.29
гр. София, 03.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110173084 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и сл.
Образувано е по искова молба на П. Л. Х., ЕГН **********8, адрес за
призоваване .., бул. „.. .“ ., . (ищца) чрез упълномощения процесуален представител
адвокат Р. К.. Ищцата твърди, че през 2015 г. й било съобщено по телефона от
служител на ответника „.“ ЕАД, че изтеглила кредит от „. .“ ООД в размер на 1 500
лева, като към датата на телефонния разговор дължала общо с лихвите 3 800 лева.
Ищцата след това се свързала със служители на „. .“ ООД и поискала да й бъде
представен договора за кредит. Те обаче отказали, заявявайки, че нямат офис, както и
че досието й вече се намирало у „.“ ЕАД и че отношенията помежду им вече били
приключили. След това ответникът „.“ ЕАД инициирал заповедно производство.
Ищцата възразила срещу заповедта за изпълнение. Понеже никога не е виждала
предполагаемия договор за потребителски кредит, нито го е подписвала, тя възразила
срещу заповедта. Заповедното производство било прекратено поради непредявяването
на съответни искове. Въпреки това ищцата твърди, че за нея е налице правен интерес
от предявяването на отрицателния установителен иск, защото сумите по договора за
потребителски кредит, който не е сключвала, са отразени в Централния регистър на
кредитите. По този начин кредитното й досие е „компрометирано“ и тя не може да
изтегли кредит от нито една банка, докато с влязло в сила решение не поиска от
Българската народна банка отписването на съответните данни от регистъра на
кредитите. Освен че не е сключвала договор за кредит, заявява също така, че
вземанията по него би следвало да са се погасили и по давност. Иска от съда да обяви
договора за потребителски кредит за нищожен поради липса на съгласие. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „.“
ЕООД, ЕИК ., седалище и адрес на управление .., бул. „.“ ., „.“, ., чрез упълномощения
1
процесуален представител юрисконсулт Петър Дамянов. С отговора си на исковата
молба този ответник намира иска за процесуално допустим, но по същество
неоснователен. Признава, че предишното му наименование е било „. .“. Твърди, че е
сключил договор за потребителски кредит с ищцата през 2014 г., вземанията по който
цедирал в полза на другия ответник през 2016 г., при което му е предал съответните
документи и те вече не се намират у него. Поддържа, че е отказал да предостави на
ищцата поисканата информация по телефона, защото обработва голям обем лични
данни и са налице засилени изисквания за идентификацията на лицата, които искат
достъп до тях, а ищцата не му предоставила всички необходими данни за нейната
идентификация. Заявява, че от момента на цесията нататък цесионаря „.“ ООД е
задължен да подава информация относно кредита в Централния кредитен регистър.
Иска от съда да отхвърли иска по отношение на него. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника „.“
ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление .., ул. „.“ ., чрез упълномощения
процесуален представител юрисконсулт Е. А.. С отговора на исковата молба този
ответник, позовавайки се и на представените с исковата молба доказателства, признава
на основание чл. 237 ГПК предявения срещу него иск. Излага доводи, че предвид
направеното с неговия отговор на исковата молба признание на иска не е дал повод за
завеждането на делото и че не следва да понася отговорност за сторените от ищцата
деловодни разноски.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, придружена е с документ за внесена държавна такса в
необходимия размер и отговаря на останалите формални изисквания по чл. 127 и чл.
128 ГПК, поради което е редовна, а предявените с нея искове са процесуално
допустими.
Ищцата предявява два субективно съединени установителни иска. Първите два
са евентуално съединение установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 2,
предл. второ ЗЗД. В тежест на ответниците по така предявените искове е да установят
при условията на пълно и главно доказване валидното сключване на договор за
потребителски кредит № . от 10. 06. 2014 г. между ищцата и „. .“ ООД. Страните не
спорят, а и от публичния търговски регистър се установява, че „. .“ ООД е предходната
фирма на ответника „.“ ЕООД, който е претърпял и промяна в правно-
организационната си форма. Не се спори и от представените по делото доказателства се
установява, че паричните задължения на ищцата по договора за потребителски кредит
са били цедирани в полза на ответника „.“ ЕАД.
За да прецени верността на твърденията на ищцата съдът изиска заверен препис
от спорния договор за потребителски кредит и неговите приложения, оригиналите на
които са приложени по досъдебно производство № 3383 ЗМИП – 15019 по описа на 08
РУ – СДВР за 2015 г. На постъпилите документи е придаден вид, че ищцата е сключила
спорния договор за потребителски кредит и че за нея е положен саморъчен подпис;
същото се отнася и до формуляра за кандидатстване за кредит, декларацията за
настоящ адрес, заверката на препис от личната карта на ищцата както и договора за
„управител“, сключен с третото лице „.“ ЕООД и положената върху него заверка.
Според експертното заключение по съдебно-почерковата експертиза са налице
различия в степента на обработеност, общия вид, структурната сложност и
2
съдържанието на транскрипцията, преобладаващата форма и посока на движенията,
размера и наклона, степента на свързаност и темпа на изпълнение между почерка при
ръкописното изписване на името на ищцата и подписа за нея, положени върху
договора за потребителски кредит, и сравнителните образци от попълнените и
подадени лично от ищцата заявления за издаване на документ за самлочност на
български гражданин от 2014 г. и 2019 г. Заключението на вещото лице е, че ръкописно
изписаното име на ищцата и положеният за нея подпис в текста на договора за
потребителски кредит всъщност не са били изпълнени от нея. Същото важи и за
подписите, положени за ищцата върху декларацията за адрес и договора за
„управител“. Експертното заключение е пълно и ясно, изготвено от квалифицирано
вещо лице и методологично издържано, поради което съдът го кредитира изцяло.
Договорът представлява съвкупност от насрещни волеизявления на поне две
страни, а полагането на подпис в един договор удостоверява волеизявлението на
страната за сключването му. В дадения случай се установява, че всъщност липсва
волеизявление от страна на ищцата за сключването на договора за потребителски
кредит. След като липсва едното от двете необходими за сключването на договора
волеизявления, то не е налице съгласие. Затова и договорът за потребителски кредит е
нищожен поради липса на съгласие. Предявените искове са основателни.
Разноски. При този изход на делото в полза на ищцата следва да бъдат
присъдени сторените от нея разноски. Те се изразяват в заплатената държавна такса в
размер на 125 лева и 58 стотинки, депозита за възнаграждаване на вещото лице в
размер на 350 лева и уговореното и реално заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 650 лева (л. 136 а). От така сторените разноски в размер на общо 1 125 лева
и 58 стотинки трябва да се приеме, че половината са за разглеждането на
установителния иск срещу единия ответник, а другата половина – за разглеждането на
установителния иск срещу другия ответник (по 562 лева и 79 стотинки за всеки
ответник).
Единият от ответниците („.“ ЕАД) е признал иска още с отговора на исковата
молба. За да бъде обаче той освободен от отговорността за разноски законът изисква
наличието на още една предпоставка – той да не е дал повод за завеждането на делото
(чл. 78, ал. 2 ГПК). Ако по делото може да се приеме, че има данни за
недобросъвестност на служители на „.“ ЕООД (които най-малкото са могли и са били
длъжни да се уверят с оглед на представения препис от личния документ на ищцата, че
всъщност трето лице се представя за нея и подправя подписа й), то такива данни по
отношение на служителите на „Форнтекс Интернешънъл“ ЕАД липсват. При това
положение трябва да се приеме, че този ответник действително не е дал повод за
завеждането на иска.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал. 2, предл. второ от
Закона за задълженията и договорите в отношенията между ищцата П. Л. Х., ЕГН
**********8, адрес за призоваване .., бул. „.. .“ ., ., и ответниците „.“ ЕООД, предходна
фирма „. .“ ООД, ЕИК ., седалище и адрес на управление .., бул. „.“ ., „.“, ., и „.“ ЕАД,
ЕИК ., седалище и адрес на управление .., ул. „.“ ., че договор за потребителски кредит
№ . от 10. 06. 2014 г., сключен между П. Л. Х. и „. .“ ООД, е нищожен.
3
ОСЪЖДА ответника „.“ ЕООД, ЕИК ., седалище и адрес на управление .., бул.
„.“ ., „.“, ., да заплати в полза на ищцата П. Л. Х., ЕГН **********8, сумата 562 лева и
79 стотинки, представляваща разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4