Номер 8705.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – ВарнаII състав
На 02.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица А. Тончева
Десислава С. Сапунджиева
Секретар:Геновева Х. Ненчева
Прокурор:Анна Владимирова Помакова (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Десислава С. Сапунджиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20203000600287 по описа за 2020
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по протест на зам.окръжен прокурор на Окръжна
прокуратура-гр.Разград и жалба на подсъдимия Е. Н. В. , чрез неговия
процесуален представител адв.М.Т. срещу Присъда №11/16.07.2019г.,
постановена по НОХД №54/2020 год. по описа на Окръжен съд гр.Разград.
С атакувания съдебен акт въззивникът е признат за виновен в
извършване на престъпления както следва: по чл. 249, ал.1 от НК, във връзка
чл.26 ал. 1 от НК, като на осн. чл.58а, ал.1 от НК му е наложеното наказание
“лишаване от свобода” в размер на една година и четири месеца и по
чл.196,ал.1,т.1 във вр. с чл. 194, ал.1 от НК, като на осн. чл.58а, ал.1 от НК му
е наложеното наказание “лишаване от свобода” в размер на две години. На
основание чл.23 ал.1 от НК е определено най-тежкото измежду така
определените наказания, а именно “лишаване от свобода” за срок от две
години. На основание чл.57, ал.1, т.2, б“б“. от ЗИНЗС е определено
наказанието „лишаване от свобода” да се изтърпи при първоначален "строг"
режим. С присъдата са възложени на жалбоподателя направените по делото
разноски.
С протеста се предлага въззивната инстанция да измени присъдата, като
наложи кумулативно предвиденото наказание по чл.249,ал.1 от НК „глоба“,
да определи нейния размер на 200лв., което наказание да присъедини към
1
определеното общо наказание от две години „лишаване от свобода“.
С въззивната жалба се иска отмяна на присъдата и постановяване на
оправдателна. Алтернативно се прави искане за намаляване размера на
наложеното наказание, при условията на чл.55 от НК.
В съдебно заседание въззивникът лично и чрез защитника си– поддържа
жалбата изцяло и оспорва протеста.
Въззивният прокурор изразява становище за неоснователност на
жалбата.Поддържа протеста, като предлага обжалваната присъда да бъде
изменена, да се определи кумулативно предвиденото наказание за извършено
престъпление по чл.249 от НК „глоба“, в размер на 200лв. и се присъдени към
определеното общо наказание.
В личната си защита и последна дума подсъдимия заявява, че не е
извършил престъплението и иска намаляване размера на наложеното
наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на
цялостна проверка на постановения акт, съобразно изискванията на чл.314 от
НПК, съдът намира за установено следното:
Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда
на т.нар. „съкратено съдебно следствие”-чл.371, т.2 от НПК. Решаващият съд
е приел самопризнанието на подсъдимия по фактическите положения на
обвинителния акт, като подкрепено от събраните в ДП доказателства.
Мотивите в разглежданата присъда са изготвени съобразно чл.373,ал.3 от
НПК.
Задължителните указания по т.8 на ТР №1/2009г. на ВКС, налагат при
правилно приложена процедура по чл.372,ал.4 и чл.373,ал.2 и 3 от НПК,
въззивната инстанция да реши делото по същите фактически положения,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
С оглед на изложеното, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Е. Н. В. е осъждан многократно за престъпления срещу
собствеността. Последните му наказания са наложени както следва:
1. С присъда №5/01.03.2011 г. по НОХД № 299/2010 г. по описа на
Окръжен съд - Разград, влязла в сила на 21.12.2011 г., с която за
престъпления по чл. 198, ал. 4, пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК му е
наложено наказание две години и шест месеца лишаване от свобода, при
първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Наказанието е изтърпяно на 30.08.2013г.;
2. С присъда №68/09.12.2015 г. по НОХД № 241/2015 г. по описа на
2
Районен съд - Кубрат, с която за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3 вр. чл.194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1,6.
„а“ от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две
години, при първоначален строг режим в затворническо общежитие от
закрит тип. Наказанието е изтърпяно на 29.06.2017г.
Свидетелката М.М. – братовчедка на подсъдимия В., живеела в
с.Острово. Същата получавала пенсия по болест. Тъй като размерът и` не бил
достатъчен за издръжка на семейството, свидетелката често посещавала
живущи в селото лица, за да иска дребни суми.
На 28.02.2018г., подс. В. посетил дома на братовчедка си – св. М..
Последната му казала, че има намерение да обиколи къщите в селото, за да си
набави парични средства и предложила на В. да я придружи. Подс.В. се
съгласил и двамата отишли до къща на ул.„Абритус“№ 2, в която живеела
майката на св.С.Е..По същото време, св.Е. се се намирала в къщата.
Подс.В. и св.М. влезли в двора на имота и отишли до входната врата на
къщата. Като ги видяла, св.Е. отишла при тях и попитала за какво идват. Като
разбрала, че се нуждаят от пари за хляб, св.Е. решила да им помогне и отишла
в една от стаите в къщата, където била дамската и` чанта, от която взела два
лева и ги дала на св. М.. След това отново влязла в къщата.
Подс.В. видял, че св.Е. оставила входната врата отключена и решил да
се възползва, като влезе в къщата и извърши кражба на вещи. В изпълнение
на намисленото, той отворил входната врата и се придвижил до стаята, в
която се намирала дамската чанта на св.Е.. След като проверил съдържанието
на чантата, той взел от нея черно кожено портмоне, в което имало парична
сума в размер на 200 лв. - 10 банкноти по 20 лв., личната карта и СУМПС на
св.Е., дебитна карта, издадена на нейно име от „ОББ“ АД и лист, на който бил
изписан ПИН - код за нея.
След отнемането на вещите, В. отишъл при св. М. и двамата напуснали
имота. Подс.В. отворил портмонето, взел паричната сума от 200 лева,
дебитната карта и листа с изписания ПИН - код за нея, а останалите вещи
изхвърлил.
Рано сутринта на 01.03.2018 г., подс.Е. В. отишъл до АТМ устройство
№053025 на „ЦКБ“ АД, намиращо се на площад „Ларго“ в гр. Разград. Той
поставил в банкомата,взетата от него дебитна карта на св.Е. и въвел
изписания на листа ПИН – код. След като установил, че има налични
средства, решил да ги изтегли. Няколко часа по-късно отишъл до същия
банкомат, поставил дебитната карта, въвел ПИН-кода и за времето от 13:00:00
ч. до 13:17:18 ч. на 01.03.2018г. извършил общо пет транзакции /тегления/.
Първоначално изтеглил сума в размер на 30лв., след това последователно на
три пъти изтеглил по 50лв. и накрая изтеглил 20лв..Общата изтеглена сума
възлизала на 200лева. Изтеглените от дебитната карта пари, подсъдимия
3
изхарчил.
Същия ден– на 01.03.2018г., св.Е. установила липсата на портмонето от
дамската си чанта и сигнализирала органите на полицията. Св.Е. се свързала
по телефон и със служител от „ОББ“ АД, за да блокира картата си. От него
разбрала, че от картата вече била изтеглена парична сума, в размер на 200лв.
Стойността на отнетите от владението на св.С.Е. вещи, включително
паричната сума от 200 лв. и изтеглените от карата 200лв., е 405,00 лв., От
сиС.Е.та за видеонаблюдение на ОД на МВР – Разград са установени
изображения - цветни и без звук, за периода от 13:00:00 ч. до 13:17:18 ч. на
01.03.2018 г.. На същите се вижда лице, което извършва нееднократни
действия на АТМ устройство /банкомат/, монтиран на копирен център на
площад „Ларго“ в гр. Разград, като качеството на записа не позволява
установяване на достатъчно частни признаци, индивидуализиращи заснетото
лице.
На ДП е изготвена съдебно– икономическа експертиза, която дава
заключение че стойността на отнетите вещи, вкл.изтеглената сума от 200лв.
възлиза на 453,00лв.
От изготвената в хода на ДП техническа експертиза се установява, че на
представения запис на оптичен носител-диск от видео камера, монтирана на
надлез над бул."Априлско въстание" в гр.Разград за периода от 13,00ч до
13:17:18ч. на 01.03.2018г. присъства лице, което извършва нееднократно
действия на АТМ устройство/банкомат/,монтиран на копирен център на
площад "Ларго в гр.Разград. Според вещото лице, записът е с качество, което
не позволява отграничаване на достатъчно частни признаци,
характеризиращи засненото лице.
Горната фактическа обстановка е изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт, призната от въззивника в процедурата по гл.27 НПК и се
установява от наличната по делото доказателствена съвкупност:протокол за
доброволно предаване,свидетелски показания, заключенията по двете
експертизи, писмени доказателства, свидетелство за съдимост и др.
Проведената диференцирана процедура не освобождава съда от
задължението да се произнесе по въпросите има ли извършено деяние,
извършено ли е то виновно, съставлява ли престъпление и каква е правната
му квалификация. За да се произнесе с осъдителна присъда, на базата на
установените фактически обстоятелства, изложени в обвинителния акт и
направеното от подсъдимия самопризнание, съдът е длъжен да направи
съпоставка дали последното намира опора в събраните на ДП материал и след
това да изложи своите правни изводи.
Видно от мотивите към обжалваната присъда, съдът е изпълнил това
свое задължение и извършил проверка на събраните на ДП доказателства,
като е достигнал до извода, че същите подкрепят направеното самопризнание
4
на подсъдимия в достатъчна степен. За да достигне до този извод, съдът е
обсъдил събраните гласни доказателства, като е изложил мотиви досежно
установеното в тях противоречие. Правилно съдът не е кредитирал
обясненията на подсъдимия в частта, в която той прехвърля отговорността по
отнемане на дебитната карти и останалите движими вещи на св.М. М..
Изложени са съображения за показанията на последната, които са житейски
логични. Същите се подкрепят от свидетелските показания на св.Е., която
заявява че познава лично св.М., поради което е решила да `и даде пари за
хляб. Показанията на св.М. се пресъздават и от св.С.Й.-полицейски служител,
пред който последната е дала обяснения. Показанията на Й., като вторични, се
явяват своеобразна проверка на първичните доказателства.
Въззивната инстанция се солидаризира с извода на ШОС относно
авторството на престъплението. Няма спор, че подсъдимия е придружил
св.М. до домът на "Г.", където се намирала нейната дъщеря-св.Е., че
последната е влязла в къщата, взела е пари от своята чанта и е дала на М.
дребна сума-стотинки. От показанията на Е. се установява, че от входа на
къщата, където се намирали подсъдимия заедно със св.М., е имало видимост
към стаята, където се намирала нейната чанта, от където Е. е взела парите.
Обстоятелството, че действията на Е. били възприети от подсъдимия се
потвърждава от показанията на св.М.:"Докато вървяхме, той/Е./ ми каза, че е
видял портмонето, откъдето С. извадила пари и че в него има много
пари"/вж показания на л.125 от ДП/. От заключението на назначената
техническа експертиза се установява, че от предоставения запис се вижда, че
за времето от 13:00:00 ч. до 13:17:18 ч. на 01.03.2018г. неустановено лице
извършва нееднократни действия на АТМ устройство /банкомат/, монтиран
на копирен център на площад „Ларго“ в гр. Разград. От приложеното като
писмено доказателство по делото извлечение от дебитна карта се установява,
че от АТМ с №153025 на "ЦКБ" АД, от дебитната карта на св.Е. са изтеглени
няколкократно суми, в общ размер на 200лв/вж извлечение на л.118 от ДП/.
От показанията на св. М. се установява, че след няколко дни, подсъдимия е
посетил свидетелката в дома и`, като същата е възприела, че подс.В. е облечен
с ново червено яке и носи пълна чанта, което косвено подкрепя обвинението.
От изложеното настоящата инстанция счита, че авторството на деянието
е установено по непротиворечив начин. Твърдяната от защитата
еднопосочност на обясненията на подсъдимия, от което се прави извод за
тяхната правдивост, се оборва от събраните по делото доказателства.
Действително ,от предоставения и изследван от вещото лице видеозапис не
може да се установи по категоричен начин автентичността на лицето,което
предприема действия по теглене на пари от банкомата. В същото време, от
изготвения снимков материал по предоставения запис е видно, че въпросното
лице нееднократно е извършвало действия по теглене на парични суми, като
между отделните си действия, се е оттегляло в посока площада, а не в посока
на намиращата се в непосредствена близост до банкомата спирка за градския
транспорт. Това опровергава обясненията на подсъдимия, че след тегленето
на парите е предал същите на св.М., която го е чакала на спирката „до
5
Ларгото“/вж обяснения на л.72 от ДП/.
В жалбата си, защитника на подсъдимия излага съображения за
недоказаност на обвинението. Настоящият състав намира, че в проведеното
диференцирано производство, в което подсъдимия е признал изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти и е направил
самопризнание, не е допустимо същият да оспорва тези факти, като
"защитата му остава ограничена в рамките на признатите фактически
положения. Оспорването им по пътя на обжалването, бил чрез отказ от
направеното самопризнание, било чрез друга интерпретация на
доказателствените източници не се допуска от закона" /вж Решение №135
от 04.04.2013г., н.д.№2298/2012г. на второ н.о. на ВКС/.
Правилно деянието на подсъдимия е квалифицирано по чл.249,ал.1 от
НК, във връзка чл.26, ал. 1 от НК.
При извършената проверка,настоящия състав констатира липсата на
предпоставки за приложението на б.“б“ на чл.29,ал.1 от НК за извършено
престъпление по чл.196,ал.1,т.1 от НК. Независимо от това, че посоченото не
се отразява на правната квалификация „опасен рецидив“, за прецизност
настоящия състав намира за необходимо да разясни следното.
От съдържанието на обвинителния акт е видно, че на подсъдимия е
било повдигнато обвинение за престъпление, извършено при условията на
опасен рецидив по чл.29, ал.1, б."а" и"б" от НК, като тази правна
квалификация е изведена от осъжданията на подсъдимия по НОХД
№299/2010г. на РОС и по НОХД №241/2015 г.на РРС. Видно от справката за
съдимост, с присъда №5/01.03.2011г. по НОХД №299/2010г. на подс.В. е
наложено наказание от 2г.6м.“лишаване от свобода", при първоначален
"строг" режим" за извършено престъпление по чл.198,ал.4,пр.2 във вр. с ал.1
,вр.чл.20,ал.2 от НК. Наказанието е изтърпяно на 30.08.2013г. С Присъда
№68/09.12.2015г. по НОХД№241/2015г. на Районен съд гр.Разград на
подсъдимия е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от две
години, при първоначален "строг" режим, като наказанието е изтърпяно на
29.06.2017г.
Известно е, че общите изисквания за квалификацията на едно престъпно
деяние като "опасен рецидив" са три и са визирани съответно в разпоредбите
на чл.29 и чл.30 от НК. Обща особеност за случаите на "опасен рецидив" е и
изискването от изтърпяване на наказанието по предишните присъди да не са
изминали пет години. Първостепенният съд изобщо не е обсъждал наличието
на посочената предпоставка. Изследване в тази насока винаги е необходимо,
защото в случаите на "опасен рецидив" по чл. 29,ал.1,б."б" от НК е
необходимо петгодишният срок от момента на изтърпяване на наказанията да
не е изтекъл най-малко по две от предишните присъди. Видно от изложеното,
по отношение на осъждането на подс.В. по НОХД299/2010г., срокът по чл.30
е изтекъл на 30.08.2018г. Ето защо, в случай не е налице квалификация по
б."б" на чл.29 от НК.
6
При извършената служебна проверка на присъдата, настоящия състав
намира, че стойността на отнетите вещи не е била определена правилно от
проверявания съд. В същата са включени документ за самоличност-лична
карта, СУМПС и дебитна карта. Посочените документи са без пазарна
стойност, защото не са вещи от стопанския оборот. Определената от
счетоводната експертиза стойност на посочените вещи са дължими такси за
извършването на съответната административна услуга по издаването на
документа, но не представлява стойността на същия. Предмет на
противозаконно отнемане при престъплението кражба могат да са само
чужди движими вещи, материализиращи стойност в стопанския оборот. Тъй
като посочените документи не са сред тях, въпреки че са били сред отнетите
вещи, подсъдимия следва да бъде оправдан за сумата от 48лв.
По основанието на жалбата за допуснато нарушение на
материалния закон при определяне размера на наложеното наказание.
За да определи размера на наложените наказания, съдът е изложил
общи мотиви за двете престъпления. Този подход на съда не е правилен. В
мотивите не са изброени подробно смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства поотделно за всяко едно от извършените
престъпления, което е слабост на атакувания съдебен акт. Всяко едно от
определените наказания е следвало да бъде индивидуализирано по правилата
на чл.54 от НК. Тази неакуратност обаче не води до съществено процесуално
нарушение /липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК/, тъй
като не препятства възможността за узнаване на вътрешното съдийско
убеждение и съображенията за индивидуализиране на конкретните санкции.
Правилен е извода на съда, че не са налице нито многобройни, нито
изключително по своята същност обстоятелства, което да води до
несъразмерност на определеното в закона най-леко наказание. Видно от
мотивите на съда, същият е отчел като смегчаващо обстоятелството
единствено ниската стойност на отнетите вещи и суми, а като отегчаващи-
многократните осъждания на В. за престъпления извън квалификацията
"опасен рецидив", престъпната му упоритост и обстоятелството, че
настоящото деяние е извършено месеци след реалното изтърпяване на
наложеното наказание "лишаване от свобода" за същия вид престъпление по
чл.196 от НК.
От изложеното следва да бъде направен извода за завишена обществена
опасност на деянието и дееца. Видно от приложеното свидетелство за
съдимост, В. осъждан единадесет път, като в по-голямата си част същите са за
извършени посегателства срещу собствеността и за наложените наказания е
постановено реалното им изтърпяване. Последната присъда на В. е изтърпяна
на 29.06.2017г. Само осем месеца след излизането си от затвора, подс.В. е
извършил настоящите деяния.
В резултат на своята аналитична дейност, съдът е определил
7
наказанията към техния минимален законов размер, които е редуцирал по
правилото на чл.58а,ал.1 от НК. Тези размери въззивния съд счита за
занижени, с оглед изложеното по-горе. Доколкото в протеста на прокурора
не е налице искане за тяхното увеличаване, въззивната инстанция няма
правомощия за ревизия на присъда в тази посока.
Съдът е допуснал и неправилно приложение на материалния закон, като
не е наложил кумулативно предвиденото в чл.249 от НК наказание "глоба". С
протеста се претендира същото да бъде изправено. В мотивите си, съдът е
посочил че не налага наказанието "глоба", без да излага съображения за това
свое решение. Единствената възможност на съда да откаже неговото
приложение е да определи наказанието при условията на чл.58а, ал.4 във вр. с
чл.55 от НК и на осн. чл.55,ал.2 да не наложи кумулативно предвиденото
наказание "глоба". В конкретния случай, тази предпоставка не е налице. Ето
защо, сезирана с искането на прокурора, въззивната инстанция може да
санира този пропуск, като завиши наказанието и определи "глоба"/в този
смисъл е и Решение №58 от 19.04.2017г. по н.д.№161/2917г. на първо
наказателно отделение на ВКС/. Размерът на кумулативното наказание съдът
определя на 200в., съобразявайки изложеното и разпоредбата на чл.249,ал.1
от НК.
При извършената проверка, съдът констатира допуснато техническа
грешка в диспозитива на присъдата, при изписването на годината. Същата
може да бъде изправена по реда на тълкуването на съдебния акт от състава,
който го е постановил.
Наложеното от първоинстанционния съд наказание изпълва
изискванията на чл.57, ал.1, т.2,б."б" от ЗИНЗС, което сочи, че не са налице
основания за промяна на първоначалния режим за изтърпяване на
наказанието.
Водим от горното и на основание чл.337,ал.2,т.1 и чл.338 от НПК,
въззивният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда №11/16.07.2019г, постановена по НОХД №54/2020
год. по описа на Окръжен съд гр.Разград, КАТО
-НАЛАГА на подсъдимия Е. Н. В. наказание "ГЛОБА" в размер на
200лв. за извършено престъпление по чл.249,ал.1, вр.чл.26 от НК;
-ОПРАВДАВА подсъдимия Е. Н. В. да е извършил кражба на движими
вещи, на стойност 48лн. от владението на С.Е..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 15 дневен срок от
съобщаването му пред ВКС на РБ.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9