РЕШЕНИЕ
№ 530
гр. Бургас, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Кремена Ил. Лазарова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20232100500345 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
47918/21.12.2022г. на БРС от С. М. К., ЕГН: **********, с пост.адрес:
********, чрез адв. Лиляна Ангелова, с адрес на кантората: гр.Бургас, ул.
„Княз Борис І“ № 10, вх.Б, ет.1, против решение № 2616/18.11.2022г.,
допълнено с решение № 2865/12.12.2022г. и двете по гр.д.№ 2399/2022г. по
описа на БРС, в частта, с която бащата е осъден да заплати на малолетното
си дете Т. С. К., р.на *******г., ЕГН ********** и непълнолетната Е. С. К., р.
на ****., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на майка си,
чрез тяхната майка Е. Е. К., ЕГН: **********, издръжка за минало време в
размер по 1500лв. (хиляда и петстотин лева) за всяко от децата за периода от
01.09.2021г. до 13.04.2022г. Твърди, че постановеното решение не е
съобразено със събрания доказателствен материал. Заявява, че по делото са
налице доказателства за преведена от него сума в размер на 7 000лв., която
бившата му съпруга е изтеглила от личната му сметка за издръжка на децата.
Заявява, че свидетелските показания на св. Я. не отговарят на действителното
1
положение. Решението е обжалвано и в частта, с която семейното жилище е
предоставено за ползване на майката. Твърди допуснати процесуални
нарушения от районния съд във връзка с постановяването на допълнителното
решение. Моли за отмяната на цитираните по-горе съдебни актове в
обжалваните части и за постановяване на ново решение, с което бъдат
отхвърлени исковете за присъждане на издръжка за минало време в полза на
родените от брака му с Е. К. деца и постановяване на съвместно ползване на
семейното жилище. Въпреки дадените от съда с доклада по делото
възможности за ангажиране на допълнителни доказателства, такива не са
приложени.
Въззиваемата Е. К. оспорва въззивната жалба чрез процесуалния си
представител – адв.К.Б.. Счита решението на БРС за изцяло правилно и
съобразено със закона. Моли да бъде потвърдено в обжалваните части.
Ангажира доказателства. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Д „СП“ Бургас не изразява становище по въззивната жалба.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и
допустима.
Предявените пред районния съд искове, които са висящи пред
настоящата инстанция, са с правно основание чл.149 СК и чл.56, ал.1 СК.
Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по искова молба от Е. Е. К. против С.
М. К., с която е молила да бъде прекратен сключения между тях граждански
брак, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, като й бъде
предоставено упражняването на родителските права по отношение на
родените от брака й с въззивника деца – Т. и Е., бъде определено
местоживеене на децата при майката, при съответен режим на свиждане с
бащата С. К.. Молила е за присъждането на издръжка в тяхна полза в размер
на по 300лв. за всяко дете, считано от предявяване на иска, както и за минало
време – считано от 01.09.2021г. до завеждане на исковата молба.
Претендирала е предоставяне на ползването на семейното жилище -
апартамент, находящ се в *******. Твърдяла е, че бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен. Молила е за присъждане на разноските по делото.
2
Ангажирала е доказателства.
Въззивникът е оспорвал исковата молба, изложил е подробни
оплаквания, като въпреки приетия от районния съд извод за депозиране на
отговора против исковата молба извън срока по чл.131 ГПК, съдът е дал
възможност и К. е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението за
преведена сума в размер на 7 000лв. по негова сметка и за изразходването на
тази сума, което е основен спорен въпрос и пред настоящата инстанция.
Пред районния съд е призована и Д „СП“, която е изготвила
становище по делото.
Решение № 2616/18.11.2022г., допълнено с решение №
2865/12.12.2022г. и двете по гр.д.№ 2399/2022г. по описа на БРС, са отчасти
влезли в сила, като необжалвани.
Пред настоящия съд спорът е висящ в частта относно присъдената на
двете деца – малолетния Т., р. на *******г. и Е., р. на ****. издръжка за
минало време, както и ползването на семейното жилище.
За да се произнесе по съществото на спора, съдът взе предвид
събраните писмени и гласни доказателства пред двете инстанции.
Относно присъждането на издръжка за двете деца за минало време:
Твърди се от страна на бащата, че е превел сума в размер на 7 000лв., по
личната си банкова сметка и е дал банковата си карта на бившата си съпруга,
за да тегли суми и да издържа с тях децата. Действително, по делото е налице
писмено извлечение от сметката на К., от което се установява превод на сума
в цитирания размер, а също така се установява изтеглянето на тази сума на
АТМ-устройство. От показанията на св. Я. – баща на ищцата става ясно, че
действително дъщеря му е теглила суми от банковата сметка на бившия си
съпруг, но те са били изразходвани за погасяване на заем на семейството,
получен от трето лице. Според свидетеля, той е присъствал на изтеглянето на
сумите и на предаването им за погасяване на задължението. Съдът кредитира
показанията му, защото той, макар и да е заинтересуван от изхода на спора, е
лице от семейното обкръжение на въззиваемата и има преки впечатления от
изразходването на сумите.
Както бе отбелязано по-горе, съдът е дал възможност и въззивникът
е ангажирал гласни доказателства за заплащането на издръжка в полза на
3
двете деца. Разпитан е бил св. М. – роднина по сватовство на К., който е
твърдял, че братовчед му – въззивникът, е предавал чрез него средства за
издръжка на децата за месеците март, май и юни и той лично ги е давал на
голямото дето.
При преценката на тези показания съдът съобрази, че видно от
извадката от банковата сметка на въззивника, той е имал възможност и е
превеждал суми по банков път, като съпругата му е държала втора карта към
същата сметка и е имала възможност да тегли средства. Ето защо настоящият
състав намира за неубедителни твърденията, че бащата е предавал суми на
роднини, за да ги предават на децата му. Затова не дава вяра и не основава
крайните си изводи на показанията на този свидетел. Още повече, че
издръжката е дължима на децата, но се заплаща чрез тяхната майка, затова
предаването на средства пряко на едно от тях не може да доведе до безспорен
извод за заплащане на издръжка за спорния период.
От събраните и обсъдени доказателства, свързани със заплащането
на издръжка за минало време на децата Т. и Е. съдът приема, че не бе
доказано по достатъчно убедителен начин твърдението на въззивника, че е
превеждал суми с това предназначение. По изложените причини настоящият
състав приема, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено в
горната част.
Следващият висящ между страните спор е относно съвместното
ползване на семейното жилище: Страните не спорят, че то се състои от две
спални, хол, кухня и сервизни помещения. Въпреки предоставената на
въззивника възможност да установи възможността двамата бивши съпрузи и
децата съвместно да ползват жилището, доказателства не са ангажирани. Ето
защо настоящият състав основава крайните си изводи само на
доказателствата, ангажирани от въззиваемата страна.
От разпита на св. Я. – баща на въззиваемата, става ясно, че двамата
бивши съпрузи са в постоянно конфликтни отношения, помежду им има
безспирни дрязги и неразбирателства, мъжът постоянно проявява ревност,
изисквания към жената да не излиза навън, да не посещава кафенета, да не
харчи пари и прочее. Според свидетеля се е случвало да се стига до прояви
на физическо насилие от страна на мъжа, при които е удрял К. и се е опитвал
да я души. Това е създавало напрежение и нетърпимост между двамата,
4
затова, в случаите, когато се е връщал в България, жената е отивала да живее
при баща си.
Съдът кредитира горните показания, защото те изхождат от роднина
на страната, който може да даде най-достоверна информация, понеже е ставал
свидетел на множество прояви на отношението на мъжа към жената.
При това положение, съдът приема, че не е възможно двамата бивши
съпрузи да ползват съвместно едно и също жилище, още повече, че
провеждането на исков процес между тях е ясно свидетелство за наличие на
конфликти и неразбирателства и би довело до създаване на допълнително
напрежение. Ето защо, настоящият състав приема, че правилно районният съд
е постановил ползването на семейното жилище да става от майката и двете
деца, още повече, че бащата трайно пребивава извън пределите на Република
България и се връща по време, когато ползва отпуск. Налага се заключение за
потвърждаване на решението и в тази част.
В полза на въззиваемата се следват направените в настоящата
инстанция разноски в размер на 1440лв.
Мотивиран от горното, БОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2616/18.11.2022г., допълнено с
решение № 2865/12.12.2022г. и двете по гр.д.№ 2399/2022г. по описа на
БРС, в обжалваните му части.
ОСЪЖДА С. М. К., ЕГН: **********, с пост.адрес: ********,
съдебен адрес: адв. Лиляна Ангелова с адрес на кантората: гр.Бургас, ул.
„Княз Борис І“ № 10, вх.Б, ет.1 да заплати на Е. Е. К., ЕГН: **********, с
пост.адрес: ********1 направените в настоящата инстанция разноски в
размер на 1440лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280, ал.3, т.2 ГПК и е окончателно.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6