Р Е Ш Е Н И Е                                                                                                                                                                    

 

Номер

година

04.07.2018

Град

М.

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Мездренски районен		съд			І-ви наказателен	Състав
На		Втори юли				Година	2018

В публичното заседание в следния състав:

Председател								АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА
Съдебни заседатели
Секретар		Е.Г.
Прокурор
като разгледа докладваното от					Съдия ДИМИТРОВА
	АНХ		дело номер	327		по описа за			2018	година

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                              Р     Е     Ш     И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0300-000124/17.04.2018 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В. - РУ гр.М., упълномощен да издава наказателни постановления със Заповед № 8121з-952/20.07.2017 година на Министъра на МВР, с което на нарушителя Ц.Г.Т. ***, е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 300 /ТРИСТА/ ЛЕВА за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП, като законосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

 

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: 

 

 

 

МОТИВИ: 

Ц.Г.Т. *** е обжалвал в срок Наказателно постановление № 18-0300-000124/17.04.2018 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В. - РУ гр.М..

Жалбоподателят редовно уведомен, не се явява, нито пък се представлява, като в тази насока е приложената по делото Служебна бележка от 14.06.2018 г. С депозираната по делото жалба се иска отмяна изцяло на атакуваното Наказателно постановление като несправедливо. С отмяната на НП се иска частична компенсация за незаконното отнемане на Свидетелството за регистрация на жалбоподателя, което е въз основа на ЗППАМ № 18-0300-000042/26.03.2018 г.

Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. Тук е мястото да се отбележи, че НП е връчено лично на жалбоподателя на 23.05.2018 год., а жалбата е входирана пред ответника на 29.05.2018 год. и безспорно е в срок.

Съдът, след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното от фактическа срана:

Акт за установяване на административно нарушение № 134/24.03.2018 год. е съставен на жалбоподателя затова, че на 24.03.2018 година около 15.10 часа на главен път Е-79, на км.162+000, е управлявал лек автомобил „К.К.” с рег.№ ХХХ, лична собственост, без заплатена винетна такса по реда на чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата. С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.139 ал.5 от ЗДвП. Въз основа на така съставеният акт било издадено и атакуваното Наказателно постановление.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 18-0300-000124/17.04.2018 г., АУАН № 134/24.03.2018 г., 2 броя Сведения от 04.04.2018 г., Становище под рег.№ 300р-4506/16.04.2018 г., Възражение под рег.№ 967000-4140/27.03.2018 г., Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0300-000042 по чл.171 т.2 б.”ж” от ЗДвП от 26.03.2018 г., Заповед под рег.№ 8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед под рег.№ 8121з-1138/01.09.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, Справка от началника на РУ гр.М. под рег.№ 300000-2614/19.06.2018 г., ведно с Справка за нарушител/водач и разпечатка от АИС за регистрация на МПС марка „К.К.” с рег.№ ХХХ. Съответно са разпитани свидетелите Г.Г. и В.В. и двамата служители в РУ гр.М., съответно актосъставител и свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта. От показанията на посочените свидетели по един безспорен и категоричен начин се установява, че на 24.03.2018 г. около 15.10 часа служителите на реда свидетелите Г. и В. работели на км.162+000 от главен път Е-79, до моста на река „И.” – отбивката за стадиона в гр.М.. Спрели за проверка процесния лек автомобил, който бил управляван от жалбоподателя. При извършената проверка установили, че на предното стъкло няма поставен валиден стикер и не е заплатена винетна такса по реда на чл.10 ал.1 т.1 от Закон за пътищата. На жалбоподателя бил съставен процесния акт в негово присъствие, като жалбоподателя се запознал със съдържанието на акта и го подписал без възражения, след което му бил връчен препис от последния. С акта служителите на реда иззели Контролния талон към Свидетелството за регистрация на МПС – част втора. От показанията на разпитаните по делото свидетели и от приложените Сведения по делото се установява, че след съставяне на акта свидетелят Г. разяснил на жалбоподателя, че автомобилът му ще бъде спрян от движение, за което ще му бъде издадена ПАМ, но след заплащане на винетна такса може да продължи пътуването си в рамките на 24 часа. По делото от страна на жалбоподателя е приложена Заповед ЗППАМ № 18-0300-000042/26.03.2018 г., с която заповед е отнето Свидетелството за регистрация на МПС за срок от един месец. По делото няма данни посочената заповед да е връчена на жалбоподателя. Тук е мястото да се отбележи, че тази заповед не е обект на обсъждане и анализ в настоящето производство, тъй като съществува друг способ за нейното обжалване. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН жалбоподателя е упражнил правото си на възражение. Същото е оставено без уважение и в тази насока е приложеното Становище на ответника по делото под рег.№ 300р-4506/16.04.2018 г. Прави впечатление, че в депозираното от жалбоподателя възражение не се оспорва липсата на винетка, а единствено и само възражение, относно обстоятелството, че актосъставителя и свидетеля по констатиране на нарушението не са дали възможност на нарушителя да се възползва от възможността да заплати компенсаторна такса, която да му даде право да довърши пътуването си в рамките на 24 часа след заплащането й. Както бе отразено, това възражение е оставено без уважение от страна на ответника по делото, като същият е отразил, че след съставянето на акта жалбоподателя си е тръгнал с личния автомобил и не му е нарушено правото на информираност, както е отразено и че служителите на реда са разяснили на нарушителя, че след съставеният му акт ще му бъде издадена ЗППАМ и автомобилът му ще бъде спрян от движение, но след заплащане на винетна такса може да продължи пътуването си в рамките на определените от закона часове. Съдебният състав намира, че така направените възражения не касаят същността на процесния казус, тъй като обект на обсъждане е констатираното с акта, респективно с Наказателното постановление, а то касае нарушение на разпоредбата на чл.139 ал.5 от ЗДвП, която ще бъде обект на обсъждане в по-долните абзаци.

Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът намира от правна следното:

 Наказателното постановление е издадено от оправомощен за това орган. В тази насока са приложените Заповед под рег.№ 8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед под рег.№ 8121з-1138/01.09.2017 г. на Министъра на вътрешните работи. При съставяне на акта за административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление съдържат изискуемите в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в наказателното постановление пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл.139 ал.5 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

В издаденото НП е отразено,че жалбоподателя се е движел по републикански пътища без платена винетна такса по чл.10 ал.1 т.1 от ЗП, с което виновно е нарушил чл.139 ал.5 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.139 ал.5  от ЗДвП движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата. Съгласно чл.10 ал.1 т.1 от Закон за пътищата за преминаване по републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци, Министерският съвет може да въвежда такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци; размерът на винетните такси, включително административните разходи, за всички категории превозни средства се определя от Министерския съвет, така че да не е по-висок от максималните размери, посочени в приложение № 1. Съгласно чл.179 ал.3 т.4 пр.1 от ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача по Републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закон за пътищата се наказва с глоба в размер на 300 лева.

В случая по безспорен и категоричен е установено, че жалбоподателя е управлявал МПС по републиканската пътна мрежа – пътища първи клас 1-Е-79 /М.-В.-М.-Б./, без заплатена винетна такса, с което безспорно е нарушил чл.139 ал.5 от ЗДвП. Съгласно чл.179 ал.3 т.4 пр.1 от ЗДвП за извършеното нарушение - управление на МПС без заплатена винетна такса виновното лице се наказва с глоба от 300 лева, каквото е и наложеното административно наказание с Наказателното постановление. Доказателства, че винетна такса е била заплатена не са представени.

Дали МПС-то е освободено от плащане на винетна такса или се дължи намалена са обстоятелства, които са в тежест на жалбоподателя да установи. Категорията на автомобила е изрично посочена в НП-лек автомобил, а автомобил по смисъла на §1 т.25 от ДР на ППЗДП е недвуколесно безрелсово моторно превозно средство, което се използва за превозване на пътници и товари или за теглене на други пътни превозни средства, като в зависимост от предназначението си лек автомобил е съобразно б.“а“ - леки - за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8. Съгласно определението за лек автомобил, вида и предназначението на ППС, управлявано от жалбоподателя и изрично посочено в Наказателното постановление – лек автомобил, то правилно и законосъобразно административнонаказващия орган е определил размера на наказанието именно по чл.179 ал.3 т.4 пр.1 ЗДП. В тази насока е и приложената по делото Разпечатка от АИС за регистрация на МПС марка „К.К.” с рег.№ ХХХ, в която са посочени техническите характеристики на лекия автомобил, а именно, че се касае за брой места седящи плюс водач – четири плюс едно. Безспорно процесното пътно-превозно средство е лек автомобил и попада в разпоредбата на чл.10а ал.6 т.1 от Закона за пътищата, поради което за управляването му по Републиканските пътища се изисква заплащане на винетна такса. Следователно е осъществен състава на приетата за нарушена правна норма на чл.139 ал.5 от ЗДвП. Санкциите за такова нарушение са предвидени в разпоредбата на чл.179 ал.3 от ЗДвП и са диференцирани в зависимост от вида на управляваното пътно-превозно средство. Безспорно са налице доказателства, относно допустимата максимална маса на пътното-превозно средство, в каквато насока е по-горе посочената разпечатка. 

За съставомерността на вмененото нарушение е необходимо водачът на МПС да управлява МПС по републиканските пътища без за автомобила да е заплатена винетна такса. В случая наказаното лице е управлявал л.а., по републикански път, за който се дължи плащане на винетна такса и такава не е била заплатена. Отново следва да се акцентува, че жалбоподателя като водач на процесният автомобил го е управлявал, движейки се по републиканската пътна мрежа, без да е заплатил винетна такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата. Осъществени са елементите от фактическия състав на деянието. Пътният участък, където е констатирано същото представлява първокласен път 1-Е-79, който е включен в списъка, утвърден с Решение № 945/01.12.2004 год. На Министерския съвет на РБ, обнародван в Д.В. бр.109/2004 год. Изменен с ДВ бр.61/2012 год. – обстоятелство, което освен, че не е спорно по делото се установява чрез справка в цитирания списък – Приложение № 2. Последният е надлежно конкретизиран от наказващия орган и ясен за нарушителя, като е безспорно, че представлява републикански път, за който се събира такса за ползване /винетна такса/. Установен е и другия съставомерен признак на нарушението – незаплащането на винетна така. Задължението е предвидено в разпоредбата на чл.139 ал.5 от ЗДвП вр. с чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата и изпълнението му се удостоверява, чрез документ наречен „Винетка“, част от която се залепва на ППС. Аргумент се намира в чл.10а ал.5 т.1 от Закона за пътищата. Надлежното изпълнение на визираното задължение „Заплащане на винетна такса“ предполага закупуването на винетка и залепване на част от нея на ППС, каквото поведение жалбоподателя като водач на процесният автомобил не е предприел. Компетентността на наказващия орган  е нормативно определена в чл.189 ал.12 от ЗДвП. В конкретния случай по делото компетентността е налице във връзка с възможността за делегиране на правомощието, осъществена посредством приетите по делото Заповед под рег.№ 8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед под рег.№ 8121з-1138/01.09.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, като в тях са посочени компетентните лица да съставят актове, респективно да издават наказателни постановления. Безспорно актосъставителя, а именно Г.Г. заема длъжността „мл.автоконтрольор„ към РУ гр.М. и е компетентен да издава актове по ЗДвП. Тук е мястото да се отбележи, че е  налице виновно извършено деяние, тъй като жалбоподателя като правоспособен водач на ППС е бил длъжен да знае правилата за управление на превозните средства по отворените за обществено ползване пътища, които правила са публични и надлежно оповестени на техните адресати. Налице е непредпазливата форма на вина, която е наказуема по общия текст на чл.7 ал.2 от ЗАНН.

Правилно и законосъобразно е определено наложеното административно наказание по вид и размер. Наложената глоба е определена в минимален фиксиран размер и съгласно чл.27 ал.5 от ЗАНН, не може да се слезе под предвиденият минимум на глобата. Правомощието по разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и преценката, дали се касае за маловажен случай е предоставена да се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Настоящият съдебен състав намира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН не са налице и правилно наказващият орган не го е приложил. Настоящият съдебен състав отчита, че до този момент жалбоподателя е имал няколко нарушения по ЗДвП и в последните пет години такива не е имал, изключая процесното, обект на настоящето производство, видно от приложената Справка за нарушител/водач от 19.06.2018 год., но не възприема, че случаят е маловажен. В тази насока, следва да се отбележи, че извършеното от жалбоподателя деяние не е маловажен случай, тъй като то засяга обществените отношения, свързани с поддръжката и ремонта на републиканската пътна мрежа. Задължението за заплащане на винетна такса важи еднакво спрямо всички водачи на МПС, движещи се по републиканските пътища, поради което настоящият съдебен състав намира, че е правилно определено наказанието и съответства на целите на административното наказване по чл.12 от ЗАНН.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ПОТВЪРДИ Наказателно постановление № 18-0300-000124/17.04.2018 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В. - РУ гр.М..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

 

 

 

                                             РАЙОНЕН  СЪДИЯ: