдържа
описание на конкретни действия и бездействия на жалбоподателя, осъществяващи
нарушения на служебните задължения и на етичните правила , отнесени към
конкретно посочени дати, което представлява нарушение на формата на акта.Последното като последица е свързано с
липсата на самостоятелно проведено дисциплинарно производство за изясняване на
факти и обстоятелства , даващо рамките за реализиране на дисциплинарна
отговорност, с конкретна изискуемост за време, място, действие или бездействие ,довело и до конкретен резултат –нарушаване на определени
служебни задължения. Съдът достига до
извод до нарушена дисциплинарна
процедура , поради следното :
8.5. В доклада на
Инспектората на НАП изх. № 93-00-3788#9 от 22.03.2021
г. по описа на ЦУ на НАП (л. л. 1 – 50 от преписката), на който ДС и ДНО се позовава в мотивите си,
по отношение на жалбоподателя досежно релевантния за спора факт дали през
посочения в заповедта период, първоначално посочен като такъв от
01.01.-15.03.2020г.,за „вход“, а в последствие касателно „изход“, посочен като
01.01.2020г.-20.06.2020г. по време на преминаването на въпросните ТС /описани
подробно в доклада на инспектората/ или в близък интервал от време е бил на
трасе, респ. отговорен за неупражнения фискален контрол на СВФР /вж. извод на
проверяващия екип на стр. 28 от доклада – л.14, гръб от преписката, от който
става ясно, че проверяващият екип е възприел подход за установяване на
служителите, които по време на преминаването на посочените ТС или в близък
интервал от време са били на трасе и са отговорни за неупражнения фискален
контрол на СВФР/, е установено следното /само за периода от време и ТС, за
които е прието, че Р. Д. може да е бил
на трасе или не може да се установи кой точно служител е бил на трасе през този
времеви интервал/:
- Трасе „Вход“ – Преминавания, за които са представени ЧМР от румънската администрация
– от т. 1.2.2.1.1 до т. 1.2.2.1.10 от доклада /за тези ТС проверяващият екип е
приел за установено, че са превозвали СВФР, съответно същите са подлежали на
фискален контрол/:
● т. 1.2.2.1.2 - На 31.01.2020 г. в 10:18 ч. - товарен автомобил с peг.
№ BWM17764 и ремарке с peг.
№ WOS2250C, проверяващият екип е
приел, че предвид
съставените в ИСФК протоколи и споделеното от служителите за организацията на
работа на ФП, може да се направи безспорен извод, че в часовия диапазон от
10:00 ч. до 11:00 ч. в служебното помещение са били И.Д. и Е.Ч.. Вероятно, но
не безспорно доказано е и обстоятелството, че Д.М. също се е намирал в кабината
за времето от 10:00 ч. до 11:00 ч. В тази връзка проверяващият
екип е приел, че
би могло да се допусне, че в интервала от време, през който процесното ТС е преминало
(10:18 ч.), на трасе са били СИП О.С. и ИП Р.Д../ стр.34 от доклада/, без обаче с
категоричност да се твърди, че именно Д. не е осъществил контрол
- Изнесените в доклада данни по т.1.2.2.1.3. за дата 08.02.2020г. в 17:37ч.
за
товарен автомобил с peг. № BWM17764 и
ремарке с peг. № WOS2250C не касаят ИП Р.Д.
● т. 1.2.2.1.4 - На 16.03.2020 г. в 22:59 ч. - товарен автомобил с peг. № BWM17764 и ремарке с peг. № WOS2250C /същият автомобил от дата 31.01.2020 г./, проверяващият екип е приел, че предвид установените от него факти и обстоятелства с голяма степен на
достоверност може да се приеме, че А.К. и С.С. са се намирали в служебното
помещение при преминаване на процесното ТС. За ИП Р.Д. фактите сочат, че е
следвало да бъде на трасе за времето от 22:00 ч. до 00:00 ч., съответно първо
на „тежко" и след това на „леко" трасе. Предвид това, че часът на
преминаване (22:59 ч.) на процесното ТС е непосредствено преди часа (23:00 ч.),
в който би следвало да се извърши ротацията между СИП О.С. и СИП Д.Д., не
може да се посочи категорично, дали смяната вече е извършена и в този смисъл
кой от двамата е бил на трасето. Т.е тази установени
факти не могат да се свържат както пряко ,така и косвено с личността
,респ.функциите на жалбоподателя.
●
т. 1.2.2.1.5 - На 18.05.2020 г. в 10:18 ч. - товарен
автомобил с peг. № BWM22571
и ремарке с peг. № WOS2250C, проверяващият екип е приел, че не може
да се определи кой служител е работил на трасе „вход" във времето (10:18 ч.), когато е преминало коментираното ТС. Т.е тази установени факти не могат да се свържат както
пряко ,така и косвено с личността ,респ.функциите на жалбоподателя.
- За посоченото в т. 1.2.2.1.6 и т.1.2.2.1.7 / стр.40 и
44 от доклада/ за дата 19.05.2020г в 21:46ч и 28.05.2020г. в 01:51ч данните и
анализа им не касаят жалбоподателя Р.Д.
●
т. 1.2.2.1.8 - На 05.06.2020 г. в 02:06 ч. - товарен
автомобил с peг. № СВ6767КР
и ремарке с peг. № А9640ЕЕ, проверяващият екип е приел, че въз основа на данните за съставените в
близък интервал от време три ПИП, описани по-горе (с първи служител - О.С., А.К.
и М. Н.), може да се направи извод, че на 05.06.2020 г. в анализирания час
(02:06 ч.) и малко след това на трасе, при преминаване на ТС с № СВ6767КР и ремарке с peг.
№ А9640ЕЕ, което по данни от CMR, предоставено
от румънската администрация е превозвало СВФР, е бил Р.Д.. Т.е по метода на изключването ДНО е предположил авторството на
жалбоподателя.
●
т. 1.2.2.1.9 - На 08.06.2020 г. в 22:36 ч. - товарен автомобил с peг. № СВ4513ВМ и ремарке с peг. № А1412ЕК, проверяващият екип е установил, че предвид направените от него констатации с голяма степен на вероятност би
могло да се допусне, че за времето от 22:00 ч. до 23:00 ч., при преминаване на
ТС с peг. № СВ4513ВМ
и ремарке с peг. № А1412ЕК,
което по данни от CMR, предоставено от румънската администрация е превозвало
СВФР, на трасе вход са били ИП Р.Д. на „тежко" и СИП О.С. на
„леко".
Т.е. в три от общо десет посочени релевантни дати, ТС и интервали от време
, съдържащи се само в доклада, но не и в решението на ДС и оспорената заповед/
там се твърди за установявания 10 пъти на вход/, е прието за установено и то по
метода на изключването с най-голяма степен на вероятност, че може да се предположи, че Р. Д. е бил на
трасе, а в три случая е прието, че не може да се установи кой точно е бил на
тресе в този момент, като в единия случай ТС е преминало непосредствено преди
ротацията на служителите. Посочената в т. 1.2.2.1 дата 30.12.2019 г. е извън
посочения в заповедта период, а освен това е установено, че Р. Д. не е бил на
смяна. За други от времевите интервали на преминаване на ТС проверяващият екип
е приел, че други служители са били в този момент на трасе, макар и Р. Д. да е
бил на смяна /т. 1.2.2.1.3; т. 1.2.2.1.6 и т. 1.2.2.1.7/, а на дата 15.06.2020
г. /т. 1.2.2.1.10/ не е бил на смяна.
Трасе „Вход“ – Преминавания, за които не са представени ЧМР от румънската
администрация /от т. 1.2.2.2.1 до т. 1.2.2.2.4/ - за тези ТС проверяващият
екип е приел, че поради липсата на ЧМР от румънската администрация не може да
се определи безспорно дали превозвания товар представлява СВФР, а по отношение
на посочените ТС и интервали от време, е прието за установено, че в два от
четирите случая Р. Д. е бил на трасе „леко“, а в другите два изобщо не е бил на
смяна, независимо от начина на формулиране на обвинението за извършено
нарушение.
8.5.1 Обобщено ДС предлагайки решението си ,напълно възприето от ДНО в
заповедта, е посочил 4 случая за периода 01.01.-15.03.2020г. относно ТС с peг.
№ BWM17764 и ремарке с peг.
№ WOS2250C, по отношение на което
не е осъществен фискален контрол на вход,
8 други случая за периода 16.05.-14.06.20202г. ,като за нито един от
случаите описани в доклада не е установена съпричастност дори по индиция от
страна на жалбоподателя Д./ при анализирани данни дори и за противното /. Нещо
повече периода на доклада е по-широк от посочения в решението и заповедта на
ДНО
-
Трасе „Изход“, след извършен анализ
на доказателствените средства, даващи достатъчно основание да се конкретизират
длъжностните лица, имащи активна роля за документиране извършването на фиктивни
фискални проверки на трасе „изход“ /от т. 2.2.1 до т.
2.2.5/, по отношение на жалбоподателя проверяващият екип е установил, че
може би в два от общо пет посочени случая Р. Д. да е бил на трасе в съответния
интервал от време – т. 2.2.1 и т. 2.2.5.Изследвайки
събраните в хода на административната проверка доказателства проверяващият екип
е направил заключение, че за някои дати и
преминавания на ТС не могат да се направят категорични изводи кои са
служителите, носещи отговорност за неосъществения фискален контрол. Причините
за това, според проверяващия екип на Инспектората, се свързват
с факта, че за проверявания период на ФКП ГКПП
Дунав мост - Русе липсват отчетните форми или други
документи за почасовата отчетност на заетостта на служителите по трасетата
срещу подпис. На следващо място в някои случаи в и около изследваните часове на
преминаване на ТС не са извършвани проверки на СВФР и не са съставяни
протоколи, въз основа на които да се определи служителят работил на трасе „Вход“.
Не на последно място в някои от случаите от румънската
администрация не са предоставени транспорти документи (CMR), от които да е
видна превозваната стока и доколко същата е СВФР. Освен това липсвало видеонаблюдение на
ФКП, както и била налице невъзможност Агенция Митници да
предостави записи от техните камери, поради сравнително краткия период на
съхранението им. Установено е и наличието на редица изключения от
общоприетия принцип на ротиране на служителите на ГКПП Дунав мост – Русе,
дължащо се на различни причини – интензивност на трафика, метереологични условия,
моментно неразположение на даден служител, решение на ръководител екип и т.н.
8.5.2 ДС ,предлагайки своето становище, не само не е анализирал вече
констатираните от съда очевидни разминавания и неясноти, не е провел
самостоятелно разследване по смисъла на чл.96 ал.2 ЗДСл,с което е допуснато и
нарушение на правилата за дисциплинарното производство, но е и изготвил решение без никакви точни
твърдения за конкретни дати, деятелност и конкретни ,свързани с датите
нарушения, базирайки се на твърдение , че може с голяма
степен на вероятност да се твърди, че служителят е бил на трасето, а не в
служебното помещение, всъщност противно и на твърдяното в доклада.
9. Анализа на
горните описани обстоятелства на първо място сочат както на липса на описание
на датата и мястото на вмененото за извършено нарушение, така и на обстоятелствата,
при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, а от там и служебните задължения, които са били виновно нарушени, безспорно точно и ясно разписани изискуеми реквизити по чл.97 т.4 и т.5 ЗДСл.
9.1.По преценка
на съда в оспорената заповед за налагане на дисциплинарно уволнение липсва
задължителното регламентирано съдържание- точна дата, точно МПС, за които се
твърди извършване на дисциплинарно нарушение, точно и конктретно място с оглед
на конткретна непосочена дата- вход или изход и респ.обстоятелствата, както и
доказателствата за конкретното нарушение на служебните задължения, т.е налице е
и нарушение на формата. Нещо повече доказателствата следва да сочат на несъмнен
и безспорен начин, че именно конкретния служител е извършил вменените му
нарушения. Естествено доктрината и практиката сочат, че дадено деяние/
нарушение/ може да бъде установено и доказано и при наличието на верига косвени
доказателства, стига нито един от елементите във веригата да не е разколебан и стига
обаче по безспорен начин да е установена тяхната достоверност и въз основа на
тях да е невъзможен друг правен извод, както и че не трябва
дадено обвинение да почива на предположения, за да е бил в състояние ДНО да
изпълни задължението си по чл.7 ,чл.8 и чл.10 АПК . Както беше
посочено при проверката за спазването на процесуалните правила, свързани с
доказването, изводите за конкретните факти, които изрично следва
да са посочени като система от действия/бездействия на конкретни дати в случая
са направени въз основа на система от косвени доказателства , но тази система
следва да не почива на предположения, още повече ,че в случая сме изправени
пред един сгъстен преразказ на прочетено, който дори и като такъв е лишен от
конкретика, и до степен такава, че липсва реално проведено дисциплинарно производство
по чл.96 ал.2 ЗДСл.
Така формираните
изводи на база представените от ответната страна доказателства касателно трасе
„Вход“ – от т. 1.2.2.1.1 до т. 1.2.2.1.10
и от т. 1.2.2.2.1 до т. 1.2.2.2.4 от доклада, при установеното от съда
несъответствие /разминаване с твърдяното/ от една страна сочат на противоречие
с твърденията за установените случаи на неосъществен фискален контрол на
„вход“, което от друга страна разколебава извода за наличието на обосновано
предположение, т.е с най-голяма степен на вероятност досежно веригата косвени
доказателства за авторството. Доколкото дисциплинарната отговорност е
строго лична,недопустимо е въз основа само на предположение да се
установява и налага дисциплинарно наказание. В случая, противно на това, изводите са направени на
база аргумент на изключване на други служители и на база предположения „ с най
–голяма степен на вероятност“ с използване на изрази „ може би“. Това ведно с
коментираната по-горе липса на достоверност на направените изводи на база
косвени доказателства, сочи ,че ответникът не се е справил с доказателствената
тежест, а и защото и най-вече коментираните от него изводи, не почиват на
точни, ясни, конкретни твърдения , и то без посочване на конкретни дати,
конкретни ТС, конкретни обстоятелства и от там и доказателства за твърдяното
умишлено грубо неизпълнение на служебни задължения. Констатираното нарушение
във формата определено засяга
коментираната по-горе материална законосъобразност на оспорената заповед за
дисциплинарно уволнение.
Не на последно място следва да се отчете, че твърдяното
обосновано предположение е мотивирано и с начина и обхвата на дадените
обяснения във фазата на проверката от
Инспектората. Даването на обяснения е израз на право на защита, но не и
задължение по аргумент на чл.93 ал.3 ЗДСл . Тяхното съдържание или обстойност
,вкл и фрагментарност и детайлност не само ,че не следва да е основание за
ангажиране на дисциплинарна отговорност, нито пък да се използва като аргумент
против лицето, не само защото е вид доказателствено средство, а и защото е
средство за защита и защото като последно такова следва да бъде тълкувано с
оглед предоставената в пълен обхват възможност за защита . От друга страна
позоваването на годишната оценка за изпълнение на длъжността би могло да бъде самостоятелно основание за
дисциплинарно наказание , но не и довод в подкрепа на основание за издаване на
оспорената заповед и твърдяните нарушения
9.2 Обобщено на
база възраженията и становищата съдът приема, че в случая е
нарушена на формата на оспорения акт, в нейната част по чл. 97, ал. 1, т. 4
от ЗДСл - описание на извършеното нарушение, датата
и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават, като дори
не съдържа конкретни твърдения и то свързани с личността на дисциплинарно
наказания освен обобщението в т.3, базирано на становище на трето лице. Т.е по преценка на съда в заповедта за уволнение липсва
описание на конкретните факти и обстоятелства,дата, място,обстоятелства, при
които се твърди, че са извършени вменените на жалбоподателя дисциплинарни
нарушения,липсва конкретно описание на поведение на служителя, което е довело до нарушаване на
посочените норми от Кодекса за
поведение на служителите в държавната администрация, както и на посочените текстове от длъжностните
характеристики на жалбоподателя и нарушаване на процедурите по ФК 2 и ФК 7,вкл
и относно същината на протокола по чл.50 ДОПК .
9.3. Така направения извод за осъществен състав на
нарушение по чл. 89, ал. 2,
т. 1 и т. 5 от ЗДСл, е сторен без да се изложат конкретно установени в хода
на дисциплинарно разследване факти относими към съставите на посочените в
заповедта нарушения. Както беше посочено по - горе, както в решението на
дисциплинарния съвет, така и в оспорената заповед е възпроизведена в
изключително сбит и избирателен начин единствено информацията, съдържаща се
доклад на инспектората, без да е индивидуализирано конкретно виновно поведение като дати на извършване и обективирано със
своите съставомерни признаци поведение/ нарушение/, обосноваващо основания за
налагане на дисциплинарно наказание.
10. Ето защо съдът намира, че не е било проведено
самостоятелно дисциплинарно производство по чл.96 ал.2 вр.ал.1 ЗДСл, което да
формира собствени изводи базирани на конкретни факти и в рамките на което да са
доказани конкретни действия или бездействия на служителя, които да могат да се
определят като дисциплинарни нарушения. В заповедта липсва изискуем реквизит по
чл.97 т.4 и т.5 ЗДСл- посочване на
конкретни фактически обстоятелства относно извършени нарушения, и същата почива
изцяло на предположения, базирани на информация, съдържаща по една
предварителна проверка, която също борави с предположения и по аргументи на
изключване. Изложеното налага извода за допуснати съществени пороци във формата
на административния акт, които на самостоятелно основание предполагат неговата
отмяна. В дисциплинарното производство не е извършена проверка относно релевантните
обстоятелства, които имат значение за налагане на наказанието – нарушение на
изрично посочените от дисциплинарно наказващия орган норми. Цитираните
като нарушени текстове от длъжностната характеристика, Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация и ДОПКвкл и процедури ФК
2 и ФК7 ,
за които се твърди, че са нарушени от жалбоподателя, са абстрактни, а в
заповедта не се съдържа и не е описано конкретно поведение на служителя, което
да е довело до тяхното нарушаване. Това от своя страна препятства проверката на
съда за съответствието на административния акт с материалния закон. Независимо
от обема на оспорената заповед, липсата на индивидуализация на дисциплинарното
нарушение води до нарушаване правото на защита на държавния служител
Настоящият съдебен
състав счита, че заповедта е издадена нарушение на предписаната от закона форма
и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
11. Основателно в жалбата се сочи, че в
оспорената заповед не се съдържат мотиви относно определеното най-тежко
дисциплинарно наказание. Съгласно чл. 91, ал. 1
ЗДСл, при определяне на вида и размера на
дисциплинарното наказание се вземат предвид: 1. тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; 2.
формата на вината на държавния служител; 3. обстоятелствата, при които е
извършено; 4. цялостното служебно поведение на държавния служител. В случая ДНО
не е извършил преценка на тези обстоятелства, като в заповедта не са изложени
никакви мотиви в тази връзка,освен общи такива
12. Предвид изложеното, следва да се приеме, че
оспорената в настоящото производство заповед № З-ЦУ-1945 от
26.05.2021 г. и следващата й ,и акцесорната Заповед № 318 от 26.05.2021 г. (л. 72 от
преписката),/ липса на основание/, издадени от Изпълнителния директор на
Национална агенция за приходите (НАП) – София са незаконосъобразни и
като такива следва да бъдат отменени ведно с произтичащите от това правни
последици.
13.Основателна при този изход на спора е претенцията на
оспорващия за присъждане на направените разноски. В настоящото производство са
заплатени 650 лева за адвокатски хонорар, видно от приложения договор за правна
защита и съдействие, което не е прекомерно с оглед на фактическата и правна
сложност, атакувайки две заповеди. За тази сума следва да бъде осъдено ЮЛ,
чийто орган е издал отменения акт, а именно НАП.
На ответната страна не се дължат разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд Русе
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № З-ЦУ-1945 от
26.05.2021 г. издадена от Изпълнителния директор на Национална агенция за
приходите (НАП) – София, с която с която на Р.Н.Д. е наложено дисциплинарно
наказание „Уволнение“.
ОТМЕНЯ Заповед № 318 от 26.05.2021
г. издадена от Изпълнителния директор на
Национална агенция за приходите (НАП) – София, с която е прекратено служебното
правоотношение с Р.Н.Д. на основание чл.107 ал.1 т.3 ЗДСл
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите
(НАП) – София да заплати на Р.Н.Д. ЕГН ********** ***
сторените в хода на производството разноски в размер на 650 лева.
Решението може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от
уведомяване на страните, на които на основание чл. 138, ал. 3 АПК да се изпрати препис от същото.
СЪДИЯ: