РЕШЕНИЕ
№ 7526
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110108458 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ЗК „фирма” АД против ЗД „фирма”
АД.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът му дължи сумата от 642.40 лв., представляваща неизплатено обезщетение, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 195.77 лв. мораторна лихва за периода от 24.11.2018г. до
24.11.2021г. Претендира направените по делото разноски. Прилага доказателства и прави
доказателствени искания.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор, с който оспорва предявените
искове. Твърди липса на противоправно поведение. Оспорва причинната връзка между
вредите и ПТП, вината, механизма на ПТП, както и размера на вредите. Твърди
съпричиняване.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представена застраховка Каско на МПС и анекс, видно от които към
датата на настъпване на ПТП между собственика на увредения автомобил и ищеца е било
налице валидно застрахователно правоотношение.
Като доказателство по делото е представен протокол за ПТП от 23.03.2018 г., който
обективира обстоятелствата във връзка с настъпилото ПТП.
От представените уведомление за щети, опис на щета и доклад по щета, се
установяват щетите и размерът, който е определен за заплащане за отстраняването им от
увреденото МПС.
1
Видно от представените доказателства ищецът е заплатил на собственика на
увреденото МПС обезщетение в размер на 642.40 лв.
Представена е регресна покана от ищеца до ответника за заплащане на сумата по
щетата, като същата е получена от ответника на 26.07.2018г., видно от отбелязването върху
поканата.
Изслушана е и приета САТЕ, която съдът изцяло кредитира като обективно и
компетентно изготвена, от която се установява, че механизмът на ПТП отговаря на описания
в протокола за ПТП, а именно: при излизане от паркинг водачът на МПС (марка-модел) не
пропуска движещото се по пътното платно МПС (марка), като реализира ПТП със същия.
Установява се, че щетите се намират в причинна връзка с ПТП. Съгласно САТЕ вероятно и
възможно е водачът на МПС (марка-модел) да е възприел преминаващия МПС (марка), но
със закъснение същият да не е успял да овладее автомобила. За водача на МПС (марка) също
може да се направи извод, че е възприел излизащия от паркинга лек автомобил (марка-
модел), но не е предположил, че водачът му няма да реагира със своевременно спиране.
Съгласно експертизата размерът на щетите по средни пазарни цени, възлиза на 705.70 лв., а
с включени ликвидационни разноски – на 720.70 лв.
Други доказателства от значение за предмета на спора, в предвидения в
процесуалния закон срокове, не са ангажирани.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Искът е с правно основание в чл. 411 от КЗ /която разпоредба се явява приложимо
право в настоящия случай/. Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател,
който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане
задължения, се обуславя от установяването на три групи факти: 1/ наличие на валиден
договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за
настъпили вреди; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на
основание чл. 50 от ЗЗД 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден
договор за застраховка „гражданска отговорност” между деликвента и ответника.
От представената по делото застраховка се установява, че е налице валиден договор
за имуществено застраховане с увредения, както и плащането по него на обезщетение за
настъпили вреди.
По делото не се спори относно наличието към момента на настъпване на ПТП на
сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” между деликвента и
ответника. Това се установява и от приложеното по делото извлечение от Гаранционен
фонд.
Видно от приетата по делото САТЕ, неоспорена от страните, всички вреди са в
причинна връзка с настъпилото ПТП. Установява се и, че механизмът на ПТП отговаря на
описания в протокола за ПТП, поради което неоснователни са възраженията на ответника в
тази връзка. Видно от САТЕ при излизане от паркинг водачът на МПС (марка-модел) не
пропуска движещото се по пътното платно МПС (марка), като реализира ПТП със същото.
Съгласно САТЕ вероятно и възможно е водачът на МПС (марка-модел) да е възприел
преминаващия лек автомобил (марка), но със закъснение същият да не е успял да овладее
управлявания от него автомобил.
Възраженията на ответника за съпричиняване останаха недоказани. Съгласно
приетата САТЕ, ударът би бил предотвратим, ако водачът на МПС (марка-модел), излизайки
от паркинга, е спрял своевременно, за да пропусне движещия се по пътното платно лек
автомобил (марка). Доколкото от неоспорената по делото САТЕ се установява, че водачът на
МПС (марка-модел) е излизал от паркинг, то негово задължение е, съгласно ЗДвП, да
пропусне движещия се по платното за движение лек автомобил (марка).
Ето защо, съдът приема за доказано, че между ищеца и водача на увредения
автомобил е сключен договор за имуществено застраховане в изискуемата от закона форма
за увреденото МПС; в срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие,
2
за което застрахователят /ищецът/ е изплатил обезщетение за причинените на
застрахованото имущество щети; че съществува валиден договор за застраховка
“гражданска отговорност” между водачът на автомобила и ответното дружество.
Застрахователят /ищецът/ е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е
платил обезщетение за причинените вреди и за него е възникнало регресно право.
Законът се интересува от стойността на вредите по средната им пазарна стойност към
момента на настъпването им. Обемът на отговорността при деликт се определя от закона –
той е в размер на действително причинените вреди /чл.51, ал.1 от ЗЗД/, а обезщетението
трябва да съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови
предхождащото увреждането състояние. Следователно меродавни са средните пазарни цени,
по които това възстановяване може да се извърши.
Съгласно САТЕ, стойността на ремонта, необходим за отстраняване повредите на
лекия автомобил по средни пазарни цени възлиза на 705.70 лв., а с включени 15 лв.
ликвидационни разноски възлиза на 720.70 лв.
С оглед на изложеното, искът следва да бъде уважен до посочения в исковата молба
размер от 642.40, с оглед диспозитивното начало, като се присъди и законната лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното заплащане на сумата.
Поради основателността на главния иск, основателен е и искът за мораторна лихва.
Видно от приложената по делото регресна покана, същата е получена от ответника на
26.07.2018г. За периода от 24.11.2018г. /датата, посочена от ищеца/ до 24.11.2021г.
дължимата мораторна лихва възлиза на претендирания от ищеца размер от 195.77 лв.,
изчислена с интернет калкулатор, поради което предявения иск за лихва също следва да бъде
изцяло уважен.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящето дело разноски в
размер на 375 лв., както и направените в заповедното производство разноски в размер на 75
лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЗД „фирма“ АД, ЕИК (номер), със
седалище и адрес на управление (град), (адрес), че дължи на ЗК „фирма“ АД, ЕИК (номер),
със седалище и адрес на управление (град), (адрес), по предявения иск с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 411 КЗ сумата от 642.40 лв., представляваща неизплатено
застрахователно обезщетение по щета № 0000-1261-18-202521, ведно със законната лихва от
30.11.2021г. - датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата,
както и по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД сумата от 195.77
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 24.11.2018г. до 24.11.2021г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 68495/2021г. на СРС,
35 с-в.
ОСЪЖДА ЗД „фирма“ АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление (град),
(адрес) да заплати на ЗК „фирма“ АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление
(град), (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените по настоящето дело разноски
в размер на 375 лв., както и направените по ч. гр. д. № 68495/2021г. на СРС, 35 с-в разноски
в размер на 75 лв.
Решението подлежи на обжалване по реда на въззивното производство пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4