Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Л., 09.04.2020 год.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 741 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 784
от 09.07.2019 г. на Директора на Регионална Дирекция по горите гр.Л. е наложено
на И.И.Д. ***, административно наказание на основание чл.257, ал.2 от ЗГ –
глоба в размер на 1 000 лева, за нарушение на чл.257, ал.2 от ЗГ, във връзка с
чл.24, ал.1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите
в горите.
Недоволен от постановлението останал
жалбоподателят Д., който го е обжалвал, като незаконосъобразно издадено. В
жалбата си твърди, че посоченото нарушение реално не е извършено и при
издаването на НП е било подходено формално, като са обективирани несъстоятелни причини и доводи.
В съдебно заседание, в което е
даден ход на устните прения жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Представлява се от адвокат А.М.
***, която поддържа жалбата с наведените в нея доводи и пледира за отмяна на
наказателното постановление. Представя писмени бележки, в които подробно са
развити съображения и изтъкнати доводи обосноваващи тезата за
незаконосъобразност на наказателното постановление. На първо място сочи, че
липсва умисъл в действията на жалбоподателя при издаването на процесното
позволително за сеч. Акцентира на обстоятелството, че преди издаването на
позволителното жалбоподателят, заедно със свидетеля М.Д., който е маркирал
имота, посетили на място имота и проверили границите, които отговаряли на
посочените в скицата. Позовава се на това, че жалбоподателят е изготвил
горско-стопанска програма (ГСП), която представил в РИОСВ В.Търново и която в
последствие, със заповед на директора на РДГ В.Т. била утвърдена. Изтъква, че
тъй като в съседният имот – кад.№ **********е било
извършено маркиране за провеждането на гола сеч и който имот бил чужда
собственост, а и сечта в него е следвало да бъде проведена от други лица, то
жалбоподателят и свидетеля Д. решили да поставят в двата края на имот № **********площни сечища, като в средата оставят горския имот без
мероприятие, за да не се получи сливане със сечището в имот № 63673.71.83. В
тази връзка изтъква, че независимо, че жалбоподателят е издал позволителното за
сеч за площ по-голяма от
По-нататък в писмените бележки
процесуалният представител на жалбоподателя се позовава на заключението на
вещото лице по назначената и изготвена в хода на съдебното следствие
съдебна-лесотехническа експертиза, като изтъква, че вмененото на И.Д. нарушение
не е доказано. Изтъкнати са и доводи за допуснато съществено процесуално
нарушение, като се сочи, че е налице разминаване и непълно описание на нарушението,
както и че не е посочено въз основа на какво наказващият орган е приел, че Д.
не е изпълнил задълженията си, което като последица е довело до нарушаване
правото му на защита.
В заключение са развити и
съображения относно приложението на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна – Регионална дирекция по
горите гр.Л., редовно призовани, в заседанието, когато е даден ход на устните
прения, не изпращат представител. В предходно съдебно заседание,
представляващия ги юрисконсулт С.Т. е оспорила жалбата като неоснователна.
Представила е писмена защита, в която пледира обжалваното НП да бъде
потвърдено, като законосъобразно издадено. Излага подробни доводи за това, че
вмененото на жалбоподателя нарушение е безспорно установено и доказано, както и
че наказващият орган е съобразил принципа за съразмерност на санкцията, като е
наложил минималния предвиден от закона размер. Сочи, че не са налице
предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН. Изтъква, че дадената цифрова
квалификация на нарушението е правилна. Оспорва изводите на вещото лице по
назначената експертиза, като счита, че заключението не е компетентно и
безпристрастно дадено.
От събраните по делото писмени
доказателства, от показанията на свидетелите И.М.П., Н.И.М., М.Ш. Д. и
заключението на вещото лице А.К. по назначената съдебно-лесотехническа
експертиза, както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка :
Жалбоподателят И.И.Д. бил
регистриран в публичния регистър на ИАГ София, като лесовъд с удостоверение за
регистрация № ***********година /л.8/.
В това си качество, на 01.01.2019
г. жалбоподателят Д. издал позволително за сеч № ****** /л.9/ за гора с площ от
Свидетелите И.П. и Н.М. били
служители – горски инспектори в Регионална дирекция по горите гр.В.Т.. В
задълженията им, съгласно разпоредбата на чл.197 от ЗГ, било вменено и
осъществяването на контрол по прилагането на закона по отношение на всички дейности
в горските територии, в т.ч. и спазването на правилата за сеч и другите
ползвания от горите (чл.197, т.8). В тази връзка, от информационната система на
ИАГ свидетелите установили, че за имот с кад. № *********,
в землището на с.Р., община С. имало издадено позволително за сеч, поради което
на 07.02.2019 г. двамата посетили и на място имота за извършване на проверка.
Практика в такива случаи била да се проверяват имоти, за които имало издадени
позволителни за сеч.
При проверката на място на имот
с кад.№ *********, в землището на с.Р., община С., за
който жалбоподателят Д. издал позволителното за сеч, свидетелите П. и М. констатирали,
че в имота е започнала сеч, като маркирацията е била изведена равномерно върху
цялата площ от
За резултатите от проверката
свидетелите П. и М. съставили констативен протокол серия В № 006103 от 07.02.2019
г. /л.25/. За процесния имот свидетелите приели, че е било допуснато нарушение,
тъй като жалбоподателят Д. издал позволително за краткосрочно – постепенно осеменителна фаза сеч за площ по-голяма от
Тъй като на указаната в поканата
дата Д. не се явил в РДГ В.Т., свидетелят П. му съставил в негово отсъствие АУАН
№ 005730 от 15.04.2019 г. /л.20/. Актосъставителят П. квалифицирал деянието
като нарушение на разпоредбата на чл.257, ал.2 от ЗГ, във връзка с чл.24, ал.1
от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.
Като свидетел при установяване на нарушението се подписал Н.М..
Актът бил връчен на жалбоподателя
Д. на 22.05.2019 г., като той го подписал и получил препис от него. Посочил, че
ще представи възражения в тридневен срок.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН Д.
е представил писмено възражение (обяснение) до директора на РДГ В.Т. /л.11/,
което с писмо било изпратено по компетентност на РДГ Л. /л.10/.
Въз основа на акта за нарушение,
на 09.07.2019 г. било издадено обжалваното наказателно постановление № 784,
като И.И.Д. бил санкциониран за нарушение на чл.257, ал.2 от ЗГ, във връзка с
чл.24, ал.1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите
в горите с глоба в размер на 1 000 лева, на основание чл.257, ал.2 от ЗГ.
Постановлението било издадено от директора на РДГ Л., тъй като за място на
извършването му (издаване на позволително за сеч № ****** от 01.01.2019 г.) е
прието с.М., област Л., т.е. мястото на извършване попада в териториалния
обхват на дирекцията в гр.Л..
Видно от представената по делото
обратна разписка /л.5/ наказателното постановление е било връчено на И.Д. на 17.07.2019
година.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна се установи следното :
Жалбата срещу НП е подадена в
срок и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено лице.
При цялостната проверка за
законосъобразност съдът констатира, че при издаването на обжалваното НП е допуснато
съществено процесуално нарушение, в частност такова на разпоредбата на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, като са налице противоречия и несъответствия в посочените
обстоятелства при извършване на нарушението, които обстоятелства касаят
съставомерни признаци от състава на същото. Не е ясно в тази връзка и
ангажираните от въззиваемата стана доказателства за кои обстоятелства в
описаната в наказателното постановление фактическа обстановка се отнасят.
Изпълнителното деяние на
вмененото на жалбоподателя Д. нарушение се състои в издаването на позволително
за сеч в нарушение на изискванията на чл.24, ал.1 от Наредба № 8 от 05.08.2011
г. за сечите в горите, а именно : краткосрочно –
постепенно осеменителна сеч да се провежда на малки
площи, с размери на отделните сечища до 2 ха. В обстоятелствената част на
обжалваното НП е посочено, че е издал позволително за сеч № ****** от
01.01.2019 г. за имот с кадастрален № 63673.71.51 с площ от 2,748 ха, намиращ се в отдел № ***, подотдел „з”, в
землището на с.Р., община С.. Така посоченото позволително обаче /л.9 и л.39/ е
било издадено за имот с кад.№ *********. Този именно
имот са проверили и на място свидетелите П. и М., за което са съставили
констативен протокол серия В № *****от 07.02.2019 г. /л.25/, този имот касаят и
ангажираните от страните писмени доказателства – Договор за възлагане на
управление на поземлени имоти в горски територии от 08.03.2018 г. /л.50-52/,
пълномощно /л.53/, технологичен план, карнет-опис, сортиментни
ведомости и договор за добив на дървесина /л.60-68/. Пак за този имот – кад.№ **********е била утвърдена на основание чл.13, ал.8, т.2 от ЗГ горскостопанска програма със
заповед № 323-ПУ/01.06.2018 г. на Директора на РДГ В.Търново /л.41/ и в
него е спряна сечта със заповед № РД06-32/08.02.2019 г. на директора на РДГ
В.Т. /л.73-74/. В мотивите на последната изрично е посочено, че сечта е била
провеждана по позволително за сеч № ****** от 01.01.2019 г., издадено от И.Д.. Тези
обстоятелства се потвърждават и от заключението на вещото лице К. /л.80-85/,
който освен, че е съобразил така цитираните писмени доказателства е посетил и
огледал на място отдел № ***, подотдел „з”, в землището на с.Р., община С.,
където е констатирал, че в имот с кад.№ **********действително
е била извършена краткосрочна-постепенна сеч на тесни ивици, като площта на
отделните сечища била съответно от 2 дка и 2,3 дка, с разстояние между тях от
С оглед на този анализ съдът
намира, че в обжалваното НП описанието на вмененото на жалбоподателя Д. нарушение
е дадено противоречиво и невярно. Посочено е, че инкриминираното позволително
за сеч е издадено за имот, който всъщност не фигурира в позволителното, нещо
повече – установи се, че такъв имот въобще липсва в отдел ***, подотдел „з” в
землището на с.Р.. Ангажираните от въззиваемата страна доказателства пък касаят
имот, който не е отразен в АУАН и НП, но пък е имота, за който действително е
издадено позволителното за сеч. По този начин съществено е било нарушено
правото на защита на жалбоподателя, тъй като е бил лишен от възможността да
разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната
му отговорност и по-точно – за кой имот не е спазил изискванията на чл.24, ал.1
от Наредба № 8/2011 г. и съответно да организира и реализира пълноценно
защитата си. Налице е съществено противоречие между описанието на нарушението в
НП и доказателствата, които следва да го потвърждават. Не може да се обсъжда
евентуално допусната техническа грешка при изписването на кадастралния номер на
имота, в частност на последните му две цифри, тъй като така той е посочен и в
съставения на жалбоподателя АУАН, а той от своя страна се базира на проверката
извършена от свидетелите П. и М., обективирана с
констативен протокол № 006103/07.02.2019 г. /л.25/. В последния обаче е
отразено, че е проверен имот с кад.№ *********, за
който АУАН всъщност не е бил съставен.
По своята правна същност
наказателното постановление е вид правораздавателен административен акт и в
него следва да е налице изчерпателно словесно описание на нарушението с
всичките му съставомерни признаци, да е налице също така и пълно единство между
словесното описание на извършеното нарушение и цифровата му квалификация. В
противен случай съществено се нарушава правото на защита на наказаното лице,
тъй като той има право да знае точно какво нарушение му се вменява и съответно
е санкциониран, кога и къде го е извършил, за да може да организира и реализира
това си право в пълен обем. Неизпълнението на тези изисквания, при всички
случаи е съществено процесуално нарушение и в разглеждания случай това не е
направено, което като последица води до обявяването на незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление и съответно отмяната му на формално
основание. Няма как и е недопустимо тези пороци на НП да бъдат санирани едва в хода на въззивното
му обжалване пред съд. И доколкото законът позволява НП да бъде издадено и при
допуснати нередовности в АУАН (чл.53, ал.2 от ЗАНН),
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, то това не се отнася за
наказателното постановление. При него следва точно да са спазени императивните
изисквания на ЗАНН по издаването му, тъй като именно то е правораздавателния
акт, който очертава пределите на доказване в настоящето производство и
пределите на правото на защита на жалбоподателя. Не на последно място, това процесуално
нарушение препятства и съда, в рамките на своята компетентност да прецени
извършено ли е нарушение на разпоредбите на ЗГ и Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите, тъй като не е ясно за кой имот се визира,
че е издадено в нарушение позволителното за сеч, предвид противоречиво и
невярно описание в обстоятелствената част на съставомерните
му признаци. Още повече като се има предвид, че ако се касае за имот с кад.№ *********, то са налице данни и доказателства, че
сечта в този имот е била изведена без да е нарушена разпоредбата на чл.24, ал.1
от Наредба № 8/2011 година.
Предвид на изложеното съдът
приема, че НП № 784/09.07.2019 г. на Директора на РДГ Л. е незаконосъобразно
издадено, в нарушение на процесуалния закон, поради което следва да се отмени.
При този изход на делото и на
основание чл.190, ал.1 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН, следва да бъде
осъдена Регионална дирекция по горите гр.Л., представлявана от директора, да
заплати на Районен съд гр.Л. сумата 247,40 лева, представляваща разликата между
заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по делото с
внесения от жалбоподателя депозит по назначената съдебно-лесотехническа
експертиза.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 784 от 09.07.2019 г. на Директора на Регионална
дирекция по горите гр.Л., с което на И.И.Д. ***, ЕГН : **********, е наложено административно
наказание на основание чл.257, ал.2 от ЗГ – глоба в размер на 1 000 лева, за
нарушение на чл.257, ал.2 от ЗГ, във връзка с чл.24, ал.1 от Наредба № 8 от
05.08.2011 г. за сечите в горите, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална
дирекция по горите гр.Л., представлявана от директора Павли П. Богдански да заплати на Районен съд гр.Л., представляван от
административния ръководител – председател, сумата 247,40 /двеста четиридесет и
седем лв., 40 ст./ лева, представляваща разноски за експертиза.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд гр.Л. в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :