ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 274
гр. София, 20.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАДЯ СТ. БАКАЛОВА
като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Частно наказателно
дело № 20241110218067 по описа за 2024 година
намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба от Р. В. А. с ЕГН ********** с адрес: град....................
депозирана чрез повереника - адв. М. П. от САК, срещу постановление от 04.12.2024 г.
на прокурор при СРП по пр. пр. № 826/2021 г. по описа на СРП, с което е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 1347/2021 г. по описа на 01
РУ-СДВР, образувано за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1
от НК, а вследствие на предприета преквалификация – водено за престъпление по чл.
324, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, тъй като предвидената в закона давност за съответните
престъпления била изтекла.
В жалбата си легитимиралото се като пострадало от разследваното
престъпление лице изразява чрез своя процесуален представител позиция за
незаконосъобразност и необоснованост на оспорения прокурорски акт. Критикуват се
действията, предприети от ръководно-решаващия на предварителната фаза на
наказателното производство орган, по-конкретно като се твърди, че
преквалификацията на деянието била предприета без да са налице обективни данни за
съставомерност по текста на чл. 324, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Акцентира се върху
твърдяната липса на воля на прокурора да проведе своевременно, качествено и
обективно разследване по делото, в подкрепа на което са засегнати съображения,
свързани с процесуалното бездействие на държавното обвинение през изминалите две
години. Оспорва се на следващо място формирания в прекратителното постановление
извод за изтекла давност за наказателно преследване, доколкото разследването било
концентрирано върху незаконосъобразното поведение на определено лице, което
сочело на прекъсване на давностния срок. На отделно основание се оспорва липсата на
процесуална активност на прокурора по посока изследването на обстоятелството дали
д-р Митова притежавала придобита специалност „Орална хирургия“, което било
съществен елемент от фактическия състав на престъплението, за което е образувано
1
наказателното производство. По така изложените си съображения жалбоподателката
моли за отмяна на обжалвания прокурорски акт.
Съдът намира жалбата, с която е сезиран, за процесуално допустима, а
разгледана по същество – за неоснователна.
Досъдебното производство е било образувано по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК
срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2, вр. чл.
129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. С постановление от 17.11.2022 г., след преценка на събрания
на този етап доказателствен материал, наблюдаващият прокурор е установил
съставомерните признаци на престъплението по чл. 324, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, което е
наложило предприемането на преквалификация на деянието – предмет на
провежданото разследване. И след прецизирането на материалноправното основание,
на което е водено досъдебното производство, не е привлечено лице в качеството на
обвиняем.
С постановление от 11.01.2023 г. представителят на Софийска районна
прокуратура е прекратил наказателното производство, като е приел, че след
задълбочено и всестранно разследване не са били събрани данни за извършено
престъпление от общ характер по смисъла на НК. Този си извод прокурорът е
мотивирал с резултатите от констатациите на медицинските специалисти от
Министерството на здравеопазването, които не са установили допуснати нарушения в
хода на предприетата от тях проверка на денталната клиника. След обжалването му по
съдебен ред, прокурорското постановление е било отменено по силата на определение
№ 829 от 06.03.2023 г. по ЧНД № 1316 по описа на СРС, НО, 121. състав за 2022 г., а
делото е върнато на СРП за изпълнение на формулираните задължителни указания по
приложението на закона.
На 04.12.2024 г., след назначаването и изготвянето на две допълнителни
съдебномедицински експертизи по делото, съответно – съобразяване на заключенията
на вещите лица по тях, прокурорът от СРП повторно е прекратил досъдебното
производство, като е приел, че наказателното преследване е било погасено поради
изтичане на предвидения в закона давностен срок за двете престъпления, които са
били обект на разследване.
От събраните в хода на досъдебното производство доказателства – показанията
на свидетелите Р. В. А. /в качеството на пострадала/, Ю. Г. М., . И. М., Я. М. Б., А. Х.
Х.-Б. и П. К. С., приобщените по делото писмени материали – план за лечение на
пациент, писмена кореспонденция между пострадалата А. и ръководството на дентална
клиника „М3 ДЕНТ“, разписки за изплатени суми, рентгенови снимки, лекарски
рецепти, фискални бонове и платежни документи, медицинско направление,
извънсъдебно споразумение, оферта за лечение, писмено становище от управителя на
„М3 ДЕНТ – ЦСПИМДП“ ЕООД, удостоверение за регистрация на медико-дентален
център, свидетелство за призната специалност „Обща стоматология“, декларация за
информирано съгласие на пациента относно осъществяването на дентална
диагностична и лечебна дейност, справка в НЗОК за извършена стоматологична
дейност, протокол за доброволно предаване на CD, съдържащ снимки от преглед на
пациент, извлечение от амбулаторна книга, писмено известие от Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“, констативен протокол за извършена проверка, заповед за
формиране на комисия за извършване на извънредна проверка, както и експертното
заключение по назначената съдебномедицинска експертиза и двете допълнителни
заключения към нея, се установява фактическа обстановка, сходна с тази, която
прокурорът от СРП е възприел в обстоятелствената част на своя акт.
Наказателното производство е образувано по повод на сигнал от пострадалата Р.
Аначкова, в който същата е изложила твърдения за нейното неправилно
2
диагностициране по повод посещението на стоматологичен медицински център „М3
ДЕНТ ЦСПИМДП“ ЕООД, в който е приложено грешно и некачествено лечение,
довело до трайно увреждане на здравословното състояние на пациентката.
За предлаганите от денталната клиника услуги А. разбрала от реклама в
интернет, в която била описана процедурата по имплантиране на цялостна
конструкция с 12 зъба. На 29.05.2018 г. пострадалата взела решение да посети
клиниката на адрес в гр. София, кв. „Дървеница“, ул. „Яна“ № 4, където веднага бил
съставен план за лечение, изразяващ се във фиксиране на 12 единици от
металокерамика и поставяне на 6 дентални импланта. На място била уточнена цената
на процедурата, направена е панорамна снимка на долното чене и пациентката е
запозната с възможностите за настъпване на последващо усложнение, за което
подписала писмена декларация за информирано съгласие. В хода на предприетото
лечение на А. са поставени вътрекостни импланти на долната челюст в областта на
липсващите трети, четвърти и шести зъби вдясно и ляво. Имплантите са натоварени
имедиатно, след което е поставена фиксирана конструкция от металокерамика. В
резултат на стоматологичната манипулация, с позиционирането на имплантите в
долната челюст е допуснато засягане (травмиране) на долния мандибуларен нерв,
което е породило чувство на болки и изтръпване. Нарушението било предизвикано от
липсата на предварително планиране на процедурата чрез съставянето на образни
изследвания с цел правилно подбиране размерите на поставените зъбни импланти.
Нараняването на сетивния нерв е довело до наблюдаваната у пациентката през
последващия период от време промяна в болковата чувствителност и намалената
сетивност в областта на долната устна.
На следващия ден пациентката посетила повторно денталната клиника, където
е поставена временна протеза за период от 2 седмици. В телефонен разговор с д-р Ю.
М., провела оперативното лечение, на пострадалата било обяснено, че наличието на
дискомфорт е нормално явление, което може да бъде с продължителност от един месец
до една година.
На 12.06.2018 г. е проведен контролен преглед, при който не са констатирани
необичайни болки или оплаквания от поставените импланти, нито са установени
възпаления или болкови синдроми, които да препятстват продължаването на
лечението. Поради липса и на други контраиндикации е пристъпено към поставяне на
постоянна конструкция с цел допълнително стабилизиране на имплантите.
В последвалия период от време А. изпитвала постоянни болки и изтръпване,
които ограничавали нейните способности да се храни нормално, и я мотивирали да
потърси съдействие от страна на лекуващото здравно заведение. На 22.01.2021 г. тя
посетила клиниката, където била посрещната от свидетеля Янчо Божиков – работещ
там като дентален медик, който се запознал със състоянието на пациентката и след
консултация с д-р М. било взето решение за премахване на конструкцията.
Предприето е отстраняване на зъбната конструкция заедно с три от вътрекостните
импланти, поставени в долната челюст на пациентката.
В хода на последвалата комуникация с управителя на денталната клиника, А. е
получавала обяснения, че няма от какво да се притеснява и ходът на възстановяването
протича безпроблемно. На 29.10.2019 г. е проведена лична среща с д-р М., в която
пациентката изложила пред нея своите оплаквания и недоволството си от цялостното
лечение, като поискала да бъде възстановена част от сумата, която била заплатила за
извършването на оперативната интервенция. Обяснено било, че интеграцията на
имплантите зависело в голяма степен от общото здравословно състояние и
индивидуалните особености на организма на съответния пациент, което предпоставяло
невъзможност за гарантиране на безусловна успеваемост на денталното лечение.
3
Въпреки това, М. приела претенцията на своята пациентка и с разписка от същата дата
предоставила на Р. А. в брой паричната сума от 3000 лева, която била авансово
заплатена за по повод на уговорените дентални услуги.
Почти година по-късно – на 25.09.2020 г., пострадалата А. отново посетила
лечебното заведение, като изявила пред управителката му общото си неудовлетворение
от проведеното лечение. Вследствие на проведения разговор свидетелката Митова
взела решение да изплати на своята пациентка и оставащата сума, която била
получила по повод на договора за стоматологични услуги с Р. А..
На 22.01.2019 г., по повод на изявеното си желание пострадалата е насочена от
д-р М. към Факултета по дентална медицина към Медицинска академия, където била
приета за консултация от свидетеля Павел Станимиров – ръководител на катедрата по
„Лицево-челюстна хирургия“. След като предявила пред него своите оплаквания и му
разказала за хода на оказаното лечение, А. поискала мнение по повод провеждането
на физиотерапия. В отговор на това, д-р Станимиров я уведомил, че не са налице
противопоказания за провеждане на такава, но изказал сериозни съмнения в
резултатността на подобен подход с оглед на продължителния период, изминал от
предприемането на първичната интервенция от 2018 г.
По повод на недоволството си от състоянието си на общо неразположение,
затрудненията си в ежедневната комуникация с хора, произтичащия от това
дискомфорт и затрудненията при поддържането на оралната си хигиена, Р. А. сезирала
СРП с жалба, в която обективирала искане за извършване на проверка по повод
установяването на данни за извършено престъпление против нейната личност.
По образуваното досъдебно производство е назначена съдебномедицинска
експертиза, като участие във формирания експертен екип е взел и специалист по
орална хирургия, като след преглед на наличната медицинска документация е
констатирано настъпването на ятрогенно увреждане на долния алвеоларен нерв
вследствие поставянето на вътрекостни импланти на пострадалата. Травмирането е
отдадено на по-дълбокото завиване на имплантите от необходимото и навлизане в
мандибуларния канал на долната челюст вляво. Вещите лица са отразили липсата на
предварително подробно планиране на инвазивната стоматологична манипулация,
налагащо извършването на предварителни образни изследвания за преценка на
индивидуалните особености на костните структури. Формирано е становище, че
наблюдаваното увреждане обуславя субективните оплаквания от нарушена
чувствителност, която персистира повече от шест месеца и реализира критериите на
медико-биологичния признак „постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота“. Според вещите лица, рискът от увреда на долния ляв алвеоларен нерв е
могъл да бъде намален чрез прилагане на импланти с адекватни размери или чрез
прилагане на специфични оперативни техники. Същевременно е отбелязано, че
съобразно нормативно регламентираните условия, хирургичната процедура по
поставяне на интраосални зъбни импланти е следвало да се извърши от специалист с
призната специалност по „Орална хирургия“, каквато д-р Ю. М. не е притежавала
според мнението на експертите.
Съгласно заключението на изготвената по делото допълнителна
съдебномедицинска експертиза, увредата на долночелюстния нерв на пострадалата се
намира в пряка причинно-следствена връзка с поставените импланти в областта на
липсващите четвърти и/или шести долни зъби. Не са установени данни за предприето
предварително компютърно-томографско изследване на долната челюст, съответно
размерите на имплантите не са били определени точно и коректно – същите са били с
по-голяма дължина, което е и причината за увредата на алвеоларния нерв. Вещите
лица са дали песимистична прогноза за пълното възстановяване на травмирания нерв с
4
оглед давността на получената травма и неизвършването на своевременни лечебни
действия след появата на съответните симптоми. В заключение е отбелязано, че към
момента на провеждане на лечението не са били утвърдени нормативни документи,
касаещи медицинската специалност „зъбна имплантология“, а съобразно действащите
медицински стандарти, поставянето на вътрекостни зъбни импланти е било частично
регламентирано с приетия Медицински стандарт по Орална хирургия. В последния
специално е посочено, че поставянето на импланти се извършва от дентален лекар с
придобита специалност „Орална хирургия“, в който смисъл отново е отразено
отсъствието на данни д-р М. да е разполагала с такава специалност.
За потвърждение нарушаването на утвърдения медицински стандарт, приложим
спрямо хирургичната намеса от вида „поставяне на интраосални дентални импланти“,
в заключението на последвалата втора допълнителна съдебномедицинска експертиза е
прецизирана регламентацията с частично цитиране на изричните регламенти,
ситуирани в Наредба № 50 от 26.11.2010 г. на министъра на здравеопазването, с която
е утвърден медицинският стандарт „Орална хирургия“.
По повод изследването за наличие на елементи от фактическия състав на
престъплението по чл. 324, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, разследващите органи са адресирали
до Българския стоматологичен /зъболекарски/ съюз два броя писмени искания за
предоставяне на информация относно това дали свидетелката Ю.М. има нужната
квалификация и завършена специализация по имплантология в стоматологията, в
отговор на които до постановяване прекратяването на производството все още няма
постъпило писмено становище от браншовата организация. В този смисъл съдът
намира, че в хода на разследването не са положени всички адекватни и пълноценни
процесуални усилия по посока установяването на обективен елемент на разследваната
деятелност. По-конкретно последният касае специалното качество на субекта на
престъплението, което може да предпостави съставомерност на неговите действия
само в случай, че същият упражнява професия или занаят, свързани със
здравеопазването на населението, без да има съответна правоспособност и разрешение
за това. Изискуемото в условията на кумулативност наличие на тези две отрицателни
предпоставки налага същите да бъдат изследвани с прокарването на всички допустими
способи и средства, предоставени от процесуалния закон.
За изясняването съдържанието на нормативното понятие „съответна
правоспособност“ практическо значение имат разясненията, дадени в Тълкувателно
решение № 31 от 16.10.1969 г. по н. д. № 29/69 г. на ОСНК на ВКС, съгласно които, в
обхвата на използвания термин се включват придобитите знания и подготовка на
дадено лице за правилно упражняване професия или занаят, признати по установения
от закона ред. С оглед установените фактически данни, че управителката на
денталната клиника д-р Ю. М. е притежател на свидетелство, удостоверяващо
завършено висше образование по стоматология и успешно положен държавен изпит за
придобиване на специалист по „Обща стоматология“ (л. 76 от д. пр.), съдът намира за
абсолютно необходимо – предвид наложените медицински стандарти за придобита
специалност на денталния лекар, извършващ стоматологичната процедура по
поставяне на вътрекостни зъбни импланти, да се изследва пълноценно изпълването на
изискването на медицинския стандарт. Както става ясно от приложимата нормативна
регламентация, намерила място в Медицинския стандарт по Орална хирургия,
утвърден с Наредба № 50 от 26.11.2010 г. на министъра на здравеопазването,
извършването на оперативна дейност по поставяне на интраосални дентални импланти
следва да се извършва само от хирург-специалист по „Орална хирургия“, и то в обем,
съответстващ на придобитата от него компетентност. Следователно, фактът на
придобиване на специалност в съответната област на денталната медицина, нужна за
5
законосъобразното осъществяване на определена категория оперативни манипулации,
се явява основополагащ за правилната преценка на това дали е нарушен установеният
ред за упражняване на професия или занаят. Подбраният от разследващите органи
процесуален ред за снабдяване с правнорелевантната информация, касаеща
специализацията на свидетелката Митова, е този по чл. 159 от НПК, който поражда
реципрочно насрещно задължение за замоленото учреждение (в случая – съсловната
организация Български стоматологичен съюз) да предостави за целите на воденото
разследване всички известни нему данни, имащи значение за хода на делото. Видно от
отбелязванията върху писмото на л. 212 от д. пр., както и пощенското клеймо на
следващата страница, писменото искане е изпратено още към средата на 2023 г. –
година и половина преди прекратяването на производството, през който период
адресатът на запитването по неустановени причини не е открит или не е депозирал
отговор с изискуемата от него информация. Не е изследвано евентуалното съхраняване
на търсената информация при други учреждения и институции. Така в чл. 8, ал. 2 от
Наредба № 1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на
здравеопазването, висшите училища и Военномедицинската академия поддържат
информация за регистрираните от тях специализанти, която периодично или при
поискване представят в Министерството на здравеопазването, където въз основа на
получената информация се поддържа списък на придобилите специалност в системата
на здравеопазването.
Липсата на ритмичност и експедитивност в хода на процесуалната работа по
разследването, непредприемането на ефективни дейности по дисциплиниране на
професионалната организация за целите на снабдяването с нужните данни, както и
проявената пасивност по предлагане на алтернативни способи за достигане до тази
особено значима за предмета на делото информация, са довели до фактическа
невъзможност за продължаване на разследването поради погасяването на
наказателното преследване по давност.
В горния контекст, съдът намира за принципно правилни и валидни възприетите
от представителя на държавното обвинение правни изводи за изтичане на предвидения
в закона давностен срок, мотивирали го да прекрати наказателното производство на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК. Давността се определя в
теорията като материалноправен институт, който свързва изтичането на регламентиран
в закона срок с отпадане правото на държавата да осъществи правомощията си по
наказателното правоотношение спрямо дееца, като го предаде на съд, наложи му
наказание и го третира го осъждан. Като юридически факт давността представлява
предварително определен по своята продължителност период от време, с
осъществяването на който, в обективната действителност настъпва изключване на
наказателното преследване спрямо дееца за извършено от него престъпление.
В разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от НК са диференцирани по своята
времетрайност сроковете, с изтичането на които настъпват последиците на т.нар.
„преследвателска“ давност, като разграничението им е прокарано в съответствие с
максималните стойности на наказанията, предвидени за съответните престъпления.
Цитираната норма предвижда, че наказателното преследване се изключва по давност,
когато то не е възбудено в продължение на стриктно определен период от време. В
настоящия случай, досъдебно производство № 1347/2021 г. по описа на 01 РУ – СДВР,
пр. пр. № 826/2021 г. по описа на СРП е било образувано с постановление на прокурор
от СРП от 08.09.2021 г. за извършено престъпление с правна квалификация чл. 134, ал.
1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, което законодателят е предвидил да се третира
с налагане на наказание „лишаване от свобода“ до две години или „пробация“. В хода
на воденото производство е настъпила преквалификация на деянието в такова по чл.
6
324, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което материалният закон предписва наказание „лишаване
от свобода“ до три години и „глоба“ от сто до триста лева. Следователно, и двете
престъпления попадат в хипотезата на чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК, която предвижда
погасяване на наказателното преследване след изтичане на срок от пет години – за
деянията, наказуеми с „лишаване от свобода“ повече от една година. Съгласно общото
правило на чл. 80, ал. 3 от НК, преследвателската давност започва да тече от
довършване на престъплението, което с оглед отсъствието на особености в
конструкцията на приложимия престъпен състав се отнася към 29.05.2018 г.
Възможността за наказателно преследване в този случай е била изключена с
настъпването на датата 29.05.2023 г., в който срок давността не е била спирана или
прекъсвана.
Производството е било образувано срещу неизвестен извършител, а и в хода на
провеждането му не е било привлечено лице в процесуалната фигура на обвиняем.
Нещо повече – не е извършено нито едно надлежно процесуално действие, насочено
срещу определено физическо лице, което да е от естество да предизвика прекъсването
на давността. Съгласно чл. 81, ал. 2 от НК, давността се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето за процесуално преследване, и то спрямо лицето,
срещу което е насочено преследването. В съдебната практика е наложено разбирането,
че предприетото действие трябва да има процесуална стойност, да е подчинено на
правилата на НПК и да води до възбуждане на наказателно производство срещу
определено лице за конкретно извършено престъпление, до привличането му в
качеството на обвиняем или до повдигането на обвинение пред съда (така Решение №
46 от 01.04.1985 г. по н. д. № 16/85 г., I НО на ВС, Тълкувателно решение № 96 от
01.11.1961 г. по н. д. № 76/61 г., ОСНК на ВС, Решение № 71 от 12.04.2019 г. на ВКС
по н. д. № 154/2019 г., I н. о., НК на ВКС, Решение № 305 от 17.05.2002 г. на ВКС по н.
д. № 177/2002 г., I н. о. на ВКС и други). В синтез на възприетите разрешения, а и при
отдаване значение на общия разум на законодателното разрешение, настоящият
съдебен състав счита, че сред процесуалните действия, които прекъсват давността за
наказателно преследване, са образуването на наказателното производство срещу
определено лице, привличането на определено лице в качеството на обвиняем,
провеждането на неговия разпит, призоваването му за участие в следствени действия,
изготвянето на обвинително заключение, предаването на делото в съда, насрочването
на съдебно заседание и други. Подобни действия по настоящото дело не са
осъществявани спрямо нито един персонално определен субект, при което с
изтичането на 5-годишния давностен срок е погасено правомощието на държавата да
реализира наказателна отговорност във връзка с деянието, което е разследвано в
рамките на воденото досъдебно производство. Оспорването на тази позиция в жалбата
е несъстоятелно, тъй като дори и пострадалата да е опитала да насочи процесуалните
начинания към конкретно индивидуализирано от нея лице, това обстоятелство не
дерогира правомощието на прокурора за всестранно, обективно и пълноценно
разследване, нито влияе по някакъв начин върху вътрешното му убеждение по
въпросите има ли извършено престъпление и кой е неговият автор.
Не може да се сподели аргументираната от жалбоподателката теза, че всички
действия по разследването са извършени с оглед изясняване незаконосъобразното
поведение на свидетелката Митова, най-красноречиво опровержение на което е самата
процесуална фигура, в която тя се е изявила в наказателното производство.
Провеждането на разпит на лицето в качеството му на свидетел не попада в
приложното поле на чл. 81, ал. 2 от НК, тъй като същото не може да се приравни на
действие за преследване на лицето, срещу което производството е водено, доколкото
лицето не е било привлечено в качеството на обвиняем, което процесуално
правомощие попада в дискрецията на органите на досъдебното производство.
7
Позицията на пострадалата е плод на разширително тълкуване и не може да бъде
споделена, доколкото действията, ползващи се с последиците на прекъсване на
давността, са ясно дефинирани от практиката и нито едно от тях не е било предприето
в настоящия случай. Очертаването на техния обхват налага предприемането на
описателно изброяване на фактическите предпоставки, чието едновременно
съществуване се изисква, за да се приеме, че относителният давностен срок за
преследване е бил прекъснат. Така на първо място законът изисква съответното
преследвателно действие да е било предприето от надлежен орган – орган на държавна
власт, съответно оправомощен с компетенции по воденето на наказателното
производство, в която група влизат разследващите органи, представителите на съда и
прокуратурата. Втората характерна особеност касае процесуалното естество на
съответното действие и се изразява в изискването то да е предприето в рамките на
образувано наказателно производство, съответно да е подчинено на регламентираните
в НПК правила за неговото извършване. Третото и най-съществено изискване е
насочено към персоналното и предметно направление на конкретното действие. То се
изразява в насочеността му за преследване на индивидуално определено лице, и то за
конкретно извършено от него престъпление. В конкретиката на настоящия случай,
действията по повод воденото срещу неизвестен извършител разследване не могат да
се окачествят като „преследвателни“, тъй като не са били насочени срещу персонално
определен субект и то чрез засягане на процесуалния му статут в производството. В
подкрепа на този извод е и последователно застъпеното както в теорията, така и в
съдебната практика виждане за принципната негодност на разпита на едно лице като
свидетел да прекъсне хода на давността – същото е изключено от кръга на действията
по преследване по чл. 81, ал. 2 от НК, което разбиране се среща в Тълкувателно
решение № 96 от 01.11.1961 г. по н. д. № 76/61 г., ОСНК на ВС, Определение № 112 от
01.05.2017 г. по в. ч. н. д. № 1201/2016 г. на САС, Определение от 26.11.2015 г. по н. о.
х. д. № 462/2015 г. на ОС – Бургас, Определение № 2004 от 26.06.2013 г. по в. ч. н. д.
№ 2744/2013 г. на СГС, Определение № 260201 от 1.04.2021 г. по в. ч. н. д. № 59/2021
г. на ПАС, Определение № 693 от 3.12.2015 г. по в. ч. н. д. № 1088/2015 г. на ОС –
Бургас и други. Горното схващане е плод на теоретични разработки, според които,
процесуалните действия като оглед, ексхумация, претърсване, изземване, разпит на
свидетел, които са насочени единствено към престъплението, но не и към самия
извършител, дори и да способстват за разкриване на обективната истина и/или
разобличаване на дееца, не прекъсват преследвателската давност – в този смисъл
Гиргинов, А. и Трайков, З. (2000). Теоретико-практически коментар на Наказателния
кодекс на Република България – Обща част, том 2. София: Софи-Р. (586-589).
Мотивиран от гореизложеното, настоящият съдебен състав намери
релевираните в жалбата възражения за неоснователни, а правният извод на прокурора
от СРП за изтичане на срока за наказателно преследване за обоснован и правилен.
Както вече беше аргументирано, в хода на приложимия 5-годишен срок, изчислим от
извършване на инкриминираното деяние, не са били предприемани преследвателни
действия срещу нито един субект, които да прекъснат давността, нито хода на
последната е бил спиран поради обусловеността на производството от разрешаването
на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Следователно,
действително давността за наказателно преследване е изтекла на 29.05.2023 г., което
има за последица отпадане на възможността на държавата да реализира правомощията
си по налагане и изпълнение на наказание спрямо дееца на съответното престъпление.
В заключение съдът се солидаризира с предприетия от прокуратурата подход по
прекратяване на наказателното производство, обусловен от изтичането на
относителната преследвателска давност, в която хипотеза наказателното производство
следва да бъде прекратено, а обжалваното постановление да се потвърди като
8
правилно и законосъобразно.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 04.12.2024 г. на Прокурор при СРП по ДП №
1347/2021 г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр. пр. № 826/2021 г. на СРП за прекратяване
на наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от
НПК като обосновано и правилно.
Определението може да се обжалва и протестира в седмодневен срок от
съобщаването на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9