Р Е Ш Е Н И Е
N………
гр.Варна………………2020г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Втори касационен състав, в публично заседание на осемнадесети юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при секретаря Наталия
Зирковска и при участието на прокурор от
Окръжна прокуратура - Варна Силвиян
Иванов като разгледа докладваното от съдия Гергана Стоянова кас. н.а.х.д. № 635 по описа на
Административен съд гр. Варна за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с
чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на „Д.В.“ ЕАД, с ЕИК ***, против Решение № 4/03.01.2020
год., постановено по НАХД № 4992/2019 год. по описа на Варненски районен съд,
ІІ състав, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/№ В-0047150/ 04.09.2019
год. на Директор РД – Комисията за защита на потребителите /КЗП/ за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и
Силистра със седалище в гр. Варна, с което за нарушаване разпоредбата на чл.132,
ал.1 от Закона за туризма /ЗТ/ и на основание чл.214 от същия закон на „Д.В.“
ЕАД е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000
/хиляда/ лева. Твърди се в жалбата, че първоинстанционното решение е неправилно
като постановено при неправилно приложение на материалния закон. В по-голямата
си част доводите на касатора, изложени пред настоящата съдебна инстанция, се
дублират с тези, посочени и в жалбата до ВРС. Развити са доводи, че АНО
незаконосъобразно е ангажирал отговорността на юридическото лице „Д.В.“ ЕАД, а
не на виновното физическо лице – работник или служител в предприятието или лице
на ръководна длъжност, което е наредило или допуснало нарушението да бъде
извършено. Оспорва се компетентността на административнонаказващия орган. Сочат
се за неправилни фактическите констатации на първостепенния съд – макар
удостоверението за категоризация на дружеството като доставчик на услуги по ЗТ действително
да не е било поставено
на видно място в бара, то на такова
място е било поставено негово копие. Отделно от това се сочи, че самият
оригинал на удостоверението също е представен на проверяващите – същото се
съхранявало в обекта, от което е направен извод, че не е нарушена разпоредбата
на чл.132, ал.1 от ЗТ, т.е. не е осъществен състава на визираното в НП административно
нарушение. Оспорва се извода на съда, че разпитаният по делото свидетел -
актосъставител, не е заинтересован от изхода на делото. Алтернативно моли съда,
в случай, че не възприеме доводите за несъставомерност на деянието, да приложи
чл.28 от ЗАНН поради еднократност на нарушението и поради липса на настъпили
вреди. В заключение се иска от касационната инстанция да постанови решение, с
което да отмени решението на ВРС ведно с потвърденото с него НП.
В
съдебно заседание касаторът не се представлява.
Ответникът
по касация - Комисия за защита на потребителите – Регионална дирекция гр.
Варна, за нея представител също не се явява. Депозиран е отговор на
касационната жалба от гл. юрисконсулт Н. Н., в който касационната жалба се
оспорва като неоснователна. Моли касационната инстанция да остави в сила
решението на ВРС. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в
случай, че жалбата бъде уважена и касаторът претендира адвокатски хонорар,
който надхвърля минимума, определен в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно и не
намира основания за неговата отмяна.
Касационният съд
в настоящия си състав като съобрази доводите на страните с данните по делото и след извършена служебно проверка
на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:
Касационната жалба
е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК
и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е и НЕОСНОВАТЕЛНА.
ВРС
е сезиран с въззивна жалба на „Д.В.“ ЕАД срещу /НП/№ В-0047150/ 04.09.2019 год.,
издадено от Директора на Регионална дирекция на КЗП за областите Варна, Добрич,
Шумен, Разград, Търговище и Силистра със седалище в гр. Варна, с което за нарушаване разпоредбата на чл.132, ал.1 от Закона
за туризма /ЗТ/ и на основание чл.214, ал.1 от същия закон на оспорващото
търговско дружество е наложено административно наказание „Имуществена санкция“
в размер на 1000 /хиляда/ лева. Наказанието е наложено за това, че при
извършена от служители на РД на КЗП проверка в обект бар- спорт – център –
басейн „Хелиос“, стопанисван от „Д.В.“ ЕАД, е установено, че в обекта няма
поставено на видно място удостоверение за утвърдена категория или временно
удостоверение за открита процедура по категоризиране. По-късно на проверяващите
е представено Удостоверение № РК – 19 – 9683 за категория „четири звезди“, издадено
на 11.09.2014 г. и валидно до 11.09.2019 г. Установено е, че оригиналът на
удостоверението се съхранява в обекта, но в отделна папка и не е изложен на
видно място. Описаното е възприето от проверяващите като нарушение на чл.132,
ал.1 от ЗТ, за което срещу стопанисващото обекта дружество е съставен АУАН. По-късно – на 04.09.2019 г., въз основа на
акта АНО издал процесното НП. В него изцяло е възприета описаната в АУАН
фактическа обстановка, както и направените в него правни изводи. На основание
чл.232, ал.2 от ЗТ на „Д.В.“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на
1000 /хиляда/ лева.
За
да постанови решението си ВРС установил, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка
е безспорна между страните и напълно се потвърждава от събраните в хода на
съдебното производство доказателства. Установил също, че НП е издадено от
компетентен орган и в предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. АУАН и НП съдържат
всички реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Направен е извод, че
АНО правилно е определил квалификацията на деянието, както и коя е кореспондиращата
с нея санкционна норма. Констатирано е още, че наложеното наказание е
определено правилно както по вид така и по размер. Въззивният съд е приел, че
не са налице сочените от наказаното дружество процесуални нарушения, както и че
няма основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Така мотивиран, ВРС е потвърдил
процесното НП.
Решението
на въззивния съд е постановено при точно установена фактическа обстановка и при
спазване на съдопроизводствените правила, при правилно прилагане на процесуалния и
материалния закон.
В
мотивите решаващият състав на ВРС е обсъдил всички възражения на санкционираното
търговско дружество, касационната
инстанция ги споделя напълно, позовавайки се на нормата на
чл.221 ал.2 предложение второ от АПК не счита за необходимо да ги
възпроизвежда.
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че съхранението на Удостоверението по чл.132,
ал.2 от ЗТ на друго място в обекта /в папка/, не опровергава извода на АНО, че от
фактическа страна дружеството е осъществило състава на описаното в НП
административно нарушение.
Правилни
са изводите, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на търговското дружество, стопанисващо категоризирания обект.
Процесното НП е издадено при действието на ЗТ в предходната му редакция / ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 год./). Съгласно тази редакция, който не постави
временното удостоверение за открита процедура по категоризиране или
категорийната символика за туристическия обект по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 на
видно място в, съответно на територията на обекта, се наказва с глоба в размер
от 500 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага
имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. В случая задължение да постави
удостоверението на видно място е вменено на лицето, което черпи права от него -
„Д.В.“ ЕАД, следователно – неговата административнонаказателна отговорност
следва да бъде ангажирана при неизпълнение на същото задължение.
Съдът
намира доводът за липса на компетентност
у актосъставителя за неоснователен – административната
преписка съдържа доказателства за
компетентността както на актосъставителя Ц.И. Х., така и на административнонаказващия
орган.
Доводите
на касатора за заинтересованост на разпитания свидетел Цв. И. Х. от изхода на
съдебния спор са несъстоятелно. Същата е разпитана по делото единствено в
качеството на актосъставител, посетила обект, лично възприела фактите и ги е описала в съставения
АУАН. Това не е основание да се счита, че свидетелят е заинтересован от изхода
на повдигнатия правен спор.
Правилни
са изводите на първоинстанционния съд, че в конкретната хипотеза е неприложима
благоприятната за дееца разпоредба на чл.28 от ЗАНН. Описаното в АУАН и в НП
административно нарушение е от категорията на така наречените формални
нарушения. Характерно за тях е, че същите се считат за довършени при наличие на
всички съставомерни белези на деянието като в разглеждания случай наличието на
вреда не е един от тях.
Предвид
направения коментар за неоснователност на релевираните в касационната
жалба доводи, въззивното решение следва
да се остави в сила.
При този изход на касационния спор искането на
процесуалния представител на ответника по касация – гл. юрисконсулт Н. Н., за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. Следва в
полза на Комисията за защита на потребителите гр. София на основание чл. 63,
ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Воден
от изложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Втори касационен състав на Административен съд - Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4/03.01.2020 г. на ВРС, постановено по НАХД № 4992/2019
г. по описа ВРС,II състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № В-0047150/
04.09.2019 год. на Директора на Регионална дирекция / РД/ за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и
Силистра със седалище Варна при Комисията за защита на потребителите
–/КЗП/, издадено срещу Д.В.“ ЕАД, с ЕИК ***,
ОСЪЖДА „Д.В.“ ЕАД, с ЕИК ***, да заплати на Комисията за защита на
потребителите гр. София сума в размер на 80(осемдесет) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………..………
ЧЛЕНОВЕ: 1………..……..
2………………..