№ 1146
гр. София, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Катя Хасъмска
Емилия Александрова
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20211100508957 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на молителите В. М. Х., действаща
лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете
А.А. Г., срещу решение № 20205221/23.09.2020 г., постановено по гр. д. №
69272/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 80 състав, в частта му, с която съдът е отхвърлил
молбата им за издаване заповед за съдебна защита срещу АЛ. Б. Г..
Въззивниците считат, че решението в обжалваната му част е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, като излагат съображенията си. Молят
решението в обжалваната част да бъде отменено, като съдът постанови друго,
с което да издаде заповед за защита. Претендират присъждане на разноски.
Въззиваемата страна АЛ. Б. Г., с възражението срещу въззивната жалба,
моли решението да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивниците поддържат жалбата. Представят
списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание въззиваемата страна моли решението да бъде
потврърдено и претендира разноски по представен списък.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от
1
молителите и насрещни ответници в първоинстанционното производство,
които имат правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно
обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН акт, който е
валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
С молба от 02.12.2019 г. В. М. Х., действаща лично и в качеството й на
майка и законен представител на малолетното дете А.А. Г., са поискали да се
издаде заповед за защита в тяхна полза, срещу АЛ. Б. Г., който е бивш
фактически съжител на първата молителка и баща на втората молителка,
описвайки в какво са се изразявали актовете на насилие по отношение на
всяка от тях, извършени от ответника на 29.11.2019 г., както и упражнявано
от него системно психическо и емоционално насилие, както и ограничаване
на личния им живот, личната им свобода и личните им права.
С насрещна молба от 27.12.2019 г. АЛ. Б. Г., действащ лично и в
качеството му на баща и законен представител на малолетното дете А.А. Г.,
са поискали да се издаде заповед за защита в тяхна полза, срещу В. М. Х.,
описвайки в какво са се изразявали актовете на насилие по отношение на
всеки от тях, извършени от ответницата на 29.11.2019 г.
С решение № 20205221/23.09.2020 г., постановено по гр. д. №
69272/2019 г., СРС, ІІІ ГО, 80 състав е отхвърлил молбата им за издаване
заповед за съдебна защита и за присъждане на разноски и е осъдил
молителите и насрещни ответници В. М. Х. и АЛ. Б. Г. да заплатят държавна
такса по сметка на СРС в размер на по 25 лв.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди относимите доводи на страните по реда на въззивното
производство, прие за установено следното:
Наведените във въззивната жалба доводи, че съдът е мотивирал акта
си, приемайки неправилно и незаконосъобразно наличието на конфликт
между родителите, който е причина за провеждане на производството по
ЗЗДН, че неправилно съдът не е дал вяра на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН,
настоящия съдебен състав счита за неоснователни.
Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на
доказателствата по делото, приети в първата инстанция, обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност, поради което не намира за необходимо да преповтаря
2
тази доказателства и изводи и препраща към тях.
В производството по ЗЗДН се изследва дали са извършени конкретни
актове на домашно насилие от лице срещу друго лице, за които законът
изисква да се намират или да се намирали в определена връзка-това е
предметът на делото. И настоящия съдебен състав счита, че не следва да се
използва специалния ЗЗДН, смисълът на който е да защити действителни
жертви на домашно насилие и да предотврати бъдещи актове на домашно
насилие с предвидените в него специфични мерки за закрила при наличието
на спорове за родителски права между страните и междуличностни
конфликти.
С допустимите от ЗЗДН доказателствени средства молителят следва да
проведе главно и пълно доказване на твърденията си в сезиращата съда
молба, покриващи признаците на актове на домашно насилие- чл. 154, ал. 1 от
ГПК, указващ доказателствената тежест в процеса. При недоказване на
твърденията на страната, от които за същата произтичат благоприятни правни
последици, какъвто е настоящия случай, молбата се оставя без уважение-
както правилно е процедирал и първоинстанционния съд.
На декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не може да бъде придадена
силата на доказателствено средство съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН и на
основание само на нея- съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН да бъде издадена
заповед за защита, тъй като в настоящия случай са налице свидетели,
присъствали по времето и на мястото, където се твърди, че е извършено
насилието- т. е. има други доказателства по смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН.
Смисълът на закона не е при некредитиране на доказателства извън
декларацията или неуспешно провеждане на доказване с тях, на основание
единствено само на нея акта/актовете на насилие да се считат доказани по
предвидения в ЗЗДН облекчен ред.
В случая страните са поискали и са допуснати до разпит свидетелите
И.Р., М. Г. и В.П., поради което е невъзможно на основание само на
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, съдът за издаде заповед за защита в
полза на декларатора по делото и пострадало лице, тъй като е имало
свидетели- очевидци през времето и мястото, когато и където се твърди да е
извършено насилието. Единствено свидетелката Р. установява отправена
обида от АЛ. Б. Г. към В. М. Х., но нейните показания, освен че са в
3
противоречие с показанията на останалите свидетели, не кореспондират и с
твърденията на В. М. Х. в сезиращата съда молба, поради което съдът не ги
кредитира.
Съдът кредитира заключението на допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-психологична експертиза, което
счита за достатъчно пълно, ясно и обосновано, че към момента на
изследването психологът не е наблюдавал у детето симптоматика, която да
може да се свърже с преживян акт на насилие от страна на бащата на детето,
не са наблюдавани избухвания и други изблици у детето, които да са
импулсивни, безповодни и необичайни за възрастта и развитието му.
Поради гореизложеното, съдът счита, че решението в обжалваната му
част е постановено в съответствие с всички събрани относими по делото
доказателства. Правните изводи на първостепенния съд кореспондират с
доказателствата по делото, съдът е изложил съображенията си, въз основа на
които е достигнал до конкретния правен извод, поради което неоснователно е
посоченото в жалбата оплакване за необоснованост на решението.
И във въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства,
обуславящи основателността на жалбата.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната
му част следва да се остави в сила.
При този изход на делото въззивницата В. М. Х., на основание чл. 11,
ал. 3 от ЗЗДН дължи заплащане на държавна такса за въззивната жалба по
сметка на СГС в размер на 12,50 лв., а искането й за присъждане на разноски
е неоснователно. Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на
разноски, поради което съдът й присъжда направени такива в размер на 600
лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20205221/23.09.2020 г., постановено по
гр. д. № 69272/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 80 състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА В. М. Х., ЕГН********** да заплати държавна такса за
въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 12,50 лв.
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователно, искането на В. М. Х.,
ЕГН**********, действаща лично и в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете А.А. Г., ЕГН********** за присъждане на
деловодни разноски.
ОСЪЖДА В. М. Х., ЕГН********** да заплати на АЛ. Б. Г.,
ЕГН********** сумата от 600 лв.-разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5