№ 840
гр. Перник, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20221720101260 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на И.К.К. срещу „Топлофикация
Перник“ АД, с която се иска да се признаване за установено, че ищцовата страна,
поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, не дължи на
ответното дружество сумата в размер на 1433,92 лева – част от главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.10.2003г. до 30.04.2009 г., сумата от 1971,02 лв.
неолихвяема сума, за които е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 7633/2012 г. на
Пернишкия районен съд.
Ответното дружество не е подало отговор на исковата молба, в срока по чл. 131
ГПК. С молба от 23.06.22 г. оспорва исковете като неоснователни. Счита, че
многократно е прекъсвана давността за вземанията. Моли се за отхвърляне на иска и се
претендират сторени разноски.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
От приложените доказателства се установява, че въз основа на влязло в сила
решение № 369 от 27.07.2012 г., постановено по гр.д. № 7633/2012 г. по описа на РС-
Перник, постановено по реда на чл. 422 ГПК, по образуваното по реда на чл. 410 ГПК
ч.гр.д. № 3158/ 2010 г. по описа на РС-Перник, е издаден изп. лист от 26.09.2012 г., с
който длъжникът И.К.К. е осъден солидарно с други лица да заплати на ответното
дружество сумата в размер на 4028,51 лева – главница за неплатена топлинна енергия
за периода от 01.10.2003г. до 30.04.2009 г., сумата от 1447,57 лв., представляваща
1
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.11.2003 г. до
12.10.2009г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.05.2010 г. до
окончателното й изплащане, както и сторените разноски в размер на 114, 28 лв.
Не е спорно между страните, че въз основа на посочения изп. лист от
26.09.2012г. по молба на взискателя „Топлофикация Перник” АД от 10.12.2013г. е
образувано изп. дело №1429/13 г. по описа на ЧСИ А.В. срещу ищеца и останалите
солидарни длъжници, както и че по делото са постъпвали плащания въз основа на
наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника А.К.К., отразени върху
гърба на изпълнителния лист, отнесени за погашение на част от вземанията.
По изпълнителното производство са извършвани множество действия по
проучване на имущественото състояние на длъжниците.
Видно от приложеното запорно съобщение, получено на 30.12.2013 г., от тази
дата е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника И.К.К.. С писмо от
15.01.2014 г. ***** уведомява ЧСИ, че трудовото възнаграждение, което длъжникът
получава е в размер на 131, 41 лв., поради което отказва да изпълнява наложения запор.
С писмо от 17.01.2014 г. съдебният изпълнител разяснява на работодателя, че следва да
изпълнява запора ежемесечно. С молба от 06.08.2014 г. взискателят отправя искане до
съдебния изпълнител за извърши справки за наличие на получавано трудово
възнаграждение или лична пенсия от длъжниците, като при установяване на такива, да
наложи запор.
Други относими действия спрямо ищеца по изп. производство не са
предприемани.
С постановление от 12.05.20 г. на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК изп. производство е
прекратено.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК, тъй като независимо от това
дали е налице висящо изп. производство искът е предявен за установяване
недължимостта на вземането, като се основава на факти, настъпили след съдебното му
установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок.
Съгласно чл. 125, ал. 1 ЗЗД прекъсването и спирането на давността срещу един
солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници. В този
смисъл съдът преценява предприетите действия единствено спрямо ищеца.
2
Към 10.12.2013 г. - датата на образуване на производство по изпълнително дело
№1429/2013 г. е действало ППВС 3/18.11.1980г., съгласно което образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното
производство давност не тече. Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира. Разрешенията, дадени с ТР №
2/26.06.2015 г., се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на
обявяването му изпълнителни производства, какъвто е настоящият случай, тъй като от
образуването на изп. производство преди изтичане на две години е проявена активност
с молба от 06.08.2014 г., поради което към 26.06.2015 г. производството е било висящо
и от тази дата приложение намират спрямо него дадените разяснения с ТР. /в същия
смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС/.
След като изпълнителният лист е издаден въз основа на постановено съдебно
решение, настоящият съдебен състав счита, че погасителната давност за вземанията на
взискателя е петгодишна, независимо от това каква е давността с оглед характера на
самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. / т. 10 от ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
В ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК е посочено, че в изпълнителния процес давността
се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и
с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. В
случая до постановяване на тълкувателното решение давността е била спряна и нова
давност е започнала да тече от 26.06.2015 г., от който момент действия, годни да я
прекъснат не са предприемани спрямо длъжника, като приложимият давностен срок от
5 години е изтекъл на 27.06.2020г. Новото изп. дело с искане за прилагане на изп.
способ е образувано през 2021г., след като давността вече е била изтекла, поради което
предявените искове като основателни следва да се уважат.
По разноските:
3
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ищецът имат право на разноски
за ДТ и такса превод в размер на 137, 39 лв., такса за копие на изп. дело 24 лв. и адв.
възнаграждение в размер на 500,00 лв. чието заплащане е удостоверено в представения
договор за правна защита и съдействие или общо 661,39 лв..
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че И.К.К., ЕГН
**********, с адрес **************, НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация - Перник” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ
“Република”, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение,
сумата в размер на 1433,92 лева – част от главница за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.10.2003г. до 30.04.2009 г., сумата от 1971,02 лв. неолихвяема сума, за
които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3158/ 2010 г. по описа Пернишкия
районен съд въз основа на влязло в сила решение № 369 от 27.07.2012 г., постановено
по гр.д. № 7633/2012 г. по описа на РС-Перник, постановено по реда на чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на
И.К.К., ЕГН **********, с адрес ************** сумата в размер на 661,39 /
шестстотин шестдесет и един лева и тридесет и девет стотинки/ лева, представляваща
разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканите ч. гр. д. № 03158
по описа за 2021 г. и гр. д. № 7633/2011 г. на Пернишки районен съд да бъдат върнати
на в Служба „Архив“.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4