Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1027
гр.
Пловдив,21.08.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
VІІ с-в, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА
СТЕФАНОВА
БОРИС ИЛИЕВ
разгледа
докладваното от съдията Илиев гр.д.
№1906 по описа за 2019г., като за да
се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по чл.435 и сл. от ГПК.
Делото
е образувано по жалба на Д.
И. К., ЕГН **********, чрез пълномощника му
по делото адв. М.
М., в качеството
му на длъжник
по изпълнително дело
№20198210400581 по описа на
ЧСИ П. И.,
рег. №821, против
разпореждане на съдебния
изпълнител, обективирано в съобщение
изх.№34514/01.07.2019г., с
което е оставил без уважение
молбата му вх. №34509/13.06.2019г. В жалбата се
твърди, че се обжалват
и наложените по изпълнителното дело запори върху банкови сметки
и моторни превозни средства и
възбрани върху недвижим
имот. Излагат се
съображения за
незаконосъобразност на обжалваните действия
на съдебния изпълнител,
като се иска
съдът да го задължи да вдигне
наложените запори и
възбрани и да
прекрати образуваното изпълнително
производство.
Ответната страна
по жалбата- И. Д. К., ЕГН **********, действащ
чрез своята майка
и законен представител
Й. В. Д.,
ЕГН **********, чрез
пълномощника си по
делото адв. Р. С., в
писмено възражение изразява
становище, че жалбата е недопустима,
а ако се приеме
за допустима- неоснователна.
В
писмените си мотиви
по обжалваните действия съдебният
изпълнител изразява становище,
че жалбата е
недопустима и неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, за
да се произнесе намери
за установено следното:
Изпълнително дело
№20198210400581 по описа на ЧСИ П.
И., рег. №821, е
образувано по молба на взискателя И.
Д. К., ЕГН **********, действащ
чрез своята майка
и законен представител
Й. В. Д.,
ЕГН **********, въз основа
на изпълнителен лист,
издаден по гр.д.№107/2017г. по
описа на Районен
съд- Пловдив, ІV бр.с.,
съгласно който е
била увеличена дължимата
от Д. И.
К. на И.
Д. К. месечна издръжка от
120 лв. на 160
лв. месечно, считано от 05.01.2017г.
до навършване на пълнолетие на детето
или настъпване на друга законоустановена причина
за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й
заплащане. С молбата взискателят
е посочил, че
длъжникът не е
заплатил месечните вноски
за издръжка за
месеците юли, септември и
декември 2018г. и м.
март 2019г. В хода
на изпълнителното дело с
разпореждане на съдебния
изпълнител е била наложена възбрана върху
притежавани от длъжника
идеални части от недвижим имот, както
и запор върху банкова
сметка ***. С писмена
молба по делото вх. №34509/13.06.2019г. длъжникът
е представил писмени
доказателства за заплатени
издръжки за периода
29.01.2018г.-11.04.2019г. и е
поискал да бъде
„вдигнат запора“. Така
постъпилата молба е била
изпратена за становище
на взискателя, който с писмена
молба по делото се е противопоставил на
вдигане на наложените
запори и възбрани, като е
заявил, че издръжката
за м.юли и м. септември
2018г. е заплатена
на 11.04.2019г., поради което за нея се дължи
законна лихва, а издръжката
за м. март и
м.май 2019г. не
е заплатена. С обжалваното в настоящото
производство разпореждане съдебният
изпълнител е оставил
искането на длъжника
без уважение.
Жалбата
срещу така постановеното
разпореждане е процесуално
допустима. Съгласно
разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от
ГПК длъжникът може да обжалва отказът на
съдебния изпълнител да
спре, прекрати или
приключи принудителното изпълнение. В случая с
подадената по делото молба
длъжникът е представил писмени
доказателства, които според
него установяват заплащане
на всички задължения
по изпълнителното дело,
поради което искането
му в молбата за вдигане
на наложения запор по съществото
си представлява такова за
прекратяване или приключване
на изпълнителното дело. Тъй
като по него е
постановен отказ на съдебния
изпълнител, то същият
подлежи на обжалване съгласно
чл.435, ал.2, т.6 от ГПК. Жалбата
е подадена в
срока по чл.436, ал.1
от ГПК.
Разгледана по
същество в тази й част,
жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на
чл.433, ал.1, т.1 от ГПК изпълнителното производство
се прекратява, когато
длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или
квитанция от пощенска
станция, или писмо от
банка, от които се
вижда, че сумата по
изпълнителния лист е
платена или внесена
за взискателя преди образуване на делото,
а съгласно ал.2
от ГПК изпълнителното производство
се приключва с
изпълнение на задължението и събиране
на разноските по изпълнението.
В случая изпълнителното дело
е било образувано на
10.04.2019г. за принудително събиране на
задълженията за издръжка за
месеците юли, септември и декември 2018г.
и м. март 2019г.,
както и за тези, чийто
падеж е настъпил
след датата на
образуването му, ведно със законната лихва за забава. От представените с
молбата на длъжника вх.
№34509/13.06.2019г. пощенски разписки
за приемане на паричен превод се установява,
че на 11.04.2019г.,
след образуване на изпълнителното дело,
същият е заплатил
с пощенски запис дължимата издръжка
за м. юли и м. септември 2018г.
От същите не се
установява заплащането на
дължимата издръжка за м. декември
2018г., както и за м. март
2019г., които са претендирани
с молбата за образуване на
изпълнителното дело, както и
издръжката за м. май 2019г.,
чийто падеж е настъпил
междувременно. Не са представени доказателства
и за заплащане на дължимата съгласно изпълнителния
лист законна лихва върху просрочените вноски за издръжка
за м. юли и м. септември 2018г.,
както и за
дължимите такси и разноски по изпълнителното дело, подробно посочени
във връчената на длъжника покана за доброволно изпълнение,
които не са
били обжалвани от него
в срока по чл.436, ал.1
от ГПК. При това положение правилно
с обжалваното разпореждане съдебният изпълнител е
отказал приключване на
изпълнителното производство и
вдигане на наложените обезпечения,
тъй като не са били налице предпоставките на чл.433,
ал.2 и
ал.3 от ГПК.
Едва с жалбата срещу разпореждането длъжникът е представил доказателства, че на
08.07.2019г., след постановяване
на обжалвания отказ, е
заплатил издръжката за м. март
и м. май 2019г. Това
обстоятелство обаче не
е основание за отмяна
на обжалваното разпореждане
на съдебния изпълнител,
тъй като законосъобразността на
същото се преценява към момента на постановяването му. Настъпилите
впоследствие факти са
основание да се направи ново
искане до съдебния изпълнител,
произнасянето по което би подлежало на обжалване в хипотезата
на чл.435, ал.2, т.6 от
ГПК. Независимо от това
следва да се
отбележи, че към настоящия момент по делото липсват доказателства
за заплащане на издръжката
за м. декември 2018г., както
и за м. юни
и м. юли 2019г.,
чийто падежи също
вече са настъпили, за
заплащане на законната
лихва за забава върху
вноските, които са
заплатени със закъснение,
както и на
таксите и разноските по
изпълнението.
Предвид
горното обжалвания в настоящото
производство отказът на
съдебния изпълнител да
приключи изпълнителното
производство, обективиран в съобщение
изх.№34514/01.07.2019г., с
което е оставил без уважение
молбата на длъжника вх. №34509/13.06.2019г., е
законосъобразен, поради
което жалбата срещу него
следва да се
остави без уважение.
В
частта й, с която
се обжалват самостоятелно, т.е. извън
произнасянето на съдебния изпълнител по
молбата на длъжника вх. №34509/13.06.2019г., наложените
по изпълнителното дело
запори и възбрани
жалбата е процесуално недопустима и
следва да се остави
без разглеждане. Съгласно разпоредбата
на чл.435, ал.2 от
ГПК длъжникът може да
обжалва постановление за глоба
/т.1/, насочването на изпълнението
върху имущество, което смята
за несеквестируемо /т.2/,
отнемането на движима
вещ или отстраняването му от
имот поради това, че не
е уведомен надлежно за изпълнението /т.3/,
отказа на съдебния изпълнител да
извърши нова оценка по реда на
чл.468, ал.4 и чл.485
/т.4/, определянето на трето
лице за пазач, ако
не са спазени изискванията на чл.470,
както и в случаите
по чл.486, ал.2 /т.5/, отказа на
съдебния изпълнител да спре,
да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение
/т.6/, и разноските по
изпълнението /т.7/. Налагането на
запори и възбрани
върху имущество на длъжника би
могло да е обжалваемо
само в хипотезата на
чл.435, ал.2, т.2 от ГПК-
с доводи за несеквестируемост. В случая
обаче в жалбата не се
излагат такива доводи,
а и те биха били
неоснователни съгласно чл.446, ал.2
от ГПК, тъй като
предмет на принудително изпълнение
са задължения за издръжка, а
се излагат твърдения за
недължимост на сумите,
за които са били наложени запорите и
възбраните. При така посочените в жалбата основания
за обжалване налагането на запори и
възбрани върху имущество на
длъжника не е от
кръга на
действията, посочени в
разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК
като подлежащи на
обжалване от него. В случай, че жалбоподателят
счита, че не дължи
претендираните по изпълнителното дело
суми, за които
са били наложени обезпечения,
то защитата му следва
да се осъществи по исков ред, чрез предявяване на иск
срещу взискателя с правно основание
чл.439, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на
делото и предвид
направеното искане от
ответната страна жалбоподателят следва
да бъде осъден да й
заплати направените по делото
разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на
200 лв.
По
изложените съображение Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д.
И. К., ЕГН **********, чрез пълномощника му
по делото адв. М.
М., в качеството
му на длъжник
по изпълнително дело
№20198210400581 по описа на
ЧСИ П. И.,
рег. №821, против
разпореждане на съдебния
изпълнител, обективирано в съобщение
изх.№34514/01.07.2019г., с
което е оставил без уважение
молбата му вх. №34509/13.06.2019г.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.
И. К., ЕГН **********, чрез пълномощника му
по делото адв. М.
М., в качеството
му на длъжник
по изпълнително дело
№20198210400581 по описа на
ЧСИ П. И.,
рег. №821, против
действията на съдебния изпълнител
по налагане на възбрана върху притежавана
от длъжника 1/6
идеална част от поземлен имот
с идентификатор 73122.501.149
и разположените в него
сгради с
идентификатори 73122.501.149.1,
73122.501.149.2 и 73122.501.149.3, и на запор
върху банкова сметка ***
„Юробанк България“ АД
и върху моторни превозни
средства- лек автомобил „Мерцедес
250 Д“ с рег.
№**** и лек
автомобил „Фиат Пунто“
с рег. №****,
и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в посочената
му част.
В частта
му, с която жалбата на
длъжника е оставена без уважение,
решението е окончателно и не подлежи на обжалване. В
частта му, с
която жалбата е
оставена без разглеждане
и производството по делото
е прекратено, решението
подлежи на обжалване пред
Апелативен съд- Пловдив в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.