№ 1530
гр. София, 26.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20221100503813 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20094508 от 14.04.2021 г., постановено по гр.д. №10289
по описа за 2020 г. на СРС, ГО, 177 състав, допълнено с определение №
20138982/15.06.2021 г. по реда на чл.248 ГПК и поправено с решение №
20212436/16.11.2021 г. по реда на чл.247 ГПК по същото дело, е отхвърлен
предявеният от „Д.З.“ АД ЕИК ****, срещу ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ****, иск с
правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 1091,08 лева –
изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди и обичайните
разноски за неговото определяне, в резултат на ПТП, осъществено на
23.02.2019г. в гр. София, на бул. „Цар Борис III” между 3 автомобила: л.а.
„Фиат Пунто Гранде“ с рег. № СА **** МР, л.а. Опел Корса с рег. № **** и
л.а. „Тойота Авенсис“ с рег. № СВ **** КР, ведно със законната лихва от
25.02.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „Д.З.“ АД
ЕИК ****, в която с изложени доводи за неправилност и необоснованост на
решението. Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е приел,
че по делото не са събрани доказателства л.а. „Фиат Пунто Гранде“ с рег. №
СА **** МР да е участвал в процесното ПТП. Въззивникът твърди, че л.а. не
е посочен в изготвените протоколи за ПТП, защото водачът е избягал след
инцидента, но от административно – наказателна, образувана във вр. с АУАН
№ 84636/18.03.2019 г. се установявало участието на И. Л. М. като водач на
1
л.а.„Фиат Пунто Гранде“ с рег. № СА **** МР в процесния инцидент. Сочи,
че участието на водача в процесното ПТП било видно и от Удостоверение на
СДВР, отдел „Пътна полиция“, с рег. № 433200-93857 от 27.08.2019 г., а
отделно се оспорва изводът на първоинстанционния съд, че свидетелите А.А.
и Д.Ш. не установявали участието на л.а.„Фиат Пунто Гранде“ с рег. № СА
**** МР в инцидента поради факта, че били посочили само неговия цвят, но
не и марка и модел. Във въззивната жалба се твърди, че третото – лице
помагач И. Л. М. в обясненията си сам е потвърдил участието си в процесното
ПТП. Въззивникът твърди, че изготвената САТЕ установява, че причина за
настъпване на процесното ПТП са именно действия на водача на л.а.„Фиат
Пунто Гранде“ с рег. № СА **** МР. Моли се отмяна на обжалваното
решение, уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по делото
разноски.
Въззиваемият ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ****, е депозирал отговор на
въззивна жалба, в който оспорва подадената от ищеца въззивна жалба, като
счита решението на първоинстанционния съд за правилно, законосъобразно и
мотивирано, и моли за неговото потвърждаване. Твърди, че изслушаните
свидетелски показания и дадените от третото лице – помагач обяснения не са
изяснили механизма на процесното ПТП и обстоятелствата, при които същото
е настъпило, като дори не било ясно дали лицата са участвали в едно и също
ПТП. Поддържа се, че в протокол за ПТП № 1724525 липсва подпис на И.
М., а А.А. не разпознава своя подпис. Въззивникът сочи, че И. М. твърди в
своите показания ПТП да е настъпило на трамвайните линии, пресичащи бул.
„Цар Борис III“ и сблъсъкът да е бил между черен и бял автомобил, а Д.Ш.
твърди, че ПТП е настъпило на кръстовището на бул. „Гоце Делчев“ и бул.
„Цар Борис III“. Във въззивната жалба се поддържа, че изготвената САТЕ е
съставена изцяло въз основа на предположения и на база противоречащи си
свидетелски показания. Моли се потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на сторените разноски.
Третото лице-помагач на страната на ответника И. Л. М. не изразява
становище по въззивната жалба на ищеца.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Д.З.“ АД
ЕИК ****, срещу ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ****, иск с правно основание чл. 411,
2
ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 1091,08 лева – изплатено застрахователно
обезщетение за имуществени вреди и обичайните разноски за неговото
определяне, в резултат на ПТП, осъществено на 23.02.2019г. в гр. София, на
бул. „Цар Борис III” между 3 автомобила: л.а. „Фиат Пунто Гранде“ с рег. №
СА **** МР, л.а. „Опел Корса“ с рег. № **** и л.а. „Тойота Авенсис“ с рег.
№ СВ **** КР.
Не е спорно между страните, че към 23.02.2019г. ответникът е бил
застраховател по валиден към момента на ПТП договор за задължителна
застраховка гражданска отговорност за л.а. „Фиат Пунто Гранде“ с рег. № СА
**** МР. От представената по делото застрахователна полица №
0312180191018408 от 21.09.2018 г. се установява, че между ищеца и „Мастър
Бранд“ ООД е сключен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“
по отношение на л.а. „Тойота Авенсис“ с рег. № СВ **** КР с период на
действие 25.09.2018 г. – 24.09.2019 г. Със сключен анекс от 25.02.2019 г. е
отразена промяна в собствеността на л.а., придобит на 25.02.2019 г. от
„Алмер“ ЕООД. Ето защо и предвид липсата на събрани доказателства за
прекратяване на договора за имуществено застраховане, съдът приема, че към
23.02.2019г. е съществувало валидно облигационно правоотношение по
сключен договор „Каско на МПС“ между ищеца и собственика на л.а.
„Тойота Авенсис“ с рег. № СВ **** КР.
От изготвената СЧЕ се установява, че ищецът е заплатил на 13.06.2019
г. по сметка на „С.А.С.“ ЕООД сумата от 1076,08 лв., представляваща
задължение по фактура № **********/13.06.2019 г., която е издадена във вр.
с извършен ремонт на процесния л.а. „Тойота Авенсис“ с рег. № СВ **** КР.
Ето защо и съдът намира, че по делото се установява изплащането на
застрахователно обезщетение от ищеца във връзка с процесното събитие за
ремонт на увредения автомобил в размер от 1076,08 лв.
Основният спорен между страните, във връзка с който са наведени
доводи във възивната жалба, касае механизма на процесното ПТП – кои са
участниците в него, по какъв начин и по чия вина е настъпило събитието, въз
основа на което се претендира и регресното вземане.
По делото е депозиран и Протокол за ПТП № 1724524 от 23.02.2019г.
/съставен след посещение на място/, от който се установява, че на посочената
дата е настъпило МПС, при което МПС-1 се движи по бул. „Цар Борис III” в
посока от бул. „Александър Пушкин“ към бул. „Тодор Каблешков“ и 50 метра
преди кръстовището с бул. „Тодор Каблешков“ поради неизяснени причини и
обстоятелства реализира ПТП в МПС -2, който от удара се завърта на дясно и
удря попътнодвижещия се МПС-3, след което МПС-1 напуска
местопроизшествието. В протокола е удостоверено, че МПС-2 е л.а. „Опел
Корса“ с рег. № ****, управляван от А.И.А., както и че настъпилите вреди са
както следва: предна броня, преден капак, декоративна решетка, задна дясна
джанта, ляв фар.
От представения по делото протокол за ПТП №1724525 от 23.02.2019 г.
3
/съставен след посещение на място/ се установява, че на посочената дата е
настъпило произшествие, като МПС-1 се движи по бул. „Цар Борис III” в
посока от бул. „Александър Пушкин“ към бул. „Тодор Каблешков“ и 50 метра
преди кръстовището с бул. „Тодор Каблешков“ поради неизяснени причини и
обстоятелства реализира ПТП в МПС -2, който от удара се завърта на дясно и
удря попътнодвижещия се МПС-3, след което МПС-1 напуска
местопроизшествието. В протокола е удостоверено, МПС-3 е л.а. „Тойота
Авенсис“ с рег. № СВ **** КР, управляван от Д.С.Ш., както и че настъпилите
щети по автомобила са както следва: предна лява врата, задна лява врата,
преден ляв калник и ляв праг. В протокола не е отразено кои са другите двама
участници в процесното ПТП.
Двата протокола са с поредни номера, описанието на събитието /вкл.
мястото/ е идентично, поради което е и напълно очевидно, че същите касаят
едно и също ПТП. В частта, в която съставителят на протоколите е
удостоверил лично възприети от него факти – в случая видимите щети по
процесните МПС и разположението на автомобилите при посещение на
местопроизшествието, документите имат характер на официални
удостоверителни и обвързват съда с материална доказателствена сила.
От изисканата административно – наказателна преписка по съставен
АУАН № 84636/18.03.2019 г. се установява, че във вр. с процесното ПТП е
съставено наказателно постановление № 19-4332-005805/08.04.2019 г. на И. Л.
М. за това, че при управление на „Фиат Пунто Гранде“ с рег. № СА **** МР
виновно поради предприемане на маневра създаваща опасност за участниците
в движението без да се съобразява с тях, реализира ПТП, след което напуска
местопроизшествието. Депозирани са и дадени обяснения от И. Л. М. по
административно-наказателната преписка, в които същият признава за
настъпилия инцидент, но счита, че няма вида за него, тъй като по автомобила
му няма никакви щети, нямало и съприкосновение между неговия автомобил
и л.а. „Опел корса“, с оглед на което и напуснал местопроизшествието.
По делото няма данни съставеното наказателно постановление да е
влязло в сила, но така или иначе наказателното постановление не може да
обвърже съда със сила на пресъдено нещо /арг. от чл.300 ГПК/.
Същевременно дадените писмени обяснения по преписката представляват
частни свидетелстващи документи, които съдът би могъл да ползва. От
същите се установява, че И. Л. М. е участвал в процесното ПТП при
управление на собствения си л.а.„Фиат Пунто Гранде“ с рег. № СА **** МР,
както и че е напуснал местопроизшествието. Тези обстоятелства се
потвърждават в пълна степен от дадените от И. Л. М. обяснения пред
първоинстанционния съд в о.с.з. от 26.10.2020 г., в които същият твърди, че
причина са настъпване на процесното ПТП са действия на водача на л.а.„Опел
Корса“ с рег. № ****, който загубил управление върху автомобила и се
ударил в л.а. „Тойота Авенсис“ с рег. № СВ **** КР.
За установяване механизма на настъпване на процесното ПТП е
4
разпитан свидетеля Д.Ш., която твърди, че е участвала в ПТП през 2019 г.,
като се е движила в дясна лента със служебен бял на цвят л.а. „Тойота
Авенсис“ по бул. „Цар Борис III“ в посока центъра, а в вляво имало два
автомобила, като единият, син на цвят, изведнъж се завъртял
перпендикулярно и ударил нейния автомобил. Свидетелят твърди, че от ляво
е имало друг автомобил, червен на цвят, който продължил напред след
настъпване на инцидента. Сочи, че видяла, че синята кола се движи зад нея, а
червеният автомобил опитал да се престрои и засякъл синия автомобил, който
ударил нейния. Свидетелят твърди, че в протокол за ПТП №1724525 от
23.02.2019 г. е положен нейния подпис
Разпитан е и свидетелят А.А., който твърди, че през 2019 г. се е движил
със собствения си л.а. „Опел Корса“ в лява лента на дясното платно по бул.
„Цар Борис III“ в посока центъра, като автомобилът, движещ се в дясна лента,
се престроил и с левия си заден калник се закачил в неговата предна дясна
броня, след което се завъртял и се ударил в друг автомобил, движещ се в
дясна лента. Свидетелят твърди, че не си спомня марката и модела на л.а.,
който го засякъл, но бил червен на цвят, като същият веднага напуснал
местопроизшествието. Твърди, че автомобилът, който ударил, бил тъмно сив
на цвят и бил управляван от жена.
Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели като логични,
последователни, кореспондиращи едни с други и с останалите доказателства
по делото.
От съвкупната преценка на така събраните доказателства съдът приема,
че на 23.02.2019 г. в гр. София, на бул. „Цар Борис III” е настъпило ПТП
между 3 автомобила: л.а. „Фиат Пунто Гранде“ с рег. № СА **** МР, л.а.
„Опел Корса“ с рег. № **** и л.а. „Тойота Авенсис“ с рег. № СВ **** КР, при
което водачът на л.а. „Фиат Пунто Гранде“ с рег. № СА **** МР е предприел
маневра престрояване от дясна в лява пътна лента, при което настъпва
съприкосновение с движещия се в лява пътна лента л.а. „Опел Корса“ с рег.
№ ****, вследствие на което същият се завърта и се удря във вдясно
движещия се л.а. „Тойота Авенсис“ с рег. № СВ **** КР. Нелогичен е
изводът на първоинстанционния съд, че нямало доказателства л.а. „Фиат
Пунто Гранде“ с рег. № СА **** МР да е участвал в процесния инцидент –
водачът на автомобила И. Л. М. в дадените обяснения по делото и в хода на
административно-наказателната преписка сам признава участието си в
инцидента, като излага фактическа обстановка, изключваща неговата вина,
т.е. спорът е чия е вината за настъпване на инцидента, а не дали И. Л. М.
изобщо е участвал в него, какъвто извод е направил първоинстанционният
съд. Действително, свидетелите Д.Ш. и А.А. си спомнят цвета на третия
автомобил /червен/, но не и марката и модела, което обаче е напълно логично
с оглед обстоятелството, че същите са възприели автомобила само в
движение, при стресова ситуация /настъпване на ПТП/, като водачът л.а.
„Фиат Пунто Гранде“ веднага е напуснал местопроизшествието.
Действително, свидетелят А.А. е посочил, че л.а. „Тойота Авенсис“ е тъмно
5
сив на цвят /всъщност същият е бял/, но това несъответствие е несъществено,
още повече участието на л.а. „Тойота Авенсис“ с рег. № СВ **** КР и „Опел
Корса“ с рег. № **** в процесното ПТП е удостоверено със съставените
протоколи за ПТП, които се ползват с материална доказателствена сила.
Изготвената САТЕ потвърждава в пълна степен така описания
механизъм за настъпване на процесното ПТП, която установява, че от
техническа гледна точка причина за настъпване на процесното ПТП е
поведението на водача на л.а. „Фиат Пунто“, който при смяна на пътните
ленти и отклонение наляво, не пропуска попътно движещия се от ляво л.а.
„Опел Корса“, който вследствие на удара се завърта, отклонява се на дясно по
посоката си на движение и реализира ПТП с намиращия е в дясна пътна лента
на бул. „Цар Борис III“ л.а. „Тойота Авенсис“.
Ето защо съдът приема, че виновен за настъпване на процесното ПТП е
единствено водачът на „Фиат Пунто Гранде“ с рег. № СА **** МР, който е
нарушил разпоредбата на чл.25,ал.1 и 2 ЗДвП, като не е пропуснал движещия
се в съседната лента „Опел Корса“ с рег. № ****.
Изготвената САТЕ установява, че всички отстранени вреди на л.а.
„Тойота Авенсис“ с рег. № СВ **** КР са в пряка причинно – следствена
връзка с механизма на настъпилото ПТП. За определяне размера на регресния
дълг съдът съобразява задължителната /съгласно т. 2 от ТР 1/2009г./ съдебна
практика, постановена по реда на касационния контрол - решение № 52 от
08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, І отд., съгласно която при
съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без
овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига
то да не е под минималните размери, установени в Методиката.
Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително
причинените вреди, но не повече от размера на задължението на
застрахователя по застраховка „Каско” /плащането на недължимо
обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от
размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат
съпоставени тези три стойности, за да се определи, в какъв размер в случая е
възникнал регресният дълг. В случая заключението на САТЕ е определила
сумата от 1493,57 лв. като необходимата сума за възстановяване на щетите
върху увредения автомобил на база средни пазарни цени към датата на
настъпване на процесното ПТП. Размерът на действителните вреди е повече
от размера на действително платената сума /1076,08 лв../, поради което и
регресното право е възникнало до размера на действителното заплатената
сума от 1076,08 лв., както и за обичайните ликвидационни разноски от 15 лв.
Или в полза на ищеца е възникнало регресно вземане в размер общо на
1091,08 лв. Доколкото по делото не се твърди и не са събрани доказателства
ответникът да е извършил плащане по щетата, предявеният иск се явява
изцяло основателен.
6
С оглед несъвпадението на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено
изцяло, а предявеният от ищеца иск уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на въззивника следва да се присъдят разноски
за въззивното производство в размер от 125 лв. /за д.т. и юрисконсултско
възнаграждение/ и 550 лв. за първоинстанционното производство /д.т.,
депозит за вещи лица, депозит за свидетел и юрисконсултско
възнаграждение/.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20094508 от 14.04.2021 г., постановено по гр.д.
№10289 по описа за 2020 г. на СРС, ГО, 177 състав, допълнено с определение
№ 20138982/15.06.2021 г. по реда на чл.248 ГПК и поправено с решение №
20212436/16.11.2021 г. по реда на чл.247 ГПК по същото дело, и вместо това
постановява:
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ****, да заплати на основание чл. 411,
ал. 1 КЗ, на „Д.З.“ АД ЕИК ****, сумата от 1091,08 лева – изплатено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди и обичайните разноски
за неговото определяне, в резултат на ПТП, осъществено на 23.02.2019г. в гр.
София, на бул. „Цар Борис III” между 3 автомобила: л.а. „Фиат Пунто Гранде“
с рег. № СА **** МР, л.а. Опел Корса с рег. № **** и л.а. „Тойота Авенсис“ с
рег. № СВ **** КР, ведно със законната лихва от 25.02.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ****, да заплати на основание чл.
78,ал.1 ГПК, на „Д.З.“ АД ЕИК ****, разноски за въззивното производство в
размер от 125 лв., както и разноски за първоинстанционното производство в
размер от 550 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач И. Л. М.,
ЕГН: **********, на страната на въззиваемия ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ****.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7