№ 389
гр. Шумен, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря Илиана Й. Давидкова
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20233630201586 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №27-2300068/20.06.2023 год. на Директора
на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във
вр. с чл.414, ал.3 от КТ на “СОЛИД 87” ЕООД, с ***, със седалище и адрес на управление:
гр.Петрич, община Петрич, област Благоевград, *** №12, представлявано от Т. Б. В, с
ЕГН**********, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер
на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в
жалбата.
В съдебно заседание представляващия дружеството-жалбоподател се явява лично и с
упълномощен представител, като поддържат жалбата и молят наказателното постановление
да бъде отменено.
Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен-
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли
същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки излага подробно
съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
1
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоначално на 28.04.2023 год. в 11.10 часа, а впоследствие и на 05.05.2023 год. и
17.05.2023 год. била извършена проверка от компетентни длъжностни лица към Дирекция
“Инспекция по труда”-гр.Шумен по спазване на трудовото законодателство от “СОЛИД 87”
ЕООД, с *** в Цех за дограма, намиращ се в с.Дибич, община Шумен, ул.*** №4. Към
момента на първата проверката лицето И. Д. Ц, с ЕГН********** работело в обекта, като
сглобявала изделия. На основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ от същото били взети писмени
обяснения, в които посочило, че работи в обекта от три дни, като на 28.04.2023 год. работи в
обекта с работно време от 08.00 до 17.00 часа, с регламентирани почивки при договорено
трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата. На 27.04.2023 год.
между страните е бил сключен трудов договор, който е бил регистриран в НАП чрез
изпратено уведомление на 28.04.2023 год., в 12.27 часа. На 27.04.2023 год. на лицето бил
връчен екземпляр и от Длъжностна характеристика, като на същата дата – 27.04.2023 год.
лицето е подписало декларации, в които е посочило данни относно здравословното си
състояние, както и относно желанието си трудовата му книжка да се съхранява от
работодателя, че е запознато с правилника за вътрешния ред и останалите актове, уреждащи
дейността на фирмата. В същото време от приложеното като писмено доказателство по
делото копие на страници от Книга за начален инструктаж се установява, че на 27.04.2023
год. на лицето И. Д. Ц е бил проведен начален инструктаж, който е бил заведен под №34.
Било установено, че към момента на постъпване на работа на лицето не е било връчено
копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТП на НАП в гр.Шумен. Резултатите
от проверката били обективирани в Протокол №ПР2316092 от 17.05.2023 год. За
констатираното нарушение на 17.05.2023 год. е съставен акт за установяване на
административно нарушение №27-2300068, като актосъставителят е посочил, че с горното
деяние е нарушена разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ. Актът е бил връчен на
представляващия дружеството-жалбоподател и подписан от него без да изложи възражения.
Впоследствие жалбоподателят не се е възползвало от законното си право и не е депозирало
и допълнителни възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения
акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление №27-2300068/20.06.2023 год. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414,
ал.3 от КТ на “СОЛИД 87” ЕООД, с ***, със седалище и адрес на управление: гр.Петрич,
община Петрич, област Благоевград, *** №12, представлявано от Т. Б. В, с ЕГН**********,
в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева
/хиляда и петстотин лева/.
2
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С. Р. К.
и на свидетеля И. Д. Ц, както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
По отношение на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелката С. Р. К..
Същата лично е извършила проверката на дружеството, като пряко е възприела факта, че
посоченото по-горе лице е престирало труд в момента на проверката. В същото време
показанията й са последователни, непредубедени и кореспондират с останалия събран по
делото доказателствен материал.
По отношение показанията на свидетелката И. Д. Ц съдът намира, че същите не
следва да бъдат кредитирани в частта относно датата на подписване на трудовия договор,
както и датата, на която същата е подписала приложените по делото декларации. В тази
връзка показанията на свидетелката Ц. противоречат на представените от страна на
дружеството-жалбоподател по време на проверката писмени доказателства, от които се
установява, че същите са с дата 27.04.2023 год., което изключва възможността да са били
съставени на по-късна дата. В тази връзка съдът намира, че доколкото свидетелката е
служител в посоченото дружество, показанията й до голяма степен са заинтересовани и имат
за цел избягване от дружеството на съответната административно-наказателна отговорност
за констатираното и описано в наказателното постановление нарушение. В същото време в
останалата си част показанията на свидетелката, в които същата заявява, че работи в
дружеството от три дни и че й е бил проведен начален инструктаж още при започване на
работа кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал и с
установената от съда фактическа обстановка и следва да бъдат кредитирани.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ /в сила към датата на констатиране на
нарушението и към настоящия момент/ работодателят е длъжен да предостави на работника
или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор,
подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, а съгласно разпоредбата
на ал.2 на същия член работодателят няма право да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави посочените документи.
От материалите по делото и от разпита в съдебно заседание на свидетелите К. и Ц.
се установява по безспорен начин, че в деня на проверката 28.04.2023 год., лицето И. Д. Ц е
работило в обекта като е сглобявало изделия. От дадените от лицето обяснения на
основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ става ясно, че е на работа от 08.00 часа сутринта и ще
работи с работно време до 17.00 часа. В същото време на лицето не е било връчено
уведомлението за сключения трудов договор, въпреки че към момента на извършване на
проверката работния ден е бил започнал. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че
3
въпреки, че представения по делото Трудов договор №34 е от дата 27.04.2023 год., видно от
представената по делото Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.4 от КТ,
уведомлението за сключения трудов договор е подадено в ТД на НАП на 28.04.2023 год. в
12.27 часа, т.е. след извършване на проверката и след като лицето вече е било започнало
изпълнение на трудовите си задължения. От всичко изложено се налага извода, че към
датата на извършване на проверката – 28.04.2023 год., когато лицето вече е изпълнявало
трудовите си функции не му е било предоставен екземпляр от уведомление за сключен
трудов договор, заверено от ТД на НАП-гр.Шумен.
Поради изложеното съдът намира, че в конкретния случай жалбоподателят, като е
допуснал на работа лицето И. Д. Ц, с ЕГН**********, без да му е предоставил копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, действително е осъществил от обективна и субективна
страна състава на визираното в чл.63, ал.2 от КТ нарушение. За това нарушение
административно-наказателната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ предвижда
административно наказание “имуществена санкция” в размер от 1500 лв. до 15000 лева за
работодателя. В тази връзка съдът счита, че в настоящия случай, именно жалбоподателя се
явява в качеството на работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй като именно “СОЛИД
87” ЕООД, с *** е лицето, което самостоятелно наема работници и служители по трудово
правоотношение.
В същото време съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е
индивидуализирал наказанието, като е наложил наказание в размер на минимума, предвиден
в закона, съобразявайки факта, че нарушението е извършено за първи път.
Съдът не кредитира изложеното от страна на дружеството-жалбоподател в жалбата и
в съдебно заседание твърдение, че липсва осъществен състав на нарушение по чл.63, ал.2 от
КТ, доколкото към датата на констатиране на нарушението, респективно на извършване на
проверката между страните е нямало сключен трудов договор. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че от представените по делото писмени доказателства се установява по
безспорен начин, че трудовия договор между страните е бил с дата 27.04.2023 год. На
същата дата на лицето е бил връчен и екземпляр от длъжностна характеристика, като на
същата дата са били съставени и подписани и посочените по-горе декларации, в които е
посочило данни относно здравословното си състояние, както и относно желанието си
трудовата му книжка да се съхранява от работодателя, че е запознато с правилника за
вътрешния ред и останалите актове, уреждащи дейността на фирмата. В същото време от
приложеното като писмено доказателство по делото копие на страници от Книга за начален
инструктаж се установява, че на 27.04.2023 год. на лицето И. Д. Ц е бил проведен начален
инструктаж, който е бил заведен под №34. С оглед на всичко изложено съдът намира, че
трудовият договор между страните е бил съставен на 27.04.2023 год., т.е. към датата на
извършване на проверката между страните е имало сключен трудов договор. В подкрепа на
този извод е и представеното от въззиваемата страна като писмено доказателство по делото
извлечение от Регистъра на уведомленията за трудови договори, от което се установява, че
дружеството-жалбоподател при подаване на заявлението за регистриране на посочения
4
трудов договор изрично е отбелязало, че договорът е от дата 27.04.2023 год.
За прецизност следва да бъде отбелязано, че в настоящия случай, въпреки, че
нарушението е било отстранено непосредствено след неговото констатиране в същия
работен ден, е неприложима разпоредбата на чл.415в от КТ. Съгласно посочената
разпоредба за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и
служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до
300 лева, а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 50 до 100 лева. В същото
време в разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ законодателят е предвидил, че не могат да бъдат
квалифицирани като „маловажни” нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и
2 от КТ. В настоящия случай дружеството-жалбоподател е санкционирано, именно за
нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, което по силата на закона е изключено от кръга на
„маловажните нарушения”, поради което настоящия състав намира, че разпоредбата на
чл.415в от КТ не може да бъде приложена, независимо от факта, че нарушението е било
отстранено и независимо дали са настъпили или не неблагоприятни последици за лицето.
Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не
значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца,
мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е.
следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. В
настоящия случай съдът прецени цялостната дейност на дружеството-нарушител,
обстоятелството, че същото не е инцидентна проява в неговата дейност, доколкото видно от
приложения по делото Протокол за извършена проверка №ПР2316092/17.05.2023 год. по
време на проверката на дружеството са констатирани множество нарушения, които въпреки,
че не са предмет на настоящото производство доказват, че нарушението не е инцидентна
проява в дейността на дружеството. А с оглед на изложеното същото не се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други нарушения от този род, поради
което същото не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. С оглед на
изложеното и поради същите правни съображения съдът намира, че не са налице условията
деянието да бъде квалифицирано като „маловажно“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, нито пък
като „малозначително“ по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК.
Поради изложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващият орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
5
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, както и че наказателното постановление е било изменено,
намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 80
лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №27-2300068/20.06.2023 год. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5
от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на “СОЛИД 87” ЕООД, с ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Петрич, община Петрич, област Благоевград, *** №12, представлявано от Т.
Б. В, с ЕГН**********, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/.
ОСЪЖДА “СОЛИД 87” ЕООД, с ***, със седалище и адрес на управление:
гр.Петрич, община Петрич, област Благоевград, *** №12, представлявано от Т. Б. В, с
ЕГН********** да заплати на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен сумата от 80
/осемдесет/ лева представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6