№ 307
гр. Търговище , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20203530101308 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени искове, с правно осн. чл.430 и сл. от ТЗ във р. с
чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД , с обща цена 7479,79 евро.
Ищецът твърди в исковата си молба, че между първия ответник- кредитополучател,
А.П.-поръчител и „Алфа Банк-клон България“ КЧТ е имало сключен договор за ипотечен
кредит № 1-60/2007 г., по силата на който кредитора е предоставил на първия ответник
кредит в размер на 24 540 евро, срещу задължението на ответника, поръчителя е поел
задължение да отговаря солидарно да възстановява кредита в срока, условията и при
съответни лихви, посочени в договора. В молбата се твърди, че кредитора е изпълнил
поетото с договора задължение и е предоставил сумата по банковата сметка на първия
ответник. Ищецът твърди в молбата, че неразделна част от договора са и сключените анекси,
като по силата на анекс № 2 втория ответник е встъпил като съдлъжник по договора за
кредит и е поел задължение да отговаря солидарно с кердитополучателя и поръчителя, а по
силата на анексите и след извършената капитализация размера на кредита е станал в размер
на 25 204,95 евро. Твърди се , че по силата на договора и анексите към него се дължала
годишна лихва в размер на 3-месечни Юрибор плюс надбавка в размер на 7,5 %, лихва за
забава, такси за управление и обработка на кредита в размер на 0,01 %, както и всички
разходи свързани с обекта, предмет на договорната ипотека, в това число и застрахователна
премия, заплащана от банката, с размера на която се увеличава размера на кредита. Ищецът
твърди, че първоначално определения срок по договора за връщане на заемната сума е бил
договорен на 120 месеца, като с анекс № 2 срока е удължен и е договорен краен падеж на
задължение 05.12.2017 год., но въпреки настъпването на падежа ответниците не били
изплатили всички дължими на кредитодателя суми по договора и останали задължени със
следните суми : главница в размер на 5342,15 евро, договорна възнаградителна лихва в
1
размер на 332,42 евро, обезщетение за забава в размер на 2602,21 евро, такси по договора в
размер на 90,84 евро и имуществени застраховки в размер на 95,69 евро. В молбата се
твърди, че по силата на договор за прехвърляне на предприятие от 29.02.2016 год. правата и
задълженията по всички договори сключени от „Алфа Банк клон България“ КЧТ се
прехвърлят на ищеца, в това число и правата и задълженията по договора с ответниците, за
което обстоятелство последните били уведомени. Поради това и предвид, че е на лице
неизпълнение на договорно задължение ищеца моли съда да постанови решение с което да
осъди ответниците да заплатят в пълен размер дължимите по договора главница – 5342,15
евро, ведно със законната лихва от предявяване на иска и договорна лихва – 332,42 евро,
като предявява частични искове по отношение на мораторната лихва в размер на 1508,24
евро за периода 12.10.2017 год. – 12.03.2020 год. и за периода 14.05.2020 год. – 12.10.2020
год. в размер на 223,73 евро, от общо дължима 2602,21 евро, такса в размер на 0,09 евро от
общо дължима 90,84 евро и имуществени застраховки в размер на 73,16 евро от общо
дължими 95,69 евро, като се присъдят и направените по делото разноски. В съдебно
заседание ищеца поддържа предявените искове, чрез процесуален представител.
В дадения месечен срок ответниците са упражнили правото си на отговор. В
отговора предявените искове са оспорени изцяло и по основание и по размер. Ответниците
са навели доводи за нищожност на договора за кредит и анексите към него на осн. чл.26,
ал.1, пр.първо, на осн. чл.26, ал.1, пр.3, на осн. чл.26, ал.2, пр.2 и пр.4 от ЗЗД, като
основанията за това са развити подробно в отговора, поради което считат, че ищеца
основава претенциите си на нищожно договорно основание, което обуславя
неоснователност на претенциите. В отговора са наведени подробни доводи за нищожност на
отделни клаузи от договора и анексите, тъй като същите били в противоречие с разпоредби
на ЗПК и като неравноправни клаузи не пораждали действие. Вторият ответник, твърдейки,
че анекс № 2 е нищожен счита, че не е страна по договора за кредит и претенциите спрямо
него са неоснователни и на това основание. Ответниците молят съда да отхвърли
предявените искове, ведно със законните последици. В съдебно заседание, чрез писмени
становища от процесуалния представител ответниците поддържат изложените в отговора
доводи за неоснователност на исковете.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено
следното: Видно от приложените писмени доказателства на 22.01.2007 година между „Алфа
банка- клон България“ АД (ищеца е правоприемник на „Алфа банк България“ ) и
ответникът ПЛ. Д. П. е сключен Договор за ипотечен кредит № 1-60/2007 год. за сумата от
24 540 евро, като сумата ще бъде използвана за ремонт и реконструкция на недвижим имот.
Вземането на банката е било обезпечено с ипотека върху имот, собствен на трето лице.
Безспорно е по делото, че кредита е усвоен от кредитополучателя, при което за него е
възникнало задължение да възстанови заемната сума, със съответната договорена лихва-
печалба на кредитора, такси и застраховки по начините и в сроковете, посочени в договора.
От приложения на л.174 от делото Анекс № 2 към договор за кредит № 1-060/2007
/процесния/, е видно, че втория ответник СТ. Д. СТ. е встъпил в облигационната връзка на
2
банката и кредитополучателя, като съкредитоискател, при условията на чл.101 от ЗЗД,
поемайки задължение да отговаря солидарно и изцяло за всички задължения на
кредитополучателя, както и по отношение на всички последици от неизпълнение на
главното задължение и разноските по неговото събиране. Със същия анекс е бил
актуализиран размера на кредита до 25 204,95 евро. Договорен е и нов срок за погасяване,
при краен падеж 06.12.2017 год. Ответниците оспорват анексите към договора, без да
излагат конкретни основания, като въпреки дадената от съда възможност до приключване на
устните състезания не конкретизираха оспорването. По делото са приложени уведомления
до длъжниците от ищеца, че последния е встъпил в правата на кредитодател по процесния
договор. От първото заключението на вещото лице се установи, че кредита не е погасяван от
ответниците редовно, като първата изцяло непогасена вноска е от 06.06.2016 год., а към
датата на изготвяне на експертизата има непогасени 19 месечни вноски, последната с падеж
05.12.2017 год. От заключението също се установи, че последното плащане по кредитната
сделка е от 12.10.2020 год., като сумата от 51,01 евро е платена от втория ответник, с която
сума банката е погасила договорна лихва с падеж 06.06.2016 год. – 14,52 евро и лихва за
забава – 34,49 евро. На 03.11.2020 год. е имало още едно плащане от втория ответник, но то
е отнесено към погасяване на разноски в изпълнителното производство, а не за погасяване
на кредита. От заключението на вещото лице се установява, че непогасеното задължение по
договора за кредит е в общ размер на 7392,02 евро, от което 5342,15 евро – главница, 317,90
евро договорна лихва, 1508,24 евро незаплатена лихва за забава в периода 12.10.2017 год. –
12.03.2020 год. и 223,73 евро лихва за забава за периода 14.05.2020 год. – 12.10.2020 год., а
непогасените такси и застраховка са в размер на 95,69 евро –застраховки и 90,84 евро –
такси. Ответниците не са оспорили, че поради изпадането им в забава ищеца се е снабдил
със заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за падежиралите
към него момент неплатени вноски, като е било образувано изп.д. № 642/2014 год. на ЧСИ
А.З. срещу двамата ответника и А.П. – поръчител, като не само не се спори, но и в
становищата си ответниците признават, че вземането обективирано в изпълнителния лист е
погасено.
При така установеното съдът прави следните правни изводи: Договорът за банков
кредит е абсолютна /обективна/ търговска сделка (арг. чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ вр. с гл. 27, р. III,
чл. 430 ТЗ и чл. 286, ал. 2 ТЗ). Съгласно чл. 304 ТЗ лицата, които при сключване на
търговска сделка поемат общо задължение, се смятат солидарни длъжници, освен ако от
сделката не следва друго. От съдържанието на представения по делото договор за кредит и
анекс № 2 към него, не се установява разделност на задълженията на кредиполучателя и
встъпилия в последствие съдлъжник, спрямо банката кредитор. Установи се безспорно, че
кредита в размер на 24 540 евро е усвоен изцяло от кредитополучателя, предвид на което
съдът приема, че ищеца е изпълнил задълженията си по договора и е изправна страна по
същия. Предвид приобщените към делото съдебно-счетоводни експертизи се установи, че
ответниците в качеството си на солидарни длъжници не са изпълнявали задължението си да
възстановяват получената в заем сума по начините и в сроковете, определени с договора и
3
анексите към него, като и след крайния падеж 06.12.2017 год. са останали дължими суми.
Ответниците оспорват възникването на валидна облигационна връзка между
страните, като са навели доводи за нищожност на договора в цялост, за нищожност на
отделни клаузи, както и за наличието на неравноправни клаузи, които като последица влекат
недействителност на договора. При събраните по делото многобройни писмени
доказателства съдът счита възраженията на ответниците за неоснователни. На първо място
от приложените на л.325 документи е видно, че има изготвен погасителен план, от който е
видно падежа и размера на месечната вноска. Съгласно чл. 16.2 от договора за банков
кредит ищецът няма задължение да уведомява кредитополучателите за изготвен нов
погасителен план при промяна на същия в предвидените в договора случаи, нито да им го
предоставя без поискване. Нещо повече, по силата на горната разпоредба
кредитополучателя е бил задължен да се явява в банката в началото на всяка календарна
година за да получи актуален погасителен план. В чл.3.1 от Анекс № 2 към договора е
посочено, че банката актуализира погасителния план, като при всяко изменение на същия
кредополучателя е длъжен да получи екземпляр, както и че погасителния план влиза в сила
независимо дали е получен от кредиполучателя. Видно от документа на л.178 от делото
такъв погасителен план, съответстващ на договореното между страните с последния анекс
№ 2 е изготвен от банката. Ответниците не доказаха по делото да са отправяли искания до
ищеца за предоставяне на погасителен план и това да им е било отказано, а ако същите не са
упражнили правото си да получат актуализираните погасителни планове, поради
собственото си бездействие, при наличие на такива изготвени от ищеца то това няма как да
се вмени във вина на последния и съответно ответниците не могат да черпят права от
собственото си неправомерно поведение. Неоснователни са и възраженията на ответниците,
че поради липса на погасителен план не са знаели каква следва да бъде месечната вноска по
размер, както и коя е падежната дата за заплащане на вноските, доколкото видно от
съдържанието на депозирания от тях отговор на исковата молба, самите те твърдят, че към
05.11.2010 год., когато е сключен Анекс № 1 кредита е погасяван редовно, както че до 2013
год. не е имало забава на нито една вноска за погасяване на кредита, които признания сами
по себе си говорят, че ответниците са били наясно както с падежите, така и с размерите на
всяка една вноска. Но дори и да се приеме, че същите не са били наясно с размера и падежа
на дължимите вноски,това се е дължало на тяхното поведение, както беше посочено по-
горе, тъй като се установи безспорно, че ищеца е изготвял актуализирани погасителни
планове, но ответниците на са проявили инициатива да ги получат. Твърденията на
ответниците, че към момента на сключване на Анекс № 1, са били редовни платци,
съответно не е имало необходимост да бъдат предоговаряни условията по кредита и анекса
е сключен в ущърб на потребителя, с цел утежняване на неговото положение са
неоснователни. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза до
подписването на анекс № 1 със забава са платени общо 30 месечни вноски, аналогично и с
анекес № 2, към момента на който със забава са платени всички 23 вноски. Установи се, че
за падежирали и неплатени вноски през 2014 год. ищеца се е снабдил със заповед за
4
изпълнение и изпълнителен лист против ответниците, като солидарни длъжници,
ответниците не са възразили, образувано е било изпълнително производство т.е. същите към
него момент са считали договора за кредит за действителен, приели са че са обвързани с
него. Нещо повече, самия втори ответник твърди, че е изплатил вземането по изпълнителния
лист, което обстоятелство не се оспорва от страните и противоречи и обезмисля
изявленията му в отговора, че не е длъжник по договора. Безспорно е, че договора за кредит
е търговска сделка, а съгласно чл. 293, ал. 3 от ТЗ страната не може да се позовава на
нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността
на изявлението. Такова неоспорване е налице винаги, когато тя е приемала изпълнение по
договора. В този смисъл е Решение № 150 от 29.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5272/2014 г.,
IV г. о., ГК. Предвид изложеното и съобразявайки съдебната практика съдът приема за
неоснователни възраженията на ответниците за нищожност на договора за кредит.
Неоснователни са и възраженията на ответниците за недействителност на договора,
поради съдържащи се в него неравноправни клаузи. В договора за кредит и анексите към
него размерът на лихвения процент е ясно и еднозначно уговорен в договора за банков
кредит, като сбор от референтен лихвен процент плюс надбавка, като следва да се има
предвид, че промяната в лихвения процент настъпва извън контрола на ищеца, доколкото
измененията на договорения лихвен процент, така както е договорен, а именно З-М Юрибор,
не зависят от него. Съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП ( в сила към датата на
сключване на договора за банков кредит), разпоредбите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се
прилагат по отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки
или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс
или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на
търговеца или доставчика на финансови услуги. В същото време от заключенията на
експертизите е видно, че ищеца във всеки един момент от срока на договора се е съобразявал
с всички изменения на договорения лихвен процент 12М Юрибор / З-М Юрибор,
независимо дали в посока на увеличение, или намаление на този коефицент, в зависимост от
развитието на финансовия пазар. Твърденията, че Анекс 0 1 и Анекс № 2 към договора,
противоречат на ЗЗП, като поставят длъжниците в неизгодно положение, което обуславя
тяхната недействителност също са неоснователни. От съдържанието на същите е видно, че
сключването на анексите е поради изпадане на ответниците в просрочие, като с анексите е
преоформян целия дълг, като са отпускани нови суми от ищеца на ответниците за
погасяване просрочените им задължения и съответно е променян размера на задължението и
срока за възстановяване на сумата, за да отпаднат негативните последици за ответниците от
изпадането им в забава, като начисляване на допълнителни наказателни лихви, или
обявяване на цялото вземане за предсрочно изискуемо. Това обстоятелство се установява от
приложената справка (л.6 – л.157), както и от заключението на вещото лице. От
заключението на вещото лице се установи също така, че при сключване на анексите, с които
е преоформян дълга ищеца е изпълнявал всички законови и нормативни изисквания и
правата на длъжниците не са накърнявани. Освен това се установи, видно от приложеното
5
на л.334 от делото искане от първия ответник за предоговаряне/ преструктуриране на
кредита, че именно по искане на длъжниците и поради финансовите им затруднения се е
стигнало да предоговаряне и преоформяне на дълга, като договорените с анексите клаузи,
като даване на нови гратисни периоди, увеличаване срока за издължаване и т.н., с цел да се
избегнат негативните за тях последици от изпадането в забава, могат да се разглеждат във
вреда на ответниците и в този смисъл същите не са неравноправни клаузи.
Възраженията на ответниците, че не е спазено изискването за предоставяне на
преддоговорната информация, което е нарушение на ЗЗП и съответно води до
недействителност на договора съдът счита за неоснователно, тъй като към датата на
сключване на договора не било налице законово изискване преддоговорната информация да
бъде предоставена в писмена форма на кредитополучателите, да бъде подписана от
последните, както и да бъде съхранявана в досието по банковата сделка, като неразделна
част от договора за банков кредит. Освен това както беше посочено нееднократно по-горе
ответниците до момента не са твърдяли, че договора е нищожен, или недействителен, като и
в заповедното производство за падежиралите вземания през 2014 год. не са възразили и не
само това, но втория ответник е погасил и установените в заповедта за изпълнение суми,
нещо повече от експертизата на вещото лице се установи, че поради бездействието на
първия ответник втория е извършвал погашения и през 2020 год. От конклудентните
действия на ответниците съдът прави извод, че същите са се считали валидно обвързани от
договора за кредит, били са напълно наясно какво е задължението им, както и че същото
следва да бъде погасено, но към крайната падежна дата 06.12.2017 год. вземането на ищеца
по договора не е било погасено от тях и същите дължат плащане на изискуемите суми по
пера.
Предвид всичко изложеното, при съобразяване на доказателствата по делото,
заключенията на експертизите и относимата съдебна практика, съдът счита, че предявените
от ищеца искове са основателни, доказани и следва да бъдат уважени, както и следва
ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.80 от ГПК.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПЛ. Д. П., ЕГН ********** от гр.Търговище, ул. „П.“ № 8, ет. 3, ап. 5 и
СТ. Д. СТ., ЕГН ********** от гр. Търговище, ул. „П.М.“ № 12, вх. Б, ет. 3, ап. 12,
действащи чрез пълномощник адв.С.А. Н. от ВАК, със съдебен адрес: гр.В. ул.“А.К. № 19,
ет.2, ап.1, солидарно да заплатят на „Юробанк България” АД, ЕИК000694749, със седалище
6
и адрес на управление : гр. София, бул. “Околовръстен път” № 260, представлявано от
изпълнителните директори Д.Б.Ш. и М.В. прокурист, действащи чрез Адвокатско дружество
"Ч.П. И И.", БУЛСТАТ: *********, чрез адвокат Х.И., САК, със съдебен адрес: гр. София,
ул. “Т.У.” № 8, ет. 4 следните суми, представляващи неизпълнени задължения по Договор за
ипотечен кредит № 1-60/2027 от 22.01.2007 год. и анексите към него : главница в размер на
5 342.15 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2020 год.,
договорна възнаградителна лихва в размер на 332.42 евро, мораторна лихва за периода
12.10.2017 г. - 12.03.2020г. в размер на 1508,24 евро, мораторна лихва за периода 14.05.2020
год. – 12.10.2020 год. в размер на 223,73 евро, частично от общо дължимата по договора
мораторна лихва по договора в размер на 2602,21 евро, дължими такси по договора в размер
на 0,09 евро, частично от общо дължими такси в размер на 90,84 евро и имуществени
застраховки в размер на 73.16 евро, частично от общо дължими застраховки в размер на
95,69 евро, на осн. чл.430 и сл. от ТЗ във р. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, както и
направените по делото разноски в размер на 2744,61 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7