Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 12.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Пазарджик, XXVI
граждански състав,
в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при участието на секретаря Мария Кузева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 4264 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 150 СК, вр. чл. 143 СК от П.К.Р., действаща като
майка и законен представител на малолетния А.Т.И., срещу Т.А.И. за изменение на
определения с одобрена от съда спогодба по гр. д. № 226/2015 г. по описа на РС
Пазарджик размер на месечната издръжка, дължима от ответника на детето А.Т.И.,
от 100 лв. на 200 лв., считано от датата на подаване на исковата молба –
20.10.2017 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката.
В
исковата молба се твърди, че с определение по гр. д. № 226/2015 г. РС Пазарджик
одобрил постигната между страните спогодба, с която била определена издръжка в
размер на 100 лв. месечно, която ответникът да заплаща на детето А.Т.И., чрез
неговата майка и законен представител П.Р., до настъпване на основания за
нейното изменение или прекратяване. Поддържа, че през изтеклия период от време
нуждите от средства за отглеждането и за развитието на детето пораснали, като
освен обикновените разходи за храна, облекло и лекарства били необходими
средства за закупуване на учебни пособия и помагала, за лечение и операция на
очите, тъй като детето страдало от страбизъм (кривогледство). Издръжката в
размер на 100 лв. месечно в момента се явявала прекомерно малка, като майката била трайно безработна, а доходите
на бащата позволявали да поеме плащането на по-голям размер от издръжката, тъй
като разполагал със собствено жилище в с. Куртово Конаре, а бил закупил и
жилище в гр. С. По тези съображения моли да бъде уважен предявеният иск.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който
е посочил, че не е във възможностите му да заплаща претендирания размер
издръжка, тъй като реализира доход в размер на минималната работна заплата за
страната, а в момента живеел на квартира в гр. София и освен това подпомагал
родителите си, които били пенсионери и със заболявания. С молба вх. №
1922/26.01.2018 г. ответникът е изразил готовност да заплаща издръжка съобразно
минималния размер, представляващ 1/4 от минималната работна заплата, тъй като
доходите му не позволявали да заплаща издръжка в по-голям размер.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От представеното
удостоверение за раждане се установява, че детето А.Т.И. е роден на *** г. от
майка П.К.Р. и баща Т.А.И..
По
силата на одобрена от съда спогодба от 07.04.2015 г. по гр. д. № 226/2015 г. на
РС П. ответникът се задължил да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв. на детето си А.Т.И., чрез неговата
майка и законен представител П.К.Р.,***.04.2015 г.
Представено
е удостоверение от д-р Т. С., в което е посочено, че детето А.Т.И. боледува
често от остър ларингит. От медицинска бележка от 04.12.2017 г., издадена от
д-р Т. С., става ясно, че поради заболяване от остър бронхит на детето е
предписано 5 дни домашно лечение.
Съгласно
амбулаторен лист № 914 от 11.09.2017 г., издаден от д-р И. К., Медицински
център по офталмология „Андреев и КО” ЕООД, гр. С.ул. „Р.” № …, детето А.Т.И.
страда от езотропия, като му е предписана терапия с очила, а след 6 месеца ще
бъде направена преценка за операция. Приложена е и рецепта за изписани очила от
11.09.2017 г. от д-р К., както и фискален бон за заплатени на Медицински център
по офталмология „Андреев и КО” ЕООД, гр. София, ул. „Р.” № …, 40 лв. за
медицински услуги на 11.09.2017 г. Ищцата е представила и фискален бон за
платени 60 лв. за дрехи на 20.11.2017 г., както и квитанция от 18.11.2017 г. за
платена от ответника издръжка за м. октомври в размер на 100 лв.
Видно
от удостоверение № 1307-УД-1787/26.06.2017 г., издадено от Дирекция „Социално
подпомагане” – гр. С., на П.К.Р. ***.2014 г. – 31.05.2017 г., не са изплащани
помощи и добавки. Приложена е и декларация от ищцата, според която от 2013 г.
до 2017 г. била безработна и не получавала месечни доходи.
От
Трудов договор № 67/26.09.2017 г. се изяснява, че ответникът Т.А.И. работи като
„общ работник” в „Зонис” ООД – гр. София при месечно трудово възнаграждение в
размер на 485 лв. Съгласно удостоверение № У-025/17.10.2018 г. от работодателя
„Зонис” ООД ответникът е получил брутен трудов доход за периода септември 2017
г. – декември 2017 г. в размер на 1531,58 лв.
По
делото е приет и социален доклад изх. № ПР/Д-РА-С/68-001/11.12.2017 г.,
изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” – гр. С., в който е посочено, че
ищцата П.Р. била освидетелствана с ЕР на ТЕЛК № 1313 от 19.04.2011 г., като
ѝ били определени 63 % вид и степен на увреждане, с диагноза: „Лека
умствена изостаналост”, със срок на валидност до 01.04.2014 г. Към момента
ищцата не била преосвидетелствана. Детето А.Т.И. страдал от страбизъм, поради
което майка му и баба му Е. Р. периодично го водели на лекар в гр. С. за
консултация и наблюдение. Предстояло оперативно лечение за коригиране на
страбизма в Александровска болница – гр. С. Посочено е, че детето се отглеждало
от своята майка П.Р., като помощ в грижите ѝ оказвали нейните родители –
Е. Р. и К. Р. Майката П.Р. не се намирала в трудовоправни отношения и не била
регистрирана като активно търсеща работа в Дирекция „Бюро по труда” – гр. С..
При извършеното социално проучване се установило, че майката П.Р., с подкрепата
на своите родители, задоволявала базовите, емоционални и здравни потребности,
на детето.
От
показанията на свидетелката Е. Р. – майка на ищцата, преценени съгласно чл. 172 ГПК като логични и безпротиворечиви, се установява, че ищцата и синът ѝ А.
живеят при нея в къща в с. В. д.. Свидетелката е изяснила, че детето А. е в
първи клас и посещава училище в с. В. д.. Разказва, че дъщеря ѝ П. не
работела и не получавала доходи, а тя и съпругът ѝ получавали по 500 лв.
месечно. От показанията ѝ се установява, че детето боледувало, като при
последния бронхит около 30-40 лв. струвал антибиотикът. Свидетелката е
посочила, че водили детето на очни прегледи в гр. София, като за самия преглед
заплатили 40 лв., а за очилата – още 200 лв. Заплатили и още 70-80 лв. за пътни
разходи.
При
така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно правилото за
разпределение на доказателствената тежест ищецът носи доказателствената тежест
да установи размера на предходно определената издръжка, променените
обстоятелства от предходното определяне на издръжката, нуждите на детето от
издръжка в претендирания размер и възможността на ответника да я дава.
Установява се от приетите
доказателства, че ищцата и ответникът са родители на седемгодишното
дете А.Т.И..
В случая от присъждането на издръжката до иницииране на
настоящото производство са изминали около две години и половина, през който период безспорно са настъпили изменения в
нуждите на детето, което към момента е на 7 години и е ученик в първи клас.
В тази връзка съдът приема,
че са се
повишили нуждите на детето предвид израстването му, особено нужните средства за образование, налице е изменение и в
обществено – икономическата обстановка с оглед покачването на минималната
работна заплата за страната. Безспорно детето има нужда от средства за образование и
извънучилищни занимания, което е предпоставка и база за неговото пълноценно
развитие.
Предвид
изминалия период от време следва, че са
настъпили изменения в потребностите на детето от облекло, храна и други текущи
разходи, налагани от ежедневието и неговата възраст. Също така, от
събраните по делото доказателства се установи, че детето страда от страбизъм,
поради което са необходими допълнителни средства за лечение. При проведения преглед
при очен лекар в гр. С. майката на ищцата – свидетелката Р., заплатила 40 лв.
за преглед, 200 лв. за очила и 70-80 лв. за пътни разходи. За в бъдеще ще бъдат
необходими допълнителни средства за лечение на това заболяване, вкл. и за
предстояща операция. По тази причина месечните разходи за задоволяване на
потребностите на детето А. надхвърлят обичайните за неговата възраст.
Предвид
всичко изложено, съобразявайки възрастта и нуждите на детето, съдът намира, че
общата месечна издръжка, която следва да бъде
осигурявана от родителите е 350 лв. Така определеният общ размер на необходимата за
детето издръжка следва да бъде разпределен между двамата родители, съобразно
критериите на чл. 143, ал. 1 СК, а именно техните възможности и материално състояние.
По делото са ангажирани
доказателства за доходите на родителите на детето. Ответникът е посочил, че
може да заплаща издръжка съобразно минималния размер, представляващ 1/4 от
минималната работна заплата, т. е. 127,50 лв. Последният получава трудово възнаграждение
в размер на 485 лв. (към м. декември 2017 г.). С оглед обстоятелството, че по
силата на ПМС № 316 от 20.12.2017 г. минималната работна заплата е вече в
размер на 510 лв., неминуемо към настоящия момент се е увеличил и получаваният
от ответника месечен доход. Ищцата е трайно безработна, като разходите ѝ
се заплащат изцяло от нейните родители.
Поради
това съдът намира, че бащата следва
да заплаща
200 лв. от така определената месечна издръжка, а 150 лв. – да се поемат от майката. Приоритетното участие на бащата се налага от
обстоятелството, че непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на
детето се полагат от неговата майка. В случая следва да се съобрази и здравословното
състояние на майката, както и обстоятелството, че тя е трайно безработна.
Преимуществено разходите за издръжката на детето А. са поети от неговите баба и
дядо. От своя страна, ответникът е в
трудоспособна възраст (40 г.), няма данни за здравословни проблеми и за други
деца, на които да дължи издръжка, поради
което следва да се приеме, че има възможност да реализира доходи в размер поне
на средната работна заплата за страната, която по данни на Националния статистически
институт за третото тримесечие на 2017 г. е средно в размер на 1050 лв. за обществения сектор и 1033 лв. за частния сектор. На основание чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на ненавършилото
пълнолетие тяхно дете, независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Ирелевантно е възражението на ответника, че имал
собствени разходи и заплащал наем за квартира в гр. С., тъй като задължението му
към детето А. е безусловно и той следва да заплаща издръжка, която да отговаря
на актуалните нужди на детето, като осигурява условия на живот, необходими за
развитието на детето.
Така мотивиран, съдът
намира, че предявеният иск за изменение на издръжката е изцяло
основателен, поради което издръжката следва
да бъде изменена чрез увеличаването ѝ от 100 лв. на 200 лв.
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.10.2017 г., до
настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
С оглед изхода на спора
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата, действаща като майка и
законен представител на малолетния А.Т.И., сумата от 200 лв., представляваща
сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на РС
Пазарджик държавна такса по предявения иск върху размера на
присъдената (увеличена) издръжка, която възлиза на сумата от 144 лв.
Така
мотивиран, РС Пазарджик
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на
определената със съдебна спогодба от 07.04.2015 г. по гр. д. № 226/2015 г. на
РС П. месечна издръжка, дължима от Т.А.И., ЕГН: **********, адрес: ***, на
детето А.Т.И., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител П.К.Р.,
ЕГН: **********, адрес: ***, като УВЕЛИЧАВА
същата от 100 лв. на 200 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата
молба – 20.10.2017 г., до настъпване
на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена
вноска за времето от падежа до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Т.А.И., ЕГН: **********,
адрес: ***, да заплати на А.Т.И., ЕГН: **********, чрез неговата майка и
законен представител П.К.Р., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 200 лв.,
представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА Т.А.И., ЕГН: **********,
адрес: ***, да заплати по сметка на РС Пазарджик сумата от 144 лв. – държавна
такса върху присъдената издръжка.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: