№ 106
гр. София, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110101885 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е доставил на ответниците Д. В. Б.
и В. В. Г. топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за
енергетиката. Твърди, че ответниците са ползвали енергията, като за процесния период
не са заплатили дължимата цена. Моли съда да осъди ответниците да му заплатят
сумите, както следва: ответникът Д. В. Б. – за сумата от 466,66 лв., представляваща
цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №95, находящ
се в гр. София, ж.к. Младост, бл. 19, вх. 4, ет.8, аб. № 159765, за периода от месец
05.2018г. до месец 04.2020г., ведно със законната лихва от предявяване на иска –
14.01.2022г. до плащането, сумата от 81,28 лв. – лихва за забава в плащането на
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 25.11.2021г., сумата от
7,44 лв., представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от
месец 11.2018г. до месец 04.2020г., ведно със законната лихва от предявяване на иска –
14.01.2022г. до плащането, както и сумата от 1,58 лв. – лихва за забава в плащането на
главницата за разпределение на ТЕ за периода 31.10.2018г. – 25.11.2021г.; ответникът
В. В. Г. – за сумата от 2233,30 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия
за топлоснабден имот – апартамент №95, находящ се в гр. София, ж.к.Младост, бл. 19,
вх. 4, ет. 8, аб. №159765, за периода от месец 05.2018г. до месец 04.2020г., ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 14.01.2022г. до плащането, сумата от 406,40
лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019г. до 25.11.2021г., сумата от 37,20 лв., представляваща цена за
разпределение на топлинна енергия за периода от месец 11.2018г. до месец 04.2020г.,
ведно със законната лихва от предявяване на иска – 14.01.2022г. до плащането, както и
сумата от 7,90 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ
за периода 31.10.2018г. – 25.11.2021г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. В. Б. е депозирал писмен отговор на
1
исковата молба, с който оспорва исковете. Твърди, че не е потребител на топлинна
енергия за процесния имот. Оспорва въвеждането в експлоатация на абонатната
станция на сградата. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда
да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. В. Г. е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете. Твърди, че не е потребител на топлинна
енергия за процесния имот. Ответникът оспорва приложимостта на ОУ на ищеца,
както и въвеждането в експлоатация на абонатната станция на сградата. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Поддържа, че е направил валиден отказ от
наследството на В. И. Н.. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендира разноски.
В дадения от съда срок за становище по представения от ответника В. В. Г. с
отговора на исковата молба отказ от наследството на В. И. Н., ищецът оспорва отказа
като твърди, че същият е направен от ответника в срока за отговор на исковата молба и
няколко месеца след смъртта на наследодателя, през което време счита, че В. Г. е
приела наследството на В. Н..
Третото лице помагач на страната на ищеца „Бруната“ ООД не оспорва
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По предявените искове срещу Д. В. Б.:
По исковете по чл.422, ал.1 ГПК вр.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с
ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна
енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.
По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 111 от
08.12.2011г., т. I, по н.д. № 109/2011г. по описа на нотариус Елена Еленкова /л.19 от
делото/, по силата на който Риса Томова Б. е дарила на дъщеря си Д. В. Б. 1/18 ид.ч. от
процесния недвижим имот – апартамент №95, находящ се в гр. София, ж.к. Младост,
бл. 19, вх. 4, ет.8. С нотариален акт за поправка на нотариален акт за дарение №120 от
23.12.2011г., т. I, по н.д. № 117/2011г. на нотариус Елена Еленкова /л.21-22 от делото/
е извършена поправка на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 111 от
08.12.2011г., т. I, по н.д. № 109/2011г., като е отразено, че прехвърлената част върху
процесния имот е 1/36 ид.ч. вместо посочената 1/18 ид.ч.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №119/23.12.2019г. по
н.д. № 116 по описа на нотариус Елена Еленкова /л.10-12 по делото/ В. И. Н. е
прехвърлил на Д. В. Б. 5/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, като е запазил
2
пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху същите. Със същия нотариален
акт Иван Томов Глушков, Мария Томова Касапинова и Тодор Атанасов Вичев са
прехвърлили на Д. Б. притежаваните от всеки от тях по 1/36 ид.ч. от процесния имот, а
Тома П. Димитров е прехвърлил на ответника собствените си 1/72 ид.ч. от имота.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №144/17.11.2017г. по
н.д. № 139 по описа на нотариус Елена Еленкова /л.10-12 по делото/ Георги Томев
Глушков е продал на Д. В. Б. собствената си 1/72 ид.ч. от процесния недвижим имот.
По силата на така описаните разпоредителни сделки Д. В. Б. е станала едноличен
собственик на процесния апартамент преди началото на исковия период, като по
отношение на 5/6 ид.ч. от имота В. И. Н. е бил вещен ползвател. Видно от
удостоверение за наследници, издадено на 01.10.2021г. от Столична община, същият е
починал на 16.09.2021г., с което се е погасило вещното право на ползване /чл.59, ал.1
ЗС/. Потребител на топлинна енергия би могъл да бъде алтернативно както
собственикът, така и носителят на вещно право на ползване на имота. Когато обаче е
налице учредено вещно право на ползване на лице и няма подадена декларация от
собственика за откриване на партида на негово име, следва да се приеме, че потребител
на топлинна енергия е вещният ползвател, доколкото същият разполага с
правомощието да ползва имота, поради което и през процесния период Д. В. Б. е била
потребител на топлинна енергия само за 1/6 ид.ч. от имота, а за останалите 5/6 ид.ч.
потребител е бил вещният ползвател на тези идеални части В. И. Н., респ. Д. В. Б.
следва да отговаря за 1/6 от стойността на потребената топлинна енергия. Сключеният
договор касае обект с абонатен № 159765.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е прието заключение на СТЕ, съгласно което количеството
топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ
топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. На
ответника е начислявана топлинна енергия за отопление от четири броя отоплителна
тела в имота с монтирани топлинни разпределители, за една щранг лира, за топла вода
съобразно показанията на един водомер и за сградна инсталация на пълен отопляем
обем. Технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца. Отчетените
стойности са потвърждавани от потребителите чрез подписване на документите за
главен отчет.
С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния имот на ответника е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е
количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.
С отговора на исковата молба ответникът Б. е релевирала възражение за погасяване
на дълга за главницата за топлинна енергия по давност.
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК
на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата
молба на 14.01.2022г. – арг.чл.116,б.„б“ ЗЗД, като в периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г.
същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на
Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020г.).
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно, задължението за м. 09.2018г. (по отношение на който се
прилагат новите ОУ) не е погасено по давност – за този месец задължението е станало
изискуемо на 14.11.2018г., като тригодишната погасителната давност за него,
започнала да тече от падежа на основание чл.114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 21.01.2022г. (с
добавяне на два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г., през които
давността е спряла да тече), т.е. след подаване на исковата молба на 14.01.2022г.
Извън погасителната давност остават вземанията за периода 01.09.2018г. –
30.04.2020г. От изготвената СТЕ се установява, че начислената и дължима сума за
топлинна енергия за този период е в размер от 2465,34 лв., от които ответникът Д. В. Б.
следва да отговаря за 1/6, или за сумата от 410,89 лв. Искът следва да се уважи за тази
сума и да се отхвърли до пълния предявен размер от 466,66лв. и за периода от
01.05.2018г. до 31.08.2018г.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за главницата
за цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени
доказателства, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се установява,
че за исковия период от 01.11.2018г. до 30.04.2020г. начислената цена за
предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 44,65
лв., от които ответникът Д. В. Б. следва да отговаря за 1/6, или за сумата от 7,44 лв.,
поради което и искът се явява изцяло основателен. Възражението за изтекла
погасителна давност по отношение на това вземане е изцяло неоснователно по
изложените по-горе съображения.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения
и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020г. /за който период съдът
достигна до фактически и правен извод за наличието на главен дълг/, са приложими
новите Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
4
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален
отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2
и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2. Доколкото от представените по делото
доказателства се установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия по
прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3
от ОУ за 2018г., обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като
отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата
фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок
за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да се приложи
уговореното и предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, ответникът изпада в забава
след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
По отношение иска за лихва върху сумата за дялово разпределение, последният се
явява неоснователен по съображенията, изложени във връзка с обезщетението за забава
в размер на законната лихва върху главницата за цената на ползваната топлинна
енергия.
Предвид изложеното исковете за лихви са неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
По предявените искове срещу В. В. Г.:
Съдът в мотивите достигна до фактически и правен извод, че през исковия период
В. И. Н. в качеството си на вещен ползвател на 5/6 ид.ч. от имота следва да отговаря и
за 5/6 от стойността на потребената топлинна енергия в имота – същият е починал след
края на исковия период, поради което и тези задължения са станали част от пасива на
неговото наследство. Исковата молба е предявена първоначално освен срещу Д. В. Б. и
срещу „наследниците на В. И. Н.”. Въз основа на издадено от съда съдебно
удостоверение по делото е приложено удостоверение за наследници, издадено на
01.10.2021г. от Столична община, от което е видно, че В. И. Н. е починал на
16.09.2021г. и е оставил за единствен наследник дъщеря си В. В. Г.. С уточнителна
молба от 28.02.2022г. ищецът е заявил, че предявява исковете по отношение на 5/6 от
начислените суми спрямо В. В. Г.. С определение от 08.03.2022г. съдът е конституирал
В. В. Г. като ответник по делото. С депозирания отговор на исковата молба ответникът
Г. е заявила, че се е отказала от наследството на В. И. Н. и е представила съдебно
удостоверение, издадено на 25.03.2022г. по ч.г.р.д. №14418/2022г. по описа на СРС, III
Г.О., от което е видно, че В. В. Г. е подала заявление вх. № 53100/18.03.2022г., с което
се отказва от наследството на В. И. Н., като отказът е вписан в особената книга на съда
под №566/23.03.2022г. Съдът е предоставил възможност на ищеца с оглед заявения
отказ от наследство да заяви становище, като с молба от 08.09.2022 г. ищецът е
оспорил извършения отказ от наследство, във връзка с което е поискал и събиране на
доказателства.
5
Съгласно чл. 1 ЗН наследството се е открива в момента на смъртта в последното
местожителство на починалия. От този момент всички вземания и задължения на
наследодателя, освен ненаследимите, преминават върху неговите наследници, като
същите, ако не определени, следва да са определяеми към посочения момент по своето
основание и размер. С оглед така наведените в производството твърдения и
направените от ответника В. В. Г. оспорвания, съдът дължи произнасяне с решението
си по същество на спора, доколкото въпросите дали лицата, срещу които са предявени
исковете имат качеството на наследници на починалия преди процеса при наведени в
този смисъл възражения стават предмет на делото, като тежестта да се докажат тези
обстоятелства е върху страната, която се ползва от отказа. Ищецът, поддържайки
исковете си срещу този ответник по същество след направените възражения и
предоставената му възможност от съда да изрази становище продължава да поддържа и
твърденията си, че същият има качеството на наследник на починалия наследодател,
следователно въпросът относно отговорността на това лице касае материалната
легитимация на същия по правоотношението с кредитора и следва да се разреши от
съда по същество според събраните в хода на съдебното дирене доказателства,
доколкото в случая не е налице процесуално правоприемство, т.е. заместване на страна
в хода на процеса по правилата на чл.227 ГПК.
В настоящото производство ответникът В. В. Г. е изпълнила тежестта да установи,
че по установения от закона ред е заявила отказ от наследството на починалия си баща
В. И. Н. и този отказ е вписан в особената книга, водена от съда. Същевременно от
страна на ищеца не са ангажирани никакви доказателства, които насрещно да
установяват недействителност на извършения отказ от наследство, с оглед което при
поддържане на исковете срещу този ответник, същите са неоснователни поради липса
на пасивна материална легитимация за В. В. Г. и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът, съобразно уважената част от исковете спрямо ответника Д. В. Б. в размер на
85,31 лв. – за заплатена държавна такса, депозит за вещо лице по СТЕ и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът Д. В. Б. има право на разноски
съобразно отхвърлената част от исковете, но доколкото до приключване на устните
състезания пред настоящата инстанция не е представила доказателства действително
да е сторила такива, не ѝ се следват.
Право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има и ответника В. В. Г. в размер
на 400 лв., представляващи действително заплатено адвокатско възнаграждение на адв.
Д. П., видно от договор за правна защита и съдействие от 04.04.2022г.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. В. Б., ЕГН **********, да заплати „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, на основание чл.79,ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ сумата от 410,89 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден
имот – апартамент №95, находящ се в гр. София, ж.к. Младост, бл. 19, вх. 4, ет.8, аб. №
159765, през периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
14.01.2022г. до погасяването, както и сумата от 7,44 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.11.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 14.01.2022г. до погасяването,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ до пълния предявен
размер от 466,66 лв. и за периода от 01.05.2018г. до 31.08.2018г., иска по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от 81,28 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019г. до 25.11.2021г., както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за
сумата от 1,58 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на
топлинна енергия за периода от 31.10.2018г. до 25.11.2021г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, срещу
В. В. Г., ЕГН **********, искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149
ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: сумата от 2233,30 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент №95, находящ се в гр.София, ж.к.Младост, бл. 19, вх. 4, ет. 8, аб. № 159765,
за периода от месец 05.2018г. до месец 04.2020г., сумата от 406,40 лв. – лихва за забава
в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до
25.11.2021г., сумата от 37,20 лв., представляваща цена за разпределение на топлинна
енергия за периода от месец 11.2018г. до месец 04.2020г., както и сумата от 7,90 лв. –
лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на топлинна енергия за
периода от 31.10.2018г. до 25.11.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. В. Б., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 85,31 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК831609046, да заплати на В. В. Г., ЕГН **********, сумата от 400 лв. разноски
по делото.
Решението е постановено при участието на „Бруната“ ООД като помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7